Етиен Леви: Винаги съм бил непоправим оптимист
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ЕТИЕН ЛЕВИ е роден на 3 юли 1957 година в София. Завършва Националното музикално учебно заведение с пиано и Българската държавна консерватория с естрадно пеене и пиано. Магистратурата му е приета и в Тел Авив - Израел. От 1983 година е солист на вокална група " Трик ". Преподава пеене в НМА, СУ " Св. Климент Охридски ", Нов български университет. Получава хабилитационно звание " доцент " (2006). Бил е завеждащ културата на еврейската общественост в България, член на Обществения съвет за просвета и традиция и етноинтеграция към Министерството на културата, участник и вокален възпитател в известни тв формати.
- Господин Леви, след приключването на " Капките ", успяхте ли да си вземете малко отмора или подхванахте други планове?
- Както националната сентенция е споделила, че шило в торба не стои, по този начин е и при мен. Завършиха " Капките " на 16 май и си мислех, че след тежкото комбиниране на работа сред шоуто и преподаването в Нов български университет, ще мога да имам подобаващ отдих, само че се оказа, че не е по този начин. Семестърът е към края си и би трябвало непременно да отдам своите сили за сполучливото довеждане докрай на моите студенти. Подготвяме и с сътрудника Александър Байчев, с който водим един огромен клас, концерт, който сме замислили да се случи на 24 юни. След това ме чакат няколко състезанието, на които съм поканен да бъда ръководител на жури. Почивка няма, както обичам да споделям - вманиачен отмалялост няма, единствено се поти.
- Но във Вашия случай има и резултати...
- Правим го за Нейно величество публиката, за хората, които имат уважение към известната музика в който и да е жанр. Длъжни сме да създадем по този начин, че до хората да доближи това, което е моето верую: Изкуството освен забавлява, то има и възпитателна задача и нашата цел е да възпитаваме публиката във високи критерии.
- Според някои сходно схващане е отживялост и иронично назовават всеки, който го изповядва, " от старата школа "...
- Любим български израз - " от старата школа "! Естествено, че музиката има възпитателни функционалности! Като стартираме от националната музика, през класиката, стигаме до поп, рок и джаз музиката с всичките им стилове. Не можем да премахнем нещо, което е във времето. Как ще споделяме, че това било " от старата школа " или " соц ", или " сцена ". Като чуя тези изрази, просто ме втриса. Младите реализатори у нас са подкокоросвани и подтиквани от едни интриганти, които не знам по какви аргументи са влезнали в шоубизнеса, да мислят, че историята стартира от тях. Историята е почнала и доста преди нас. Да споменем даже единствено името Аспарух Лешников - музикант със международна популярност. Моят татко е един от пионерите, основател на първия квартет в България през 1946 година - " Лесли ", и доста неща ми е разказвал за прелестни интелектуалци, артисти, инструменталисти. И не се споделя " от старата школа ", а се споделя " остарелия поп ", който назоваха сцена - дума, пристигнала от Съветския съюз, която значи мястото, където човек демонстрира своето изкуство, а не самата музика. Възрастта няма нищо общо с духа на един човек и създател. Може да съм на 65 години, само че съм основал няколко песни, които се харесват от доста младежи. Никога не съм карал моите студенти да пеят като мен или да кажа: Онова време беше същинско и ще пеете по този начин. Давам независимост на всеки да покаже своята характерност.
- Вече 10 сезона сте наставник в това забавно и занимателно и за публиката, и за участниците шоу за фалшификати. Отстрани наподобява, че доста елементарно Ви се отдава да упражнявате участниците.
- Бил съм музикален възпитател на " Мюзик айдъл ", на " Х фактор " - от основаването му, и най-вече - към този момент 10 сезона, на " Като две капки вода ". Много си обичам преподавателската работа. Моите студенти и хората, с които съм работил в " Като две капки вода ", доста ме ценят, тъй като не съм така наречен (шеговито) характерен даскал. Приемат ме като техен сътрудник, който дълги години е на сцената, има ценза и опита, с цел да бъде вокален възпитател. Във всички формати съм работил с доста обич и сърце. Но обичаният ми е " Като две капки вода ", тъй като там се срещам с доста мои известни сътрудници актьори и артисти. Оказа се, че в България има много артисти и актриси с извънредно огромни певчески данни, които по нищо не отстъпват на артистите. Както и артисти, които имат извънреден актьорски подарък. В днешно време това е типичният мюзикълен вид реализатор - артист, артист, танцьор, умеещ да се движи по сцената, да контактува с публиката, човек с харизма.
