Любослав Костов: Инфлацията изяде ръста на доходите
Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ
- Г-н Костов, впечатляващи данни изнесе КНСБ за повишаването на издръжката на живота и какви приходи са нужни на домакинство или самичък човек. Каква е действителната картина у нас, какво демонстрират вашите калкулации?
- От средата на миналата година бяхме очевидци на ускорено повишаване на цените - както на артикули от първа нужда, по този начин и на горивата и енергоносителите. Драстичният скок на цените на петрола с над 55% и на природния газ с към 5 пъти доведоха до галопиращо повишаване на цената на електрическата енергия за бизнеса. Изменението на цените на горивата и енергоносителите непроменяемо се отразява на всеки съставен елемент във веригата на произвеждане, в това число и върху транспортните услуги. Цените на производител в индустрията доближават до 31% през ноември на годишна база. Инфлацията доближи най-високия си връх за последните 13 години. Ускореното повишаване на цените директно кореспондира с повишаването на нужния приход за прехрана и повишаването на живота. Инфлацията " изяде " повишаването на приходите от първата половина на годината, ерозира покупателната дарба на семействата и задълбочи бедността и общественото изключване.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на едно работещо лице от едночленно семейство доближи през декември до 1148 лева Тази стойност, образувана на базисна потребителска кошница, е нужна за покриване на разноските за прехрана на едно работещо лице, живеещо единствено, за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз и известия, развлечения и отмора. Необходимият чист приход за прехрана на едно работещо лице се трансформира в заплата за прехрана (нетна и брутна) съгласно броя на работещите в семейството/домакинството. Това значи, че брутната заплата за прехрана за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама работещи в фамилията с едно дете за всеки от работещите не би трябвало да бъде по-ниска от 1331 лева, с цел да може да се обезпечи нужния приход за обществено допустим метод на живот. Ако единствено единият от родителите работи в тричленното семейство, той би трябвало да обезпечава заплата не по-ниска от 2662 лева
Тревожен е фактът, че в България към 34% от наетите лица на трудово и служебно правно отношение получават заплащане, по-високо от заплата за прехрана за един работещ, самичък живеещ. Според последните данни на Национален осигурителен институт 65% от наетите лица (около 1,5 милиона) се обезпечават под нужната заплата за прехрана на едно работещо лице.
- На какво се дължи повишаването на живота? Колко по-висока действително е инфлацията у нас?
- За България инфлацията е по-скоро импортирана извън, на която мъчно можем да противодействаме, само че има и локални справедливи фактори за нейното ускоряване. Либерализацията на цените на тока за бизнеса не е нова тематика. От години се сигнализира, само че държавните ограничения се одобриха със забавяне. В комбиниране с по-високите цени на суровините на интернационалните тържища те доведоха до повишаване на индустриални разноски и откриха отражение в крайните цени на потребителите.
Данните на ИССИ на КНСБ демонстрират, че от началото на годината (при база декември) приходът, нужен за прехрана, нараства с 9,7%, а на тримесечна база - с 4,1 на 100. Усещането за нивото на инфлация е друго, тъй като директно кореспондира с приходите на семействата. За тези с ниски приходи чувството за инфлация е доста по-високо, вследствие от двуцифреното повишаване на главните витално значими артикули и услуги. Цените на хлебните произведения нарастват с 15,4%, на сирената и кашкавалите - от 13,6 до 16,1%, слънчогледовото олио e с 36,5% нагоре, картофите - с 44%, морковите - с 12%, зрелият боб - с 11,2%. Всички тези артикули са от първа нужда, обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети. Наред с това нарастват сметките за групата " Електроенергия, газообразни и други горива " - със 17,2%, като единствено за дърва за горене и въглища - с към 30%.
На този декор главен мотив за запазването на платежоспособността на семействата и ограничение на бедността е ускореното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) и за това би трябвало да бъдат открити средства. Около 500 хиляди от наетите лица на МРЗ изпитват съществени усложнения от повишаването на живота, освен това чувството за инфлация при тях е на по-високи равнища заради по-високите цените на стоките от първа нужда.
- Инфлацията стопява нарастването на приходите и на пенсиите. Какво би трябвало да е новото нарастване, с цел да бъдат обезщетени загубите? Адекватни ли са ограниченията в новия бюджет?
