Интервю за предаването Цветовете на Пловдив на Радио Фокус с

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " с археолога Стоян Иванов от Регионален археологически музей в Пловдив, за напредъка на дейностите по Плоската могила на " Брезовско шосе ", най-старото място на Пловдив.

Здравейте! Темата още веднъж е за Плоската могила на " Брезовско шосе " и по-точно - напредва ли активността на археолозите там?

Проучването на " Брезовско шосе " освен че напредва, а е, по този начин да се каже, на финалната права. Останаха 15 метра от трасето за цялото изследване, което към този момент четвърти сезон се организира, което беше над 230 метра. В момента ги довършваме. Остават няколко седмици работа, която завърши археологическата част на плана.

Конкретна дата можем ли да кажем?

Ангажирали сме се да приключим с изследването към средата на октомври месец. Конкретна дата тъкмо няма по какъв начин да ви кажа, защото знаете, не може да бъде планувано какво тъкмо ще излезе подземен. Но от нашия опит можем да потвърдим, че към средата на октомври месец ще приключим с изследването.

И това към този момент в действителност е дефинитивно? Това е всичко, което можеше да се направи там като изследване?

Това ще бъде изцяло дефинитивно. След това към този момент не може да се ангажираме със периоди за чисто техническата строителна част – това е ангажимент на фирмата-изпълнител. Но нашата част ще завърши, както казахме, след няколко седмици, доникъде на октомври месец.

Като за край какво можем да кажем с решителност – какво е имало на това доста остаряло място, на тази Плоска могила?

С решителност може да кажем, че тук в края на VІ хилядолетие, и в първата половина на V хилядолетие пр.н.е., е съществувало едно голямо праисторическо населено място. Ние сме проучили над 230 метра по цялата широчина на това населено място, което  изобщо не е малко като размер. Но в действителност това е не повече от 5% от цялата територия на селището. Може да си визиите защо поселение става въпрос, в подтекста, несъмнено, на едни праисторически общества.

Говорим за едно колосално по размерите си населено място, населявано доста дълги години – в продължение на близо половин хилядолетие, към 500 години, непрестанно. Тук имаме едно обитаване, което е имало най-малко пет на брой селища, съществували едно върху друго. Ние ги назоваваме хоризонти - всеки един пласт от обитаването. Това, което може да потвърдим е, че селището е съществувало от Късния неолит до Средната каменно-медна ера. В този прозорец, към 500 години, имаме рядката опция да проследим живота и развиването на праисторическите общества, на един много чужд за нас свят, за който нямаме други извори. Единствените данни, единственият прозорец, който имаме към това да добием някаква визия за този праисторически свят, са тези разкопки. 

От началото на вашето изследване какъв брой селища сте проучили, по този начин да се каже?

Става въпрос за едно населено място, за един обект, който съществува без спиране над 500 години. Ако би трябвало да ги разделим на селищни равнища, обособени селища, са най-малко пет, като несъмнено, има известна конвенционалност, защото животът на едно населено място не прекъсва изрично и не стартира ново, а приказваме за едно непрестанно обитаване, непрестанно строителство, от което се е образувала и тази селищна могила с тези колосални размери.

Има ли наоколо други места, на които се допуска, че също е имало такива селищни могили, само че които по една или друга причина към момента не са проучени?

Има, несъмнено. Дори в Пловдив имаме още една селищна могила. Тя е проучвана много от дълго време, през 50-те, 60-те години на предишния век. Тя се намира в парк " Лаута ", където има много съществено изследване. Тя е съвсем напълно проучена от починалия Петър Детев. Тя е с много по-скромни размери, само че също е извънредно значима за разбирането ни за праисторическите общества.

Колеги изследват и през днешния ден в покрайнините на Пловдив праисторически селища, само че централното място на това населено място, което е Плоската могила, е значимо освен заради неговите размери. То е на едно стратегическо място в Пловдивското поле и това очевидно е оказвало въздействие то да се разрасне и да бъде един център на праисторическите общества в района.

Стратегическото място какво допуска – река наоколо ли?

Точно по този начин, река наоколо, запаси и несъмнено, то е на комфортно географско местонахождение, където има доста сериозен капацитет за връзка сред другите зони в покрайнината.

Но дано отново да повторим и да кажем на хората какъв брой значимо беше това изследване! Всъщност какъв брой години обратно се върнахте вие с това, което направихте?

Тепърва ще се обяснява какъв брой е значимо изследването. Това, което ние сме свършили на терен, е първата част на едно археологическо изследване. Тя е най-трудната, несъмнено, изключително в изискванията, в които трябваше да работим – с непрекъсната работа на терен, месеци без отмора. Това, което е по-важното, е, че ние при последващата към този момент обработка на всичко, което сме разкрили, ще имаме опция да възстановим частици от тази история, която няма различен вид просто да възстановим. Тепърва ще има доста забавна информация, която да се демонстрира и на публиката, и на научната общественост.

