Проф. Димитров, ректор на УНСС: Стартовата заплата на асистент ще стане 1300 лв от догодина
Интервю с проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и Главен секретар на Съвета на ректорите
Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте през днешния ден на срещата на премиера Борисов с управлението на Съвета на ректорите. На нея той ви даде обещание 50 милиона, с които следващата година ще се усилят заплатите на преподавателите във висшите образователни заведения. Как бихте коментирали този акт на държавното управление и не е ли той стъпка към париране на недоволството в университетските среди към кабинета?
Проф. Димитър Димитров: Днес управлението на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, ръководител, аз съм основен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, организирахме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този развой неофициално за тези 50 милиона започва може би преди към два месеца, тъй като се приготвя новия бюджет, тъй че не е доста директна връзката с митингите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този метод - това е заложено още в тактиката за висше обучение и в Закона за висше обучение, който е признат февруари месец тази година, където се прецизира, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите учебни заведения. И в действителност диалогът потегли тъкмо от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, главната заплата на помощник, е много ниска. Не давам образци, само че да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.
Агенция КРОСС: Около 650 лева, доколкото съм осведомена.
Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава нужда - в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лв. и като сравнявате с други специалности, с най-различни категории, се вижда, че има нужда от един подобен взор и стимулиране на висшето обучение. Което през последните години претърпя много промени апропо, а и сподели благоприятни условия с онлайн образованието предишния учебен срок. Те не могат нещата да бъдат постоянно на едно и също равнище, има специалности, които се развиват, само че по-високата заплата, разяснява се цифрата 1300 лв. за стартова заплата на помощник, беше в основата на тези договаряния. И на тази база бяха преизчислени - цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съгласно личния състав във ВУЗ-овете. Все отново известна стъпка за основни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, тъй че почти към това се завъртяха нещата.
Агенция КРОСС: По ваше мнение тези 50 млн лв., които са заложени в бюджета за следващата година, ще бъдат ли задоволителни, с цел да запушат пробойните в бранша, по този начин да се каже?
Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, тъй като знаете, постоянно има потребност от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че потребностите са постоянно безкрайни, само че ресурсите са лимитирани. Но въпреки всичко това е една добра стъпка в положително направление. Бяха коментирани и други благоприятни условия за разнообразни стратегии за научни проучвания, те също може да доведат до нарастване на приходите на преподавателите и следователите. Но въпреки всичко това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето обучение и към самото висше обучение. Защото на доста специалности бяха понижени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма нарастване на броя на висшите учебни заведения, при акредитация да се брои единствено един учител - мина някаква промяна, която засегна ползите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние поддържаме това, несъмнено - от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя сега, държавна поръчка.
Агенция КРОСС: Значи ли това, че се свиха потребностите от експерти в България?
Проф. Димитър Димитров: Ами основно демографски проблеми има. Някъде може би има прочут дисбаланс, само че общо взето това е направлението - когато са били планувани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да аплайват е бил 100 хиляди, в този момент е към 50 хиляди най-много. Така че има логичност и в сходни проценти.
Агенция КРОСС: Исках да ви запитвам, по какъв начин заложените промени в Закона за висшето обучение, които влизат в действие следващата година доколкото си припомням, по какъв начин това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка смяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.
Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате поради това, което е с договорите за ректорите и политиката за развиване.
Агенция КРОСС: Да.
Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в вярната посока. Все отново вижда се, че има взор върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се възнамерява и всичко да бъде тъкмо до последния подробност конкретизирано. Но въпреки всичко университетите във взаимоотношение с Министерство на образованието, получиха политиките си за развиване, тъй че те бяха одобрени от министъра, в този момент следва подписването на контракти с ректорите, които се ангажират да извършват тези политики. И апропо от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е въпреки всичко стъпка в вярната посока - там се предизвиква взаимоотношението сред университетите, интернационалното съдействие, изявления - такива неща, с които се занимават университетите по този начин или другояче.
