Доц. д-р КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА: Всеки, който твърди, че библиотеките са отживелица, нека заповяда в Националната библиотека
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Доц. доктор КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА е експерт по книгопис. Завършва българска лингвистика в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ". Специализира културен мениджмънт в Нов български университет. Директор на Регионалната библиотека " Стилиян Чилингиров " - Шумен (2004-2013). Доктор по нововъведения в ръководството на публичната библиотека (2012). Хоноруван учител в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски " и учител в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии от 2012 година, където в катедра " Библиотечни науки " заема длъжността " доцент " (2016). Ръководител на Лабораторията по библиотечни технологии, връзки и информиране - LibLab (2013-2016). Публикувала е две монографии, библиографски указатели, образователни пособия и управления и над 60 студии, публикации и рецензии. Участва и управлява редица планове. Носител е на влиятелни награди и оценки. Директор е на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " от 2016 г. > Книгохранилище в Националната библиотека
- Доц. Александрова, ръководителят на Комисията по културата и медиите в Народно събрание Иван Ченчев, народен представител от " Българска социалистическа партия за България ", няколко пъти посочи " острата потребност от разширение на книгохранилището в Националната библиотека ". Наскоро той заяви, че е изискал среща с регионалния шеф на София и че има съответно предложение за постройка. Смятате ли, че това би разрешило един от главните проблеми, които стоят пред Националната библиотека?
- Това е извънредно сериозен въпрос, който беше поставян за обсъждане в Комисията по просвета. Приятно съм впечатлена от ръководителя господин Ченчев, който прояви сериозна съпричастност към този дълготраен проблем и персонално отношение в търсенето на благоприятни условия за решаването му. При градежа на новата постройка на Националната библиотека в плана на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е било заложено създаване на книгохранилища в Докторската градина. Но поради многото условия, които са създавали спънки през годините, през 1953 година, когато публично е открита новата постройка, тя към този момент е била незадоволителна като повърхност. И този сериозен проблем продължава да стои.
Имаме няколко изнесени складове. Едното е в с. Богданлия, стопанисва го община Елин Пелин, то е чартърен, след осъществен ремонт през миналите две години е в относително положително положение. Другото е в кв. " Изгрев " - то е с неуточнен статут във връзка с собствеността. Иначе е добър вид, защото е на територията на София и е най-удобно, с цел да можем оперативно да обслужваме нашите читатели. От две години стопанисваме и поставяме старания да влезе във функционалностите на книгохранилище една постройка на територията на Плевен.
Това са извънредно съществени проблеми, които би трябвало да намерят решение. На този стадий нашите погледи и упования са ориентирани към страната, в частност към Министерството на културата, Комисията по просвета в Народно събрание, регионалния шеф, с цел да влезем в действителен разговор и да стигнем до извънредно решение, което да стартираме да реализираме.
През 2019 година Общественият съвет към НБКМ разиска предложение да се разшири библиотеката със закрита градина за читални, а освободените пространства да бъдат употребявани за книгохранилища. Има ли развиване тази концепция? Честване в Националната библиотека на 11 май - Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, Професионален празник на българските библиотечни и осведомителни експерти
- Продължаваме да разясняваме с Обществения съвет, чиято поддръжка имаме, разнообразни благоприятни условия, способи, средства и форми, посредством които този разговор да продължи. Важно е да се добави още нещо: правилно е, че има потребност от пространства за книгохранилища, само че са нужни и пространства за събития. Библиотеката в своята модерна битност е място за пребиваване; място, където получаваш познания, информация, култура; където можеш да общуваш с забавни личности; да я използваш като среда, в която да работиш. В културния ни календар непрекъснато има събития, които притеглят необятна публика.
- Средствата, които се отделят от държавния бюджет за НБКМ като институт с национално значение, задоволителни ли са за всички действия, както и за съществени и незабавни поправки, и други? Може ли да кандидатствате по стратегии за финансиране на планове и други начинания? Имате ли спомоществуватели, донори освен на скъпи издания, само че и на средства?
