Д-р Павлин Кемилев, офталмолог: Разтоварвайте очите си с почивка и често мигане
Интервю с доктор Павлин Кемилев – офталмолог в Детското поделение на УМБАЛ " Александровска “ в предаването " Добър ден, България " на Радио " Фокус " .
Кои са най-разпространените очни болести в България в детска възраст?
На първо място са рефракционните аномалии, които са, казано разбираемо, проблемите с диоптрите на окото, с рефракционната мощ и нуждата от носенето на очила. Това са най-честите аргументи, заради които нашите дребни пациенти посещават Детския очен кабинет на " Александровска “. След това са конюнктивити. Прави ми усещане, че в последното може би повече от десетилетие доминират от ден на ден алергичните конюнктивити. Просто нашите дребни пациенти, като всички, имат някаква алергия, в това число и такава, която се демонстрира с високи симптоматики. И възпалителните болести, вирусните конюнктивити. И за жал, за жал, травматизмът, който при нашите дребни пациенти също не е необичаен заради игрите с рискови предмети. Естествено, има безусловно голям набор болести, в това число и наследствени, дегенеративни, вродени катаракти и така наречен вродено перде, вродени глаукоми, възпаления на вътрешните обвивни на окото, увеитите. Има голям набор, съвсем целият, който има при възрастните, в това число и някои, които не се срещат при възрастни. Фактът, че в България, както по целия свят, ин витро фертилизацията, т.е. ин витро оплождането напредна извънредно доста. Много двойки, които преди не можеха да си разрешат или не можеха да имат просто деца, в този момент могат да си разрешат да имат дечица, само че нормално това са многоплодни бременности, постоянно бебенцата се раждат недоносени и там също имаме значителен контингент, който би трябвало да бъде проследяван и при положение на нужда да бъдат лекувани тези бебенца, при които следенето стартира още в инкубатора, така наречен кувьоз, и продължава много време, от време на време месец-два за развиване на ретинопатия на недоносените, която също, за благополучие, посредством пък на подобряването на апаратурата и неонатологичните грижи, тези сътрудници, които се грижат за недоносените бебенца, процентът на тези ретинопатии при недоносените, което е доста тежко заболяване и което в четвърта и пета степен от развиването си носи до цялостна слепота съвсем, в пета степен – безусловно слепота, в този момент към този момент са доста, доста по-малко, в сравнение с в предишното.
В каква възраст е най-подходящо да доведем за пръв път детето си във вашия кабинет и по какъв метод да му разбираем, че там не е ужасно?
По принцип на първите прегледи, в случай че родителите не виждат нещо те самите, което да ми се коства необичайно, ние предлагаме след шестия месец, сред шестия месец и първата година след раждането да се направи първия профилактичен обзор. Това са бебенца, те още не осъзнават дори какво се случва. Обикновено прегледът минава доста добре. Не могат да се създадат всички проби, които изискват колаборация, както примерно да бъде изпитано детето да дава отговор на картинки, какъв брой вижда и така нататък, само че могат да се ревизират доста неща, които другояче могат да останат скрити за родителите. И по тази причина веднъж годишно, при липса на всевъзможни други индикации за по-чести прегледи, веднъж годишно децата би трябвало да бъдат преглеждани. Значи сред шестия месец и първата година – първи обзор, и по-късно всяка година по един път би трябвало да бъдат прегледани от офталмолог. С възрастта се включват все нови и нови проби, като изискват на опредена възраст детето да е колаборативно. Много е значимо джипитата също да вземат участие в този развой, тъй като имаме значително случаи, когато намираме патология, която е можело да бъде излекувана, в случай че детето е отишло на очен доктор по-рано, само че когато зададем въпроса на родителите: добре, за какво не сте го довели това дете? Вече е втори клас и идва за първи път на очен доктор примерно. И те споделят " Ами, джипито счита, че няма потребност “. Това не е по този начин. Много хора споделят " Джипито не вижда да има проблем, ние не виждаме. Детето вижда доста добре “. Само че окото, очите на индивида са чифтен орган, те са две. И това, че примерно едно дете може да вижда от 100 метра котка, не значи, че го вижда и с двете очи този обект. Може с едното око да вижда 100%, с другото – 10%. Трябва да се направи прегледа с всяко око поотделно, както си има логаритъм за ревизиране на деца от бебешка възраст до 18-годишна възраст пациентите в България се водят деца. Така че доста е значима профилактиката в очните болести, както във всички болести, както във всички болести по принцип. Много по-добре е да предотвратиш вероятно развиване на някакъв проблем, в сравнение с да лекуваш следствията.
