Членът на ВСС Даниела Марчева: Съдебната медиация пести пари, време и нерви на хората
Интервю на
НИНА ТОШЕВА
Членът на Висш съдебен съвет Даниела Марчева е основен координатор на Закона за правосъдната медиация и началник на работната група, работила по основаването му. Тя е правист с дългогодишна процедура, арбитър в Софийски градски съд, командирован в Апелативен съд – София преди през 2017 година да бъде определена за член на Висшия правосъден съвет. Съмнителна откъм морални причини мотивация подтиква Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд против към този момент признатия от Народното събрание Закон за медиацията. Той обаче е заложен в Плана за възобновяване и резистентност, по който България към момента чака втория транш. Без този закон да влезе в действие подобен, какъвто е гласуван от депутатите, въпросният транш внезапно обръща тил на страната ни. Преди дни правосъдният министър Георги Георгиев разгласи, че законът към този момент е приоритет на държавното управление. Разговаряме със арбитър Даниела Марчева за перипетиите пред влизането в действие на Закона за медиацията в България.
- Съдия Марчева, каква е задачата на Закона за правосъдната медиация, какво постанова неговото приемане и какви благоприятни условия дава използването му?
- През 2004 година в България е признат Закон за медиацията, който има за цел в огромна степен да възвърне съществувалата традиция на „ ходатаите “ в Пловдив в интервала от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Това са били най-знатните и уважавани пловдивчани, които са посредничели при разрешаването на разногласия сред съгражданите си. Ходатаите са първите посредници, които практикували в адвокатски фирми, на основната улица на града, по този начин наречената „ чаршия “, до небезизвестния „ Куршум хан “.
Медиацията е позната от антични времена, съществувала е в разнообразни форми и под разнообразни имена в шумерската цивилизация, антична Гърция и други, като задачата постоянно е била една и съща – да се позволи един спор от самите спорещи. Ролята на посредника е единствено да направлява, да подкрепя, а не да бъде съдия като съдията. Спорещите сами дефинират наличието на съглашението си. Този резултат е мъчно изпълним със правосъдното решение, което е подчинено на закона, а той постоянно слага някакви рамки и граници, които не постоянно съответстват с визията на хората за правдивост.
Медиацията е същинска и хуманна опция на правосъдния спор, която преди всичко реализира опазване на положителните, естествените връзки сред спорещите и за мен това е най-ценното в днешните времена, когато експанзията, споровете, войните са толкоз публикувани, че е плашещо да се следи по какъв начин последователно привикваме с това и го одобряваме за обикновено, незабелязано губейки себе си. Дори и да не се стигне до съглашение, постоянно се понижава насъбраното прочувствено напрежение и конфликтност.
За страдание, 20 години след приемането на Закона за медиацията, резултатът е неосезаем. Медиацията има потребност освен от разпространение. Затова с сътрудници съдии, юристи и посредници преди повече от 5 години създадохме дребна работна група, която очерта вероятните стъпки, с цел да се стигне до действителното потребление на медиацията. Създадохме първо идея, която бе призната от Съдийската гилдия, а по-късно и план на законопроект, който възпроизвежда един доста сполучлив модел на правосъдна медиация – при провесен правосъден спор и след деликатна преценка на съдията той да задължи страните да проведат наложителна първа среща в границите на 1 час при подготвен и минал асортимент правосъден посредник. По време на тази среща страните получават информация за самата медиация и единствено в случай че изискат могат да продължат процедурата.
Нашият опит от досегашните доброволни центрове за медиация демонстрира, че при 30% от извършените медиации се реализира съглашение, което е удивително. Проблемът постоянно е бил недоверието и скептицизма на българина към всичко, в което липсва държавната насила и глоба. Затова с сътрудниците приехме, че следва да се подходи точно по този метод – да се вкара наложителен детайл, който ще разреши на страните да се доверят на този различен прийом за решение на разногласия и по този начин да се стигне до стадия, в който страните още преди да се извърнат към съда, да потърсят посредник. Промените в закона имат доста мощен обществен аспект – икономисват се високите правосъдни разходи и незадоволителната експедитивност при решаването на разногласието от съда. Реформата ще има и резултат в правосъдната система – понижаване на броя на делата, а отсам и по-бързо и качествено разглеждане и решение на останалите каузи.
