Художникът от стълбите на Каменица: Всяко едно стъпало само по себе си е отделна картинка
Интервю, особено за Plovdiv24.bg с художника Иван Величков, създател на графитите с маргаритки на стълбите на Каменица.
Господин Величков, вие сте създател с дълъг опит, само че нали чухте, че има някакви спорни отзиви за това, което вършиме? Какво мислите Вие?
Животът е цветен, както и хората. Колкото хора, толкоз и отзиви. Приема се всеки път едно. Така че въпросът е общото мнение – множеството хора го одобряват доста положително – минават, поздравяват, снимат се. Аз като споделям, че това ще бъде отстранено скоро време, те питат: " Ама по какъв начин по този начин? Защо ще го махате? Това би трябвало да остане. “ Аз споделям, че няма по какъв начин да се случи, това е именито място в Пловдив, архитектурен монумент е, не може да има такива неща.
А в действителност каква е концепцията и какъв резултат се цели?
Идеята е да се съобщи малко цвят на сивите стълби и за Цветница да се ухилен хората, по една усмивка повече, минавайки отсам да се снимат – и това е цялата концепция. Просто едно положително въодушевление.
А какво казвате Вие, всичко е съобразено с особеностите на това място, откъм архитектура, нали по този начин?
Разбира се. Проектът е на Община Пловдив. Аз извършвам просто. Проектът е техен, концепцията е тяхна. Те се допитаха до мен какво може да се направи, какво не може да се направи, и аз се извършвам.
Вие сте рисували и други сходни графити? Къде?
Последното, което беше по-голямо, в Пловдив беше, само че това към този момент го няма – в подлеза изпод: Панагюрското богатство, тракийските съкровища от Варненския некропол. И освен в Пловдив, из цяла България.
А в чужбина?
И в чужбина рисувам много. Но напоследък съм се дебаркирал в България напълно.
А къде в чужбина сте правили нещо сходно?
Специално стълби – не, само че други фрески и графити съм правил в Германия, Англия, Нидерландия, в прилежащите страни, на Балканския полуостров.
Прави усещане, че видяно от горната страна не се вижда нищо, единствено изпод. Какво значи това? Какво е това?
Чисто и просто триизмерна визуализация. Погледнато от вярна точка, го виждате като цяла картина, другояче наподобява размазано. Всяко едно ходило единствено по себе си е обособена картинка.
Трудно ли се прави това?
Не е доста елементарно, защото аз съм привикнал да рисувам на гладки хубави повърхности. Качеството е напълно друго. Тъй като тук стълбите са обработени със специфична технология, с цел да може след това да бъде отстранено това нещо с пароструйката, първо, че по боята хваща доста мъчно, не е равно. За мен е мъчно, почтено казано, защото не мога да докарам това качество, което бих желал, както на равна стена.
Колко време го рисувате? И казвате, че единствено вечер рисувате?
Ами избирам да рисувам вечер, защото ми е по-спокойно. Няма доста хора, някак си е притеснително да минават, питат ме: може ли, не може ли – и аз се разпръсквам. Почнах го в събота вечерта. Преди това беше нанесено покритието, трябваше да изчакам малко, и от събота през нощта рисувам.
И в този момент да успокоим тези, които доста се вълнуват поради мястото, което е архитектурен монумент и така нататък, какво ще се случи с това и по кое време, то ще остане ли за непрекъснато?
Не, това ще бъде отстранено, както загатнах към този момент. От общината са се заели. Положено е особено покритие, което не задържа боята от горната страна. И ще бъде отстранено, тъкмо по кое време не мога да кажа, само че след Цветница, когато те решат ще бъде отстранено и стълбите ще си имат същия тип, който са имали преди този момент. Да бъдат спокойни хората, които не го одобряват.
Макар че доста хора споделят: " А за какво да не остане за непрекъснато? “
Да, желаят доста хора, само че в тази ситуация няма по какъв начин.
Може ли да кажете за тези, които може би не са прочели или не знаят, къде има сходни такива художествени композиции? Къде по света?
Във всичките страни на Запад, има на доста места, съвсем на всички места. Това изкуство е много използвано в днешно време към този момент и се употребява за доста цели.
За графитите ли приказваме?
Да, за графитите. Макар че съгласно мен към този момент нещата са се слели. Като цяло графитът може да е останал единствено поради метода на техниката на напръскване със спрея. За това множеството графити художници към този момент не могат да се нарекат, че са просто графити, те са творби на изкуството, по този начин или другояче.