Може ли да дадете съвет на родителите по какъв начин да предпазят учениците у дома от нездравословните привички, които повреждат зрението? Визирам компютри, таблети, телефони и непрекъснатото взиране в някакъв тип екран
Това е доста мъчно в България към този момент да се реализира, тъй като ситуацията е отвън надзор – в прав текст, просто е изпуснато тотално. Аз имах опцията да работя в други страни по света, в това число още имам регистрация в Англия. В Швейцария също съм работил, само че въпросът е, че там аз доста рядко, да не кажа съвсем в никакъв случай не съм виждал деца в предпубертетна възраст със смарт телефон. Те имат едни гривни такива, като часовници, които са за контакти и се употребяват като локализатор, GPS, или дребни телефони, от елементарните, най-прости телефони, които в България костват 30-40 лв., черно-бели, без интернет, с цел да могат да поддържат връзка с родителите си, само че смарт телефони, да виждам деца в чакални, в гари, аерогари и така нататък със смарт телефон в ръцете, такова нещо в Англия не съм виждал. Докато в България в чакалнята на Детския очен кабинет децата – гушнали по един голям телефон и от 15 см гледат в екрана, което е извънредно неприятно и крие съответните опасности.
И какво могат да създадат родителите?
Има доста такива, популярност богу, родители, които споделят: " А, моето дете няма телефон или на моето дете не му се дава да играе с подобен и му давам моя за 10 минути “, само че казусът е доста противен, тъй като тези деца отиват на учебно заведение. Половината деца размахват в коридора, в двора по някакъв смарт телефон, децата желаят да имат всичко, което имат и останалите деца, почват да имат фамилни проблеми, кавги у дома и така нататък Това води до огромно напрежение, родителите най-после подвигат ръце доста постоянно и споделят " Ами в този момент не може Пенчо, Генчо да имат телефони, моят да няма. Цял ден плаче и се тръшка “. И оттова нататък идва една такава верига, която няма спиране. Вече това просто цялото общество би трябвало по едно и също време сякаш или в границите на няколко месеца родителите да схванат, че просто телефонът не е играчка и даже детето да поиграе малко там, 5-10 минути, би трябвало да седят на едно уместно разстояние от към 30-40 см, да не се стои доста, да се взират в монитора на телефона. Това важи и за таблета също, и за компютрите също ненапълно, само че там най-малко дистанцията е по-голямо. Докато едно малко дете държи телефона на 15-20 см от очите си. Това по никакъв начин не е добре.
Какви нарушавания можем да следим след тези дейности?
Нарушения – съхнене на роговицата преди всичко. Общоизвестната истина е, че когато човек се взира в някакъв обект, без значение какъв е, той си понижава честотата на намигване, изключително движещи се обекти, наблюдава ги. В игрите има такива фигурки, които са крият, би трябвало да се преследват и така нататък, и с цел да не загуби надзор върху играта, да бъде победено, детенцето се взира, не помни да мига. Хората в такова положение, без значение от възрастта, мигат приблизително три пъти по-рядко, в сравнение с е естествената им периодичност на намигване в общоприета конюнктура, без такова взиране. Това води до изсъхване на роговицата. Има едно постоянно парене в очите и те, децата, стартират да мигат, като това намигване може да добие характерността надали не на неврологичен тик. Родителите се тормозят, потеглят по джипита, оттова – по невролози, които най-после естествено ги пращат при очните. Детето внезапно стартира да мига доста, само че това е, откакто към този момент е поизсъхнала роговицата, тя е раздразнена, имат възприятието за парене и непознато тяло в окото и детето стартира да мига, да върти очите. Родителите се тормозят, обясняваме им повода и все пак, нищо не се трансформира.
Може ли в този момент да посъветваме в този момент и нашите по-възрастни слушатели, хората, които работят в офис на компютър по 8 часа дневно? Разбира се, допускам, че множеството носят и очила. Но какви извършения можем да вършим с очите си за да не закърнява самият орган?
