Интервю на Румяна Иванова, БНР- Разговарям с Ловчанския митрополит Гавриил

Интервю на Румяна Иванова, БНР

- Разговарям с Ловчанския митрополит Гавриил за неговия път към Бога. Това е персонален диалог, за Вашата персона и религия. Ще се върнем в спомените Ви, със фамилията.

- Моитe майка и татко са се разделили, когато съм бил напълно дребен. В България живеех при майка ми. Тогава България беше сключила контракт, наши строители да работят в Чехословакия. Баща ми беше отпътувал там като строител. Той беше доста добър занаятчия и чорбаджия на българската бригада. Майка ми ме изпрати да пребивавам при него. Тя се надяваше, че там ще пребивавам по-добре и ще имам по-големи благоприятни условия. Там живях седем години. Завърших чешко главно обучение. В Прага имаше българско учебно заведение, само че не желаех да отпътува самичък там. Исках да остана при баща, с обичаната ми по-голяма сестра, която ми беше като майка. Не знаех чешки, само че децата бързо учат.

- В кой град живяхте там?

- Три пъти се местихме. Щом следващия жилищен комплекс беше издигнат, местеха татко ми на различен обект. Живяли сме в Западна Чехия, в малко градче Бжезова, в огромно село Инджиховице и най-после в едно малко селце Ротау. Когато приключих осми клас, татко ми реши да се върна в България и тук да запиша гимназия. Тръгнахме си.

- Посещавахте ли в миналото храм в Чехословакия?

- В региона, в който живеехме нямаше православни църкви. Имаше в Карлови вари, само че за нас беше надалеч. Баща ми не беше църковен човек. Едва в края на живота си, той се обърна към вярата, изповяда се няколко пъти, причасти се. Във религия бях възпитаван при майка ми. Имах извънредно вярваща баба. Тя възпитаваше мен и сестрите ми във религия, добродетели, обич към Бога. Разказваше ни прелестни, поучителни приказки, които към този момент на никое място не мога да чуя. Това беше едно живо вероучение за нас, по какъв начин Гспод санкционира злите, награждава положителните. Когато отпътувах за Чехия, там нямаше православен храм, нямаше кой да ми дава насоки. От любознание съм ходел в техните църкви, които не са православни.

- След това сте учил инженерство....

- Върнах се в България, записах 18-та гимназия в София. Всички нови стратегии минаваха през нея. Когато приключих, записах строително инженерство. Дипломирах се със компетентност пътно строителство през 1977 година

- Кога за пръв път насочихте мислите си към Бога? Как се срещнахте с Левкийския свещеник Партений? Той ли Ви възпламени за вярата?

- Тогава не съм ходел доста на черква, само че бях набожен. Много пъти, когато имах потребност от помощ и ми беше мъчно, заставах на колене и се молех на Господ. Когато бях първи курс в инженерно-строителния, имах потребност да се съветвам с някой доста умен и нравствен човек. Отидох в София, в църквата „ Света Петка “, която е частично подземен, против „ Света Неделя “. Много хора ходеха в тази черква, тъй като си мислеха, че там никой не ги вижда. Тогава хората се опасяваха очевидно да ги видят, че вървят на черква. Там вървиш, вървиш и внезапно изчезваш, тази черква е скрита. Отидох и свещеникът, който беше дежурен тогава, отец Сава – извънредно благолепен, с дълга бяла брада, ме насочи към свещеник Партений. Тогава отидох при дядо Партений и той ме одобри доста сърдечно. Много ми оказа помощ, учеше ме, наставляваше ме. С неговото духовно управление потеглих изцяло във вярата, в църквата, да се причастявам, да чета Правило, да се апелирам.

 - В тези години това не е било прекомерно известно, скрито ли го правехте?

- Вече не, в университета ме знаеха. Дори комсомолският секретар един път ме попита – ти какво бъдеще ще градиш, като вървиш на черква? Дядо Партений ми даваше храброст, въодушевяваше ме. Не ме беше боязън. Тогава за хората, които желаеха да градят някаква кариера беше рисково. Знаех, че в последна сметка, всичко зависи от Бога и не се опасявах.

- В „ Света Петка “ ли продължихте да ходите?

- Да, ходех там и започнах да вървя, където служеше дядо Партений. След време той стартира да ме приема в олтара.

- Къде служеше той?