Издания на Националната библиотека през 2022 година
- Средствата, които обезпечава държавният бюджет, се образуват на база стандарт и прехрана на една щатна численост. Така е с националната и с всички районни библиотеки в страната. Например: в Националната библиотека общият щатен личен състав е 206 души, със стандарта, който се дефинира годишно, се образува бюджетът за прехрана, за финансови разноски и за хонорари на работещите в библиотеката. В последните години със удовлетворение означавам, че всяка година библиотеката получава спомагателни средства от държавния бюджет, в някои случаи с постановления на Министерски съвет, други - посредством МК, с обезпечаване на спомагателни средства. Това даде опция да бъдат осъществени голям брой поправки през последните години - на покривните пространства, на оберлихтите, цялостна замяна на дограмите в книгохранилищата, в административната част и в читалните, възобновяване на интериора. Това са скъпоструващи действия, които може да се осъществят единствено с поддръжката на нашия принципал Министерството на културата, която е осезателна и резултатите са действителни.
Като всяко юридическо лице имаме опция да аплайваме за финансиране на планове и да търсим способи за намиране на спомагателни средства. Не са малко и даренията, които влизат в библиотеката, от частни лица или организации, от една страна, даване на книги, периодически издания, от друга, се обезпечават средства за техника, за поправки.
- Колко са новите приходи в библиотеката през 2022 година?
През 2022 година във фонда на библиотеката са постъпили близо 60 000 библиотечни единици, ориентировъчно - по депозит са към 52 000, от покупка - 3200, по интернационален книгообмен сме получили към 2100 издания и от дарения - към 2000 документа. В библиотеката от всяко заглавие постъпват по два екземпляра - единият влиза в главния фонд и се употребява от читателите, другият се съхранява в архива на българската книжнина. Изданията, които сортираме при покупка и дарения, деликатно съобразяваме с профила ни на социална библиотека, като акцентът е върху хуманитаристиката. Преписи на Паисиевата " История славянобългарска "
- А какъв брой са читателите, регистрирани през предходната година?
- За предходната година са 23 865, с към 1000 повече от 2021 г.; мъжете са близо 44 000, дамите са 39 000. По отношение на възрастта - доста позитивна наклонност, изключително след края на пандемията, е преобладаващият брой на студентите, на младежите. Имаме 7 читални с 270 места, извънредно прелестно усещане прави, че са заети най-вече от младежи. При избора на документите, които се употребяват, доминира хуманитаристиката - публични науки, литература, история, езикознание, изкуство, философия. Затова и читалните с хуманитаристика са най-пълни. Изключително дейни са нашите задгранични консуматори, които идват, с цел да употребяват в първа читалня ръкописи, редки и скъпи издания.
Наред с визитите на място, изключително след уроците на пандемията, развихме извънредно доста виртуалните услуги. Съотношението сред консуматори на място и онлайн също е много забавно - към 30 000 са постоянните консуматори на място, а онлайн услугите ни употребяват 53 000 консуматори от целия свят.
- С какви скъпи издания се снабди библиотеката?
- С боязън се запознахме с изданията, които бяха дарени от библиотеки на проф. Чирков, на Асен Златаров, на Вера Ганчева и доста други. Използвам случая да благодаря на околните, на нашите донори, че демонстрираха схващане и някои от изданията, които не са свързани с потребностите на НБКМ, бяха предоставени на библиотеки в София и в страната.
- По-възрастните читатели са привикнали да наблюдават периодическите издания и несъмнено разчитат на вас, с цел да продължат да са добре осведомени.
Изложба на географски карти
- Аудиторията от по-възрастни читатели, които от години знаят, че това е мястото, в което ще прочетат обичания си вестник, ще се срещнат със свои другари, ще поговорят с сътрудниците от библиотеката на разнообразни тематики, е доста дейна. Трябва да подчертая, че регистрацията в библиотеката е безвъзмездна, което е изключителна опция и евентуално е една от аргументите за трайния растеж на читателите. Имаше внезапно повишаване на техния брой тъкмо в пандемичните години, когато хората търсеха способи да запазят и здравето, и душeвността си. Тогава растежът на читателите за една година се беше нараснал с 5000. Обособили сме и пространства за отдих и за срещи. Всеки, който твърди, че библиотеките са отживялост, дано заповяда в Националната библиотека и да види действителността.