По отношение на защитните средства – доста хора ги знаят. Някои употребяват към този момент актуалните монитори, които имат доста дребни излъчвания на ултравиолет, на синята светлина, плоскоекранни такива, напълно съвременни екрани, които доста понижават яркостта. Други употребяват и защитни очила с UV отбрана, антирефлексни покрития. Така че те, множеството работещи на тези устройства, го вършат това нещо. Проблемът е с почивката. Независимо от протекцията на окото, този факт, който споделих доскоро за мигането, отново си важи. Дали гледа служителят – казахме, че приказваме за възрастни хора, гледа монитора през защитни очила, или самият екран е актуален, той въпреки всичко, в случай че би трябвало да следи примерно колони от числа, да вади някакви цифри, таблици и така нататък, той, взирайки се в екрана, отново също понижава мигането и това води до понижаване на влажността на роговицата. Слъзният филм се раздира по-лесно. А той, като изсъхне, е доста неприятно. Всички сме си играли като деца кой ще мигне първи и всеки знае, че в случай че известно време умишлено не мига, в един миг дразненето става толкоз неприятно и мощно, че безусловно срещу волята, че безусловно срещу волята, човек мигва. Но когато това продължава с часове, не чак до такава последна степен, води отново до напрежение и възприятието за дискомфорт и парене в окото, стартира мигането. Така че една рекомендация – такива хора, които имат сходни симптоматики по време на работа, да си поставят изкуствени лубриканти. Има най-различни в мрежата, не се продават с рецепта, с друг вискозитет и компактност, надлежно с разнообразни характерности за разнообразни специалности. Но тези лубриканти държат роговицата влажна по-дълго време и могат да понижат нездравословното влияние на изсушаването на роговицата и дискомфорта, който се изпитва по-късно. Като различен противен факт е напрежението на аклиматизацията – това е механизмът, с който нашето око може да вижда ясно, контрастно и далеко, и наоколо. Това е нещо като зуум камера все едно. Той се управлява от леща в окото, която пък се управлява от своя страна от един мускул, наименуван цилиарен. При доста продължителна работа на близко разстояние този мускул стои под напрежение. Така че в случай че пациентът има примерно далекогледство, той би трябвало доста повече да акумулира, в сравнение с този, който е късоглед или пък е с естествена рефракция, естествена диоптрична мощ на окото. И тогава се повяват други прояви на тежка тежест в челото, главоболие в челната област в края на работния ден. Така че съветът ми е тези хора, които работят толкоз дълго време, веднъж годишно да си ревизират положението на рефракцията, т.е. на диоптричната система на окото. Ако имат потребност от промяна, да я употребяват по време на работа – приказвам за диоптрична промяна, с очила да кажем.
Друг съвет е да има почивки. Сега доста постоянно ни е доста мъчно – примерно един касиер да зареже касата и да отиде да почива, когато има голяма тълпа и опашки в магазина, само че целесъобразно е на всеки 45 минути интензивна работа на компютър едно 10 до 15 минути човек да почива. Като в този момент почивката не се показва в гледане на нещо друго на монитора, тъй като аз съм имал доста случаи в кариерата си, когато споделям на ученика: добре, почивай. Ей в този момент изключително, имаше онлайн образование, всички стояха с часове на компютрите. " Ама аз си почивам “. Е по какъв начин си почиваш? Вика " Ами, пущам си игра или виждам някое филмче “. Ама това не е отмора. Трябва отмора ментална, да се откъснеш от образователния материал, от решаването на задания, от контролното и така нататък, само че зрителната система продължава да е натоварена, единствено че с различен тип работа, отново по същия метод. Почивката значи да стане от стола, да се разноски, да почне да гледа далечни обекти, да излезе на балкона, да отиде до магазина, примерно в случай че е възпитаник у дома или работи на такова място, една разходка из офиса, в случай че би трябвало до кафето, само че въпросът е да има пренасяне на погледа от околните дистанции към по-далечните. Това е в общи линии.
Цветовете в самата стая оказват ли въздействие върху зрението ни?