Има ли случай, до момента в който рисувате някой да ви навика и да ви каже: " Как си позволявате такова нещо? “
Не, постоянно казано не. По-скоро до момента всичките хора са били положително настроени. Просто минават, пляскат ми и поздравяват. Досега просто единствено един човек се възмути за какво рисувам. Всичките са доста щастливи и са доста удовлетворени.
А като елементарен жител бихте ли почнали да вършиме по стълбата такива рисунки?Ако не ви е предоставено това?
По принцип бих, само че би трябвало да имам съответните позволения и оторизации. За мен би било доста мъчно. Аз не бих си разрешил по този начин да потегли, без да имам разрешение от Общината, да направя такова нещо.
На какви други по-необичайни места сте правили графити?
Преди две години тук, в Пловдив, рисувах една площадка, отново беше триизмерно изображение, което беше на земята. Но всички други са си елементарни върху стени. Общо взето дали са подлези, дали са фасади, блокове, интериорни решения. За мен това тук е по-скоро нещо неизмеримо в тази ситуация, тъй като е доста, доста друго от всичко останало, което върша по принцип.
От какъв брой време рисувате в действителност?
С графити се занимавам от 23 години, другояче рисувам от дребен.
Специално образоване имате ли?
Имам да, Художествена гимназия приключена. И това е общо взето.
Още нещо забавно желаеме да Ви попитаме - по какъв начин обозначихте точните места на маргаритките, когато започвахте да рисувате. С някакъв макет, или?
Има една позиция, зад буквата G от надписа " Together ", или начело. Аз бях застанал с лазер и бях помолил един другар просто да седи и на избрани точки да му споделям къде да ми маркира с табеширче всякакви контурчета, и просто го разкарвах по стълбите нагоре-надолу, нагоре-надолу. И към този момент по-късно направих контурите с багра. Но действително трябваха двама индивида в тази ситуация. Можех и самичък, само че трябваше да навъртя към 20 км километраж да ходя единствено по стълбите. Днес съм направил може би към 25 000 крачки единствено тук. Малко фитнес, което е доста добре.
Няма ли да Ви е болно след това, като стартират да го мият?
Не, има фотография. Вие го отразихте добре, тъй че го има в историята останало. Да ви кажа почтено, жалост ще ми е, само че въпросът е всички хора да бъдат удовлетворени и най-после всичко да си бъде в първичен тип, каквото е било. Имаме удовлетворение за момента, имаме и извънредно общ проект, всички хора да са удовлетворени, когато всичко си е чистичко, за малко усмивки сега.
Господин Величков, вие сте създател с дълъг опит, само че нали чухте, че има някакви спорни отзиви за това, което вършиме? Какво мислите Вие?
Животът е цветен, както и хората. Колкото хора, толкоз и отзиви. Приема се всеки път едно. Така че въпросът е общото мнение – множеството хора го одобряват доста положително – минават, поздравяват, снимат се. Аз като споделям, че това ще бъде отстранено скоро време, те питат: " Ама по какъв начин по този начин? Защо ще го махате? Това би трябвало да остане. “ Аз споделям, че няма по какъв начин да се случи, това е именито място в Пловдив, архитектурен монумент е, не може да има такива неща.
А в действителност каква е концепцията и какъв резултат се цели?
Идеята е да се съобщи малко цвят на сивите стълби и за Цветница да се ухилен хората, по една усмивка повече, минавайки отсам да се снимат – и това е цялата концепция. Просто едно положително въодушевление.
А какво казвате Вие, всичко е съобразено с особеностите на това място, откъм архитектура, нали по този начин?
Разбира се. Проектът е на Община Пловдив. Аз извършвам просто. Проектът е техен, концепцията е тяхна. Те се допитаха до мен какво може да се направи, какво не може да се направи, и аз се извършвам.
Вие сте рисували и други сходни графити? Къде?
Последното, което беше по-голямо, в Пловдив беше, само че това към този момент го няма – в подлеза изпод: Панагюрското богатство, тракийските съкровища от Варненския некропол. И освен в Пловдив, из цяла България.
А в чужбина?
И в чужбина рисувам много. Но напоследък съм се дебаркирал в България напълно.
А къде в чужбина сте правили нещо сходно?
Специално стълби – не, само че други фрески и графити съм правил в Германия, Англия, Нидерландия, в прилежащите страни, на Балканския полуостров.
Прави усещане, че видяно от горната страна не се вижда нищо, единствено изпод. Какво значи това? Какво е това?
Чисто и просто триизмерна визуализация. Погледнато от вярна точка, го виждате като цяла картина, другояче наподобява размазано. Всяко едно ходило единствено по себе си е обособена картинка.
Трудно ли се прави това?
