Проф. Куртева: „За всяко онкологично заболяване ранната диагностика е определяща“
Интервю с проф. доктор Галина Куртева, един от водещите експерти по здравна онкология в България, която дава информация и детайлности за рака на панкреаса.
Проф. доктор Галина Куртева е един от водещите експерти по здравна онкология в България. Завършва Медицинския университет в София, от 2002 година има научна степен „ лекар “, а през 2013 година придобива академична степен „ професор “. Проф. Куртева има участия в редица интернационалните и национални конгреси, както и 14 присъствени стипендии за присъединяване в научни конгреси в региона на здравната онкология от 2001 до 2017 година в България, Европа, Съединени американски щати. Автор и съавтор на голям брой, общо над 100, научни труда. Проф. Куртева е основател на Образователната академия по онкология с почетен ръководител проф. Черноземски. Инициатор на мултидисциплинарна конференция МедикРОН взаимно с ревматолози и невролози.
Ракът на панкреаса визира над 495 000 души в международен мащаб, а броят на новите случаи пораства с бързи темпове, по тази причина от ден на ден експерти и научноизследователски центрове търсят лекуване и лечения, които да удължат и подкрепят живота на пациентите.
Търсим отговорите на най-важните въпроси, свързани с заболяването, от проф. Куртева, водещ експерт по здравна онкология в България.
Проф. Куртева, когато приказваме за карцином на панкреаса, кое е най-важното, което би трябвало да знаем за заболяването?
Поставянето на диагноза рак на панкреаса е мъчно по няколко аргументи: Заболяването протича безсимптомно, а когато се появи болежка, редукция на тегло или пожълтяване това са към този момент признаци на доста напреднало заболяване.
Просто лекарите би трябвало да мислят за това заболяване и при дискретни признаци да го търсят интензивно. Само при рано диагностицирани случаи на рак на панкреаса, би могло да се мисли за оперативно лекуване, след което и за профилактична химиотерапия.
Има ли статистика за броя на диагностицираните с рак на панкреаса в България? И можем ли да кажем – повече мъже или дами развиват болестта?
Статистиката на това заболяване е много черна. Карциномът на панкреаса е на 7-мо място като причина за гибел в света и както ви споделих, новозаболелите са съвсем 500 000. Заболяването е най-често след 55 -годишна възраст. Заболелите в Европа са 140 000 и съвсем толкоз умират от болестта.
Лошото е, че 80% от новозаболелите са в напреднал етап на болестта.
5 -годишната преживяемост сред 1971 и 2020 се е нараснала едвам от 2% до 10 %, като за съпоставяне при туморите на млечна жлеза, простата, колоректален рак надвишава 50%.
Средната преживяемост е под 12 месеца, а при диагностицирано заболяване в метастатичен стадий- не надвишава 6 месеца. Затова споделих, че статистиката е черна.
За България годишно новозаболелите са над 2000, само че точна статистика с унищожаването на диспансерите и раковия указател от дълго време няма.
Има лек превес на мъжете в новозаболелите случаи.
Предвид възходящия брой на заболелите има ли стратегии за предварителна защита на заболяването?
В момента е деен скрининга за рак на дебелото черво, проведен и спонсориран от Фондация „ Цоцорков “. Заедно с 27 организации, нашето Българско Онкологично научно сдружение, изработихме противораков проект за страната по признатия Eвропейски проект за битка с рака. Там ясно са написани всички действия за профилактика, ранна диагностика, достъп до новаторска терапия и симптоматични грижи, само че тук към този момент е мястото на страната за превръщането на този проект в действителност. И би трябвало да кажа, че непростимо доста сме закъснели!
Какви са Вашите прогнози за напредъка на лекуването на рака на панкреаса?
Може би това е болестта, за което се хвърлят най-големи старания и клинични стратегии, за търсене на новаторски лечебни схеми, само че успеваемостта е ниска. Само за илюстрация- от 2015 до 2020 година са извършени 19 клинични проучвания на комбинирани режима на терапия, включващи най-новите модели на прицелна терапия, които се оказаха неефективни.
Посоката на търсене е нови генетични маркери, за сензитивност на всеки обособен болен, нови разновидности на имунотерапи, ваксини, Т-клетъчна терапия.
