Психолог: Масово във фирмите липсва работа по превенция на бърнаут
Интервю за " Фокус " с психолога Наталия Маламова за бича на днешното време " бърнаут " - извънредно прочувственото безсилие в работата, и можем ли да го избегнем.
Какво имате да ни кажете за по този начин известния " бърнаут ", от който всеобщо страдаме на работното си място?
Да, това, за което бих желала да поговорим, е в действителност по какъв начин могат да се вършат по работните места, колкото и малко да са чиновниците, антистресови стратегии като предварителна защита, които да им бъдат в помощ, и които да им дават насоки по какъв начин сами да се погрижат за себе си, с цел да не стигат до прегряването. Защото може би вие към този момент имате наблюдаване, че това е доста чест резултат. Имаше неотдавна случай с една детска учителка от Велинград, която се отнасяше зле с децата. За мен това е прегряване, което не е било видяно от личния състав и надлежно от шефа на детската градина. Защото, в случай че беше видяно, в действителност тази жена можеше да бъде пусната в отпуск, можеше самата институция да й даде опция за визити на някакъв тип терапия, могат да се провеждат, в случай че щете, такива еднодневни семинари - изнесени или в самата постройка, които посредством разнообразни арт техники, има и други от позитивната терапия, които могат да се употребяват, с цел да може да не се стига до там човек да прегрява на работното място.
Кажете ни кои са признаците, по какъв начин да се разпознае това в точния момент?
Много постоянно знак е даже закъсняването за работа, неналичието на мотивация, това, че самият човек е много изнемощял, заплеснат също. Задълженията, които преди си ги е правил много прецизно, в този момент както споделяме на диалект е “през пръсти работата ". Човек, който работи, той бърка, няма подобен, който да не бърка. Но доста постоянно стават тези неточности.
След това се демонстрират в държанието му като по-чести спорове, имам предвид детската учителка, с деца, с родители, с сътрудници. Но то е във всяка една сфера. Или от време на време човек много се затваря, това зависи от характера му.
И какво би могло да се направи на работното място, с цел да се предотвратят такива положения на работещите?
Един от методите е предварителната защита, която е добре да стартира с някакви практики, които да се покажат на хората. Може примерно да се усили времето за междинните почивки, по този начин да се направи, че да се редуват, да не се скапва работния развой, само че тази отмора да се съблюдава. Защото, клиентите, с които работя аз споделят: “Да, ние имаме отмора, само че тази отмора е официална, аз не мога да изляза ". Тук към този момент директният началник, началникът, е хубаво да дава опция всекидневно тези почивки да се съблюдават. Защото, то като се натрупа, човек и в уикенда си има персонална работа у дома, насъбраната работа в работния развой, по-късно у дома и в понеделник, доста малко са хората, които отиват отпочинали на работа.
А какви групови занимания биха могли да се вършат?
Да, аз бих споделила посредством арт лечението и позитивната терапия - инструментите, които аз употребявам, и фамилната терапия. Но особено арт и позитивната психотерапия имат изключителна методика, която може да се употребява тъкмо за предварителна защита. Фамилната, тя по-скоро е ориентирана към отработване на проблеми, проблеми, гнева, тревогата могат да се погледнат там. Как в даден жанр обратно във времето са се справяли. Всъщност, ние формираме същите привички сега и това води до такива отзивчиви умения с колегата, с децата, с всички хора, с които поддържаме връзка.
Темата е доста забавна, в действителност, тъй като това събитие се следи всеобщо.
Аз през вчерашния ден имах една бизнессреща с концепцията да си развия моя бранд като психолог. Дамата, с която се срещнах, от 30 години се занимава с това да оказва помощ на дребен и междинен бизнес да се развиват. Всъщност, това ми сподели тя, че следи по компаниите, където върви, че тъкмо това липсва. В моята процедура, 2-3 пъти годишно си разрешават да ме наемат за отбор билдинг най-много фирмите, които са в IT сферата. Те се интересуват доста, тъй като техните чиновници в действителност имат потребност от такива ежедневни практики, които на работното място да се употребяват, с цел да не стигат до прегряването. Но то във всяка една сфера към този момент се случва.