Не е доста елементарно, защото аз съм привикнал да рисувам на гладки хубави повърхности. Качеството е напълно друго. Тъй като тук стълбите са обработени със специфична технология, с цел да може след това да бъде отстранено това нещо с пароструйката, първо, че по боята хваща доста мъчно, не е равно. За мен е мъчно, почтено казано, защото не мога да докарам това качество, което бих желал, както на равна стена.
Колко време го рисувате? И казвате, че единствено вечер рисувате?
Ами избирам да рисувам вечер, защото ми е по-спокойно. Няма доста хора, някак си е притеснително да минават, питат ме: може ли, не може ли – и аз се разпръсквам. Почнах го в събота вечерта. Преди това беше нанесено покритието, трябваше да изчакам малко, и от събота през нощта рисувам.
И в този момент да успокоим тези, които доста се вълнуват поради мястото, което е архитектурен монумент и така нататък, какво ще се случи с това и по кое време, то ще остане ли за непрекъснато?
Не, това ще бъде отстранено, както загатнах към този момент. От общината са се заели. Положено е особено покритие, което не задържа боята от горната страна. И ще бъде отстранено, тъкмо по кое време не мога да кажа, само че след Цветница, когато те решат ще бъде отстранено и стълбите ще си имат същия тип, който са имали преди този момент. Да бъдат спокойни хората, които не го одобряват.
Макар че доста хора споделят: " А за какво да не остане за непрекъснато? “
Да, желаят доста хора, само че в тази ситуация няма по какъв начин.
Може ли да кажете за тези, които може би не са прочели или не знаят, къде има сходни такива художествени композиции? Къде по света?
Във всичките страни на Запад, има на доста места, съвсем на всички места. Това изкуство е много използвано в днешно време към този момент и се употребява за доста цели.
За графитите ли приказваме?
Да, за графитите. Макар че съгласно мен към този момент нещата са се слели. Като цяло графитът може да е останал единствено поради метода на техниката на напръскване със спрея. За това множеството графити художници към този момент не могат да се нарекат, че са просто графити, те са творби на изкуството, по този начин или другояче.
Има ли случай, до момента в който рисувате някой да ви навика и да ви каже: " Как си позволявате такова нещо? “
Не, постоянно казано не. По-скоро до момента всичките хора са били положително настроени. Просто минават, пляскат ми и поздравяват. Досега просто единствено един човек се възмути за какво рисувам. Всичките са доста щастливи и са доста удовлетворени.
А като елементарен жител бихте ли почнали да вършиме по стълбата такива рисунки?Ако не ви е предоставено това?
По принцип бих, само че би трябвало да имам съответните позволения и оторизации. За мен би било доста мъчно. Аз не бих си разрешил по този начин да потегли, без да имам разрешение от Общината, да направя такова нещо.
На какви други по-необичайни места сте правили графити?
Преди две години тук, в Пловдив, рисувах една площадка, отново беше триизмерно изображение, което беше на земята. Но всички други са си елементарни върху стени. Общо взето дали са подлези, дали са фасади, блокове, интериорни решения. За мен това тук е по-скоро нещо неизмеримо в тази ситуация, тъй като е доста, доста друго от всичко останало, което върша по принцип.
От какъв брой време рисувате в действителност?
С графити се занимавам от 23 години, другояче рисувам от дребен.
Специално образоване имате ли?
Имам да, Художествена гимназия приключена. И това е общо взето.
Още нещо забавно желаеме да Ви попитаме - по какъв начин обозначихте точните места на маргаритките, когато започвахте да рисувате. С някакъв макет, или?
Има една позиция, зад буквата G от надписа " Together ", или начело. Аз бях застанал с лазер и бях помолил един другар просто да седи и на избрани точки да му споделям къде да ми маркира с табеширче всякакви контурчета, и просто го разкарвах по стълбите нагоре-надолу, нагоре-надолу. И към този момент по-късно направих контурите с багра. Но действително трябваха двама индивида в тази ситуация. Можех и самичък, само че трябваше да навъртя към 20 км километраж да ходя единствено по стълбите. Днес съм направил може би към 25 000 крачки единствено тук. Малко фитнес, което е доста добре.
Няма ли да Ви е болно след това, като стартират да го мият?
Не, има фотография. Вие го отразихте добре, тъй че го има в историята останало. Да ви кажа почтено, жалост ще ми е, само че въпросът е всички хора да бъдат удовлетворени и най-после всичко да си бъде в първичен тип, каквото е било. Имаме удовлетворение за момента, имаме и извънредно общ проект, всички хора да са удовлетворени, когато всичко си е чистичко, за малко усмивки сега.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