Археолог: Открихме рогозка на около 6000 години от Плоската могила на Брезовско шосе
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Десислава Давидова, началник на археологическите разкопки на Плоската могила на " Брезовско шосе "
Г-жо Давидова, кажете ни какво е последното изобретение на Плоската могила?
Едно от последните забавни неща, които сме разкрили, е рогозката, за която към този момент хората са прочели. Рогозки се откриват много рядко, тъй като това е предмет, изработен от органически материал. И когато такова нещо е направено от елементарно разградим материал, доста е мъчно да се открие в такава среда. Очевидно тази черга е била употребена в домашния обичай. Сега занапред ще разберем от какво е направена и по какъв начин тъкмо е оплетена, тъй като има три метода, по които може да се прави такава черга. Единият метод е заплитане на ръка, другият – на първичен стан, третият е с несъмнено завързване на краищата. Те се вършат нормално от материали, които са налични, леснодостъпни, а не примерно да се върви някъде доста надалече, с цел да се търси подобен материал.
Някакви естествени материали, може би?
Пробите ще ни дадат опция да разберем и каква е растителността, която е заобикаляла селищната могила и която е служила в ежедневния обичай на хората, които са живели там. При нас анализът ще пристигна откакто си погледнем и ситуационните планове, и резултатите от обработката на керамичния материал. Едва тогава ще разберем и къде тъкмо е била ситуирана в жилището тази черга и защо тъкмо е служила там.
Но ние не казахме най-важното – на какъв брой години е тази черга и това какво потвърждава.
Със сигурност това е черга, която като броите от настоящия миг обратно – е на към 6000 години, почти.
И какъв брой непокътната беше тя?
Беше непокътната почти към 1 квадратен метър, от който в последна сметка успяхме да отделим една много забележителна част, след което от другите елементи взехме проби, тъй като въпреки всичко анализите се вършат на друго място и би трябвало да доставим задоволително количество, с цел да можем да си вземем нужните резултати по-късно от тях.
Вие казахте, че тя ще даде извънредно доста сведения, т.е. научната стойност на това изобретение е значимо, нали по този начин?
Да. Надявам се също по този начин и да можем да я експонираме. Частта, която сме вдигнали от терен сега е в ателието за консервация и реституция на Археологическия музей. И ще забележим дали реставраторите ще съумеят да я стабилизират и да я укрепят, с цел да могат жителите да я видят в следваща галерия.
Има заплаха и да се разпадне, казвате?
Ами, уповавам се, че няма да се стигне до там. И най-малко някаква дребна част да остане, с цел да се види плетката. Ние сме създали достатъчно фотодокументация. Пробите също ще дадат вид за реорганизация. И въпреки всичко е друго да го видиш действително.
Така е, да. Ще бъде любопитно, в действителност.
Надявам се, че ще съумеят. Просто тези нетрайни материали доста мъчно се стабилизират. Сега бързахме и да я вдигнем и да я откараме на уместно лабораторно място, тъй като нямаше по какъв начин да я запазим в тези условия, в които сме сега.
Но си проличава, че е от място, което е било населявано. И е от жилище тази черга, по този начин ли?
Тя цялата могила е селищна могила, т.е. там няма погребения. Това значи, че там има огромно количество струпани жилищни структури. Какви са те и какъв е техният темперамент – дали са едноетажни или двуетажни, ние към момента не можем доста добре да проучваме обстановката. Т.е. това ще стане на следващ стадий, когато си разгледаме стратиграфските профили. Защото сега сме притиснати от времето, с цел да можем да свършим и да облекчим пловдивчани поне в тази част на града. Затова не дръзвам да споделям някакви безапелационни резултати, само че за нас е ясно, че е имало и двуетажни жилища. Въпросът е, че ние по този начин ще си изясним в коя част са били двуетажни, в коя част са били едноетажни, макар че траншеята, която изследваме, не е задоволителна. В едни такива обстановки сътрудниците изследват доста по-големи площи. Но това е ситуацията, с това разполагаме и това ще би трябвало да интерпретираме по-нататък.