Аз ще ви насоча към друга тематика, не знам доколко е обвързвано с предходната. Много е забавно нежеланието на децата да вървят на учебно заведение през днешния ден. Това пък аз съм го следила и ми е необичайно. Обикновено такива деца са изнервени, нямат предпочитание да са в учебно заведение, мъчно вършат другарства. Това нещо сходно ли е на прегряването?
Много е значима средата. Днешните родители са малко в двете крайности - едните са доста обгрижващи и непрекъснато основават занимания на децата си, не ги оставят да скучаят, което също се появява в един миг като проблем. Другите са по-неглижиращи, оставят ги сами да се забавляват. За мен казусът идва от това, че децата по-скоро ги държат или в фамилната среда, или отвън нея и родителите, сякаш съзнателно не си дават яснотата, че детето би трябвало да се социализира. Освен детската градина, по-късно този преход към учебно заведение е много сложен за него. Труден е, тъй като стартират първите условия там - да стоиш еди какъв брой си време на чина, да спазваш някакви правила на връзка. И в действителност, в случай че са в детската градина, и когато отидат неподготвени с чисто обществени умения те интелектуално се оправят, само че обществените им умения не са развити, и тогава към този момент става проблем за акомодация на самото дете в учебно заведение, и то избира да не върви. Вчера даже имах един подобен случай - една майка ме беше потърсила тъкмо по този мотив, синът й се оправя доста добре в учебно заведение, интелектуално няма проблем, обаче нежеланието му да върви в учебно заведение е това, поради което не може да се впише в класа, да откри другари.
В предпубертетната възраст към този момент доста постоянно се появява и тормозът в учебно заведение. Тези интервали са свързани с първите рецесии на личността. Тогава, когато искаш да си харесван, да си признат от съучениците към този момент, не толкоз в фамилията, и не можеш да се адаптираш също. Различните полезности също доста излизат нескрито, в случай че фамилията е по-духовно, с по-морални полезности, а пък в самия клас, да кажем те повече като тартори се изявяват, малко към материалната устременост са децата, с по-голямо самочувствие, по-известни с деянията си. И тогава е мъчно за това дете да се приспособява и да се почувства признато.
И да откри другари надлежно.
Да, доста зависи по какъв начин и родителите поглеждат на казуса. Но е доста значимо цялото семейство да потърси психолог, за поддръжка на детето.
Какво имате да ни кажете за по този начин известния " бърнаут ", от който всеобщо страдаме на работното си място?
Да, това, за което бих желала да поговорим, е в действителност по какъв начин могат да се вършат по работните места, колкото и малко да са чиновниците, антистресови стратегии като предварителна защита, които да им бъдат в помощ, и които да им дават насоки по какъв начин сами да се погрижат за себе си, с цел да не стигат до прегряването. Защото може би вие към този момент имате наблюдаване, че това е доста чест резултат. Имаше неотдавна случай с една детска учителка от Велинград, която се отнасяше зле с децата. За мен това е прегряване, което не е било видяно от личния състав и надлежно от шефа на детската градина. Защото, в случай че беше видяно, в действителност тази жена можеше да бъде пусната в отпуск, можеше самата институция да й даде опция за визити на някакъв тип терапия, могат да се провеждат, в случай че щете, такива еднодневни семинари - изнесени или в самата постройка, които посредством разнообразни арт техники, има и други от позитивната терапия, които могат да се употребяват, с цел да може да не се стига до там човек да прегрява на работното място.
Кажете ни кои са признаците, по какъв начин да се разпознае това в точния момент?
Много постоянно знак е даже закъсняването за работа, неналичието на мотивация, това, че самият човек е много изнемощял, заплеснат също. Задълженията, които преди си ги е правил много прецизно, в този момент както споделяме на диалект е “през пръсти работата ". Човек, който работи, той бърка, няма подобен, който да не бърка. Но доста постоянно стават тези неточности.
След това се демонстрират в държанието му като по-чести спорове, имам предвид детската учителка, с деца, с родители, с сътрудници. Но то е във всяка една сфера. Или от време на време човек много се затваря, това зависи от характера му.
И какво би могло да се направи на работното място, с цел да се предотвратят такива положения на работещите?