По принцип тези, които са в меките тонове, меката охра, светлозеленият цвят са по-подходящи за зрението. Те по-скоро имат психически резултат, не толкоз върху окото като орган. Да разтоварва, да не натоварва душeвността и да няма напрежение, както да вземем за пример яркочервеното или тъмночервеното и така нататък Но това са по-скоро психически резултати и имат не толкоз въздействие непосредствено върху зрителната система и окото като орган на тази зрителна система, тъй като тя е една много комплицирана система. Окото е една камера, един рефлектор с доста комплицирано устройство. Има дълъг зрителен път, зрителни нерви, зрителни трактуси, радиация в мозъка, така наречен оптична радиация. Това са голям брой нишки – над милион, които се движат към фината част на мозъка, и зрителният път е дълъг, комплициран. И забавното е, че тук особено рецепторът е в предната част на главата, очите са поставени начело, а зрителните центрове са ситуирани в тилната част на мозъка. Той минава през целия мозък този зрителен път и всевъзможни процеси там също могат да влияят върху него, тъй като една система, колкото по-дълга и комплицирана е, толкоз по-лесно е да бъде развалена естествено. Но това е, по този начин е направила природата, има си съображение. Естествено, очите би трябвало да са начело, не откъм гърба, с цел да може човек да гледа какво прави, къде върви. Така че ние би трябвало да се грижим за този анализатор, който действително ни дава над 85% от информацията за заобикалящия ни свят. Останалите сетива дават единствено 10-15%.
В Световния ден на зрението дано да отправим някакво обръщение към нашите слушатели?
На първо място, в случай че приказваме за общото здраве, ще кажа - да внимават с храната и да не не помнят придвижването. За мен актуалният камшик сразяващ голямо количество здрави хора, сразяващ ги до състояние да се инвлидизират. Това е безспорното обездвижване на множеството хора в актуалния свят. По отношение на очното здраве – да наблюдават органа, който им дава съвсем 90% от информацията за света, тъй като загубата му е нещо доста ужасно. Съветвам всеки един да си затвори очите за една минута и да постои по този начин. Да си показа, че би трябвало да измине 5 метра разстояние, да се опита да го измине и да разбере какво значи да си кьорав или с доста ниско зрение. Грижите за окото по никакъв начин не са маловажни. Т.е. да имат естествена профилактика, да съблюдават разпоредбите, които в продължение на епохи човечеството е постигнало като информация и изводи какво е нездравословно и какво потребно за очите, и да се грижат за тях.
Кои са най-разпространените очни болести в България в детска възраст?
На първо място са рефракционните аномалии, които са, казано разбираемо, проблемите с диоптрите на окото, с рефракционната мощ и нуждата от носенето на очила. Това са най-честите аргументи, заради които нашите дребни пациенти посещават Детския очен кабинет на " Александровска “. След това са конюнктивити. Прави ми усещане, че в последното може би повече от десетилетие доминират от ден на ден алергичните конюнктивити. Просто нашите дребни пациенти, като всички, имат някаква алергия, в това число и такава, която се демонстрира с високи симптоматики. И възпалителните болести, вирусните конюнктивити. И за жал, за жал, травматизмът, който при нашите дребни пациенти също не е необичаен заради игрите с рискови предмети. Естествено, има безусловно голям набор болести, в това число и наследствени, дегенеративни, вродени катаракти и така наречен вродено перде, вродени глаукоми, възпаления на вътрешните обвивни на окото, увеитите. Има голям набор, съвсем целият, който има при възрастните, в това число и някои, които не се срещат при възрастни. Фактът, че в България, както по целия свят, ин витро фертилизацията, т.е. ин витро оплождането напредна извънредно доста. Много двойки, които преди не можеха да си разрешат или не можеха да имат просто деца, в този момент могат да си разрешат да имат дечица, само че нормално това са многоплодни бременности, постоянно бебенцата се раждат недоносени и там също имаме значителен контингент, който би трябвало да бъде проследяван и при положение на нужда да бъдат лекувани тези бебенца, при които следенето стартира още в инкубатора, така наречен кувьоз, и продължава много време, от време на време месец-два за развиване на ретинопатия на недоносените, която също, за благополучие, посредством пък на подобряването на апаратурата и неонатологичните грижи, тези сътрудници, които се грижат за недоносените бебенца, процентът на тези ретинопатии при недоносените, което е доста тежко заболяване и което в четвърта и пета степен от развиването си носи до цялостна слепота съвсем, в пета степен – безусловно слепота, в този момент към този момент са доста, доста по-малко, в сравнение с в предишното.