- Запазва се наклонността за нарастване на минималната заплата, въпреки със затихващи темпове, само че е реалност, че при тази ускорена инфлация постигнатият растеж на МРЗ бе " изяден ". Това докара до спад на покупателната дарба на работещите на МРЗ за първи път след 10 година на гладко повишаване. Средната работна заплата също бележи действителни понижения, само че към момента се задържа в позитивната траектория. Това дава съображение да се твърди, че повишаването на МРЗ през идната година би трябвало да бъде в двуцифрени размери, с оглед покриване на загубите през 2021 година
КНСБ упорства за държавни политики, които да заявяват ясни планове по отношение на политика по приходи и да подсигуряват адекватността на МРЗ съгласно една долна граница на съответствие от 50% по отношение на междинната работна заплата за страната. Предвиденото еднократно нарастване на МРЗ от 1 април на 710 лева е извънредно незадоволително и единствено ще затвърди статуквото от 42-43% по отношение на междинната заплата. Нещо повече, вземайки поради динамичността на СРЗ през 2021 година до септември, към края на 2021 година чакаме размерът й да бъде към 1548 лева Горе-долу толкоз бе прогнозата, която КНСБ направи за размера на СРЗ още пред пролетта на 2021 година (1537 лева.).
От друга страна, средногодишният ритъм на приръст на СРЗ през последните години е към 12%. В този смисъл нашата прогноза е размерът на СРЗ през 2022 година да доближи до 1734 лева Затова настояваме за второ следващо нарастване от средата на годината на МРЗ в размер на 760 лева От началото на 2023 година чакаме да се приложи Директива за съответни минимални заплати, от която следва 50% съответствие МРЗ от СРЗ, а това по наши калкулации се прави оценка на към 867 лева
КНСБ от години упорства за необлагаем най-малко, еднакъв на МРЗ. Това ще докара до увеличение на разполагаемия приход на ниско платени служащи и техните семейства.
Настояваме в средносрочен интервал МРЗ да доближи ниво на заплата за прехрана. Това е заложено в Директивата за съответни минимални заплати. Това би спомогнало да се ограничи делът на " нископлатените служащи " и на " работещите небогати ". Наред с повишението на минималната заплата КНСБ упорства през актуалната година и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10%, а на " работещите на терен " - с най-малко 15%.
- Работодателите се наскърбиха на финансовия министър за оценката, която той даде за някои от тях и работещите небогати. Когато се заприказва за повдигане на МРЗ, те предизвестяват, че това ще докара до съкращения и загуби за тях...
- Твърдението, че нарастването на МРЗ рискува да изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка, не намира емпирични доказателства. По-скоро може да се твърди, че растежът на минималната работна заплата се съпровожда от растеж в заетостта на нискоквалифицираната работна мощ и назад. В интервала 2008-2012 година, когато съотношението МРЗ/СРЗ бележи наклонност на спад, основно заради заледяване за над две години и половина на МРЗ, и коефициентът на претовареност на нискоквалифицираните служащи бележи непрекъснат спад до постигане на безспорен най-малко от 36,2%. Повишаването на МРЗ през идващия интервал 2013-2019 година и достигането на съответствие 44-44,5% към СРЗ в последните 4 година освен че не води до понижаване на заетостта в най-ниската квалификационна група служащи, само че тя непрестанно пораства и доближава своя най-много от 51,2% през 2019 година
Не е правилно изказванието, че страната наема най-вече служащи на МРЗ. Напротив, съгласно формалните данни едвам 8,5% от наетите лица са в публичния бранш (42 хиляди), а 91,5% (451 хиляди) са в частния.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ е шеф на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ и основен икономист на конфедерацията. Роден е на 16 август 1991 година в Кюстендил. Завършва приблизително обучение в Езикова гимназия " доктор Петър Берон ", а по-късно макроикономика в УНСС. От 2016 до 2019 година е докторант към катедра " Икономикс " на УНСС. През 2019 година пази дисертационен труд на тематика " Взаимовръзка сред продуктивността на труда и работните заплати: Сравнителен разбор на страните-членки на Европейски Съюз " и получава научна степен " лекар ".