Така че търсенето на най-ефективната терапия при всеки обособен болен е новото напревление в онкологията с единствена цел оптимален лечебен резултат при минимална токсичност.
Проф. доктор Галина Куртева е един от водещите експерти по здравна онкология в България. Завършва Медицинския университет в София, от 2002 година има научна степен „ лекар “, а през 2013 година придобива академична степен „ професор “. Проф. Куртева има участия в редица интернационалните и национални конгреси, както и 14 присъствени стипендии за присъединяване в научни конгреси в региона на здравната онкология от 2001 до 2017 година в България, Европа, Съединени американски щати. Автор и съавтор на голям брой, общо над 100, научни труда. Проф. Куртева е основател на Образователната академия по онкология с почетен ръководител проф. Черноземски. Инициатор на мултидисциплинарна конференция МедикРОН взаимно с ревматолози и невролози.
Ракът на панкреаса визира над 495 000 души в международен мащаб, а броят на новите случаи пораства с бързи темпове, по тази причина от ден на ден експерти и научноизследователски центрове търсят лекуване и лечения, които да удължат и подкрепят живота на пациентите.
Търсим отговорите на най-важните въпроси, свързани с заболяването, от проф. Куртева, водещ експерт по здравна онкология в България.
Проф. Куртева, когато приказваме за карцином на панкреаса, кое е най-важното, което би трябвало да знаем за заболяването?
Поставянето на диагноза рак на панкреаса е мъчно по няколко аргументи: Заболяването протича безсимптомно, а когато се появи болежка, редукция на тегло или пожълтяване това са към този момент признаци на доста напреднало заболяване.
Просто лекарите би трябвало да мислят за това заболяване и при дискретни признаци да го търсят интензивно. Само при рано диагностицирани случаи на рак на панкреаса, би могло да се мисли за оперативно лекуване, след което и за профилактична химиотерапия.
Има ли статистика за броя на диагностицираните с рак на панкреаса в България? И можем ли да кажем – повече мъже или дами развиват болестта?
Статистиката на това заболяване е много черна. Карциномът на панкреаса е на 7-мо място като причина за гибел в света и както ви споделих, новозаболелите са съвсем 500 000. Заболяването е най-често след 55 -годишна възраст. Заболелите в Европа са 140 000 и съвсем толкоз умират от болестта.
Лошото е, че 80% от новозаболелите са в напреднал етап на болестта.
5 -годишната преживяемост сред 1971 и 2020 се е нараснала едвам от 2% до 10 %, като за съпоставяне при туморите на млечна жлеза, простата, колоректален рак надвишава 50%.
Средната преживяемост е под 12 месеца, а при диагностицирано заболяване в метастатичен стадий- не надвишава 6 месеца. Затова споделих, че статистиката е черна.
За България годишно новозаболелите са над 2000, само че точна статистика с унищожаването на диспансерите и раковия указател от дълго време няма.
Има лек превес на мъжете в новозаболелите случаи.
Предвид възходящия брой на заболелите има ли стратегии за предварителна защита на заболяването?
В момента е деен скрининга за рак на дебелото черво, проведен и спонсориран от Фондация „ Цоцорков “. Заедно с 27 организации, нашето Българско Онкологично научно сдружение, изработихме противораков проект за страната по признатия Eвропейски проект за битка с рака. Там ясно са написани всички действия за профилактика, ранна диагностика, достъп до новаторска терапия и симптоматични грижи, само че тук към този момент е мястото на страната за превръщането на този проект в действителност. И би трябвало да кажа, че непростимо доста сме закъснели!
Какви са Вашите прогнози за напредъка на лекуването на рака на панкреаса?
Може би това е болестта, за което се хвърлят най-големи старания и клинични стратегии, за търсене на новаторски лечебни схеми, само че успеваемостта е ниска. Само за илюстрация- от 2015 до 2020 година са извършени 19 клинични проучвания на комбинирани режима на терапия, включващи най-новите модели на прицелна терапия, които се оказаха неефективни.
Посоката на търсене е нови генетични маркери, за сензитивност на всеки обособен болен, нови разновидности на имунотерапи, ваксини, Т-клетъчна терапия.
Така че търсенето на най-ефективната терапия при всеки обособен болен е новото напревление в онкологията с единствена цел оптимален лечебен резултат при минимална токсичност.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