В каква възраст е най-подходящо да доведем за пръв път детето си във вашия кабинет и по какъв метод да му разбираем, че там не е ужасно?
По принцип на първите прегледи, в случай че родителите не виждат нещо те самите, което да ми се коства необичайно, ние предлагаме след шестия месец, сред шестия месец и първата година след раждането да се направи първия профилактичен обзор. Това са бебенца, те още не осъзнават дори какво се случва. Обикновено прегледът минава доста добре. Не могат да се създадат всички проби, които изискват колаборация, както примерно да бъде изпитано детето да дава отговор на картинки, какъв брой вижда и така нататък, само че могат да се ревизират доста неща, които другояче могат да останат скрити за родителите. И по тази причина веднъж годишно, при липса на всевъзможни други индикации за по-чести прегледи, веднъж годишно децата би трябвало да бъдат преглеждани. Значи сред шестия месец и първата година – първи обзор, и по-късно всяка година по един път би трябвало да бъдат прегледани от офталмолог. С възрастта се включват все нови и нови проби, като изискват на опредена възраст детето да е колаборативно. Много е значимо джипитата също да вземат участие в този развой, тъй като имаме значително случаи, когато намираме патология, която е можело да бъде излекувана, в случай че детето е отишло на очен доктор по-рано, само че когато зададем въпроса на родителите: добре, за какво не сте го довели това дете? Вече е втори клас и идва за първи път на очен доктор примерно. И те споделят " Ами, джипито счита, че няма потребност “. Това не е по този начин. Много хора споделят " Джипито не вижда да има проблем, ние не виждаме. Детето вижда доста добре “. Само че окото, очите на индивида са чифтен орган, те са две. И това, че примерно едно дете може да вижда от 100 метра котка, не значи, че го вижда и с двете очи този обект. Може с едното око да вижда 100%, с другото – 10%. Трябва да се направи прегледа с всяко око поотделно, както си има логаритъм за ревизиране на деца от бебешка възраст до 18-годишна възраст пациентите в България се водят деца. Така че доста е значима профилактиката в очните болести, както във всички болести, както във всички болести по принцип. Много по-добре е да предотвратиш вероятно развиване на някакъв проблем, в сравнение с да лекуваш следствията.
Може ли да дадете съвет на родителите по какъв начин да предпазят учениците у дома от нездравословните привички, които повреждат зрението? Визирам компютри, таблети, телефони и непрекъснатото взиране в някакъв тип екран
Това е доста мъчно в България към този момент да се реализира, тъй като ситуацията е отвън надзор – в прав текст, просто е изпуснато тотално. Аз имах опцията да работя в други страни по света, в това число още имам регистрация в Англия. В Швейцария също съм работил, само че въпросът е, че там аз доста рядко, да не кажа съвсем в никакъв случай не съм виждал деца в предпубертетна възраст със смарт телефон. Те имат едни гривни такива, като часовници, които са за контакти и се употребяват като локализатор, GPS, или дребни телефони, от елементарните, най-прости телефони, които в България костват 30-40 лв., черно-бели, без интернет, с цел да могат да поддържат връзка с родителите си, само че смарт телефони, да виждам деца в чакални, в гари, аерогари и така нататък със смарт телефон в ръцете, такова нещо в Англия не съм виждал. Докато в България в чакалнята на Детския очен кабинет децата – гушнали по един голям телефон и от 15 см гледат в екрана, което е извънредно неприятно и крие съответните опасности.
И какво могат да създадат родителите?
Има доста такива, популярност богу, родители, които споделят: " А, моето дете няма телефон или на моето дете не му се дава да играе с подобен и му давам моя за 10 минути “, само че казусът е доста противен, тъй като тези деца отиват на учебно заведение. Половината деца размахват в коридора, в двора по някакъв смарт телефон, децата желаят да имат всичко, което имат и останалите деца, почват да имат фамилни проблеми, кавги у дома и така нататък Това води до огромно напрежение, родителите най-после подвигат ръце доста постоянно и споделят " Ами в този момент не може Пенчо, Генчо да имат телефони, моят да няма. Цял ден плаче и се тръшка “. И оттова нататък идва една такава верига, която няма спиране. Вече това просто цялото общество би трябвало по едно и също време сякаш или в границите на няколко месеца родителите да схванат, че просто телефонът не е играчка и даже детето да поиграе малко там, 5-10 минути, би трябвало да седят на едно уместно разстояние от към 30-40 см, да не се стои доста, да се взират в монитора на телефона. Това важи и за таблета също, и за компютрите също ненапълно, само че там най-малко дистанцията е по-голямо. Докато едно малко дете държи телефона на 15-20 см от очите си. Това по никакъв начин не е добре.
