Археолог за разкопките на Брезовско шосе: Такива могили се копаят десетилетия
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с археолога Десислава Давидова за работата на археолозите на праисторическото населено място на " Брезовско шосе ".
Отново има някакво неодобрение към вашата работа на " Брезовско шосе “ и ми се желае вие да кажете нещо за това. Аз добре разбирам значимостта на това, което вършите, само че в действителност се е основало някакво въодушевление по отношение на вас.
Когато лице от компанията реализатор се изявява като археолог и изяснява какво вършат археолозите, по този начин се получава - дезинформации. Точно това се получи. И през вчерашния ден, колкото и да се опитваме да опровергаваме тези информации, се получава мазало, просто " гозба с грозде ". Първо, ние за първи път от 3 години, откогато желаеме да работим на два бранша, най-накрая строителите съумяха да си провеждат работата по този начин, че да могат да ни отворят два бранша, с цел да можем да работим. И надлежно видя се, че нещата потръгнаха и ние тази година в действителност ще приключим, колкото и някой да изяснява по какъв начин няма да приключим.
Ние сме дали този период, не сме сложили някаква съответна дата – примерно 30 октомври, 30 ноември, тъй като знаете, нашата работа възвиси от атмосферните условия. И в случай че аз кажа примерно 30 октомври и по-късно примерно се изсипят дъждове, които са проливни и не можем да влезем, надлежно хората ще кажат " Ама вие казахте “. И по тази причина ви споделям: ние тази година ще си свършим работата. Ние сме си разпределили по този начин времето, че да я свършим в действителност тази година. Колко след нас компанията реализатор ще си слагат тръби или там ще оправят трасето, ние не можем да знаем. Но в последна сметка това е от техническа позиция.
Добре, дано да кажем още един път, че вие до предходната година не можехте да работите с два екипа, както в този момент, нали?
Да, не можехме. Ние работехме бранш по бранш, с един екип. Едва от тази година сме на два екипа. И аз желая да кажа нещо, да обясня на хората. Разликата сред праисторическия обект и тези, които те са привикнали да виждат всяка година през лятото за по два-три месеца, се състои в това, че селищна могила от праисторическата ера се копае десетилетия. Има такива образци в България, в които един изобретател стартира, целият му трудов път минава в това да я изследва и я оставя за идващото потомство. Ние вършим безусловно невъзможни неща, но безусловно.
Колегите ни, които са от академията, адмирират всичко, което вършим, тъй като виждат, че го вършим освен на скорост, ами го вършим и качествено. Защото до момента за нито един доклад не сме имали забележки по отношение на работата ни и метода, по който работим. Внесли сме всички типове софтуерни усъвършенствания, които могат да доведат до ускорение на процеса на работа. Но въпреки всичко това е праисторически обект. Всичко се работи на ръка и което можем да го механизираме, ние сме го механизирали, което сме могли да цифровизираме, сме го цифровизирали. Освен това е хубаво хората да знаят, че в последна сметка това е част от един по-голям инфраструктурен план, който ще докара до възстановяване на ВиК услугите им, до по-малка загуба на вода, която ще става все по-ценен запас в бъдеще.
И някой би трябвало да им го изясни, че това нещо би трябвало да се случи, без значение от компликациите, които имаме в този момент, тъй като по-късно нещата ще бъдат доста по-добри. И освен от позиция на материалите, които ние ще придобием като културно завещание, а във всевъзможен един проект.
Да, дано добре да го разбираем, тъй като хората, които не схващат, споделят: " Е, какво толкоз – една дупка я копаят толкоз време “. Това не е редно да се приказва. Но това е ситуацията. Затова желая да обясните въпреки всичко значимостта, научната стойност на всичко това, което вие вършиме, в случай че може на по-разбираем език, с цел да може да знаят хората какво е намерено там.
Ще се опитам да го обясня по този начин. Изобщо, в международен мащаб изследването на праисторически обекти е необичайност, тъкмо тъй като то е трудоемко, времеемко и извънредно финансово тежко, тъй като всичко се прави на ръка, както споделих, всичко се прави по-бавно, в сравнение с при други археологически изследвания. И резултатите от тези изследвания, тъй като ние даваме доста проби за разбор, които се вършат в чужбина, които се вършат по-дълго – ние резултатите ще ги забележим чак другата година.
