Интервю на Стефан Ташев– Г-н Йорgанов, наскоро коментирахте, че се

Интервю на Стефан Ташев


– Г-н Йор gа нов, неотдавна коментирахте, че се задава трета пагубна година на така наречен Промяна. Промяната на „ Радев-Петков “. Защо смятате по този начин?

– Защото „ смяната продължава ”. А тя към този момент показва своите „ умения ” – сътвори цялостен безпорядък в страната, докара до висока инфлация и рецесия на приходите на българите, не съумя да се оправи с пандемията от COVID-19 и то в интервал, когато към този момент имаше ваксини.

Поставихме международен връх по смъртност. Излязоха нескрито прекалено много съмнителни покупко-продажби и опити за такива – от медиаторите в газовите доставки до последните разкрития по аферата Джемкорп.

Корупцията получи необятен обсег. Неизвестно къде изчезнаха парите за автомагистралите, а обещанията за тунели под Стара планина и мостове на река Дунав, както и самолетната линия до Скопие останаха единствено предизборна агитация. Осъществи се финансово заробване на страната ни с нови заеми, които ще би трябвало да заплащат и бъдещите генерации.

И всички тези отрицателни процеси се развиха за относително малко време, което ми приказва за огромна лакомия. Ако към това прибавим извънредно ниската политическа просвета и даже неналичието въобще на такава, цялостното безхаберие по отношение на националните ни ползи в Европейски Съюз, както и прекомерно спорното отношение към съветската експанзия против Украйна и отводът да се даде военна помощ на тази страна, картината става още по-мрачна.

И защото в самата „ смяна ” не виждам все още никаква „ смяна ” то е разумно да съм черноглед и за актуалната година. Докато лъжата наречена „ смяна ” продължава оправия у нас няма да има.

– Как наподобява България извън, от Европейския парламент? С съвсем двегодишното безотговорно ръководство на Румен Радев и неговите министри?

– Изглежда като объркана страна. Държава от периферията, в която някакви случайници са се маскирали като политици и си измислят несъществуващи „ правила ”, като подценяват европейския либерален опит и обичаи.

Много ни се смяха, а и чудеха на акъла в Европарламента, когато схванаха, че у нас ще се гласоподава с машини импортирани от диктаторска Венецуела. Абсолютно не одобряват и езикът на политическата ненавист, който у нас насадиха така наречен партии на смяната и основно „ Продължаваме промяната ” и „ Демократична България ”.

Намират това за прекомерно нецивилизована и даже неокомунистическа процедура. Изненадани са, че в страна от Европейски Съюз могат да се нароят толкоз доста популистки партии еднодневки. И считат, че това не приказва добре за политическата просвета на българския народ, който очевидно е податлив елементарно да се заблуждава на избори.

Доминира мнението, че българските политици не могат да подчинят своите тяснопартийни ползи на общонационален интерес, какъвто бе упованието страната след коронакризата да има постоянно, отговорно и устойчиво държавно управление, с което да съществено да се беседва и да се възнамеряват дълготрайни политики.

В края на годината по отношение на дебата за приемането ни в Шенген пък стана ясно, че даже българският министър председател е очернял в диалози България, представяйки я в извънредно отрицателна светлина. И се е самоизтъквал като единствения политик, който е в положение да „ оправи ситуацията ” И естествено се откриха две страни – Австрия и Нидерландия, които да се вслушат в думите му и да ги повторят към този момент като своя позиция.

Колеги евродепутати недоумяват по какъв начин може да се очерня личната страна за новоизлюпени политици да си създадат „ биография ” на „ борци за господство на закона ”. Евродепутати споделиха с мен, че не схващат за какво ние сами си пречим като едни български политици клеветят други български политици и то в толкоз значим за Европа интервал. Върхът на недоумението, само че и на възмущението пристигна, когато станаха известни противозаконните репресии на държавното управление на Кирил Петков против представители на опозицията – карцерът на някогашния министър председател Борисов и на политици от неговата партия.

А недоумението бе цялостно, когато се разбра, че вместо да бъде отхвърлен от поста за това си безчинство вътрешният министър бе повдигнат за народен представител. Такива комунистически мурафети европейците не схващат.

В Европейски Съюз прави мощно усещане и некомпетентността на държавните управления на „ смяната ” да защитят българските ползи по Плана за възобновяване и резистентност. Ние сме единствената страна, която към момента не съумява да си вземе полагащите й се средства заради цялостната непросветеност на ръководещите от „ смяната ”. Но като цяло главното е паниката от трайната политическа неустойчивост и неизясненост по отношение на водената от „ служебни държавни управления ” политика в България. Тези държавни управления въобще не се одобряват като нещо съществено.

– Има ли връзка едноличната власт на Радев с следващото блокиране на България за достъп до „ Шенген “, откакто българския президент води дипломацията на страната, а множеството хора даже не знаят кой е външният ни министър?

– Не може да желаеме европейците да познават всеки случайник в българската политика. Сигурен съм, че и българските жители не знаят имената на множеството от тези, които ни ръководят през последните две години. Логично е и в Европа никой да не ги познава.