- Кой и въз основа на какви мостри е създал този закон?
- Новият законопроект е направен от работна група от съдии, юристи и медиатори-адвокати. Съобразени са и мненията на над 200 правосъдни медиатори-адвокати, които излъчиха свои представители за поредност от срещи с работната група на Висш съдебен съвет. При основаването му проучихме резултатите от въвеждането на правосъдна медиация със наложителен детайл в Италия, Гърция, Франция, Испания, Англия и други Особено поощрителен е образеца с Италия, където за няколко години след 2010-а са реализирани невероятни триумфи в региона на правосъдната медиация.
Новият план на ЗИД на Закона за медиацията на процедура повтаря модела, който Народното събрание вкара през 2023 година, само че той беше нападнат от Висшия адвокатски съвет в Конституционния съд, а след това бе разгласен за противоконституционен. Мимоходом единствено ще загатна, че решението на Конституционен съд, което аз схващам като политическа, а не правна оценка на промяната, слага повече въпроси, в сравнение с дава отговори. Безпрецедентно в практиката на Конституционен съд е предписан акт, който е в несъгласие с всички постъпили мнения по делото от уважавани адвокати и организации.
Но най-авторитетната оценка на решението на Конституционен съд е постановеното на03 септември 2024 година от Съда на Европейския съюз Определение по дело С-658/23, което на процедура постанова извода, че Решението на Конституционен съд от 1 юли 2024 година, с което са оповестени редица текстове за правосъдната медиация като противни на конституцията ни, е постановено в несъгласие с правото на Европейски Съюз и даже се позволява съдилищата на държава-членки на Европейски Съюз да не ползват решение на Конституционен съд на тази страна, с което се анулира национална правна уредба, касаеща наложителното присъединяване в първа, осведомителна среща по медиация. Това определение на Съд на Европейския съюз проправя пътя на новия законопроект. Доколкото Висш съдебен съвет няма законодателна самодейност, още при започване на декември изпратихме плана на Министерство на правораздаването.
- Кой сезира Конституционния съд за анулацията на този закон и каква е повода да бъде анулиран? Кой е заинтригуван да няма подобен закон?
- Законът за изменение и допълнение на Закона за медиацията бе обнародван при започване на февруари 2023 година, и следваше да влезе в действие на 1 юли 2024 година Отложеното деяние на закона имаше една цел – да създадем материалните условия за осъществяване на промяната. В рамките на година с неоценимата помощ на съдиите в страната и на ръководителите на районните и окръжните съдилища бяха положени огромни старания, с цел да се основат 141 центъра за правосъдна медиация – към всеки съд, да се проведат 28 процедури за асортимент на посредници, а по-късно определените да бъдат подготвени. Бяха определени и подготвени над 250 правосъдни посредници, като получихме помощ от страна на Европейската комисия – тя изпрати одобрени европейски посредници.
Три месеца преди да започва промяната Висшият адвокатски съвет сезира Конституционен съд с искане за определяне на противоконституционност на съвсем всички текстове, с които се вкарваше наложителната правосъдна медиация. Както към този момент загатнах, невиждано в практиката на Конституционен съд всички мнения от заинтригувани страни като изтъкнати адвокати и хабилитирани лица, Съюза на съдиите в България и медиаторски организации бяха в поддръжка на промяната и въвеждането на наложителен детайл в правосъдната медиация. Не постъпи нито едно мнение срещу тази промяна.
За мен е парадоксално е, че точно Висшия адвокатски съвет изиска анулация на промяната, откакто всички взели участие в процедурите по асортимент и надлежно класирани и подготвени правосъдни посредници са юристи.
Но реакцията на висшия административен орган на българската адвокатура е разбираема – всяка смяна на статуквото, в която и да е област от нашия живот постоянно разсънва страха на тези, които не желаят смяна. Такъв е случая и в другите страни, които са минали по-рано по този път. Например в Италия през 2010 година, когато влиза в действие Закона за медиацията, е имало нечуван отпор на юристите – стачки, митинги и така нататък. 12 години по-късно най-големите покровители на медиацията в Италия са точно юристите, като резултатите не закъсняват – 140 000 медиации годишно се организират, от които 40% са сполучливи. Основният мотор на медиацията там е точно адвокатурата.