Съответно реставрацията на находки от такива обекти е по-бавна, в сравнение с останалите, и всичко това води до едно забавяне с резултатите, което към този момент, когато ние сме прекъснали разкопките, завършили сме ги, хората го схващат примерно година по-късно. Но това, което е значимо да кажем е, че този обект е основен освен във връзка с историята на Пловдив.
Това на процедура е най-старото място, което е обитаемо на тази територия, от която в следствие, в по-късни столетия, примерно 3-4 хиляди години по-късно, е станал Пловдив. Но то не е губило своето значение като селищен обект. Ние следим по какъв начин в разнообразни елементи на тази могила, през разнообразни столетия, е имало разнообразни жилищни структури и икономически структури. Т.е. това място остава непрекъснато обитаемо и използвано в чисто витален и икономически проект. То остава основно за историята на града.
Отделно от това, от епохата на Късния неолит, която на територията на Тракия, в тази част, която ние работим – тук приказвам за района на Пловдив, е някъде в края на VІ хилядолетие прочие Хр. Т.е. като прибавите още 2 хиляди години след Христа, стават 7 хиляди години общо. За това нещо ние намираме свидетелства за една непрекъсната приложимост на това място, т.е. животът не стопира да се развива на територията на Пловдив. Това прави града да претендира за едно от най-старите обитаеми места в Европа.
На процедура, вие знаете, в Европа това са три-четири места, които са такива, толкоз остарели. Ние засичаме разнообразни култури от няколко великански столетия в праисторията – приказваме за Неолит и Халколит, ранен и късен, Бронзова ера, Желязна ера, Късен елинизъм. Просто това са неща, които ние ще има да обработваме най-малко в идващите пет-шест години от постъпването на находките в музея. Там има толкоз доста материал, от който занапред ще разбираме защо става дума. Разбирате ли? Защото ние сега, спазвайки методиката, гледаме да приключим бързо, да може да освободим трасето, с цел да може хората да получат тези удобства, които следва да получат след полагането на тези ВиК системи.
Но обработката на този материал ще трае по-късно може би пет-шест години. Ние имаме голямо количество материал, голямо количество. Една дребна част ще бъде показана идната година, тъй като ние в този момент доста мъничко сме показали в изложбата " Открития “.
Догодина също мъничка част ще представим и ще подготвим, може би поредност от изложения ще има, с цел да видят хората какво сме създали, тъй като аз съзнавам, че на тях не можем сега да им покажем нещо, което те виждат в центъра на града. Например, не можем да им покажем нещо като форума, не можем да им покажем каменни колони. Те ще видят това, което ние ще създадем като възстановка и като реституция по-късно. Просто това е праистория. И материалите са нетрайни. И тук нямаме примерно жилищата, които ние откриваме, те са с глинени стени, те са с дървени структури. Ние намираме на процедура излишък от тях.
Това прави изследването забавено, тъй като в действителност ти имаш няколко стадия на изследване на самата конструкция, от друга позиция, с цел да можеш да я документираш вярно и да можеш след това да мислиш какво, за какво и по какъв начин се случва.
Ние сме говорили доста пъти за това, което е открито, за всяко ваше копаене там. Казвали сме тези неща, само че очевидно на хората им е мъчно да го проумеят и още повече, когато желаят бързо да се случи всичко там, да се отвори най-накрая пътят, е належащо още пояснение.
Ами, вижте, аз съзнавам, че малко куца връзката и от наша позиция. В смисъл, че нямаме доста време да обясняваме всякога какво сме разкрили. Виждам сътрудниците по какъв начин се оправят доста по-добре от нас с този вид разпространение на активността си – примерно намират някакво съдче и незабавно стартират да го вършат известно, до момента в който ние, в полза на истината, гледаме просто да си приключим работата, с цел да може да освободим бранша, с цел да може да се поставя тръбата. Просто гоним периода.
Честно казано, сътрудниците са доста изтощени, тъй като това е действителна физическа активност, която по-късно не завършва с това, че те ще си оставят кирката и ще си заминат. Те не си отпътуват у дома. След това те отиват и обработват материала, който са разкрили сега, разказват го, тъй като те са длъжни да си попълнят документите. Т.е. денят на процедура на тях им стартира в 6.00 часа и завършва в 20.00 часа, след което би трябвало да търпят и нечие неодобрение, което се показва от време на време прекомерно бурно. И в полза на истината, аз не мога да си обясня за какво се получава по този начин. Ти виждаш, че хората работят, не са седнали, не си вършат мохабет и не си пият кафе. Ти виждаш, че те работят, ти минаваш около тях и започваш да ги обиждаш. Не мога да си го обясня, това в никакъв случай няма да мога да си го обясня, тъй като за мен това не е обикновено държание.
