Интервю на Велиана ХРИСТОВА- Стана ли вариантът Омикрон доминиращ и

...
Интервю на Велиана ХРИСТОВА- Стана ли вариантът Омикрон доминиращ и
Коментари Харесай

Проф. Николай Витанов: Пикът на Омикрон ще е в началото на февруари

Интервю на Велиана ХРИСТОВА

- Стана ли разновидността Омикрон преобладаващ и у нас, проф. Витанов?

- Зависи къде. Има една област, където Омикрон отива към кулминационна точка, и това е Благоевград, то се вижда. Другата област, където той скоро ще стане преобладаващ, е София-град. Но има области в страната, в които Омикрон е надалеч от доминация, примерно Кърджали и Търговище, където той даже не се популяризира дифузно. Като цяло в страната този вид още не е преобладаващ. Започва третата седмица, откогато той се появи у нас, трябват му три-четири седмици, с цел да стане преобладаващ, значи можем да чакаме това към средата на другата седмица.

- А удостоверява ли се, че при него смъртността е по-ниска и че той протича по-леко?

- Потвърждава се, смъртността е три-четири пъти по-ниска, в сравнение с при Делта. При досегашния вид смъртността беше 3-4 % от инфектираните, тук се чака да е 1 %. Ако имаме 6000 случая дневно, един % е 60 души, до момента в който 4 % са 240. Въпреки че може да има доста случаи на инфектирани, смъртността ще е по-ниска.

Затова съгласно мен акцентът би трябвало да се измести, когато преценяме дали е неприятно ситуацията. Досега гледахме главно какъв брой са новите случаи, а в този момент би трябвало да стартираме да гледаме в лечебните заведения какво става, до каква степен са натоварени те. Може да има и по 10 000 инфектирани дневно, обаче да карат болестта лекичко, въпросът е да няма хора, които да останат отвън обсега на болничната помощ. Мисля, че това би трябвало да е главен аршин.

- Но имаше известие, че се усилват и хората, които влизат в болница.

- Като % ще продължи да се усилва броят на тези, които влизат в болница и в интензивни отделения, само че той ще е по-нисък от този в предходните талази.

- В последните два дни имаме 6700-7000 случая дневно, т.е. над 18% от тестваните дават позитивен резултат при тестванията. Това доста ли е?

- Абсолютно видяно, не е малко. Но при други талази сме стигали и до 30%. Чак подобен % в този момент надали ще стигнем. Хубавата вест е, че репродуктивното число падна под 1,3. Три дни беше над 1,3, в този момент падна малко и сега е 1,27. Това значи, че в този момент 100 индивида заразяват 127. И, второ - хората чакаха огромни рекордни стойности, само че ето Пловдив още се държи, не е стигнал върховете, и в други области е по този начин, въпреки че ще се усилват случаите, Бургас още на следващия ден ще подскочи.

- Според математическите прогнози по кое време очаквате да е пикът на сегашната вълна и по кое време ще отмине тя?

- Все още нямам данните да изчисля това нещо, не ми се ще да взимам като насочна точка данните по празниците, тъй като там кой е нанесъл данните, кой не, не е несъмнено. Казах и преди, че като мине една седмица след Ивановден, ще се види действителното състояние - значи към 15 януари. Но когато се вършат прогнози, ние имаме калкулации, които са на база образците на другите страни, пренесени към България. Те демонстрират, че Омикрон се бори за доминация 3-4 седмици, откакто се появи. А при нас той се появи съгласно моите калкулации на 23 декември. Т.е. у нас още десетина дни оттук насетне той ще се бори за доминиране и към 20-21 януари ще го реализира. След което ще измести другия вид и ще върви към пика. Очаква се пикът да е някъде при започване на февруари, вирусът седи на пика десетина дни и потегля надолу. Значи към 15 февруари можем да чакаме тази вълна да стартира лекичко да отшумява. И да кажем, че някъде през март си отпътува. На смешка споделям, че на 19 март върша две години, откогато се занимавам с моделите и изчисленията за КОВИД-19, и желая тогава вълната да я няма, да завършва.