Съзнавам, че на цялото общество, освен на юристите, е нужно време, с цел да се променят стандартите в метода на мислене, в манталитета и да се видят изгодите. Затова ми се коства, че насилствената пауза, която се реализира с решението на Конституционен съд, беше потребна, с цел да се даде време на всички, които не бяха съпричастни на промяната, да осмислят действителните вероятности.
- Какви типове каузи третира правосъдната медиация и какъв брой време би лишила тя на спорещите страни? Какъв резултат би трябвало да реализира използването на закона?
- В Законът за медиацията са планувани две категории каузи, при които страните следва да вземат участие в осведомителна среща за процедура по медиация – наложително или по преценка на съда. При подбора на делата са спазвани няколко критерия, с цел да се избере кои са подобаващи за препращане към осведомителна среща за процедура по медиация. Основно това е при искове, при които сред страните са налице трайни връзки, като водените каузи нормално са резултат от насъбраните във времето голям брой разногласия и спорове – това са разногласия, свързани със съсобственост, облигационни разногласия в дружественото право и фамилни разногласия.
От разногласията, свързани със съсобственост, са подбрани разпределение на използването на съсобствена вещ; парични вземания, произлизащи от съсобственост; делба; искове, свързани с етажна благосъстоятелност – осъществяване на отговорности на собствениците; за възобновяване на направени разноски за ремонт на общи елементи на сградата; за анулация на решение на общото заседание или акт на управителния съвет.
От облигационните споровев дружественото право са подбрани погашение на цената на дружествен дял при преустановяване на присъединяване в ООД, както и отговорност на шеф или на инспектор на ООД за вреди.
От фамилните споровеса включени бракоразвод, практикуване на родителските права, местоживеенето на детето, персоналните връзки с детето и издръжката му, изменение на решението по изброените въпроси; различия във връзка практикуване на родителските права и отговорности, установяване на ограничения за персонални връзки с бабата и дядото и прехрана.
Вторият аршин, който е спазван, е сред страните да се водят или да са водени няколко каузи, които имат връзка между тях или по делото са предявени голям брой искове или насрещни искания и правосъдните разноските може доста да надвишават материалния интерес по делото. С присъединяване в осведомителна среща страните могат да реализират съглашение по тези искове и да спестят разноските за производството.
На трето място, заради трайните връзки сред страните бързото и непринудено решение на разногласието постоянно е в полза на страните, а при фамилните разногласия – и в полза на детето.
На последно място, тук са включени и делата, при които главните условия, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни и е въпрос на добра връзка да се реализира съгласие.
- Колко средства са вложени в изработването на този закон и каква ще бъде ориста им, в случай че в България няма подобен?
- Реформата за въвеждането на наложителната медиация е осъществена със извънредно непретенциозен, бих споделила алегоричен бюджет с оглед най-много мащаба на самата промяна. Огромната по размер активност, обвързвана с създаване, ремонт и съоръжение на 141 центрове за правосъдна медиация във всички районни и окръжни съдилища; избор на членове на комисии (съдии, адвокати); извършени процедури по асортимент на посредници в 28 апелативни правосъдни райони; образование на обучители благодарение на специалисти от Европейската комисия за резултатност на правораздаването (CEPEJ); както и по-късно извършени образования на определените близо 250 правосъдни посредници, беше осъществена за по-малко от 900 000 лева Тези средства не бяха задоволителни, само че Висш съдебен съвет направи всичко належащо, с цел да може промяната да започва. Бяха направени и признати и съответните наредби от Висш съдебен съвет, които уреждат статута на центровете и на правосъдните посредници.