- Г-н Костов, впечатляващи данни изнесе КНСБ за повишаването на издръжката на живота и какви приходи са нужни на домакинство или самичък човек. Каква е действителната картина у нас, какво демонстрират вашите калкулации?
- От средата на миналата година бяхме очевидци на ускорено повишаване на цените - както на артикули от първа нужда, по този начин и на горивата и енергоносителите. Драстичният скок на цените на петрола с над 55% и на природния газ с към 5 пъти доведоха до галопиращо повишаване на цената на електрическата енергия за бизнеса. Изменението на цените на горивата и енергоносителите непроменяемо се отразява на всеки съставен елемент във веригата на произвеждане, в това число и върху транспортните услуги. Цените на производител в индустрията доближават до 31% през ноември на годишна база. Инфлацията доближи най-високия си връх за последните 13 години. Ускореното повишаване на цените директно кореспондира с повишаването на нужния приход за прехрана и повишаването на живота. Инфлацията " изяде " повишаването на приходите от първата половина на годината, ерозира покупателната дарба на семействата и задълбочи бедността и общественото изключване.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на едно работещо лице от едночленно семейство доближи през декември до 1148 лева Тази стойност, образувана на базисна потребителска кошница, е нужна за покриване на разноските за прехрана на едно работещо лице, живеещо единствено, за храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз и известия, развлечения и отмора. Необходимият чист приход за прехрана на едно работещо лице се трансформира в заплата за прехрана (нетна и брутна) съгласно броя на работещите в семейството/домакинството. Това значи, че брутната заплата за прехрана за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама работещи в фамилията с едно дете за всеки от работещите не би трябвало да бъде по-ниска от 1331 лева, с цел да може да се обезпечи нужния приход за обществено допустим метод на живот. Ако единствено единият от родителите работи в тричленното семейство, той би трябвало да обезпечава заплата не по-ниска от 2662 лева
Тревожен е фактът, че в България към 34% от наетите лица на трудово и служебно правно отношение получават заплащане, по-високо от заплата за прехрана за един работещ, самичък живеещ. Според последните данни на Национален осигурителен институт 65% от наетите лица (около 1,5 милиона) се обезпечават под нужната заплата за прехрана на едно работещо лице.
- На какво се дължи повишаването на живота? Колко по-висока действително е инфлацията у нас?
- За България инфлацията е по-скоро импортирана извън, на която мъчно можем да противодействаме, само че има и локални справедливи фактори за нейното ускоряване. Либерализацията на цените на тока за бизнеса не е нова тематика. От години се сигнализира, само че държавните ограничения се одобриха със забавяне. В комбиниране с по-високите цени на суровините на интернационалните тържища те доведоха до повишаване на индустриални разноски и откриха отражение в крайните цени на потребителите.
Данните на ИССИ на КНСБ демонстрират, че от началото на годината (при база декември) приходът, нужен за прехрана, нараства с 9,7%, а на тримесечна база - с 4,1 на 100. Усещането за нивото на инфлация е друго, тъй като директно кореспондира с приходите на семействата. За тези с ниски приходи чувството за инфлация е доста по-високо, вследствие от двуцифреното повишаване на главните витално значими артикули и услуги. Цените на хлебните произведения нарастват с 15,4%, на сирената и кашкавалите - от 13,6 до 16,1%, слънчогледовото олио e с 36,5% нагоре, картофите - с 44%, морковите - с 12%, зрелият боб - с 11,2%. Всички тези артикули са от първа нужда, обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети. Наред с това нарастват сметките за групата " Електроенергия, газообразни и други горива " - със 17,2%, като единствено за дърва за горене и въглища - с към 30%.
На този декор главен мотив за запазването на платежоспособността на семействата и ограничение на бедността е ускореното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) и за това би трябвало да бъдат открити средства. Около 500 хиляди от наетите лица на МРЗ изпитват съществени усложнения от повишаването на живота, освен това чувството за инфлация при тях е на по-високи равнища заради по-високите цените на стоките от първа нужда.
- Инфлацията стопява нарастването на приходите и на пенсиите. Какво би трябвало да е новото нарастване, с цел да бъдат обезщетени загубите? Адекватни ли са ограниченията в новия бюджет?