Единственото, което мога да намеря като разумно пояснение, е, че ние сме там и те ни виждат. Понеже няма различен кой да видят, виждат нас и надлежно цялото неодобрение, което от време на време не е тъкмо от това, че ние сме там, а по-скоро е от някакви общи такива обществени и публични недоволства, се акумулира и се излива там, което не е обикновено, само че какво да създадем?
Значи ще чакаме разказано след време всичко това, което в действителност си заслужава да се знае за най-старото място в Пловдив. Но факт е, че в действителност това е доказателство за хилядолетието на този град.
Да, най-старото място. И то е било непрекъснато населявано. Най-старото място. Извън рамките, когато към този момент е имало Филипопол, там явно е имало някакви сателитни селскостопански постройки или пък примерно някакви дребни такива селища, махалички, в най-общия смисъл на тази дума – то е било непрекъснато населявано.
В разнообразни елементи на тази могила, в другите сезони, сътрудниците изследват, тъй като резултатите не са единствено от това трасе. Колегите през 2015 година са проучвали в един частен парцел, преди този момент през 2017-2018 година други неща. Значи всичко това е общ брой. Откривателят Петър Детев през 70-те години на предишния век е направил централния профил на тази могила, с помощта на който се знае какво има там.
Аз по тази причина споделям – значимо е хората да знаят. Ако може по някакъв метод да го обясните, че такива обекти се копаят десетилетия, а ние в последна сметка, в случай че съберете всичките работни дни, в които сме били там, тъй като действително през 2022 година сме работили два месеца, 2024 година работихме три месеца – по организационни аргументи, отвън нас.
На процедура, същинските години, в които сме работили, са 2023 и в този момент 2025 година И в случай че съберете всичките дни, несъмнено ще станат някъде към две години и половина общо работа. Аз знам, че на хората им се костват четири години, тъй като времево е тъкмо толкоз, само че това е ужасно бързо изследване, в случай, че такива могили се копаят десетилетия.
Отново има някакво неодобрение към вашата работа на " Брезовско шосе “ и ми се желае вие да кажете нещо за това. Аз добре разбирам значимостта на това, което вършите, само че в действителност се е основало някакво въодушевление по отношение на вас.
Когато лице от компанията реализатор се изявява като археолог и изяснява какво вършат археолозите, по този начин се получава - дезинформации. Точно това се получи. И през вчерашния ден, колкото и да се опитваме да опровергаваме тези информации, се получава мазало, просто " гозба с грозде ". Първо, ние за първи път от 3 години, откогато желаеме да работим на два бранша, най-накрая строителите съумяха да си провеждат работата по този начин, че да могат да ни отворят два бранша, с цел да можем да работим. И надлежно видя се, че нещата потръгнаха и ние тази година в действителност ще приключим, колкото и някой да изяснява по какъв начин няма да приключим.
Ние сме дали този период, не сме сложили някаква съответна дата – примерно 30 октомври, 30 ноември, тъй като знаете, нашата работа възвиси от атмосферните условия. И в случай че аз кажа примерно 30 октомври и по-късно примерно се изсипят дъждове, които са проливни и не можем да влезем, надлежно хората ще кажат " Ама вие казахте “. И по тази причина ви споделям: ние тази година ще си свършим работата. Ние сме си разпределили по този начин времето, че да я свършим в действителност тази година. Колко след нас компанията реализатор ще си слагат тръби или там ще оправят трасето, ние не можем да знаем. Но в последна сметка това е от техническа позиция.
Добре, дано да кажем още един път, че вие до предходната година не можехте да работите с два екипа, както в този момент, нали?
Да, не можехме. Ние работехме бранш по бранш, с един екип. Едва от тази година сме на два екипа. И аз желая да кажа нещо, да обясня на хората. Разликата сред праисторическия обект и тези, които те са привикнали да виждат всяка година през лятото за по два-три месеца, се състои в това, че селищна могила от праисторическата ера се копае десетилетия. Има такива образци в България, в които един изобретател стартира, целият му трудов път минава в това да я изследва и я оставя за идващото потомство. Ние вършим безусловно невъзможни неща, но безусловно.