Реформата за правосъдната медиация е част от промените по Плана за възобновяване и резистентност на България. На 29 ноември 2024 година Европейската комисия показа предварителната си оценка на Второто искане за заплащане на България по ПВУ, според която 9 от 62 основни стадии и цели не са изпълнени приемливо. Комисията регистрира, че промяната за въвеждането на наложителната правосъдна медиация е била измежду основополагащите промени за утвърждението на първичния български проект, заради което ще бъде наложена финансова глоба на България, възлизаща по предварителна оценка не по-малко от 50 000 000 лева
България разполага със период от шест месеца от приемането на окончателната оценка по второто искане за заплащане по ПВУ, с цел да предприеме дейности и да извърши уговорките си.
- Министърът на правораздаването съобщи, че законът за медиацията се трансформира в един от целите на държавното управление, само че се чуха подмятания и за неговото трансформиране. Налага ли се това, възможно ли е и какъв процес очаквате към този закон и по кое време?
- Радвам се, че министърът на правораздаването и като цяло държавното управление осъзнават и поемат отговорността да се организира промяната на правосъдната медиация, която не просто е част от задължения на България към Европейска комисия, а един съзнателен опит посредством механизмите на законодателството да съхраним нормалността и хуманността в връзките сред хората.
Изготвеният от работната група към Висш съдебен съвет план на законопроект е съгласуван както с претекстовете на решението на Конституционен съд (включително и с претекстовете по целесъобразност), по този начин и с условията на заложените от Европейска комисия основни стадии и цели в ПВУ, а също и с признатата от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет идея, в която са заложени параметрите и същностните положения на промяната, от които не можем да се отклоним. Още през 2020 година, когато се изготвяше ПВУ, предвидихме вероятните опити след това да се осуети промяната като се деформира и обезсмисли контури модел, което рискува изобщо триумфа на промяната. Понякога е задоволително да се промени единствено една дума в даден закон и той да загуби смисъла от своето битие.
Затова рамките на промяната, по този начин както са сложени в ПВУ посредством концепцията на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, обезпечават отбрана от всевъзможни опити за девиация, тъй като Европейска комисия не би приела за изпълнена промяната, в случай че тя не дава отговор не тези рамки. Надявам се, когато се внесе законопроекта в Народно събрание, да се запазят смисъла и задачата на тази смяна.
НИНА ТОШЕВА
Членът на Висш съдебен съвет Даниела Марчева е основен координатор на Закона за правосъдната медиация и началник на работната група, работила по основаването му. Тя е правист с дългогодишна процедура, арбитър в Софийски градски съд, командирован в Апелативен съд – София преди през 2017 година да бъде определена за член на Висшия правосъден съвет. Съмнителна откъм морални причини мотивация подтиква Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд против към този момент признатия от Народното събрание Закон за медиацията. Той обаче е заложен в Плана за възобновяване и резистентност, по който България към момента чака втория транш. Без този закон да влезе в действие подобен, какъвто е гласуван от депутатите, въпросният транш внезапно обръща тил на страната ни. Преди дни правосъдният министър Георги Георгиев разгласи, че законът към този момент е приоритет на държавното управление. Разговаряме със арбитър Даниела Марчева за перипетиите пред влизането в действие на Закона за медиацията в България.
- Съдия Марчева, каква е задачата на Закона за правосъдната медиация, какво постанова неговото приемане и какви благоприятни условия дава използването му?
- През 2004 година в България е признат Закон за медиацията, който има за цел в огромна степен да възвърне съществувалата традиция на „ ходатаите “ в Пловдив в интервала от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Това са били най-знатните и уважавани пловдивчани, които са посредничели при разрешаването на разногласия сред съгражданите си. Ходатаите са първите посредници, които практикували в адвокатски фирми, на основната улица на града, по този начин наречената „ чаршия “, до небезизвестния „ Куршум хан “.
Медиацията е позната от антични времена, съществувала е в разнообразни форми и под разнообразни имена в шумерската цивилизация, антична Гърция и други, като задачата постоянно е била една и съща – да се позволи един спор от самите спорещи. Ролята на посредника е единствено да направлява, да подкрепя, а не да бъде съдия като съдията. Спорещите сами дефинират наличието на съглашението си. Този резултат е мъчно изпълним със правосъдното решение, което е подчинено на закона, а той постоянно слага някакви рамки и граници, които не постоянно съответстват с визията на хората за правдивост.