Какви нарушавания можем да следим след тези дейности?
Нарушения – съхнене на роговицата преди всичко. Общоизвестната истина е, че когато човек се взира в някакъв обект, без значение какъв е, той си понижава честотата на намигване, изключително движещи се обекти, наблюдава ги. В игрите има такива фигурки, които са крият, би трябвало да се преследват и така нататък, и с цел да не загуби надзор върху играта, да бъде победено, детенцето се взира, не помни да мига. Хората в такова положение, без значение от възрастта, мигат приблизително три пъти по-рядко, в сравнение с е естествената им периодичност на намигване в общоприета конюнктура, без такова взиране. Това води до изсъхване на роговицата. Има едно постоянно парене в очите и те, децата, стартират да мигат, като това намигване може да добие характерността надали не на неврологичен тик. Родителите се тормозят, потеглят по джипита, оттова – по невролози, които най-после естествено ги пращат при очните. Детето внезапно стартира да мига доста, само че това е, откакто към този момент е поизсъхнала роговицата, тя е раздразнена, имат възприятието за парене и непознато тяло в окото и детето стартира да мига, да върти очите. Родителите се тормозят, обясняваме им повода и все пак, нищо не се трансформира.
Може ли в този момент да посъветваме в този момент и нашите по-възрастни слушатели, хората, които работят в офис на компютър по 8 часа дневно? Разбира се, допускам, че множеството носят и очила. Но какви извършения можем да вършим с очите си за да не закърнява самият орган?
По отношение на защитните средства – доста хора ги знаят. Някои употребяват към този момент актуалните монитори, които имат доста дребни излъчвания на ултравиолет, на синята светлина, плоскоекранни такива, напълно съвременни екрани, които доста понижават яркостта. Други употребяват и защитни очила с UV отбрана, антирефлексни покрития. Така че те, множеството работещи на тези устройства, го вършат това нещо. Проблемът е с почивката. Независимо от протекцията на окото, този факт, който споделих доскоро за мигането, отново си важи. Дали гледа служителят – казахме, че приказваме за възрастни хора, гледа монитора през защитни очила, или самият екран е актуален, той въпреки всичко, в случай че би трябвало да следи примерно колони от числа, да вади някакви цифри, таблици и така нататък, той, взирайки се в екрана, отново също понижава мигането и това води до понижаване на влажността на роговицата. Слъзният филм се раздира по-лесно. А той, като изсъхне, е доста неприятно. Всички сме си играли като деца кой ще мигне първи и всеки знае, че в случай че известно време умишлено не мига, в един миг дразненето става толкоз неприятно и мощно, че безусловно срещу волята, че безусловно срещу волята, човек мигва. Но когато това продължава с часове, не чак до такава последна степен, води отново до напрежение и възприятието за дискомфорт и парене в окото, стартира мигането. Така че една рекомендация – такива хора, които имат сходни симптоматики по време на работа, да си поставят изкуствени лубриканти. Има най-различни в мрежата, не се продават с рецепта, с друг вискозитет и компактност, надлежно с разнообразни характерности за разнообразни специалности. Но тези лубриканти държат роговицата влажна по-дълго време и могат да понижат нездравословното влияние на изсушаването на роговицата и дискомфорта, който се изпитва по-късно. Като различен противен факт е напрежението на аклиматизацията – това е механизмът, с който нашето око може да вижда ясно, контрастно и далеко, и наоколо. Това е нещо като зуум камера все едно. Той се управлява от леща в окото, която пък се управлява от своя страна от един мускул, наименуван цилиарен. При доста продължителна работа на близко разстояние този мускул стои под напрежение. Така че в случай че пациентът има примерно далекогледство, той би трябвало доста повече да акумулира, в сравнение с този, който е късоглед или пък е с естествена рефракция, естествена диоптрична мощ на окото. И тогава се повяват други прояви на тежка тежест в челото, главоболие в челната област в края на работния ден. Така че съветът ми е тези хора, които работят толкоз дълго време, веднъж годишно да си ревизират положението на рефракцията, т.е. на диоптричната система на окото. Ако имат потребност от промяна, да я употребяват по време на работа – приказвам за диоптрична промяна, с очила да кажем.