- Вие сте специалист и по цифровизация на библиотечните сбирки. Как върви този развой в Националната библиотека?
- Всяка година приготвяме проект за дигитализиране, като акцентът е върху специфичните сбирки, славянски ръкописи, османо-турските ръкописи, картография, музикални издания. Предвид обстоятелството, че фондът ни е към осем и половина милиона библиотечни единици, можете да си визиите какъв размер от работа следва. Все още като цяло може да се каже, че дигитализацията на фонда ни изостава, само че тя изостава в цялата страна, което е сериозен проблем. Дълбокото ми разбиране е, че това се дължи на обстоятелството, че страната към момента не се е намесила интензивно в този развой. Трябва да се координират дейностите по цифровизация. Когато те се централизират, ще може да се ускорят процесите; въпреки това, ще се ограничи дублирането на цифровизирани документи, а вниманието ще може да се насочи върху качеството. Важно е в районните библиотеки да се цифровизират краеведските сбирки, тъй като те са неповторими.
В нашия цифров център преди две години беше доставен по план BG05M2OP001-1.001-0001 " Изграждане и развиване на център за върхови достижения " Наследство БГ " нов планетарен скенер 12s Suprascan Quartaza A1, с който броят им набъбна на пет. Паралелно с техническото застраховане на дейностите по цифровизация, търсим способи да увеличим броя на експертите, които да работят. Тези дни имах доста насърчителен диалог с компания, която е подготвена да ни даде чартърен още два планетарни скенера. Но при настоящия метод на работа - фрагментирано, всяка библиотека за себе си, се хаби непотребна сила.
Изложба " Богатство от цветове и обичаи "
Особено се гордеем с плана с " Матица Черногорска ", който подготвяхме три години. Благодарни сме за дейното ходатайство на дипломат Меглена Плугчиева. Финалът беше блестящото издание на Божидар Вукович Подгоричанин - " Празничен миней " от 1538 година, който съхраняваме в Националната библиотека. Дигитализирахме го, предоставихме го на сътрудниците в " Матица Черногорска " и с финансовата поддръжка на общината на Подгорица там беше издадено това прелестно издание.
- Какви модерни придобивки имате за поддържането и възобновяване на книгите?
- Едно от нещата, на които ни научи пандемията, е да възприемем модерни подходи, свързани със опазване на документалното ни завещание, с качеството на обслужване на потребителите, с дезинфекцията на документите. В библиотечната работа се употребяват устройства, посредством които за 30 секунди съумяваме да обработим документа и той може да бъде даден на идващия четец. Преди се обособяваха изолатори, в които книгите се оставяха да отлежават по 2 седмици, с цел да бъдем сигурни, че няма да се съобщи болест. Камерата " Аноксия ", основана от българин и инсталирана през 2016 година в Националната библиотека, също ни дава огромни благоприятни условия за обезпечаване на дълъг живот на книгите. Насочили сме своето внимание главно върху редките и скъпи издания, върху ръкописните ни сбирки - там документите минават през екологичен развой на обработка, който дава опция да бъдат изцяло обезпаразитени. Нашата страна е единствената на Балканите, която има такава камера; има я и в българския манастир в Атон.
- Като академични учител какви са Вашите наблюдения във връзка с интереса към специалността на библиотекаря? Какво би трябвало да се направи, с цел да бъдат привлечени повече младежи?