Медиацията е същинска и хуманна опция на правосъдния спор, която преди всичко реализира опазване на положителните, естествените връзки сред спорещите и за мен това е най-ценното в днешните времена, когато експанзията, споровете, войните са толкоз публикувани, че е плашещо да се следи по какъв начин последователно привикваме с това и го одобряваме за обикновено, незабелязано губейки себе си. Дори и да не се стигне до съглашение, постоянно се понижава насъбраното прочувствено напрежение и конфликтност.
За страдание, 20 години след приемането на Закона за медиацията, резултатът е неосезаем. Медиацията има потребност освен от разпространение. Затова с сътрудници съдии, юристи и посредници преди повече от 5 години създадохме дребна работна група, която очерта вероятните стъпки, с цел да се стигне до действителното потребление на медиацията. Създадохме първо идея, която бе призната от Съдийската гилдия, а по-късно и план на законопроект, който възпроизвежда един доста сполучлив модел на правосъдна медиация – при провесен правосъден спор и след деликатна преценка на съдията той да задължи страните да проведат наложителна първа среща в границите на 1 час при подготвен и минал асортимент правосъден посредник. По време на тази среща страните получават информация за самата медиация и единствено в случай че изискат могат да продължат процедурата.
Нашият опит от досегашните доброволни центрове за медиация демонстрира, че при 30% от извършените медиации се реализира съглашение, което е удивително. Проблемът постоянно е бил недоверието и скептицизма на българина към всичко, в което липсва държавната насила и глоба. Затова с сътрудниците приехме, че следва да се подходи точно по този метод – да се вкара наложителен детайл, който ще разреши на страните да се доверят на този различен прийом за решение на разногласия и по този начин да се стигне до стадия, в който страните още преди да се извърнат към съда, да потърсят посредник. Промените в закона имат доста мощен обществен аспект – икономисват се високите правосъдни разходи и незадоволителната експедитивност при решаването на разногласието от съда. Реформата ще има и резултат в правосъдната система – понижаване на броя на делата, а отсам и по-бързо и качествено разглеждане и решение на останалите каузи.
- Кой и въз основа на какви мостри е създал този закон?
- Новият законопроект е направен от работна група от съдии, юристи и медиатори-адвокати. Съобразени са и мненията на над 200 правосъдни медиатори-адвокати, които излъчиха свои представители за поредност от срещи с работната група на Висш съдебен съвет. При основаването му проучихме резултатите от въвеждането на правосъдна медиация със наложителен детайл в Италия, Гърция, Франция, Испания, Англия и други Особено поощрителен е образеца с Италия, където за няколко години след 2010-а са реализирани невероятни триумфи в региона на правосъдната медиация.
Новият план на ЗИД на Закона за медиацията на процедура повтаря модела, който Народното събрание вкара през 2023 година, само че той беше нападнат от Висшия адвокатски съвет в Конституционния съд, а след това бе разгласен за противоконституционен. Мимоходом единствено ще загатна, че решението на Конституционен съд, което аз схващам като политическа, а не правна оценка на промяната, слага повече въпроси, в сравнение с дава отговори. Безпрецедентно в практиката на Конституционен съд е предписан акт, който е в несъгласие с всички постъпили мнения по делото от уважавани адвокати и организации.
Но най-авторитетната оценка на решението на Конституционен съд е постановеното на03 септември 2024 година от Съда на Европейския съюз Определение по дело С-658/23, което на процедура постанова извода, че Решението на Конституционен съд от 1 юли 2024 година, с което са оповестени редица текстове за правосъдната медиация като противни на конституцията ни, е постановено в несъгласие с правото на Европейски Съюз и даже се позволява съдилищата на държава-членки на Европейски Съюз да не ползват решение на Конституционен съд на тази страна, с което се анулира национална правна уредба, касаеща наложителното присъединяване в първа, осведомителна среща по медиация. Това определение на Съд на Европейския съюз проправя пътя на новия законопроект. Доколкото Висш съдебен съвет няма законодателна самодейност, още при започване на декември изпратихме плана на Министерство на правораздаването.