Преди доста години с вокална група " Трик ", нашият основател - господин Стефан Широков, мир и светлина на душата му, беше сложил пред нас изискване: да бъдем артисти, музиканти, танцьори и актьори - всичко това, обединено в едно, с цел да наложим сполучливо един елементарен психически закон: Колкото повече сетива са заети, толкоз усещането е по-пълно. Хората слушат освен с ушите си, само че и с очите, и възприемат картината на сцената. Това извънредно доста ми подхожда и в " Като две капки вода ". Тук е мястото още веднъж да благодаря на Маги Халваджиян, на госпожа Ирена Дешева, на Дони, на целия екип за достойнството, която ми е оказана за десети следващ път да бъда част от това величие.
- Един артист, артист, който дълги години се изявява пред аудитория, е известен и обичан поради своята ярка характерност.
- А в този формат изпълнителят би трябвало да пренебрегне своята ярка характерност и да влезе в съвърешено друга певческа кожа. Винаги намираме метод, като техника, да достигнем до истината - съчетанието на пеене, актьорска задача, танц, с превъзходните ни гримьори, със театралните дрехи на Кремена Халваджиян... Хората споделят: Това беше предаването, което ни извади от унеса, от мисълта за страховитите неща, които се случваха към нас като пандемия, война, три часа, които чакахме с неспокойствие. И аз им благодаря - това е извънредно самопризнание и комплимент за целия екип отпред с Маги като продуцент. Защото има хора, които си мислят: Правят се на клоуни, вият като койоти, доста огромната работа...
Определени кръгове в обществото от години имат лековато, иронично, безпардонно, нападателно отношение към хората на изкуството. Но точно посредством изкуството, културата и образованието по грациозен и кротичък път може би ще се стигне до смяна на манталитета на обществото.
- Споделихте, че подготвяте огромно събитие във връзка 40 години от основаването на група " Трик ".
- Имаме съществено желание и упоритост да осъществяваме един огромен план. Но... постоянно се стига до " само че ". Никой от нас не разполага със значими лични средства, с цел да провежда огромен концерт, който по-късно да бъде изпълнен като турне из България. Затова би трябвало да се търсят спонсори. Няма сътрудник, който е провел концерт, да не ми е споделил, че всеки концерт е едно умиране. Защото това е в известна степен нещо като милостиня - човек чука на разнообразни порти, някои му се затварят под носа, други леко се открехват, малко на брой ги отварят необятно и споделят: Заповядайте! Смятам, че това не би трябвало да се прави от самите реализатори, те би трябвало да се занимават с подготовка на програмата си, с цел да я показват в най-хубав тип пред Нейно величество публиката. Когато бях млад реализатор в група " Трик ", доста ме вълнуваше да се харесам по едно и също време и на публиката, и на сътрудниците. Дойде миг, в който се гледах в огледалото и си споделих: Етиене, няма потребност да правиш това. Групата е задоволително обичана, а преди всичко е фенът, слушателят.
Група СУПЕРТРИК - Руми Георгиева, Етиен Леви и Деля Харалампиева Снимки Архив: Агенция ОСКАР, Фотограф: AnetFoto - Вече сме в сериозна подготовка на репертоара, с който ще се представим. Първата ни изява ще бъде на Спайс мюзик фестивал в Бургас, проведен от Ник Тодоров. Поканени сме с групата " Трик ", която в този момент се споделя СУПЕРТРИК. С годините толкоз нововъведения сме създали още от това време в българската известна музика, че с съществуването в този момент на младеж в групата, си казахме: Това е супер! Оттам - и името. Фестивалът е в три вечери - 5, 6 и 7 август, ние ще участваме на 6 август с разнообразни групи от чужбина, измежду тях и " Бони М ". Публиката ще чуе наши песни, които се помнят, както и нови, които сме основали през последните 2-3 години и стигнаха до сърцата и разсъдъка освен на фенове от нашето потомство, само че и на младежи. Мисля, че името " Трик " заслужава внимание. С Божията помощ това нещо ще се случи.
- В навечерието сте на Вашия 65-и рожден ден. През миналите години разбрахте ли какви качества е най-важно да има човек, с цел да живее умерено, ползотворно и да бъде задоволен?