Колегите ни, които са от академията, адмирират всичко, което вършим, тъй като виждат, че го вършим освен на скорост, ами го вършим и качествено. Защото до момента за нито един доклад не сме имали забележки по отношение на работата ни и метода, по който работим. Внесли сме всички типове софтуерни усъвършенствания, които могат да доведат до ускорение на процеса на работа. Но въпреки всичко това е праисторически обект. Всичко се работи на ръка и което можем да го механизираме, ние сме го механизирали, което сме могли да цифровизираме, сме го цифровизирали. Освен това е хубаво хората да знаят, че в последна сметка това е част от един по-голям инфраструктурен план, който ще докара до възстановяване на ВиК услугите им, до по-малка загуба на вода, която ще става все по-ценен запас в бъдеще.
И някой би трябвало да им го изясни, че това нещо би трябвало да се случи, без значение от компликациите, които имаме в този момент, тъй като по-късно нещата ще бъдат доста по-добри. И освен от позиция на материалите, които ние ще придобием като културно завещание, а във всевъзможен един проект.
Да, дано добре да го разбираем, тъй като хората, които не схващат, споделят: " Е, какво толкоз – една дупка я копаят толкоз време “. Това не е редно да се приказва. Но това е ситуацията. Затова желая да обясните въпреки всичко значимостта, научната стойност на всичко това, което вие вършиме, в случай че може на по-разбираем език, с цел да може да знаят хората какво е намерено там.
Ще се опитам да го обясня по този начин. Изобщо, в международен мащаб изследването на праисторически обекти е необичайност, тъкмо тъй като то е трудоемко, времеемко и извънредно финансово тежко, тъй като всичко се прави на ръка, както споделих, всичко се прави по-бавно, в сравнение с при други археологически изследвания. И резултатите от тези изследвания, тъй като ние даваме доста проби за разбор, които се вършат в чужбина, които се вършат по-дълго – ние резултатите ще ги забележим чак другата година.
Съответно реставрацията на находки от такива обекти е по-бавна, в сравнение с останалите, и всичко това води до едно забавяне с резултатите, което към този момент, когато ние сме прекъснали разкопките, завършили сме ги, хората го схващат примерно година по-късно. Но това, което е значимо да кажем е, че този обект е основен освен във връзка с историята на Пловдив.
Това на процедура е най-старото място, което е обитаемо на тази територия, от която в следствие, в по-късни столетия, примерно 3-4 хиляди години по-късно, е станал Пловдив. Но то не е губило своето значение като селищен обект. Ние следим по какъв начин в разнообразни елементи на тази могила, през разнообразни столетия, е имало разнообразни жилищни структури и икономически структури. Т.е. това място остава непрекъснато обитаемо и използвано в чисто витален и икономически проект. То остава основно за историята на града.
Отделно от това, от епохата на Късния неолит, която на територията на Тракия, в тази част, която ние работим – тук приказвам за района на Пловдив, е някъде в края на VІ хилядолетие прочие Хр. Т.е. като прибавите още 2 хиляди години след Христа, стават 7 хиляди години общо. За това нещо ние намираме свидетелства за една непрекъсната приложимост на това място, т.е. животът не стопира да се развива на територията на Пловдив. Това прави града да претендира за едно от най-старите обитаеми места в Европа.
На процедура, вие знаете, в Европа това са три-четири места, които са такива, толкоз остарели. Ние засичаме разнообразни култури от няколко великански столетия в праисторията – приказваме за Неолит и Халколит, ранен и късен, Бронзова ера, Желязна ера, Късен елинизъм. Просто това са неща, които ние ще има да обработваме най-малко в идващите пет-шест години от постъпването на находките в музея. Там има толкоз доста материал, от който занапред ще разбираме защо става дума. Разбирате ли? Защото ние сега, спазвайки методиката, гледаме да приключим бързо, да може да освободим трасето, с цел да може хората да получат тези удобства, които следва да получат след полагането на тези ВиК системи.
Но обработката на този материал ще трае по-късно може би пет-шест години. Ние имаме голямо количество материал, голямо количество. Една дребна част ще бъде показана идната година, тъй като ние в този момент доста мъничко сме показали в изложбата " Открития “.