- Много сериозен въпрос. Ние сме едно потомство, което скоро ще би трябвало да се отдръпна и, откакто сме отдали живота и силата си за българската просвета, за библиотеките, няма по какъв начин да не мислим кои ще дойдат след нас. Младите хора несъмнено демонстрират интерес към специалността, само че това, което ги задържа в нея за малко, е сериозният финансов проблем. Заплатите в нашата сфера изостават фрапантно. Колкото и да се опитваме със лични старания да осигурим по-добро финансиране, с цел да бъде специалността ни конкурентна, за жал, не съумяваме. Миналата година имаше 15% нарастване на заплатите, което в подтекста на динамичността на инфлацията беше изядено в края на годината. Недопустимо е магистри, хора с опит, с изключителни пълномощия, чиято експертиза се търси на доста високо равнище, да се догонват с минималната заплата и разликата сред нея и тяхното заплащане да бъде към 200 лв.... Разбира се, не всичко е пари, само че тези хора, с цел да основат фамилии, да имат самочувствие, би трябвало да имат финансовото успокоение, с цел да можем да създадем от тях положителни експерти, положителни откриватели.
Снимки Национална библиотека " Св. св. Кирил и Методий "
През септември 2022 година започнахме взаимно със Софийския университет стратегия за следдипломна подготовка. Тя е насочена към подготовка на специалисти, които да насочат своите старания към Османския списък в Националната библиотека. Всички приказваме с горделивост по разнообразни мотиви, че това е третият по величина списък в света. Чудесно! Само че, с цел да бъде той цифровизиран, разчетен, обработен, не е задоволителна единствено техниката, а са нужни добре готови специалисти. В програмата за следдипломна подготовка се записаха четирима експерти от СУ, някои от тях доктори. Имаме вяра, че когато след 2 години тяхното образование завърши, ще успеем да ги задържим и да ги мотивираме да работят в библиотеката. Такива специалисти се основават извънредно мъчно и са доста, доста високоплатени. Ако успеем на този стадий със лични старания да възстановим школата от османисти, която е съществувала и се е изгубила точно заради липса на последователност, това ще даде големи шансове да опазим съкровището, което съхраняваме в Националната библиотека с Османския списък, и да не се постанова да търсим непозната помощ. Това би трябвало да бъде наш, български приоритет и въпрос на национална отговорност.
- Дълго време сте управлявала Регионалната библиотека " Стилиян Чилингиров " в Шумен. Добре познавате проблемите и компликациите, които изпитват тези институти в страната.
- Регионалната библиотека в Шумен ми е като дете, тя е обич вечно, девет години съм била там - време, в което се случиха доста хубави неща и не престават да се случват. Миналата година присъствах на 100-годишнината от основаването на библиотеката, признателна съм на сътрудниците, че поставят старания да се продължи и да се запази традицията. Проблемите не са малко. Всички районни библиотеки имат потребност от финансова поддръжка. Разбира се, те са обвързани и с локалната власт и се надявам идните избори да не рефлектират отрицателно върху тяхната активност. Това са комплицирани стопански и политически процеси и, за жал, доста постоянно библиотеките не влизат в обсега на целите и на политиците, и на властимащите. А е потвърдено във времето, че библиотеките единствено могат да бъдат от изгода на всички, в случай че се намерят верни подходи за потребление на техните осведомителни запаси.
- През декември се навършват 145 години от основаването на Народната библиотека и 70 години от откриването на новата й постройка, в която се обитава до през днешния ден. Имате ли към този момент хрумвания за някои събития, с които ще отбележите двете годишнини?