- 65 години както не са малко, по този начин не са и доста. Особено за един мъж. Ако до 65-70 години не е направил това, което би трябвало, след това ще му е извънредно мъчно, да не кажа съвсем невероятно. Имам време да сътворя още много неща, както се майтапя - до 80 години ще върша бели, след 80 ще оправям следствията от тях. Много е значимо помъдряването - мъдростта, която ме е споходила на тази възраст, ми разрешава да се върна обратно в годините и да си видя грешките. По принцип съм доста компромисен човек, а човечността е качество, което извънредно оценявам в връзките сред хората. Почти постоянно съм ухилен, положителен човек съм, даже в доста сложни моменти. Тази бодрост, възприятието ми за комизъм, мощната ми автоирония са ме създали извънредно добре признат в обществото. Много рядко е имало негативизъм към мен, въпреки че от време на време е много сериозен. Аз съм българин, който има еврейски генезис и знаете по какъв начин някои се отнасят към това... Но не обръщам внимание, имам задоволително неща, които би трябвало да позволявам и в персоналния си живот, и в публичния, в групата, като учител в университета, като човек, канен 20 години - от 2002-ра до този миг, на доста места да бъда член на жури, да поддържам младежи, което съм приел като задача.
Моето верую е: почитание към всеки, човещина, топлина в връзките, просвета, образование, аршин на високо естетическо равнище, отношение от сцената към публиката, мъдрост - неща, които мисля, че съм постигнал.
- А какво Ви държи в моменти, когато наподобява, че всичко е изгубено или Ви предават хора, от които не сте го очаквали?
- Изживявал съм доста такива моменти. Знаем приказката: Направи положително, изяж... нещо. Колкото по-голямо е положителното, толкоз по-голямо е... нещото. С наслаждение съм помагал на доста другари, сътрудници. Дори през разум не ми е минавало да желая нещо в подмяна. Правил съм го на драго сърце, другарството за мен е с огромни букви. Имало е доста случаи, в които съм бил наскърбен. Но майка ми и татко ми, мир и светлина на душата им, и фамилията, в което съм раснал - както в българския, по този начин и в еврейския жанр, постоянно е било доста положително. И характерът ми - постоянно съм бил безвъзвратен оптимист, даже в най-трудния миг. Дори когато виждам, че нещата по този начин кретат, че всичко е изгубено, още веднъж и още веднъж, както е написал поетът, " ескадроните летят ".
ЕТИЕН ЛЕВИ е роден на 3 юли 1957 година в София. Завършва Националното музикално учебно заведение с пиано и Българската държавна консерватория с естрадно пеене и пиано. Магистратурата му е приета и в Тел Авив - Израел. От 1983 година е солист на вокална група " Трик ". Преподава пеене в НМА, СУ " Св. Климент Охридски ", Нов български университет. Получава хабилитационно звание " доцент " (2006). Бил е завеждащ културата на еврейската общественост в България, член на Обществения съвет за просвета и традиция и етноинтеграция към Министерството на културата, участник и вокален възпитател в известни тв формати.
- Господин Леви, след приключването на " Капките ", успяхте ли да си вземете малко отмора или подхванахте други планове?
- Както националната сентенция е споделила, че шило в торба не стои, по този начин е и при мен. Завършиха " Капките " на 16 май и си мислех, че след тежкото комбиниране на работа сред шоуто и преподаването в Нов български университет, ще мога да имам подобаващ отдих, само че се оказа, че не е по този начин. Семестърът е към края си и би трябвало непременно да отдам своите сили за сполучливото довеждане докрай на моите студенти. Подготвяме и с сътрудника Александър Байчев, с който водим един огромен клас, концерт, който сме замислили да се случи на 24 юни. След това ме чакат няколко състезанието, на които съм поканен да бъда ръководител на жури. Почивка няма, както обичам да споделям - вманиачен отмалялост няма, единствено се поти.
- Но във Вашия случай има и резултати...
- Правим го за Нейно величество публиката, за хората, които имат уважение към известната музика в който и да е жанр. Длъжни сме да създадем по този начин, че до хората да доближи това, което е моето верую: Изкуството освен забавлява, то има и възпитателна задача и нашата цел е да възпитаваме публиката във високи критерии.
- Според някои сходно схващане е отживялост и иронично назовават всеки, който го изповядва, " от старата школа "...
- Любим български израз - " от старата школа "! Естествено, че музиката има възпитателни функционалности! Като стартираме от националната музика, през класиката, стигаме до поп, рок и джаз музиката с всичките им стилове. Не можем да премахнем нещо, което е във времето. Как ще споделяме, че това било " от старата школа " или " соц ", или " сцена ". Като чуя тези изрази, просто ме втриса. Младите реализатори у нас са подкокоросвани и подтиквани от едни интриганти, които не знам по какви аргументи са влезнали в шоубизнеса, да мислят, че историята стартира от тях. Историята е почнала и доста преди нас. Да споменем даже единствено името Аспарух Лешников - музикант със международна популярност. Моят татко е един от пионерите, основател на първия квартет в България през 1946 година - " Лесли ", и доста неща ми е разказвал за прелестни интелектуалци, артисти, инструменталисти. И не се споделя " от старата школа ", а се споделя " остарелия поп ", който назоваха сцена - дума, пристигнала от Съветския съюз, която значи мястото, където човек демонстрира своето изкуство, а не самата музика. Възрастта няма нищо общо с духа на един човек и създател. Може да съм на 65 години, само че съм основал няколко песни, които се харесват от доста младежи. Никога не съм карал моите студенти да пеят като мен или да кажа: Онова време беше същинско и ще пеете по този начин. Давам независимост на всеки да покаже своята характерност.
- Вече 10 сезона сте наставник в това забавно и занимателно и за публиката, и за участниците шоу за фалшификати. Отстрани наподобява, че доста елементарно Ви се отдава да упражнявате участниците.
- Бил съм музикален възпитател на " Мюзик айдъл ", на " Х фактор " - от основаването му, и най-вече - към този момент 10 сезона, на " Като две капки вода ". Много си обичам преподавателската работа. Моите студенти и хората, с които съм работил в " Като две капки вода ", доста ме ценят, тъй като не съм така наречен (шеговито) характерен даскал. Приемат ме като техен сътрудник, който дълги години е на сцената, има ценза и опита, с цел да бъде вокален възпитател. Във всички формати съм работил с доста обич и сърце. Но обичаният ми е " Като две капки вода ", тъй като там се срещам с доста мои известни сътрудници актьори и артисти. Оказа се, че в България има много артисти и актриси с извънредно огромни певчески данни, които по нищо не отстъпват на артистите. Както и артисти, които имат извънреден актьорски подарък. В днешно време това е типичният мюзикълен вид реализатор - артист, артист, танцьор, умеещ да се движи по сцената, да контактува с публиката, човек с харизма.
Преди доста години с вокална група " Трик ", нашият основател - господин Стефан Широков, мир и светлина на душата му, беше сложил пред нас изискване: да бъдем артисти, музиканти, танцьори и актьори - всичко това, обединено в едно, с цел да наложим сполучливо един елементарен психически закон: Колкото повече сетива са заети, толкоз усещането е по-пълно. Хората слушат освен с ушите си, само че и с очите, и възприемат картината на сцената. Това извънредно доста ми подхожда и в " Като две капки вода ". Тук е мястото още веднъж да благодаря на Маги Халваджиян, на госпожа Ирена Дешева, на Дони, на целия екип за достойнството, която ми е оказана за десети следващ път да бъда част от това величие.
- Един артист, артист, който дълги години се изявява пред аудитория, е известен и обичан поради своята ярка характерност.
- А в този формат изпълнителят би трябвало да пренебрегне своята ярка характерност и да влезе в съвърешено друга певческа кожа. Винаги намираме метод, като техника, да достигнем до истината - съчетанието на пеене, актьорска задача, танц, с превъзходните ни гримьори, със театралните дрехи на Кремена Халваджиян... Хората споделят: Това беше предаването, което ни извади от унеса, от мисълта за страховитите неща, които се случваха към нас като пандемия, война, три часа, които чакахме с неспокойствие. И аз им благодаря - това е извънредно самопризнание и комплимент за целия екип отпред с Маги като продуцент. Защото има хора, които си мислят: Правят се на клоуни, вият като койоти, доста огромната работа...
Определени кръгове в обществото от години имат лековато, иронично, безпардонно, нападателно отношение към хората на изкуството. Но точно посредством изкуството, културата и образованието по грациозен и кротичък път може би ще се стигне до смяна на манталитета на обществото.
- Споделихте, че подготвяте огромно събитие във връзка 40 години от основаването на група " Трик ".
- Имаме съществено желание и упоритост да осъществяваме един огромен план. Но... постоянно се стига до " само че ". Никой от нас не разполага със значими лични средства, с цел да провежда огромен концерт, който по-късно да бъде изпълнен като турне из България. Затова би трябвало да се търсят спонсори. Няма сътрудник, който е провел концерт, да не ми е споделил, че всеки концерт е едно умиране. Защото това е в известна степен нещо като милостиня - човек чука на разнообразни порти, някои му се затварят под носа, други леко се открехват, малко на брой ги отварят необятно и споделят: Заповядайте! Смятам, че това не би трябвало да се прави от самите реализатори, те би трябвало да се занимават с подготовка на програмата си, с цел да я показват в най-хубав тип пред Нейно величество публиката. Когато бях млад реализатор в група " Трик ", доста ме вълнуваше да се харесам по едно и също време и на публиката, и на сътрудниците. Дойде миг, в който се гледах в огледалото и си споделих: Етиене, няма потребност да правиш това. Групата е задоволително обичана, а преди всичко е фенът, слушателят.
Група СУПЕРТРИК - Руми Георгиева, Етиен Леви и Деля Харалампиева Снимки Архив: Агенция ОСКАР, Фотограф: AnetFoto - Вече сме в сериозна подготовка на репертоара, с който ще се представим. Първата ни изява ще бъде на Спайс мюзик фестивал в Бургас, проведен от Ник Тодоров. Поканени сме с групата " Трик ", която в този момент се споделя СУПЕРТРИК. С годините толкоз нововъведения сме създали още от това време в българската известна музика, че с съществуването в този момент на младеж в групата, си казахме: Това е супер! Оттам - и името. Фестивалът е в три вечери - 5, 6 и 7 август, ние ще участваме на 6 август с разнообразни групи от чужбина, измежду тях и " Бони М ". Публиката ще чуе наши песни, които се помнят, както и нови, които сме основали през последните 2-3 години и стигнаха до сърцата и разсъдъка освен на фенове от нашето потомство, само че и на младежи. Мисля, че името " Трик " заслужава внимание. С Божията помощ това нещо ще се случи.
- В навечерието сте на Вашия 65-и рожден ден. През миналите години разбрахте ли какви качества е най-важно да има човек, с цел да живее умерено, ползотворно и да бъде задоволен?
- 65 години както не са малко, по този начин не са и доста. Особено за един мъж. Ако до 65-70 години не е направил това, което би трябвало, след това ще му е извънредно мъчно, да не кажа съвсем невероятно. Имам време да сътворя още много неща, както се майтапя - до 80 години ще върша бели, след 80 ще оправям следствията от тях. Много е значимо помъдряването - мъдростта, която ме е споходила на тази възраст, ми разрешава да се върна обратно в годините и да си видя грешките. По принцип съм доста компромисен човек, а човечността е качество, което извънредно оценявам в връзките сред хората. Почти постоянно съм ухилен, положителен човек съм, даже в доста сложни моменти. Тази бодрост, възприятието ми за комизъм, мощната ми автоирония са ме създали извънредно добре признат в обществото. Много рядко е имало негативизъм към мен, въпреки че от време на време е много сериозен. Аз съм българин, който има еврейски генезис и знаете по какъв начин някои се отнасят към това... Но не обръщам внимание, имам задоволително неща, които би трябвало да позволявам и в персоналния си живот, и в публичния, в групата, като учител в университета, като човек, канен 20 години - от 2002-ра до този миг, на доста места да бъда член на жури, да поддържам младежи, което съм приел като задача.
Моето верую е: почитание към всеки, човещина, топлина в връзките, просвета, образование, аршин на високо естетическо равнище, отношение от сцената към публиката, мъдрост - неща, които мисля, че съм постигнал.
- А какво Ви държи в моменти, когато наподобява, че всичко е изгубено или Ви предават хора, от които не сте го очаквали?
- Изживявал съм доста такива моменти. Знаем приказката: Направи положително, изяж... нещо. Колкото по-голямо е положителното, толкоз по-голямо е... нещото. С наслаждение съм помагал на доста другари, сътрудници. Дори през разум не ми е минавало да желая нещо в подмяна. Правил съм го на драго сърце, другарството за мен е с огромни букви. Имало е доста случаи, в които съм бил наскърбен. Но майка ми и татко ми, мир и светлина на душата им, и фамилията, в което съм раснал - както в българския, по този начин и в еврейския жанр, постоянно е било доста положително. И характерът ми - постоянно съм бил безвъзвратен оптимист, даже в най-трудния миг. Дори когато виждам, че нещата по този начин кретат, че всичко е изгубено, още веднъж и още веднъж, както е написал поетът, " ескадроните летят ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