И въпреки всичко, приказва се почти за някакви 7000 години обратно. Предполага се, че това ще се потвърди от всичко, което извадихте на терен.

Да. Говорим за повече от 7000 години, когато започва обитаването на този археологически обект, което несъмнено е извънредно значимо. Това, отново споделям, е интервал от нашата история, за който нямаме никаква друга информация, с изключение на археологическите изследвания. И е доста значимо да разберем, че археологическото завещание не е възобновимо и всяко едно такова изследване е финално. Ние не можем да се върнем и да го проучим отначало. Затова беше значимо да се организира, както е редно, по закон, несъмнено, и да изкараме оптимално доста информация, която е за всички. Културното завещание е публично, то не е на археолозите, не е на общината, то е на всички – освен в България, само че и по света.

Това не е обект, който ще остане открит, той ще се зарие. Но вие извадихте скъпи находки. Имаше ли нещо след тази черга, за която към този момент говорихме, още нещо намерено от вас след нея? И да кажете още веднъж какви бяха по-големите и забавни находки, открити там, на Плоската могила. 

Находките към този момент не мога да кажа какъв брой са на брой – те са стотици, всеки ден излизат десетки. Рогозката, несъмнено, беше любопитен миг от изследването, защото това е един тип находка, която рядко се резервира в археологическа среда. Тя ще има своето място в една галерия за изследването на " Брезовско шосе ", несъмнено, наред със стотиците, да не кажа хиляди към този момент находки. Аз съм ги изброявал нееднократно – най-много керамични съдове, богато украсени, предмети на културата, бита и на изкуството. Просто са доста.

Това, което беше доста забавно тази година, е, че успяхме да проследим по някакъв метод, даже в това тясно пространство, което изследваме, градоустройството на селищната могила, в случай че можем да го назовем по този начин, архитектурата на постройките. Установихме, че има една последователност, поредност на архитектурата и на градоустройството – нещо, което приказва за доста сериозна обществена организация и традиция. Самите здания са извънредно импозантни за времето си – с размери до 15-20 метра, много постоянно двуетажни. И забавното е, че всяко последващо населено място повтаря съвсем напълно проекта на предходното. Така да се каже, имали са античен кадастър, в случай че щете – този тип обмисляне на територията е бил безусловно признат от обществото и не се е променял.

В последно време изскочи ли още веднъж нещо по-любопитно?

Всеки ден изскачат любопитни неща. Публиката, несъмнено, чака, допускам, нещо, което да е " Уау! “, както се споделя в днешно време. За нас това е просто ежедневна работа, която би трябвало да документираме и да изваждаме такива находки. Това са неща, които няма да имаме различен късмет да проучим. Това, което персонално на мен най-вече ми доставя наслаждение, са тези фигурки от глина, от камък, от кост, които намираме, които изобразяват освен хора, а и животни. Тяхната интерпретация, несъмнено, е противоречива, само че по всяка възможност са имали доста значимо значение за религиозната система на праисторическите хора. Те ще могат да бъдат видени в изложбата.

Кога ще бъде тази галерия?

Традиционно, април-май месец се провежда галерия с находките от изследванията в миналата година, тъй че ще има опция публиката да види всичко най-интересно, което сме разкрили.

Благодаря! Мисля, че задоволихме интереса и ще сложим завършек на тези приказки, които вървят малко в този момент измежду обществото " Какво толкоз търсят в тази дупка " и така нататък Но това са напълно лаишки изявления, несъмнено.

Разбира се, на жителите и на публиката, стоешком в профил, може би не е напълно резонно това, което вършим, само че то първо е законово обосновано. Ние сме длъжни да спазим буквата на закона. Не може отношението към културата да е изборно. И археологията не може да бъде единствено злато и гробници.

Пак споделям, културното завещание е универсално, общо, за всички и ние сме длъжни да използваме този късмет и да изкараме оптимално доста информация, която остава за поколенията.

А тя дава информация за това по какъв начин са живели хората преди нас, и то хиляди години преди нас.

Точно по този начин. Тук ние разкриваме едни неща, които са до някаква степен егалитарни, битът и културата на античния човек, на елементарния човек, а не на някой цар или на благородник.

И сравнявайки го със настоящия ни живот, разбираме какъв брой сме напред, или какъв брой не сме напреднали, нали по този начин?

Това, което е доста забавно, е, че виждаме едни общества, в някакъв баланс с околната среда и с ресурсите, които имат, и доста дълги години, епохи и хилядолетия съумяват да живеят от малко малко може би спокойно и сполучливо, да се развиват – нещо, от което всички можем да се поучим в днешно време.