Агенция КРОСС: Считате ли, че би трябвало да има някакъв таван в заплащането на ректорите, тъй като последните седмици и месеци излязоха едни числа, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо положение на страната и на фона на всеобщата беднотия в България? Излязоха петцифрени и нагоре цифри на ректорски заплати..
Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз проследявам тази полемика и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на заседание с министъра на образованието. Но предходната седмица излезе наредбата за образуването заплатите на ректорите, което също слага някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече - по този метод посредством тази разпоредба, основана отново на закона признат от февруари месец, се вкарва някакъв ред. Като апропо заплатата на ректора основно е обвързана с минималната заплата стартова, т.е. главната заплата на помощник - помощник е най-ниската преподавателска служба и несъмнено, резултатите от осъществяването на тази стратегия за развиване.
Агенция КРОСС: Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничавания стартира образователната година за вас?.
Проф. Димитър Димитров: Ами ние доста бързо се адаптирахме предишния учебен срок, където напълно минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи предишния учебен срок, техническите благоприятни условия, качеството на образованието и ограниченията, които би трябвало да се взимат, в този момент минахме към по този начин нареченото хибридно образование.
Агенция КРОСС: Тоест?
Проф. Димитър Димитров: Пак резервираме подготвеност за напълно онлайн образование...Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е подобен правилото. Като това изискваше много старания да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и желаеме да използваме опциите на онлайн образованието, като съчетаваме присъствено и онлайн образование. Редуцираме броя на студентите в една зала, тъй че да можем да съблюдаваме ограниченията. Тук сме въвели много ограничения по входовете - термокамери, стерилизация, което ни натоварва, само че няма метод просто да се върнем към обстановката от февруари месец или от предходната година.
Агенция КРОСС: Имали ли сте обстановка, която постанова карантиниране на някаква част от екипа?
Проф. Димитър Димитров: Поне досега не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за деяние и разчитаме на напътствията на здравните управляващи, в случай че се появи такова нещо и на положителното взаимоотношение с тях. Но за момента нямаме такава обстановка.
Агенция КРОСС: Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.
Интервюто взе Радост Бочукова, Агенция КРОСС
Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте през днешния ден на срещата на премиера Борисов с управлението на Съвета на ректорите. На нея той ви даде обещание 50 милиона, с които следващата година ще се усилят заплатите на преподавателите във висшите образователни заведения. Как бихте коментирали този акт на държавното управление и не е ли той стъпка към париране на недоволството в университетските среди към кабинета?
Проф. Димитър Димитров: Днес управлението на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, ръководител, аз съм основен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, организирахме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този развой неофициално за тези 50 милиона започва може би преди към два месеца, тъй като се приготвя новия бюджет, тъй че не е доста директна връзката с митингите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този метод - това е заложено още в тактиката за висше обучение и в Закона за висше обучение, който е признат февруари месец тази година, където се прецизира, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите учебни заведения. И в действителност диалогът потегли тъкмо от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, главната заплата на помощник, е много ниска. Не давам образци, само че да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.
Агенция КРОСС: Около 650 лева, доколкото съм осведомена.
Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава нужда - в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лв. и като сравнявате с други специалности, с най-различни категории, се вижда, че има нужда от един подобен взор и стимулиране на висшето обучение. Което през последните години претърпя много промени апропо, а и сподели благоприятни условия с онлайн образованието предишния учебен срок. Те не могат нещата да бъдат постоянно на едно и също равнище, има специалности, които се развиват, само че по-високата заплата, разяснява се цифрата 1300 лв. за стартова заплата на помощник, беше в основата на тези договаряния. И на тази база бяха преизчислени - цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съгласно личния състав във ВУЗ-овете. Все отново известна стъпка за основни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, тъй че почти към това се завъртяха нещата.
Агенция КРОСС: По ваше мнение тези 50 млн лв., които са заложени в бюджета за следващата година, ще бъдат ли задоволителни, с цел да запушат пробойните в бранша, по този начин да се каже?
Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, тъй като знаете, постоянно има потребност от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че потребностите са постоянно безкрайни, само че ресурсите са лимитирани. Но въпреки всичко това е една добра стъпка в положително направление. Бяха коментирани и други благоприятни условия за разнообразни стратегии за научни проучвания, те също може да доведат до нарастване на приходите на преподавателите и следователите. Но въпреки всичко това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето обучение и към самото висше обучение. Защото на доста специалности бяха понижени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма нарастване на броя на висшите учебни заведения, при акредитация да се брои единствено един учител - мина някаква промяна, която засегна ползите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние поддържаме това, несъмнено - от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя сега, държавна поръчка.
Агенция КРОСС: Значи ли това, че се свиха потребностите от експерти в България?
Проф. Димитър Димитров: Ами основно демографски проблеми има. Някъде може би има прочут дисбаланс, само че общо взето това е направлението - когато са били планувани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да аплайват е бил 100 хиляди, в този момент е към 50 хиляди най-много. Така че има логичност и в сходни проценти.
Агенция КРОСС: Исках да ви запитвам, по какъв начин заложените промени в Закона за висшето обучение, които влизат в действие следващата година доколкото си припомням, по какъв начин това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка смяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.
Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате поради това, което е с договорите за ректорите и политиката за развиване.
Агенция КРОСС: Да.
Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в вярната посока. Все отново вижда се, че има взор върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се възнамерява и всичко да бъде тъкмо до последния подробност конкретизирано. Но въпреки всичко университетите във взаимоотношение с Министерство на образованието, получиха политиките си за развиване, тъй че те бяха одобрени от министъра, в този момент следва подписването на контракти с ректорите, които се ангажират да извършват тези политики. И апропо от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е въпреки всичко стъпка в вярната посока - там се предизвиква взаимоотношението сред университетите, интернационалното съдействие, изявления - такива неща, с които се занимават университетите по този начин или другояче.
Агенция КРОСС: Считате ли, че би трябвало да има някакъв таван в заплащането на ректорите, тъй като последните седмици и месеци излязоха едни числа, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо положение на страната и на фона на всеобщата беднотия в България? Излязоха петцифрени и нагоре цифри на ректорски заплати..
Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз проследявам тази полемика и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на заседание с министъра на образованието. Но предходната седмица излезе наредбата за образуването заплатите на ректорите, което също слага някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече - по този метод посредством тази разпоредба, основана отново на закона признат от февруари месец, се вкарва някакъв ред. Като апропо заплатата на ректора основно е обвързана с минималната заплата стартова, т.е. главната заплата на помощник - помощник е най-ниската преподавателска служба и несъмнено, резултатите от осъществяването на тази стратегия за развиване.
Агенция КРОСС: Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничавания стартира образователната година за вас?.
Проф. Димитър Димитров: Ами ние доста бързо се адаптирахме предишния учебен срок, където напълно минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи предишния учебен срок, техническите благоприятни условия, качеството на образованието и ограниченията, които би трябвало да се взимат, в този момент минахме към по този начин нареченото хибридно образование.
Агенция КРОСС: Тоест?
Проф. Димитър Димитров: Пак резервираме подготвеност за напълно онлайн образование...Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е подобен правилото. Като това изискваше много старания да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и желаеме да използваме опциите на онлайн образованието, като съчетаваме присъствено и онлайн образование. Редуцираме броя на студентите в една зала, тъй че да можем да съблюдаваме ограниченията. Тук сме въвели много ограничения по входовете - термокамери, стерилизация, което ни натоварва, само че няма метод просто да се върнем към обстановката от февруари месец или от предходната година.
Агенция КРОСС: Имали ли сте обстановка, която постанова карантиниране на някаква част от екипа?
Проф. Димитър Димитров: Поне досега не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за деяние и разчитаме на напътствията на здравните управляващи, в случай че се появи такова нещо и на положителното взаимоотношение с тях. Но за момента нямаме такава обстановка.
Агенция КРОСС: Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.
Интервюто взе Радост Бочукова, Агенция КРОСС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