- А може ли да има последваща вълна?

- Следваща вълна би могло да има, само че както се развива вирусът, той става по-заразен, само че по-малко рисков. В това отношение се развива добре. Ако има последваща вълна, тя ще е по-лека и се надявам да не се занимавам повече с този вирус, че да си правя другата работа.

Сега птичият грип да вземем за пример към този момент го броим просто за грип и евентуално и този вирус ще стане нещо като корона-грип. Според мен, в случай че има последваща вълна, тя ще е по-кротка. Може да е по-заразно, само че няма да е толкоз рисково.

Всъщност, не е доста тъкмо това да го назовем грип. Хората гледат, че ги удря в белите дробове и си викат: а, то е грип това. Но КОВИД-19 удря и в нервната система, предизвиква сърдечни проблеми, не е грип това. Затова, когато той става по-заразен, провалите от него са по-разпространени. Затова би трябвало да се съблюдават ограниченията - по-добре да си здрав, не се разболявай, тъй като не знаеш къде ще те удари.

- Правителството разгласи, че имунизацията няма да стане наложителна, въпреки че някои страни я вкараха наложително. Според вас кое е вярно, в случай, че у нас процентът на имунизираните продължава да е невисок?

- Щом държавното управление е споделило, значи няма да стане наложителна. Според мен, би могло да се намерения за отбраната на групите, които се срещат с доста други хора. Има чиновници, които стоят примерно на някое гише и през тях минават по 100-200 души дневно. Добре е да се намерения тези хора да се имунизират, с цел да се защищават, с цел да се резервира потенциалът на администрацията. Лекарите също, с цел да не изгърмят лечебните заведения поради липса на личен състав. В КОВИД-отделенията множеството медици са към този момент имунизирани. Важно е да се имунизират също персоналните лекари, при които заболелите ще вървят. Ето при такива групи, които не са огромни, би могло да се намерения за наложителна имунизация.

- Очаквате ли, когато ще бъде пикът - да речем при започване на фeвруари, да се наложи локдаун?
Това е забавен въпрос. Зависи какви ще са критериите за локдаун. Те, съгласно мен, не може да бъдат същите, каквито бяха при Кацаровия проект. Той сподели, когато случаите са над 500 на 100 000, регионите стават тъмночервени и всичко затваряме. По тези критерии в този момент би трябвало към този момент да сме в локдаун. Ще повторя, че съгласно мен би трябвало да стартира да се гледа натовaреността на лечебните заведения, тъй като при Омикрон ще има повече инфектирани и броят на случаите ще е по-голям. Но не броят на инфектираните би трябвало да е главният аршин, който ще ни води към решението да има или да няма локдаун. Основното, което би трябвало да гледаме, е каква е заетостта на леглата, изключително в интензивните отделения, тъй като интензивно легло не може да откриеш от през днешния ден за на следващия ден, тъй като там трябват О2, апаратури и така нататък Т.е., в случай че не достигнем някаква сериозна стойност на запълване на интензивни и неинтензивни болнични кревати, даже да има доста случаи на инфектирани всеки ден, няма смисъл да се постанова локдаун. Ако това нещо се одобри като позиция, имаме късмет при задоволително налични кревати да минем и без локдаун. При състояние, че хората съблюдават ограниченията и не стигат до болница. С малко помощ от популацията може да се избегне затварянето. НИКОЛАЙ ВИТАНОВ е роден на 2 декември 1963 година във Велико Търново. Работи в Института по механика при Българска академия на науките. Завършил е физика в Софийския университет. Специализирал е математика в Германия. В Баварския университет Байройт пази втора докторантура, работи в институтите " Макс Планк ", по-късно специализира във Франция и в Япония. През 2007 година става лекар на математическите науки, от 2010 година е професор. Ръководи групата учени от Българска академия на науките, която сътвори математически модел за развиването на рецесията с ковид у нас.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР