Д-р Николай Вълчев: Разширените вени и капиляри не са само естетически проблем
Интервю с доктор Николай Вълчев, експерт по съдова хирургия към Клиника по съдова хирургия на болница „ Токуда “, София.
Д-р Николай Вълчев придобива образователно-квалификационна степен „ Магистър по медицина “ към Медицински университет София през 2015 година От 2016 година с конкурс е причислен като специализант по съдова хирургия към Клиника по съдова хирургия на болница „ Токуда “, София. Д-р Вълчев има професионален интерес в региона на актуалните способи за диагностиката и оперативното лекуване на венозни съдови болести. Работи интензивно в областта на ендоваскуларното и хибридно лекуване при пациенти с артериална съдова патология. Автор и съавтор на научни изявления в български и интернационалните списания. Преминал е през голям брой образования във водещи клиники в разнообразни европейски страни. Притежава удостоверение за професионална подготовка и дееспособност по „ Ултразвукова съдова диагностика “ както и по „ Ендоваскуларна съдова хирургия “. Участва в български и европейски научни конгреси. Член е на Българското национално сдружение по съдова, едноваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА).
Колко сериозен проблем са така наречен разширени вени?
Мнението, че разширените вени и капиляри са единствено естетически проблем, е необятно публикувано. А в реалност става дума за съдово заболяване, освен това хронично – хронична венозна болест (ХВБ), а в основата ѝ стои напредничав инфекциозен развой. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И тъй като венозните стени имат едва развъртян гладкомускулен пласт, еднопосочното придвижване на кръвта в тях се реализира от съкращението на близките мускули, както и от съществуването на венозни клапи по хода на вената. Когато вървим и мускулите ни се редуцират, те подкрепят напредването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави дълготрайно, кръвта забавя придвижването си и се задържа в най-ниско разположените елементи на тялото. С течение на времето нарасналото налягане води до разпределяне на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят вярно. Така венозните клапи се повреждат и част от изпомпаната кръв се връща назад в долните крака. В резултат на този развой се развива венозна хипертония и се стига до разширението на вените.
Какво е съотношението сред наследствените фактори за болестта и рисковете, свързани с метода на живот?
Наследствеността играе роля, само че факторите на средата са не по-малко значими и по тази причина разширените вени към този момент засягат повече хора в дейна възраст. Последните скрининг данни от България демонстрират, че все по-голям % от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора сред 30-50 години, което приказва за „ подмладяване “ на болестта. Тенденцията се дължи на всеобщото обездвижване, наднорменото тегло, продължителното стоене в право или седнало състояние. Друг фактор е отлагането на посещаване при лекар-специалист, макар че първите признаци и признаци на заболяването са налице. И тук е доста значимо да подчертаем, че при несвоевременно и несъответстващо лекуване идва и рискът от затруднения – венозни язви, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия, които могат да бъдат животозастрашаващи. Затова всяка година с акцията „ Вземи краката си в ръце “ интензивно осведомяваме необятната общност за сериозността на ХВБ или така наречен разширени вени, към които не би трябвало да се подхожда единствено като към козметичен проблем, а като към хронично заболяване, което би трябвало да се лекува.
Как прогресира болестта?
1. Симптоматика
Най-ранните признаци са тежест, болежка, отичане в краката и нарушавания, свързани с чувство за тежест и поява на дребни паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Болката в долните крака в първите стадии на хроничната венозна болест е доста характерна и се дължи на местна възпалителна реакция, която стартира още преди вената да е очевидно разширена.
2. Диагностика
Най-добрият способ на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже положението на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е обикновено. Това значи обзор при лекар-специалист – съдов хирург или ангиолог. Важното е да се откри дали има венозен рефлукс, нарастване на размерите на вените и така нататък Прегледът при експерт е значимото изискване за вярната диагноза.
3. Основни стадии
В взаимозависимост от клиничната изява преглеждаме 7 стадия на хроничната венозна болест – от С0 до С6, като варикозните вени са етап С2. Най-често в кабинета на съдовия експерт пациентите идват при поява на първите забележими признаци – така наречен паякообразни вени, присъщи за етап C1, или при съществуване на към този момент добре завършени разширени вени – етап С2. Не са изключени и случаи, в които варикозните вени дълго време остават безсимптомни и единствено външният тип на крайниците води пациента на обзор. С придвижване на болестта се появява оток (стадий С3), а в идващите стадии се следят промени в кожата на крайниците (стадий С4) до оформяне на варикозни рани (стадии С5 и C6), които са най-тежките проявления на хроничната венозна болест.
4. Усложнения
Разширените вени са причина за така наречен повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното затруднение, което би могло да докара до напредване на тромбозата, отделяне на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават доста тежки, съществени, а от време на време и съдбовни последици.
5. Влияние върху общото здравословно положение
Негативното въздействие на хроничната венозна болест е най-отчетливо при нашите пациенти, които са в последните стадии на болестта, а точно с съществуване на дейни, мъчно заздравяващи венозни рани. Тези пациенти имат потребност от ежедневни превръзки и грижи за раната, както и носене непрекъснато на ластичен чорап с доста висока степен на компресия. Нерядко се постанова да се одобряват редовно антибиотици и да се ползват скъпоструващи системи за вакуум терапия, които да ускорят оздравителния развой. В няколко изследвания е потвърдено, че качеството на живот на тези пациенти е сравнимо с това при пациенти с хронична сърдечна непълнота. За страдание при бактериално възпаление на дейна венозна язва е допустимо да настъпи систематичен инфекциозен развой, който да засегне синтетични материали, сложени в тялото, като сърдечни клапи, катетри за диализа, протезни байпаси и доста други, което от своя страна води до дълго антибиотично лекуване, а от време на време и до доста комплицирани интервенции за унищожаване на засегнатите изкуствени тъкани. Именно с такива комплицирани проблеми сме се сблъсквали през годините, по тази причина непрекъснато молим към ранна диагностика и лекуване, с цел да не се стига до това да лекуваме пациенти в последните стадии на венозното заболяване.
Какви ограничения за профилактика на болестта бихте предложили?
Като и при другите хронични болести и ХВБ изисква да се поставят систематични грижи за здравето на вените – деен двигателен режим, хигиенно-диетичен режим и понижаване на тежестта. Препоръчително е приложението на венотонични лекарства, в това число и при хората с начални признаци. Излагането на слънце и спа процедурите би трябвало да се заобикалят. Редовните прегледи при експерт съдов хирург са значима част от профилактиката на ХВБ и метод да избегнем затрудненията.
Какви лечения се ползват най-често при лекуването на ХВБ през днешния ден? В кои случаи се постанова инвазивно лекуване и какви са най-новите лечебни способи?
Медикаментозната терапия подкрепя всички признаци и недоволства на пациентите. Ползите от лекуването на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са потвърдени посредством редица интернационалните клинични тествания. Терапията с венотоник е целесъобразна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на заболяването, само че демонстрират признаци като тежест, отмалялост, болежка и дискомфорт в кракатa. Целта на лекуването е да се лимитира венозното инфектиране, с цел да не се стига до градация на болестта и следващи затруднения.
Инвазивните способи на лекуване на венозна непълнота включват разнообразни методики – от склеротерапия на дребни ретикуларни и паякообразни вени, през по-минимално инвазивните оперативни методики – радиофреквентна, лазерна или механохимична аблация и минифлебектомии до общоприетите оперативни техники – стрипинг на огромни варикозни вени. Преценка за типа и размера на интервенцията се прави според от типа и анатомията на варикозата, увредата на венозните клапи, действието на повърхностната и дълбока венозна система. При всеки пациент се ползва самостоятелен метод и проект за лекуване.
Както в целия свят, по този начин и в България се ползват главно по този начин наречените „ безкръвни интервенции “ . Всички те имат обща идея – да се повреди и запуши неработещата съществена повърхностна вена на бедрото или подбедрицата.
Според метода на култивиране на вената методите на лекуване се разделят на термални и нетермални.
При термалните способи на лекуване вената се „ изгаря “ от вътрешната страна. Това води до нейното увреждане и в последна сметка липса на кръвоток, което на собствен ред води до понижаване на венозното налягане и усъвършенстване в недоволствата от страна на пациента.
Термалните способи на аблация изискват слагането на специфична анестезия по хода на вената, която да обезболи третираните сектори и да защищити близките тъкани от увреда.
От друга страна, нетермалните способи оферират сходна успеваемост, само че не изискват слагане на анестезия, защото увреждането на вената се реализира благодарение на композиция от механично и химично увреждане на вената при метода механохимична аблация или срастване на вената при потребление на цианоакрилатно лепило. И двата метода на лекуване са безвредни и ефикасни и могат да се употребяват при пациенти с ХВБ след подробен обзор и оценка на анатомичните особености.
В моята процедура употребявам най-често механохимичната аблация като способ на избор изключително при пациенти, които са с умерено разширени стволови вени, защото успеваемостта на метода е доста добра и неналичието на анестезия прави процедурата доста мечтана от страна на пациента. Възстановяването е минимално и хората са работоспособни безусловно на идващия ден.
Д-р Николай Вълчев придобива образователно-квалификационна степен „ Магистър по медицина “ към Медицински университет София през 2015 година От 2016 година с конкурс е причислен като специализант по съдова хирургия към Клиника по съдова хирургия на болница „ Токуда “, София. Д-р Вълчев има професионален интерес в региона на актуалните способи за диагностиката и оперативното лекуване на венозни съдови болести. Работи интензивно в областта на ендоваскуларното и хибридно лекуване при пациенти с артериална съдова патология. Автор и съавтор на научни изявления в български и интернационалните списания. Преминал е през голям брой образования във водещи клиники в разнообразни европейски страни. Притежава удостоверение за професионална подготовка и дееспособност по „ Ултразвукова съдова диагностика “ както и по „ Ендоваскуларна съдова хирургия “. Участва в български и европейски научни конгреси. Член е на Българското национално сдружение по съдова, едноваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА).
Колко сериозен проблем са така наречен разширени вени?
Мнението, че разширените вени и капиляри са единствено естетически проблем, е необятно публикувано. А в реалност става дума за съдово заболяване, освен това хронично – хронична венозна болест (ХВБ), а в основата ѝ стои напредничав инфекциозен развой. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И тъй като венозните стени имат едва развъртян гладкомускулен пласт, еднопосочното придвижване на кръвта в тях се реализира от съкращението на близките мускули, както и от съществуването на венозни клапи по хода на вената. Когато вървим и мускулите ни се редуцират, те подкрепят напредването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави дълготрайно, кръвта забавя придвижването си и се задържа в най-ниско разположените елементи на тялото. С течение на времето нарасналото налягане води до разпределяне на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят вярно. Така венозните клапи се повреждат и част от изпомпаната кръв се връща назад в долните крака. В резултат на този развой се развива венозна хипертония и се стига до разширението на вените.
Какво е съотношението сред наследствените фактори за болестта и рисковете, свързани с метода на живот?
Наследствеността играе роля, само че факторите на средата са не по-малко значими и по тази причина разширените вени към този момент засягат повече хора в дейна възраст. Последните скрининг данни от България демонстрират, че все по-голям % от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора сред 30-50 години, което приказва за „ подмладяване “ на болестта. Тенденцията се дължи на всеобщото обездвижване, наднорменото тегло, продължителното стоене в право или седнало състояние. Друг фактор е отлагането на посещаване при лекар-специалист, макар че първите признаци и признаци на заболяването са налице. И тук е доста значимо да подчертаем, че при несвоевременно и несъответстващо лекуване идва и рискът от затруднения – венозни язви, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия, които могат да бъдат животозастрашаващи. Затова всяка година с акцията „ Вземи краката си в ръце “ интензивно осведомяваме необятната общност за сериозността на ХВБ или така наречен разширени вени, към които не би трябвало да се подхожда единствено като към козметичен проблем, а като към хронично заболяване, което би трябвало да се лекува.
Как прогресира болестта?
1. Симптоматика
Най-ранните признаци са тежест, болежка, отичане в краката и нарушавания, свързани с чувство за тежест и поява на дребни паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Болката в долните крака в първите стадии на хроничната венозна болест е доста характерна и се дължи на местна възпалителна реакция, която стартира още преди вената да е очевидно разширена.
2. Диагностика
Най-добрият способ на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже положението на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е обикновено. Това значи обзор при лекар-специалист – съдов хирург или ангиолог. Важното е да се откри дали има венозен рефлукс, нарастване на размерите на вените и така нататък Прегледът при експерт е значимото изискване за вярната диагноза.
3. Основни стадии
В взаимозависимост от клиничната изява преглеждаме 7 стадия на хроничната венозна болест – от С0 до С6, като варикозните вени са етап С2. Най-често в кабинета на съдовия експерт пациентите идват при поява на първите забележими признаци – така наречен паякообразни вени, присъщи за етап C1, или при съществуване на към този момент добре завършени разширени вени – етап С2. Не са изключени и случаи, в които варикозните вени дълго време остават безсимптомни и единствено външният тип на крайниците води пациента на обзор. С придвижване на болестта се появява оток (стадий С3), а в идващите стадии се следят промени в кожата на крайниците (стадий С4) до оформяне на варикозни рани (стадии С5 и C6), които са най-тежките проявления на хроничната венозна болест.