- Запазва се наклонността за нарастване на минималната заплата, въпреки със затихващи темпове, само че е реалност, че при тази ускорена инфлация постигнатият растеж на МРЗ бе " изяден ". Това докара до спад на покупателната дарба на работещите на МРЗ за първи път след 10 година на гладко повишаване. Средната работна заплата също бележи действителни понижения, само че към момента се задържа в позитивната траектория. Това дава съображение да се твърди, че повишаването на МРЗ през идната година би трябвало да бъде в двуцифрени размери, с оглед покриване на загубите през 2021 година
КНСБ упорства за държавни политики, които да заявяват ясни планове по отношение на политика по приходи и да подсигуряват адекватността на МРЗ съгласно една долна граница на съответствие от 50% по отношение на междинната работна заплата за страната. Предвиденото еднократно нарастване на МРЗ от 1 април на 710 лева е извънредно незадоволително и единствено ще затвърди статуквото от 42-43% по отношение на междинната заплата. Нещо повече, вземайки поради динамичността на СРЗ през 2021 година до септември, към края на 2021 година чакаме размерът й да бъде към 1548 лева Горе-долу толкоз бе прогнозата, която КНСБ направи за размера на СРЗ още пред пролетта на 2021 година (1537 лева.).
От друга страна, средногодишният ритъм на приръст на СРЗ през последните години е към 12%. В този смисъл нашата прогноза е размерът на СРЗ през 2022 година да доближи до 1734 лева Затова настояваме за второ следващо нарастване от средата на годината на МРЗ в размер на 760 лева От началото на 2023 година чакаме да се приложи Директива за съответни минимални заплати, от която следва 50% съответствие МРЗ от СРЗ, а това по наши калкулации се прави оценка на към 867 лева
КНСБ от години упорства за необлагаем най-малко, еднакъв на МРЗ. Това ще докара до увеличение на разполагаемия приход на ниско платени служащи и техните семейства.
Настояваме в средносрочен интервал МРЗ да доближи ниво на заплата за прехрана. Това е заложено в Директивата за съответни минимални заплати. Това би спомогнало да се ограничи делът на " нископлатените служащи " и на " работещите небогати ". Наред с повишението на минималната заплата КНСБ упорства през актуалната година и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10%, а на " работещите на терен " - с най-малко 15%.
- Работодателите се наскърбиха на финансовия министър за оценката, която той даде за някои от тях и работещите небогати. Когато се заприказва за повдигане на МРЗ, те предизвестяват, че това ще докара до съкращения и загуби за тях...
- Твърдението, че нарастването на МРЗ рискува да изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка, не намира емпирични доказателства. По-скоро може да се твърди, че растежът на минималната работна заплата се съпровожда от растеж в заетостта на нискоквалифицираната работна мощ и назад. В интервала 2008-2012 година, когато съотношението МРЗ/СРЗ бележи наклонност на спад, основно заради заледяване за над две години и половина на МРЗ, и коефициентът на претовареност на нискоквалифицираните служащи бележи непрекъснат спад до постигане на безспорен най-малко от 36,2%. Повишаването на МРЗ през идващия интервал 2013-2019 година и достигането на съответствие 44-44,5% към СРЗ в последните 4 година освен че не води до понижаване на заетостта в най-ниската квалификационна група служащи, само че тя непрестанно пораства и доближава своя най-много от 51,2% през 2019 година
Не е правилно изказванието, че страната наема най-вече служащи на МРЗ. Напротив, съгласно формалните данни едвам 8,5% от наетите лица са в публичния бранш (42 хиляди), а 91,5% (451 хиляди) са в частния.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ е шеф на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ и основен икономист на конфедерацията. Роден е на 16 август 1991 година в Кюстендил. Завършва приблизително обучение в Езикова гимназия " доктор Петър Берон ", а по-късно макроикономика в УНСС. От 2016 до 2019 година е докторант към катедра " Икономикс " на УНСС. През 2019 година пази дисертационен труд на тематика " Взаимовръзка сред продуктивността на труда и работните заплати: Сравнителен разбор на страните-членки на Европейски Съюз " и получава научна степен " лекар ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