Кулминацията ще бъде в края на годината, когато приготвяме кръгла маса на тематика " Устойчивото развиване на библиотеките " и галерия, обвързана с тематиката за дарителството. През цялата година ще приказваме за книгите на донорите - приходи във фонда на библиотеката за интервала от 140-ата до 145-ата й година, като всеки месец ще демонстрираме нови издания. Ще подготвим издание с така наречен Перли в короната - скъпи издания от фонда на библиотеката. Отделяме внимание и на младата публика и макар че в НБКМ няма детски отдел, ще поканим деца в зала " История на книгата ", където е библиотечната класна стая. Ще работим по план по Норвежката стратегия " Единство в разликата " - ще се срещаме с деца от разнообразни етноси и ще приказваме за книги, за четене, за изкуство. Това е дребна част от акцентите в нашата празнична стратегия. >
Доц. доктор КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА е експерт по книгопис. Завършва българска лингвистика в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ". Специализира културен мениджмънт в Нов български университет. Директор на Регионалната библиотека " Стилиян Чилингиров " - Шумен (2004-2013). Доктор по нововъведения в ръководството на публичната библиотека (2012). Хоноруван учител в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски " и учител в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии от 2012 година, където в катедра " Библиотечни науки " заема длъжността " доцент " (2016). Ръководител на Лабораторията по библиотечни технологии, връзки и информиране - LibLab (2013-2016). Публикувала е две монографии, библиографски указатели, образователни пособия и управления и над 60 студии, публикации и рецензии. Участва и управлява редица планове. Носител е на влиятелни награди и оценки. Директор е на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " от 2016 г. > Книгохранилище в Националната библиотека
- Доц. Александрова, ръководителят на Комисията по културата и медиите в Народно събрание Иван Ченчев, народен представител от " Българска социалистическа партия за България ", няколко пъти посочи " острата потребност от разширение на книгохранилището в Националната библиотека ". Наскоро той заяви, че е изискал среща с регионалния шеф на София и че има съответно предложение за постройка. Смятате ли, че това би разрешило един от главните проблеми, които стоят пред Националната библиотека?
- Това е извънредно сериозен въпрос, който беше поставян за обсъждане в Комисията по просвета. Приятно съм впечатлена от ръководителя господин Ченчев, който прояви сериозна съпричастност към този дълготраен проблем и персонално отношение в търсенето на благоприятни условия за решаването му. При градежа на новата постройка на Националната библиотека в плана на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов е било заложено създаване на книгохранилища в Докторската градина. Но поради многото условия, които са създавали спънки през годините, през 1953 година, когато публично е открита новата постройка, тя към този момент е била незадоволителна като повърхност. И този сериозен проблем продължава да стои.
Имаме няколко изнесени складове. Едното е в с. Богданлия, стопанисва го община Елин Пелин, то е чартърен, след осъществен ремонт през миналите две години е в относително положително положение. Другото е в кв. " Изгрев " - то е с неуточнен статут във връзка с собствеността. Иначе е добър вид, защото е на територията на София и е най-удобно, с цел да можем оперативно да обслужваме нашите читатели. От две години стопанисваме и поставяме старания да влезе във функционалностите на книгохранилище една постройка на територията на Плевен.
Това са извънредно съществени проблеми, които би трябвало да намерят решение. На този стадий нашите погледи и упования са ориентирани към страната, в частност към Министерството на културата, Комисията по просвета в Народно събрание, регионалния шеф, с цел да влезем в действителен разговор и да стигнем до извънредно решение, което да стартираме да реализираме.
През 2019 година Общественият съвет към НБКМ разиска предложение да се разшири библиотеката със закрита градина за читални, а освободените пространства да бъдат употребявани за книгохранилища. Има ли развиване тази концепция? Честване в Националната библиотека на 11 май - Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий, Професионален празник на българските библиотечни и осведомителни експерти
- Продължаваме да разясняваме с Обществения съвет, чиято поддръжка имаме, разнообразни благоприятни условия, способи, средства и форми, посредством които този разговор да продължи. Важно е да се добави още нещо: правилно е, че има потребност от пространства за книгохранилища, само че са нужни и пространства за събития. Библиотеката в своята модерна битност е място за пребиваване; място, където получаваш познания, информация, култура; където можеш да общуваш с забавни личности; да я използваш като среда, в която да работиш. В културния ни календар непрекъснато има събития, които притеглят необятна публика.
- Средствата, които се отделят от държавния бюджет за НБКМ като институт с национално значение, задоволителни ли са за всички действия, както и за съществени и незабавни поправки, и други? Може ли да кандидатствате по стратегии за финансиране на планове и други начинания? Имате ли спомоществуватели, донори освен на скъпи издания, само че и на средства?