4. Усложнения
Разширените вени са причина за така наречен повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното затруднение, което би могло да докара до напредване на тромбозата, отделяне на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават доста тежки, съществени, а от време на време и съдбовни последици.
5. Влияние върху общото здравословно положение
Негативното въздействие на хроничната венозна болест е най-отчетливо при нашите пациенти, които са в последните стадии на болестта, а точно с съществуване на дейни, мъчно заздравяващи венозни рани. Тези пациенти имат потребност от ежедневни превръзки и грижи за раната, както и носене непрекъснато на ластичен чорап с доста висока степен на компресия. Нерядко се постанова да се одобряват редовно антибиотици и да се ползват скъпоструващи системи за вакуум терапия, които да ускорят оздравителния развой. В няколко изследвания е потвърдено, че качеството на живот на тези пациенти е сравнимо с това при пациенти с хронична сърдечна непълнота. За страдание при бактериално възпаление на дейна венозна язва е допустимо да настъпи систематичен инфекциозен развой, който да засегне синтетични материали, сложени в тялото, като сърдечни клапи, катетри за диализа, протезни байпаси и доста други, което от своя страна води до дълго антибиотично лекуване, а от време на време и до доста комплицирани интервенции за унищожаване на засегнатите изкуствени тъкани. Именно с такива комплицирани проблеми сме се сблъсквали през годините, по тази причина непрекъснато молим към ранна диагностика и лекуване, с цел да не се стига до това да лекуваме пациенти в последните стадии на венозното заболяване.
Какви ограничения за профилактика на болестта бихте предложили?
Като и при другите хронични болести и ХВБ изисква да се поставят систематични грижи за здравето на вените – деен двигателен режим, хигиенно-диетичен режим и понижаване на тежестта. Препоръчително е приложението на венотонични лекарства, в това число и при хората с начални признаци. Излагането на слънце и спа процедурите би трябвало да се заобикалят. Редовните прегледи при експерт съдов хирург са значима част от профилактиката на ХВБ и метод да избегнем затрудненията.
Какви лечения се ползват най-често при лекуването на ХВБ през днешния ден? В кои случаи се постанова инвазивно лекуване и какви са най-новите лечебни способи?
Медикаментозната терапия подкрепя всички признаци и недоволства на пациентите. Ползите от лекуването на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са потвърдени посредством редица интернационалните клинични тествания. Терапията с венотоник е целесъобразна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на заболяването, само че демонстрират признаци като тежест, отмалялост, болежка и дискомфорт в кракатa. Целта на лекуването е да се лимитира венозното инфектиране, с цел да не се стига до градация на болестта и следващи затруднения.
Инвазивните способи на лекуване на венозна непълнота включват разнообразни методики – от склеротерапия на дребни ретикуларни и паякообразни вени, през по-минимално инвазивните оперативни методики – радиофреквентна, лазерна или механохимична аблация и минифлебектомии до общоприетите оперативни техники – стрипинг на огромни варикозни вени. Преценка за типа и размера на интервенцията се прави според от типа и анатомията на варикозата, увредата на венозните клапи, действието на повърхностната и дълбока венозна система. При всеки пациент се ползва самостоятелен метод и проект за лекуване.
Както в целия свят, по този начин и в България се ползват главно по този начин наречените „ безкръвни интервенции “ . Всички те имат обща идея – да се повреди и запуши неработещата съществена повърхностна вена на бедрото или подбедрицата.
Според метода на култивиране на вената методите на лекуване се разделят на термални и нетермални.
При термалните способи на лекуване вената се „ изгаря “ от вътрешната страна. Това води до нейното увреждане и в последна сметка липса на кръвоток, което на собствен ред води до понижаване на венозното налягане и усъвършенстване в недоволствата от страна на пациента.
Термалните способи на аблация изискват слагането на специфична анестезия по хода на вената, която да обезболи третираните сектори и да защищити близките тъкани от увреда.
От друга страна, нетермалните способи оферират сходна успеваемост, само че не изискват слагане на анестезия, защото увреждането на вената се реализира благодарение на композиция от механично и химично увреждане на вената при метода механохимична аблация или срастване на вената при потребление на цианоакрилатно лепило. И двата метода на лекуване са безвредни и ефикасни и могат да се употребяват при пациенти с ХВБ след подробен обзор и оценка на анатомичните особености.
В моята процедура употребявам най-често механохимичната аблация като способ на избор изключително при пациенти, които са с умерено разширени стволови вени, защото успеваемостта на метода е доста добра и неналичието на анестезия прави процедурата доста мечтана от страна на пациента. Възстановяването е минимално и хората са работоспособни безусловно на идващия ден.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