Няма друга страна в Европа, която да се ръководи от новобранци. У нас се наложи като процедура да се инсталират пионки на властови постове, а действителната власт да остава в олигархичното задкулисие.

Моделът е напълно съветски. Впрочем в Брюксел установявах, че почитат някогашния ни министър председател Борисов, тъй като както неведнъж чух да споделят той е държал на думата. При него е би в деяние правилото: контрактувано – сторено. И това се е отразявало удобно на страната ни.

Що се отнася до Румен Радев той бе парашутиран в президентството за да унищожи и дестабилизира страната ни. Вече седма година е президент, а нищо градивно няма в неговата активност.

Показателно е, че той интензивно взе участие в подбора на фрагментите на „ смяната ”. Така България стана инструмент на съветската хибридна война против Европа. С това ще го запомним: с отслабването на позициите на България в Европа. И казусът е, че той не съставлява страната ни, каквато е функционалността му съгласно Конституцията, а желае действително да я ръководи, нещо което Конституцията не му разрешава. И той я нарушава.

Защото „ служебните държавни управления ”, които назначаваше са единствено маши в неговите ръце. В Европейския съюз за него се приказва като за прокремълския президент на България. Такова е мнението, такава е оценката.

– Като ръководител на 36-тото Народно заседание по какъв начин оценявате работата на последните парламенти, с къс живот, „ червени линии “, остро опълчване и „ изчегъртване “?

– Уникална несръчност и маниакално его. Българските гласоподаватели изпратиха в Народното събрание доста посредствени хорица и резултатът е забележим: те горките просто не могат, не ги бива, не стават за тая работа.

Унизиха тази най-достойна национална институция. Пренесоха уличната нецензурност в пленарната зала. Болните им упоритости направиха по този начин, че в Парламента се занимават с всичко друго, единствено не и с действителните проблеми на страната. И срамят народа ни.

Вярно е, че и при започване на прехода имаше остро политическо опълчване. Но то бе на идейна, на кардинална основа. Ние спорехме за хрумвания, за бъдещето на България, за нейния път на развиване. И аз съм горделив, че политическата мощ към която числя се към този момент 33 години сложи България на верния коловоз на историята който ни води в Европейския съюз и НАТО. А в този момент всичко, което се случва е изцяло безпринципно. Партии се сдружават и разделят на правилото на вездесъщата спекулация.

– Какво стана с така наречен демократични сили в страната? Защо се стигна до техния разпад, а мястото им беше заето от обединения, ръководени от деца на някогашната алена номенклатура? Които избират да се коалират с някогашната комунистическа партия, само че не и със „ сестринската коалиция “ ГЕРБ-СДС?

– Труден въпрос, предполагащ дълъг отговор. Явно през днешния ден за присъединяване в политиката се желаят доста пари, а парите са в алените приятели и техните наследници. Но това е едната страна на медала. Другата е, че доста от така наречен десни политици не научиха урока, че обединяването прави силата.

Те избират да са вождове на дребни индиански племена. Но процесът на разпад на демократичната общественост стартира, когато се реализира „ промяната на системата ” посредством процеса на приватизация по време на ръководството на ОДС с министър председател Иван Костов. Тогава бяха обслужени ползите на номенклатурата на някогашната комунистическа партия и на нейната защита – фрагментите на някогашната Държавна сигурност. Днес това са така наречен олигарси, които командват в България. Иван Костов бе съперник на лустрацията, която би предотвратила този сюжет.

И в този момент следим следствията. Наблюдаваме, че там където са ограбените от народа пари там се основават и новите политически планове на „ смяната ”. Дори лице избягало от правораздаването в отдалечен Дубай си записва партия. Това задкулисие, което е изключително лакомо за европейските пари, се специализира в партийно инженерство.

Необходими са му комфортни за приложимост послушни политици и то ги откри – посредствени, само че жадни за власт. Това е и моралното закононарушение на така наречен промянаджии. С присъединяване си в политиката те обслужват бизнес ползи на олигарси от аленото и Държавна сигурност родословие, само че ги одобряват и показват за „ наши ”.

Това изключително пролича през последните две години в държанието на политици от „ Демократична България ”. Тезата им за битка с корупцията и за господство на закона, която звучи на доктрина чудесно, при тях се трансформира в чадър за отбрана точно на корупционни мераци и на отбягване от върховенството на закона.

Това бе подмяната, която реализира „ смяната ”. За мен и за хората от моето потомство, коалирането на Демократична България с Българска социалистическа партия, поради кокала на властта в държавното управление на Кирил Петков, бе изменничество към българската народна власт. Всъщност Демократична България върна Българска социалистическа партия на власт откакто повече от десетилетие тази партия бе справедливо в съпротива.

– Къде съгласно вас е България във войната на Путин против Украйна? Пак ли сме „ Троянският кон “ на Москва след цялата опозиция против изпращането на военна помощ за Украйна и модернизирането на българската войска?