Аз съм питала и различен път – има ли възможност центърът на Пловдив да е бил преместен тъкмо тук по това време?
То на процедура центърът на Пловдив по това време не е съществувал. По това време е имало три места, на които се е развивал животът, като под " това време " разбирам халколитната епоха, т.е. каменно-медната ера. Говорим за към 6000 години обратно от настоящия миг. Със сигурност е имало три селища, може да са били и повече. Просто ние сме проучили в последните 100 години три селища. Едното е Яса тепе до Аграрния университет, другото е Небет тепе и третото е Плоската могила на " Брезовско шосе ", която също се води Яса тепе, тъй като " яса тепе " значи " плоска могила ".
Има и две-три места, на които се допуска, че също има селищни могили, само че не са проучвани досега, единствено наблюдателни проучвателни способи са употребявани - обходи и подобен вид събирателни.
Всъщност това си е началото, откъдето е тръгнал огромният град по-късно?
О да, това е най-старото място, тъй като за разлика от другите могили, ние тук имаме интервал на късния неолит, което ще рече 7000 хиляди години от днешния миг обратно. Т.е. включват се още едни 1000 години най-малко. Пак споделям, че пробите, които даваме за датиране и които ще дадат резултат чак след една година, ще ни покажат тъкмо какъв брой години са. Но сигурно към 7000 хиляди години от този миг обратно и това на процедура е най-старото място на Пловдив, без подозрение.
Значи не е Небет тепе, а това?
Да. Това е най-старото място на Пловдив. И то е било непрекъснато обитаемо, тъй като ние имаме структури, които са от бронзовата ера, от желязната ера, от елинистическата епоха. Имаме и настрана от могилата, от там, където ние сега изследваме. Колегите преди няколко години изследваха един късноримски чифлик, който се оказа, че е на същото място. Т.е. това значи, че това място има непрекъсната приложимост, дали като стопанска част, дали като жилищна – само че я има сигурно.
И в този момент отново стигаме до този въпрос, Вие казахте " бързаме “. В период ли ще бъде завършен археологическият обект?
О, да, ние казахме, че тази година ние ще приключим археологическите изследвания. Ние работим, до момента в който сезонът разрешава. Но отново споделям, ние ще приключим тази година. Слава богу, дадоха ни опция да работим с два екипа. Нещо, което молим от три години. Щяхме да сме не запомнили към този момент може би, в случай че имаше такава опция да работим по този метод. Най-сетне откриха такава техническа опция и ние започнахме да работим с два екипа. И отново споделям, ние ще си спазим обещанието тази година да приключим. Просто не давам периоди, тъй като ние сме подвластни от метеорологичните условия. Но споделям, че ние сме решили, че тази година, каквото и да става, би трябвало да приключим. Надявам се, че няма да стават неща, които тотално ще ни попречват.
И по-късно заравяте всичко, като преди този момент сте извадили скъпите находки?
Да, изваждаме, работим до стерилна основа. След нас изпълнителите на плана за ВиК инфраструктурата поставят тръбите. Те са на по-голяма дълбочина от нашата – работят някъде на 8-9 метра дълбочина. Полагат тръбите и надлежно в един миг северната част на Пловдив ще получи затворен цикъл на възобновяване на ВиК инсталациите, което е значимо, апропо, тъй като няма да има, или най-малко ще бъде понижено количеството изгубена вода за града. А пък вие знаете, че водата в бъдеще ще става все по-основен запас. Така че това е хубаво, нужно е малко самообладание и нещата ще се получат.
Разбира се. Заслужава си обаче.
Заслужава си. Трябва да отбележим, че каквото и да става, Пловдив е един извънредно античен град. Град, който се развива един върху различен във отвесен проект. И хубаво е да имаме положително отношение към това, освен тъй като това е туристически запас. В последна сметка това демонстрира, че популацията ни е с доста остарели корени.
Освен това, познавайки историята и решенията, които са намирали нашите прародители, ние можем да намираме актуалните решения. Защото и нашите прародители са изпадали в положения на естествен и на обществен колапс, само че са се справяли с нещата, както виждаме.