Издания на Националната библиотека през 2022 година
- Средствата, които обезпечава държавният бюджет, се образуват на база стандарт и прехрана на една щатна численост. Така е с националната и с всички районни библиотеки в страната. Например: в Националната библиотека общият щатен личен състав е 206 души, със стандарта, който се дефинира годишно, се образува бюджетът за прехрана, за финансови разноски и за хонорари на работещите в библиотеката. В последните години със удовлетворение означавам, че всяка година библиотеката получава спомагателни средства от държавния бюджет, в някои случаи с постановления на Министерски съвет, други - посредством МК, с обезпечаване на спомагателни средства. Това даде опция да бъдат осъществени голям брой поправки през последните години - на покривните пространства, на оберлихтите, цялостна замяна на дограмите в книгохранилищата, в административната част и в читалните, възобновяване на интериора. Това са скъпоструващи действия, които може да се осъществят единствено с поддръжката на нашия принципал Министерството на културата, която е осезателна и резултатите са действителни.
Като всяко юридическо лице имаме опция да аплайваме за финансиране на планове и да търсим способи за намиране на спомагателни средства. Не са малко и даренията, които влизат в библиотеката, от частни лица или организации, от една страна, даване на книги, периодически издания, от друга, се обезпечават средства за техника, за поправки.
- Колко са новите приходи в библиотеката през 2022 година?
През 2022 година във фонда на библиотеката са постъпили близо 60 000 библиотечни единици, ориентировъчно - по депозит са към 52 000, от покупка - 3200, по интернационален книгообмен сме получили към 2100 издания и от дарения - към 2000 документа. В библиотеката от всяко заглавие постъпват по два екземпляра - единият влиза в главния фонд и се употребява от читателите, другият се съхранява в архива на българската книжнина. Изданията, които сортираме при покупка и дарения, деликатно съобразяваме с профила ни на социална библиотека, като акцентът е върху хуманитаристиката. Преписи на Паисиевата " История славянобългарска "
- А какъв брой са читателите, регистрирани през предходната година?
- За предходната година са 23 865, с към 1000 повече от 2021 г.; мъжете са близо 44 000, дамите са 39 000. По отношение на възрастта - доста позитивна наклонност, изключително след края на пандемията, е преобладаващият брой на студентите, на младежите. Имаме 7 читални с 270 места, извънредно прелестно усещане прави, че са заети най-вече от младежи. При избора на документите, които се употребяват, доминира хуманитаристиката - публични науки, литература, история, езикознание, изкуство, философия. Затова и читалните с хуманитаристика са най-пълни. Изключително дейни са нашите задгранични консуматори, които идват, с цел да употребяват в първа читалня ръкописи, редки и скъпи издания.
Наред с визитите на място, изключително след уроците на пандемията, развихме извънредно доста виртуалните услуги. Съотношението сред консуматори на място и онлайн също е много забавно - към 30 000 са постоянните консуматори на място, а онлайн услугите ни употребяват 53 000 консуматори от целия свят.
- С какви скъпи издания се снабди библиотеката?
- С боязън се запознахме с изданията, които бяха дарени от библиотеки на проф. Чирков, на Асен Златаров, на Вера Ганчева и доста други. Използвам случая да благодаря на околните, на нашите донори, че демонстрираха схващане и някои от изданията, които не са свързани с потребностите на НБКМ, бяха предоставени на библиотеки в София и в страната.
- По-възрастните читатели са привикнали да наблюдават периодическите издания и несъмнено разчитат на вас, с цел да продължат да са добре осведомени.
Изложба на географски карти
- Аудиторията от по-възрастни читатели, които от години знаят, че това е мястото, в което ще прочетат обичания си вестник, ще се срещнат със свои другари, ще поговорят с сътрудниците от библиотеката на разнообразни тематики, е доста дейна. Трябва да подчертая, че регистрацията в библиотеката е безвъзмездна, което е изключителна опция и евентуално е една от аргументите за трайния растеж на читателите. Имаше внезапно повишаване на техния брой тъкмо в пандемичните години, когато хората търсеха способи да запазят и здравето, и душeвността си. Тогава растежът на читателите за една година се беше нараснал с 5000. Обособили сме и пространства за отдих и за срещи. Всеки, който твърди, че библиотеките са отживялост, дано заповяда в Националната библиотека и да види действителността.