Един от методите е предварителната защита, която е добре да стартира с някакви практики, които да се покажат на хората. Може примерно да се усили времето за междинните почивки, по този начин да се направи, че да се редуват, да не се скапва работния развой, само че тази отмора да се съблюдава. Защото, клиентите, с които работя аз споделят: “Да, ние имаме отмора, само че тази отмора е официална, аз не мога да изляза ". Тук към този момент директният началник, началникът, е хубаво да дава опция всекидневно тези почивки да се съблюдават. Защото, то като се натрупа, човек и в уикенда си има персонална работа у дома, насъбраната работа в работния развой, по-късно у дома и в понеделник, доста малко са хората, които отиват отпочинали на работа.
А какви групови занимания биха могли да се вършат?
Да, аз бих споделила посредством арт лечението и позитивната терапия - инструментите, които аз употребявам, и фамилната терапия. Но особено арт и позитивната психотерапия имат изключителна методика, която може да се употребява тъкмо за предварителна защита. Фамилната, тя по-скоро е ориентирана към отработване на проблеми, проблеми, гнева, тревогата могат да се погледнат там. Как в даден жанр обратно във времето са се справяли. Всъщност, ние формираме същите привички сега и това води до такива отзивчиви умения с колегата, с децата, с всички хора, с които поддържаме връзка.
Темата е доста забавна, в действителност, тъй като това събитие се следи всеобщо.
Аз през вчерашния ден имах една бизнессреща с концепцията да си развия моя бранд като психолог. Дамата, с която се срещнах, от 30 години се занимава с това да оказва помощ на дребен и междинен бизнес да се развиват. Всъщност, това ми сподели тя, че следи по компаниите, където върви, че тъкмо това липсва. В моята процедура, 2-3 пъти годишно си разрешават да ме наемат за отбор билдинг най-много фирмите, които са в IT сферата. Те се интересуват доста, тъй като техните чиновници в действителност имат потребност от такива ежедневни практики, които на работното място да се употребяват, с цел да не стигат до прегряването. Но то във всяка една сфера към този момент се случва.
Аз ще ви насоча към друга тематика, не знам доколко е обвързвано с предходната. Много е забавно нежеланието на децата да вървят на учебно заведение през днешния ден. Това пък аз съм го следила и ми е необичайно. Обикновено такива деца са изнервени, нямат предпочитание да са в учебно заведение, мъчно вършат другарства. Това нещо сходно ли е на прегряването?
Много е значима средата. Днешните родители са малко в двете крайности - едните са доста обгрижващи и непрекъснато основават занимания на децата си, не ги оставят да скучаят, което също се появява в един миг като проблем. Другите са по-неглижиращи, оставят ги сами да се забавляват. За мен казусът идва от това, че децата по-скоро ги държат или в фамилната среда, или отвън нея и родителите, сякаш съзнателно не си дават яснотата, че детето би трябвало да се социализира. Освен детската градина, по-късно този преход към учебно заведение е много сложен за него. Труден е, тъй като стартират първите условия там - да стоиш еди какъв брой си време на чина, да спазваш някакви правила на връзка. И в действителност, в случай че са в детската градина, и когато отидат неподготвени с чисто обществени умения те интелектуално се оправят, само че обществените им умения не са развити, и тогава към този момент става проблем за акомодация на самото дете в учебно заведение, и то избира да не върви. Вчера даже имах един подобен случай - една майка ме беше потърсила тъкмо по този мотив, синът й се оправя доста добре в учебно заведение, интелектуално няма проблем, обаче нежеланието му да върви в учебно заведение е това, поради което не може да се впише в класа, да откри другари.
В предпубертетната възраст към този момент доста постоянно се появява и тормозът в учебно заведение. Тези интервали са свързани с първите рецесии на личността. Тогава, когато искаш да си харесван, да си признат от съучениците към този момент, не толкоз в фамилията, и не можеш да се адаптираш също. Различните полезности също доста излизат нескрито, в случай че фамилията е по-духовно, с по-морални полезности, а пък в самия клас, да кажем те повече като тартори се изявяват, малко към материалната устременост са децата, с по-голямо самочувствие, по-известни с деянията си. И тогава е мъчно за това дете да се приспособява и да се почувства признато.
И да откри другари надлежно.
Да, доста зависи по какъв начин и родителите поглеждат на казуса. Но е доста значимо цялото семейство да потърси психолог, за поддръжка на детето.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