Друг съвет е да има почивки. Сега доста постоянно ни е доста мъчно – примерно един касиер да зареже касата и да отиде да почива, когато има голяма тълпа и опашки в магазина, само че целесъобразно е на всеки 45 минути интензивна работа на компютър едно 10 до 15 минути човек да почива. Като в този момент почивката не се показва в гледане на нещо друго на монитора, тъй като аз съм имал доста случаи в кариерата си, когато споделям на ученика: добре, почивай. Ей в този момент изключително, имаше онлайн образование, всички стояха с часове на компютрите. " Ама аз си почивам “. Е по какъв начин си почиваш? Вика " Ами, пущам си игра или виждам някое филмче “. Ама това не е отмора. Трябва отмора ментална, да се откъснеш от образователния материал, от решаването на задания, от контролното и така нататък, само че зрителната система продължава да е натоварена, единствено че с различен тип работа, отново по същия метод. Почивката значи да стане от стола, да се разноски, да почне да гледа далечни обекти, да излезе на балкона, да отиде до магазина, примерно в случай че е възпитаник у дома или работи на такова място, една разходка из офиса, в случай че би трябвало до кафето, само че въпросът е да има пренасяне на погледа от околните дистанции към по-далечните. Това е в общи линии.
Цветовете в самата стая оказват ли въздействие върху зрението ни?
По принцип тези, които са в меките тонове, меката охра, светлозеленият цвят са по-подходящи за зрението. Те по-скоро имат психически резултат, не толкоз върху окото като орган. Да разтоварва, да не натоварва душeвността и да няма напрежение, както да вземем за пример яркочервеното или тъмночервеното и така нататък Но това са по-скоро психически резултати и имат не толкоз въздействие непосредствено върху зрителната система и окото като орган на тази зрителна система, тъй като тя е една много комплицирана система. Окото е една камера, един рефлектор с доста комплицирано устройство. Има дълъг зрителен път, зрителни нерви, зрителни трактуси, радиация в мозъка, така наречен оптична радиация. Това са голям брой нишки – над милион, които се движат към фината част на мозъка, и зрителният път е дълъг, комплициран. И забавното е, че тук особено рецепторът е в предната част на главата, очите са поставени начело, а зрителните центрове са ситуирани в тилната част на мозъка. Той минава през целия мозък този зрителен път и всевъзможни процеси там също могат да влияят върху него, тъй като една система, колкото по-дълга и комплицирана е, толкоз по-лесно е да бъде развалена естествено. Но това е, по този начин е направила природата, има си съображение. Естествено, очите би трябвало да са начело, не откъм гърба, с цел да може човек да гледа какво прави, къде върви. Така че ние би трябвало да се грижим за този анализатор, който действително ни дава над 85% от информацията за заобикалящия ни свят. Останалите сетива дават единствено 10-15%.
В Световния ден на зрението дано да отправим някакво обръщение към нашите слушатели?
На първо място, в случай че приказваме за общото здраве, ще кажа - да внимават с храната и да не не помнят придвижването. За мен актуалният камшик сразяващ голямо количество здрави хора, сразяващ ги до състояние да се инвлидизират. Това е безспорното обездвижване на множеството хора в актуалния свят. По отношение на очното здраве – да наблюдават органа, който им дава съвсем 90% от информацията за света, тъй като загубата му е нещо доста ужасно. Съветвам всеки един да си затвори очите за една минута и да постои по този начин. Да си показа, че би трябвало да измине 5 метра разстояние, да се опита да го измине и да разбере какво значи да си кьорав или с доста ниско зрение. Грижите за окото по никакъв начин не са маловажни. Т.е. да имат естествена профилактика, да съблюдават разпоредбите, които в продължение на епохи човечеството е постигнало като информация и изводи какво е нездравословно и какво потребно за очите, и да се грижат за тях.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