Догодина също мъничка част ще представим и ще подготвим, може би поредност от изложения ще има, с цел да видят хората какво сме създали, тъй като аз съзнавам, че на тях не можем сега да им покажем нещо, което те виждат в центъра на града. Например, не можем да им покажем нещо като форума, не можем да им покажем каменни колони. Те ще видят това, което ние ще създадем като възстановка и като реституция по-късно. Просто това е праистория. И материалите са нетрайни. И тук нямаме примерно жилищата, които ние откриваме, те са с глинени стени, те са с дървени структури. Ние намираме на процедура излишък от тях.
Това прави изследването забавено, тъй като в действителност ти имаш няколко стадия на изследване на самата конструкция, от друга позиция, с цел да можеш да я документираш вярно и да можеш след това да мислиш какво, за какво и по какъв начин се случва.
Ние сме говорили доста пъти за това, което е открито, за всяко ваше копаене там. Казвали сме тези неща, само че очевидно на хората им е мъчно да го проумеят и още повече, когато желаят бързо да се случи всичко там, да се отвори най-накрая пътят, е належащо още пояснение.
Ами, вижте, аз съзнавам, че малко куца връзката и от наша позиция. В смисъл, че нямаме доста време да обясняваме всякога какво сме разкрили. Виждам сътрудниците по какъв начин се оправят доста по-добре от нас с този вид разпространение на активността си – примерно намират някакво съдче и незабавно стартират да го вършат известно, до момента в който ние, в полза на истината, гледаме просто да си приключим работата, с цел да може да освободим бранша, с цел да може да се поставя тръбата. Просто гоним периода.
Честно казано, сътрудниците са доста изтощени, тъй като това е действителна физическа активност, която по-късно не завършва с това, че те ще си оставят кирката и ще си заминат. Те не си отпътуват у дома. След това те отиват и обработват материала, който са разкрили сега, разказват го, тъй като те са длъжни да си попълнят документите. Т.е. денят на процедура на тях им стартира в 6.00 часа и завършва в 20.00 часа, след което би трябвало да търпят и нечие неодобрение, което се показва от време на време прекомерно бурно. И в полза на истината, аз не мога да си обясня за какво се получава по този начин. Ти виждаш, че хората работят, не са седнали, не си вършат мохабет и не си пият кафе. Ти виждаш, че те работят, ти минаваш около тях и започваш да ги обиждаш. Не мога да си го обясня, това в никакъв случай няма да мога да си го обясня, тъй като за мен това не е обикновено държание.
Единственото, което мога да намеря като разумно пояснение, е, че ние сме там и те ни виждат. Понеже няма различен кой да видят, виждат нас и надлежно цялото неодобрение, което от време на време не е тъкмо от това, че ние сме там, а по-скоро е от някакви общи такива обществени и публични недоволства, се акумулира и се излива там, което не е обикновено, само че какво да създадем?
Значи ще чакаме разказано след време всичко това, което в действителност си заслужава да се знае за най-старото място в Пловдив. Но факт е, че в действителност това е доказателство за хилядолетието на този град.
Да, най-старото място. И то е било непрекъснато населявано. Най-старото място. Извън рамките, когато към този момент е имало Филипопол, там явно е имало някакви сателитни селскостопански постройки или пък примерно някакви дребни такива селища, махалички, в най-общия смисъл на тази дума – то е било непрекъснато населявано.
В разнообразни елементи на тази могила, в другите сезони, сътрудниците изследват, тъй като резултатите не са единствено от това трасе. Колегите през 2015 година са проучвали в един частен парцел, преди този момент през 2017-2018 година други неща. Значи всичко това е общ брой. Откривателят Петър Детев през 70-те години на предишния век е направил централния профил на тази могила, с помощта на който се знае какво има там.
Аз по тази причина споделям – значимо е хората да знаят. Ако може по някакъв метод да го обясните, че такива обекти се копаят десетилетия, а ние в последна сметка, в случай че съберете всичките работни дни, в които сме били там, тъй като действително през 2022 година сме работили два месеца, 2024 година работихме три месеца – по организационни аргументи, отвън нас.
На процедура, същинските години, в които сме работили, са 2023 и в този момент 2025 година И в случай че съберете всичките дни, несъмнено ще станат някъде към две години и половина общо работа. Аз знам, че на хората им се костват четири години, тъй като времево е тъкмо толкоз, само че това е ужасно бързо изследване, в случай, че такива могили се копаят десетилетия.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