Да, по този начин е, познанието постоянно скъпо.
Г-жо Давидова, кажете ни какво е последното изобретение на Плоската могила?
Едно от последните забавни неща, които сме разкрили, е рогозката, за която към този момент хората са прочели. Рогозки се откриват много рядко, тъй като това е предмет, изработен от органически материал. И когато такова нещо е направено от елементарно разградим материал, доста е мъчно да се открие в такава среда. Очевидно тази черга е била употребена в домашния обичай. Сега занапред ще разберем от какво е направена и по какъв начин тъкмо е оплетена, тъй като има три метода, по които може да се прави такава черга. Единият метод е заплитане на ръка, другият – на първичен стан, третият е с несъмнено завързване на краищата. Те се вършат нормално от материали, които са налични, леснодостъпни, а не примерно да се върви някъде доста надалече, с цел да се търси подобен материал.
Някакви естествени материали, може би?
Пробите ще ни дадат опция да разберем и каква е растителността, която е заобикаляла селищната могила и която е служила в ежедневния обичай на хората, които са живели там. При нас анализът ще пристигна откакто си погледнем и ситуационните планове, и резултатите от обработката на керамичния материал. Едва тогава ще разберем и къде тъкмо е била ситуирана в жилището тази черга и защо тъкмо е служила там.
Но ние не казахме най-важното – на какъв брой години е тази черга и това какво потвърждава.
Със сигурност това е черга, която като броите от настоящия миг обратно – е на към 6000 години, почти.
И какъв брой непокътната беше тя?
Беше непокътната почти към 1 квадратен метър, от който в последна сметка успяхме да отделим една много забележителна част, след което от другите елементи взехме проби, тъй като въпреки всичко анализите се вършат на друго място и би трябвало да доставим задоволително количество, с цел да можем да си вземем нужните резултати по-късно от тях.
Вие казахте, че тя ще даде извънредно доста сведения, т.е. научната стойност на това изобретение е значимо, нали по този начин?
Да. Надявам се също по този начин и да можем да я експонираме. Частта, която сме вдигнали от терен сега е в ателието за консервация и реституция на Археологическия музей. И ще забележим дали реставраторите ще съумеят да я стабилизират и да я укрепят, с цел да могат жителите да я видят в следваща галерия.
Има заплаха и да се разпадне, казвате?
Ами, уповавам се, че няма да се стигне до там. И най-малко някаква дребна част да остане, с цел да се види плетката. Ние сме създали достатъчно фотодокументация. Пробите също ще дадат вид за реорганизация. И въпреки всичко е друго да го видиш действително.
Така е, да. Ще бъде любопитно, в действителност.
Надявам се, че ще съумеят. Просто тези нетрайни материали доста мъчно се стабилизират. Сега бързахме и да я вдигнем и да я откараме на уместно лабораторно място, тъй като нямаше по какъв начин да я запазим в тези условия, в които сме сега.
Но си проличава, че е от място, което е било населявано. И е от жилище тази черга, по този начин ли?
Тя цялата могила е селищна могила, т.е. там няма погребения. Това значи, че там има огромно количество струпани жилищни структури. Какви са те и какъв е техният темперамент – дали са едноетажни или двуетажни, ние към момента не можем доста добре да проучваме обстановката. Т.е. това ще стане на следващ стадий, когато си разгледаме стратиграфските профили. Защото сега сме притиснати от времето, с цел да можем да свършим и да облекчим пловдивчани поне в тази част на града. Затова не дръзвам да споделям някакви безапелационни резултати, само че за нас е ясно, че е имало и двуетажни жилища. Въпросът е, че ние по този начин ще си изясним в коя част са били двуетажни, в коя част са били едноетажни, макар че траншеята, която изследваме, не е задоволителна. В едни такива обстановки сътрудниците изследват доста по-големи площи. Но това е ситуацията, с това разполагаме и това ще би трябвало да интерпретираме по-нататък.
Аз съм питала и различен път – има ли възможност центърът на Пловдив да е бил преместен тъкмо тук по това време?