- Вие сте специалист и по цифровизация на библиотечните сбирки. Как върви този развой в Националната библиотека?
- Всяка година приготвяме проект за дигитализиране, като акцентът е върху специфичните сбирки, славянски ръкописи, османо-турските ръкописи, картография, музикални издания. Предвид обстоятелството, че фондът ни е към осем и половина милиона библиотечни единици, можете да си визиите какъв размер от работа следва. Все още като цяло може да се каже, че дигитализацията на фонда ни изостава, само че тя изостава в цялата страна, което е сериозен проблем. Дълбокото ми разбиране е, че това се дължи на обстоятелството, че страната към момента не се е намесила интензивно в този развой. Трябва да се координират дейностите по цифровизация. Когато те се централизират, ще може да се ускорят процесите; въпреки това, ще се ограничи дублирането на цифровизирани документи, а вниманието ще може да се насочи върху качеството. Важно е в районните библиотеки да се цифровизират краеведските сбирки, тъй като те са неповторими.
В нашия цифров център преди две години беше доставен по план BG05M2OP001-1.001-0001 " Изграждане и развиване на център за върхови достижения " Наследство БГ " нов планетарен скенер 12s Suprascan Quartaza A1, с който броят им набъбна на пет. Паралелно с техническото застраховане на дейностите по цифровизация, търсим способи да увеличим броя на експертите, които да работят. Тези дни имах доста насърчителен диалог с компания, която е подготвена да ни даде чартърен още два планетарни скенера. Но при настоящия метод на работа - фрагментирано, всяка библиотека за себе си, се хаби непотребна сила.
Изложба " Богатство от цветове и обичаи "
Особено се гордеем с плана с " Матица Черногорска ", който подготвяхме три години. Благодарни сме за дейното ходатайство на дипломат Меглена Плугчиева. Финалът беше блестящото издание на Божидар Вукович Подгоричанин - " Празничен миней " от 1538 година, който съхраняваме в Националната библиотека. Дигитализирахме го, предоставихме го на сътрудниците в " Матица Черногорска " и с финансовата поддръжка на общината на Подгорица там беше издадено това прелестно издание.
- Какви модерни придобивки имате за поддържането и възобновяване на книгите?
- Едно от нещата, на които ни научи пандемията, е да възприемем модерни подходи, свързани със опазване на документалното ни завещание, с качеството на обслужване на потребителите, с дезинфекцията на документите. В библиотечната работа се употребяват устройства, посредством които за 30 секунди съумяваме да обработим документа и той може да бъде даден на идващия четец. Преди се обособяваха изолатори, в които книгите се оставяха да отлежават по 2 седмици, с цел да бъдем сигурни, че няма да се съобщи болест. Камерата " Аноксия ", основана от българин и инсталирана през 2016 година в Националната библиотека, също ни дава огромни благоприятни условия за обезпечаване на дълъг живот на книгите. Насочили сме своето внимание главно върху редките и скъпи издания, върху ръкописните ни сбирки - там документите минават през екологичен развой на обработка, който дава опция да бъдат изцяло обезпаразитени. Нашата страна е единствената на Балканите, която има такава камера; има я и в българския манастир в Атон.
- Като академични учител какви са Вашите наблюдения във връзка с интереса към специалността на библиотекаря? Какво би трябвало да се направи, с цел да бъдат привлечени повече младежи?