- Кой сезира Конституционния съд за анулацията на този закон и каква е повода да бъде анулиран? Кой е заинтригуван да няма подобен закон?
- Законът за изменение и допълнение на Закона за медиацията бе обнародван при започване на февруари 2023 година, и следваше да влезе в действие на 1 юли 2024 година Отложеното деяние на закона имаше една цел – да създадем материалните условия за осъществяване на промяната. В рамките на година с неоценимата помощ на съдиите в страната и на ръководителите на районните и окръжните съдилища бяха положени огромни старания, с цел да се основат 141 центъра за правосъдна медиация – към всеки съд, да се проведат 28 процедури за асортимент на посредници, а по-късно определените да бъдат подготвени. Бяха определени и подготвени над 250 правосъдни посредници, като получихме помощ от страна на Европейската комисия – тя изпрати одобрени европейски посредници.
Три месеца преди да започва промяната Висшият адвокатски съвет сезира Конституционен съд с искане за определяне на противоконституционност на съвсем всички текстове, с които се вкарваше наложителната правосъдна медиация. Както към този момент загатнах, невиждано в практиката на Конституционен съд всички мнения от заинтригувани страни като изтъкнати адвокати и хабилитирани лица, Съюза на съдиите в България и медиаторски организации бяха в поддръжка на промяната и въвеждането на наложителен детайл в правосъдната медиация. Не постъпи нито едно мнение срещу тази промяна.
За мен е парадоксално е, че точно Висшия адвокатски съвет изиска анулация на промяната, откакто всички взели участие в процедурите по асортимент и надлежно класирани и подготвени правосъдни посредници са юристи.
Но реакцията на висшия административен орган на българската адвокатура е разбираема – всяка смяна на статуквото, в която и да е област от нашия живот постоянно разсънва страха на тези, които не желаят смяна. Такъв е случая и в другите страни, които са минали по-рано по този път. Например в Италия през 2010 година, когато влиза в действие Закона за медиацията, е имало нечуван отпор на юристите – стачки, митинги и така нататък. 12 години по-късно най-големите покровители на медиацията в Италия са точно юристите, като резултатите не закъсняват – 140 000 медиации годишно се организират, от които 40% са сполучливи. Основният мотор на медиацията там е точно адвокатурата.
Съзнавам, че на цялото общество, освен на юристите, е нужно време, с цел да се променят стандартите в метода на мислене, в манталитета и да се видят изгодите. Затова ми се коства, че насилствената пауза, която се реализира с решението на Конституционен съд, беше потребна, с цел да се даде време на всички, които не бяха съпричастни на промяната, да осмислят действителните вероятности.
- Какви типове каузи третира правосъдната медиация и какъв брой време би лишила тя на спорещите страни? Какъв резултат би трябвало да реализира използването на закона?
- В Законът за медиацията са планувани две категории каузи, при които страните следва да вземат участие в осведомителна среща за процедура по медиация – наложително или по преценка на съда. При подбора на делата са спазвани няколко критерия, с цел да се избере кои са подобаващи за препращане към осведомителна среща за процедура по медиация. Основно това е при искове, при които сред страните са налице трайни връзки, като водените каузи нормално са резултат от насъбраните във времето голям брой разногласия и спорове – това са разногласия, свързани със съсобственост, облигационни разногласия в дружественото право и фамилни разногласия.
От разногласията, свързани със съсобственост, са подбрани разпределение на използването на съсобствена вещ; парични вземания, произлизащи от съсобственост; делба; искове, свързани с етажна благосъстоятелност – осъществяване на отговорности на собствениците; за възобновяване на направени разноски за ремонт на общи елементи на сградата; за анулация на решение на общото заседание или акт на управителния съвет.
От облигационните споровев дружественото право са подбрани погашение на цената на дружествен дял при преустановяване на присъединяване в ООД, както и отговорност на шеф или на инспектор на ООД за вреди.
От фамилните споровеса включени бракоразвод, практикуване на родителските права, местоживеенето на детето, персоналните връзки с детето и издръжката му, изменение на решението по изброените въпроси; различия във връзка практикуване на родителските права и отговорности, установяване на ограничения за персонални връзки с бабата и дядото и прехрана.