– По време на ръководството на Румен Радев и партиите на „ смяната ”, България се ската като заек в храстите. Изявленията на президента усилиха внушението за „ троянския кон ”. На думи сме на вярната страна – европейската, международната, украинската.

На дело не е по този начин. В Европа не престават да ни възприемат като „ брачна половинка ” на Русия. Защото прекалено много са незаконните връзки с кремълския режим у нас, прекалено много са и рупорите на прокремълската дезинформация и агитация.

Твърде необятно са се разпростряли съветските стопански ползи у нас. Както президентът, по този начин и служебните му министър председатели заобикалят да характеризират Русия като страна агресор и не съм ги чул да споделят, че тя би трябвало да бъде победена на първо време на бойното поле.

Защото мирът постоянно е идвал след победа във войната. България би трябвало да минимизира своите връзки с Руската федерация във всички сфери – от енергетиката до туризма. Трябва да прогони от страната съветските жители, които поддържат експанзията на режима в Кремъл. Отдавна дипломат Митрофанова трябваше да бъде оповестена за личност нон грата. Трябва прецизно да се извършват резолюциите против кремълския режим на Европейския парламент. Да се ползват без отсрочване глобите. Още повече, че когато приказваме за Русия в действителност приказваме за страна „ спонсор на тероризма ”, а това значи, че тя е опасност и за българската национална сигурност.

– Има ли късмет при очертаващи се следващи предварителни парламентарни избори най-накрая да имаме устойчиво проатлантическо държавно управление или ни чака следващата политическа рецесия?

– Дори и да се сформира държавно управление с третия парламентарен мандат рецесията ще продължи. Защото няма по какъв начин партии като Демократична България, „ Продължаваме промяната ” или Българска социалистическа партия, които доведоха страната до тази рецесия, да се окажат „ ангели-спасители ”.

А „ Възраждане ” са си проруска партия. Не бих съветвал ГЕРБ и Съюз на демократичните сили да поддържат държавно управление с третия мандат. Така единствено ще понесат негативи, които с нищо не са заслужили. Ще станат без виновност отговорни. Идеята за евроатлантическо болшинство и респективно държавно управление, е точно на ГЕРБ/СДС.

И това е отлична концепция. Но тя не може да се осъществя на процедура, тъй като Демократична България и „ Продължаваме промяната ” са по-скоро ляволиберални популистки обединения и за тях евроатлантизма е единствено политическа дъвка.

– Смятате ли, че зад „ инсталирането “ на Радев на политическия връх в България стоят съветските специфични служби и сега по тяхната „ свирка “ се води усилена акция по разбиването на българския парламентаризъм в интерес на „ президентска република “?

– Това е преобладаващото в Европейски Съюз мнение. Факт е, че при определянето през 2016 година на Румен Радев за претендент за президент на България значима „ консултативна ” роля изигра Руският институт за стратегически проучвания, който подкрепя активността на съветския президент.

Неговият шеф в интервала 2009-2017 година Леонид Решетников – ген. лейтенант от Службата за външно разузнаване на Руската федерация и началник на организацията „ Наследството на Империята ”, по-късно самичък посочи своите „ заслуги ” за реализиране на „ специфичната интервенция ”.

Пред българска медия той съобщи, че „ следва българският президент да изиграе забележителна роля за излизането на България от НАТО и Европейски Съюз ”. Действието на пиесата се развива пред очите ни. А активността на българските популистки партии и на гражданските организации, които се самоопределят като русофилски, изцяло покрива това, което още в Резолюция на Европейския парламент от 2016 година се дефинира като „ антиевропейска мощ ”, водеща до трайна политическа дестабилизация и изкривяване на парламентарната народна власт в съответна страна.

В Европа господства мнението, че България прекомерно на ниска цена се продава на Русия. В тази връзка си припомням, че зам.- ръководителят на съветския парламент Пьотр Толстой от ръководещата партия на Владимир Путин „ Единна Русия ” бе направил изказване „ на смешка ”, че Русия е подготвена да „ изкупи изцяло България ”.

Тогава немският „ Зюддойче цайтунг ” написа, че „ Проблемът не е, че някой желае да купува България. Проблемът е, че има кой да я продава. При това на ниска цена. ” И направи извод: „ Превземането на България е в напреднал етап “. До същия извод стигна и Центърът за интернационалните и стратегически проучвания във Вашингтон, който уточни, че „ Русия управлява директно една четвърт от българската стопанска система ”. А в Специалния отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за съветската дезинформация и пропагандната екосистема на Кремъл, оповестен през 2022 година е включено избирането на Румен Радев за президент на България на изборите през 2016 година

Целта на всички дейности на президента и на обслужващите неговата политика партии е жителите сами да пожелаят конституционна смяна и трансформиране на парламентарната република в президентска. Радев си показва ръководството в България като смален, съгласно размерите на страната, модел на режима в Кремъл. Не имам вяра този сюжет да се осъществя, само че напъните, които се влагат за реализирането още повече, ще ерозират демокрацията у нас.