То на процедура центърът на Пловдив по това време не е съществувал. По това време е имало три места, на които се е развивал животът, като под " това време " разбирам халколитната епоха, т.е. каменно-медната ера. Говорим за към 6000 години обратно от настоящия миг. Със сигурност е имало три селища, може да са били и повече. Просто ние сме проучили в последните 100 години три селища. Едното е Яса тепе до Аграрния университет, другото е Небет тепе и третото е Плоската могила на " Брезовско шосе ", която също се води Яса тепе, тъй като " яса тепе " значи " плоска могила ".
Има и две-три места, на които се допуска, че също има селищни могили, само че не са проучвани досега, единствено наблюдателни проучвателни способи са употребявани - обходи и подобен вид събирателни.
Всъщност това си е началото, откъдето е тръгнал огромният град по-късно?
О да, това е най-старото място, тъй като за разлика от другите могили, ние тук имаме интервал на късния неолит, което ще рече 7000 хиляди години от днешния миг обратно. Т.е. включват се още едни 1000 години най-малко. Пак споделям, че пробите, които даваме за датиране и които ще дадат резултат чак след една година, ще ни покажат тъкмо какъв брой години са. Но сигурно към 7000 хиляди години от този миг обратно и това на процедура е най-старото място на Пловдив, без подозрение.
Значи не е Небет тепе, а това?
Да. Това е най-старото място на Пловдив. И то е било непрекъснато обитаемо, тъй като ние имаме структури, които са от бронзовата ера, от желязната ера, от елинистическата епоха. Имаме и настрана от могилата, от там, където ние сега изследваме. Колегите преди няколко години изследваха един късноримски чифлик, който се оказа, че е на същото място. Т.е. това значи, че това място има непрекъсната приложимост, дали като стопанска част, дали като жилищна – само че я има сигурно.
И в този момент отново стигаме до този въпрос, Вие казахте " бързаме “. В период ли ще бъде завършен археологическият обект?
О, да, ние казахме, че тази година ние ще приключим археологическите изследвания. Ние работим, до момента в който сезонът разрешава. Но отново споделям, ние ще приключим тази година. Слава богу, дадоха ни опция да работим с два екипа. Нещо, което молим от три години. Щяхме да сме не запомнили към този момент може би, в случай че имаше такава опция да работим по този метод. Най-сетне откриха такава техническа опция и ние започнахме да работим с два екипа. И отново споделям, ние ще си спазим обещанието тази година да приключим. Просто не давам периоди, тъй като ние сме подвластни от метеорологичните условия. Но споделям, че ние сме решили, че тази година, каквото и да става, би трябвало да приключим. Надявам се, че няма да стават неща, които тотално ще ни попречват.
И по-късно заравяте всичко, като преди този момент сте извадили скъпите находки?
Да, изваждаме, работим до стерилна основа. След нас изпълнителите на плана за ВиК инфраструктурата поставят тръбите. Те са на по-голяма дълбочина от нашата – работят някъде на 8-9 метра дълбочина. Полагат тръбите и надлежно в един миг северната част на Пловдив ще получи затворен цикъл на възобновяване на ВиК инсталациите, което е значимо, апропо, тъй като няма да има, или най-малко ще бъде понижено количеството изгубена вода за града. А пък вие знаете, че водата в бъдеще ще става все по-основен запас. Така че това е хубаво, нужно е малко самообладание и нещата ще се получат.
Разбира се. Заслужава си обаче.
Заслужава си. Трябва да отбележим, че каквото и да става, Пловдив е един извънредно античен град. Град, който се развива един върху различен във отвесен проект. И хубаво е да имаме положително отношение към това, освен тъй като това е туристически запас. В последна сметка това демонстрира, че популацията ни е с доста остарели корени.
Освен това, познавайки историята и решенията, които са намирали нашите прародители, ние можем да намираме актуалните решения. Защото и нашите прародители са изпадали в положения на естествен и на обществен колапс, само че са се справяли с нещата, както виждаме.
Да, по този начин е, познанието постоянно скъпо.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