Вторият аршин, който е спазван, е сред страните да се водят или да са водени няколко каузи, които имат връзка между тях или по делото са предявени голям брой искове или насрещни искания и правосъдните разноските може доста да надвишават материалния интерес по делото. С присъединяване в осведомителна среща страните могат да реализират съглашение по тези искове и да спестят разноските за производството.
На трето място, заради трайните връзки сред страните бързото и непринудено решение на разногласието постоянно е в полза на страните, а при фамилните разногласия – и в полза на детето.
На последно място, тук са включени и делата, при които главните условия, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни и е въпрос на добра връзка да се реализира съгласие.
- Колко средства са вложени в изработването на този закон и каква ще бъде ориста им, в случай че в България няма подобен?
- Реформата за въвеждането на наложителната медиация е осъществена със извънредно непретенциозен, бих споделила алегоричен бюджет с оглед най-много мащаба на самата промяна. Огромната по размер активност, обвързвана с създаване, ремонт и съоръжение на 141 центрове за правосъдна медиация във всички районни и окръжни съдилища; избор на членове на комисии (съдии, адвокати); извършени процедури по асортимент на посредници в 28 апелативни правосъдни райони; образование на обучители благодарение на специалисти от Европейската комисия за резултатност на правораздаването (CEPEJ); както и по-късно извършени образования на определените близо 250 правосъдни посредници, беше осъществена за по-малко от 900 000 лева Тези средства не бяха задоволителни, само че Висш съдебен съвет направи всичко належащо, с цел да може промяната да започва. Бяха направени и признати и съответните наредби от Висш съдебен съвет, които уреждат статута на центровете и на правосъдните посредници.
Реформата за правосъдната медиация е част от промените по Плана за възобновяване и резистентност на България. На 29 ноември 2024 година Европейската комисия показа предварителната си оценка на Второто искане за заплащане на България по ПВУ, според която 9 от 62 основни стадии и цели не са изпълнени приемливо. Комисията регистрира, че промяната за въвеждането на наложителната правосъдна медиация е била измежду основополагащите промени за утвърждението на първичния български проект, заради което ще бъде наложена финансова глоба на България, възлизаща по предварителна оценка не по-малко от 50 000 000 лева
България разполага със период от шест месеца от приемането на окончателната оценка по второто искане за заплащане по ПВУ, с цел да предприеме дейности и да извърши уговорките си.
- Министърът на правораздаването съобщи, че законът за медиацията се трансформира в един от целите на държавното управление, само че се чуха подмятания и за неговото трансформиране. Налага ли се това, възможно ли е и какъв процес очаквате към този закон и по кое време?
- Радвам се, че министърът на правораздаването и като цяло държавното управление осъзнават и поемат отговорността да се организира промяната на правосъдната медиация, която не просто е част от задължения на България към Европейска комисия, а един съзнателен опит посредством механизмите на законодателството да съхраним нормалността и хуманността в връзките сред хората.
Изготвеният от работната група към Висш съдебен съвет план на законопроект е съгласуван както с претекстовете на решението на Конституционен съд (включително и с претекстовете по целесъобразност), по този начин и с условията на заложените от Европейска комисия основни стадии и цели в ПВУ, а също и с признатата от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет идея, в която са заложени параметрите и същностните положения на промяната, от които не можем да се отклоним. Още през 2020 година, когато се изготвяше ПВУ, предвидихме вероятните опити след това да се осуети промяната като се деформира и обезсмисли контури модел, което рискува изобщо триумфа на промяната. Понякога е задоволително да се промени единствено една дума в даден закон и той да загуби смисъла от своето битие.
Затова рамките на промяната, по този начин както са сложени в ПВУ посредством концепцията на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, обезпечават отбрана от всевъзможни опити за девиация, тъй като Европейска комисия не би приела за изпълнена промяната, в случай че тя не дава отговор не тези рамки. Надявам се, когато се внесе законопроекта в Народно събрание, да се запазят смисъла и задачата на тази смяна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