- Много сериозен въпрос. Ние сме едно потомство, което скоро ще би трябвало да се отдръпна и, откакто сме отдали живота и силата си за българската просвета, за библиотеките, няма по какъв начин да не мислим кои ще дойдат след нас. Младите хора несъмнено демонстрират интерес към специалността, само че това, което ги задържа в нея за малко, е сериозният финансов проблем. Заплатите в нашата сфера изостават фрапантно. Колкото и да се опитваме със лични старания да осигурим по-добро финансиране, с цел да бъде специалността ни конкурентна, за жал, не съумяваме. Миналата година имаше 15% нарастване на заплатите, което в подтекста на динамичността на инфлацията беше изядено в края на годината. Недопустимо е магистри, хора с опит, с изключителни пълномощия, чиято експертиза се търси на доста високо равнище, да се догонват с минималната заплата и разликата сред нея и тяхното заплащане да бъде към 200 лв.... Разбира се, не всичко е пари, само че тези хора, с цел да основат фамилии, да имат самочувствие, би трябвало да имат финансовото успокоение, с цел да можем да създадем от тях положителни експерти, положителни откриватели.
Снимки Национална библиотека " Св. св. Кирил и Методий "
През септември 2022 година започнахме взаимно със Софийския университет стратегия за следдипломна подготовка. Тя е насочена към подготовка на специалисти, които да насочат своите старания към Османския списък в Националната библиотека. Всички приказваме с горделивост по разнообразни мотиви, че това е третият по величина списък в света. Чудесно! Само че, с цел да бъде той цифровизиран, разчетен, обработен, не е задоволителна единствено техниката, а са нужни добре готови специалисти. В програмата за следдипломна подготовка се записаха четирима експерти от СУ, някои от тях доктори. Имаме вяра, че когато след 2 години тяхното образование завърши, ще успеем да ги задържим и да ги мотивираме да работят в библиотеката. Такива специалисти се основават извънредно мъчно и са доста, доста високоплатени. Ако успеем на този стадий със лични старания да възстановим школата от османисти, която е съществувала и се е изгубила точно заради липса на последователност, това ще даде големи шансове да опазим съкровището, което съхраняваме в Националната библиотека с Османския списък, и да не се постанова да търсим непозната помощ. Това би трябвало да бъде наш, български приоритет и въпрос на национална отговорност.
- Дълго време сте управлявала Регионалната библиотека " Стилиян Чилингиров " в Шумен. Добре познавате проблемите и компликациите, които изпитват тези институти в страната.
- Регионалната библиотека в Шумен ми е като дете, тя е обич вечно, девет години съм била там - време, в което се случиха доста хубави неща и не престават да се случват. Миналата година присъствах на 100-годишнината от основаването на библиотеката, признателна съм на сътрудниците, че поставят старания да се продължи и да се запази традицията. Проблемите не са малко. Всички районни библиотеки имат потребност от финансова поддръжка. Разбира се, те са обвързани и с локалната власт и се надявам идните избори да не рефлектират отрицателно върху тяхната активност. Това са комплицирани стопански и политически процеси и, за жал, доста постоянно библиотеките не влизат в обсега на целите и на политиците, и на властимащите. А е потвърдено във времето, че библиотеките единствено могат да бъдат от изгода на всички, в случай че се намерят верни подходи за потребление на техните осведомителни запаси.
- През декември се навършват 145 години от основаването на Народната библиотека и 70 години от откриването на новата й постройка, в която се обитава до през днешния ден. Имате ли към този момент хрумвания за някои събития, с които ще отбележите двете годишнини?
Кулминацията ще бъде в края на годината, когато приготвяме кръгла маса на тематика " Устойчивото развиване на библиотеките " и галерия, обвързана с тематиката за дарителството. През цялата година ще приказваме за книгите на донорите - приходи във фонда на библиотеката за интервала от 140-ата до 145-ата й година, като всеки месец ще демонстрираме нови издания. Ще подготвим издание с така наречен Перли в короната - скъпи издания от фонда на библиотеката. Отделяме внимание и на младата публика и макар че в НБКМ няма детски отдел, ще поканим деца в зала " История на книгата ", където е библиотечната класна стая. Ще работим по план по Норвежката стратегия " Единство в разликата " - ще се срещаме с деца от разнообразни етноси и ще приказваме за книги, за четене, за изкуство. Това е дребна част от акцентите в нашата празнична стратегия. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