- Той беше викарен свещеник на патриарха и служеше в цяла София и цялата епархия. Той ми обърна внимание и ходех с него в София. В епархията не съм ходел. Бях едно никакво момче, само че той видя, че нуждая се от помощ. Помня по какъв начин бяхме тръгнали с другари на палатка. Той ме попита какъв брой пари имам. Оказа се, че парите ми са малко. Тогава той ми даде сериозна сума. За мен това беше огромен жест, демонстрация на неговото състрадание и обич. Той беше обичан в София, в България, с вярата и чистотата си. Беше много потрадал, тъй като не слушаше никого отвън църквата.

- Интересно, само разказите на баба Ви и по-късно Вие сте почнал самичък да се молите. Имало е дълъг интервал, в който не сте ходел на черква.

- Човек по природа е християнин, тегли го към Бога, даже никой да не му е приказвал. Моята духовна бабичка ми е разказвала по какъв начин в Съветския съюз, в дом за сираци, никой не им е говорел за Бога, една милосърдна сестра забелязала по какъв начин нощно време, някои деца, когато другите заспят, застават на колене на леглата си и стартират да се молят. Никой не ги е учил за Бога. Те усещат, че има Бог. Господ ги е привличал със своята берекет. Може да не съм ходел на черква дълго време, само че съм се молел и съм търсел Божията помощ, желал съм от Господ амнистия, когато е трябвало.

- Това е изключителна благосклонност и берекет свише. Епископ Партений ли Ви насочи към Клисурския манастир в Банкя.

- Две години ходех при Епископ Партений, а той имаше бит всеки четвъртък да върви на планина, имаше потребност от въздух. Взимаше ме с тях, ходехме най-много на Витоша. Веднъж ми сподели - идващия четвъртък ще отидем при една жива светица. Тогава отидохме при схигумения Мария. Беше пасхален, Великденски интервал, тя се изповядваше при дядо Партений. Той доста я почиташе. Тя беше огромна подвижница. Като тръгвах, тя ми подари иконичка. После, когато към този момент живеех в манастира, тя ми сподели: - още в оня ден знаех, че ще би трябвало да Ви послужа с нещо. Така и стана.

- Вие написахте книга за нея.

- Да, написах нейните мемоари и прибавих нещо. Съдбата й е извънредно забавна.

- Прочетох тази книга. Изключително трагична орис – от Русия, във Франция, през Югославия, в България. Тя доста мощно Ви е повлияла.

- Ако не беше тя, нямаше да стана духовник. Тя ми даде такава религия и сили, с които аз след това взех решение, че не мога да потегли по различен път в живота, с изключение на да стана духовник.

- Интересно е, че една жена Ви е повлияла, толкоз мощно. В Новия завет четем, че дамите би трябвало да мълчат в черква.

- Жените не са по-малко духовни от мъжете. Само че в църквата е признато дамите да подражават на Света Богородица. Света Богородица е най-великият човек, само че в случай че погледнете Евангелието, тя съвсем не приказва. Вероятно не е давала на евангелистите да пишат за нея, в своето велико сммирение. Тя също е поучавала хората, които са ходели при нея. Не е проповядвала като апостолите. При светците няма разлика, дали са мъже или дами. Те просто са доста велики хора. Когато човек е доста свят, няма значение дали е мъж или жена.

- Фактически, Вие не сте имал брачна половинка, напряко сте станал духовник.

- Не, в никакъв случай не съм имал брачна половинка. Дори не съм имал обич, непосредственост, фамилиарност. Слава Богу! Иначе щеше да ми бъде по-трудно.

- Какво обичате да вършиме в свободното си време?

- Някога в манастира доста работех. Когато към този момент нямах тази физическа работа, започнах да се движа пешком. От години и до през днешния ден се старая по един час на ден да вървя в парка. Обичам доста да послужвам. Най-скъпото нещо за мен е че мога да послужвам света литургия. Чета книги, постаравам се да си правя работата, епархията не е дребна, дилемите са доста.

- Занимавате се и с щедрост. Скоро дарихте огромна сума на ИСУЛ.

- Стараем се да учим децата на състрадание. Това са пари от продажба на детски рисунки от състезанието на Светия Синод. Децата знаят, че картините им се продават, с цел да дарим парите за лекуване на заболели деца. Тези, които получават помощта знаят, че идва от други деца. Децата от състезанието се радват, че могат да оказват помощ. Най-важното е, че учи децата на обич и състрадание към други деца. Това е най-ценното. Човек прави положително, когато има милосърдно сърце, само че той би трябвало да бъде учтив, теоретичен на състрадание.

- Какво е Вашето благопожелание за нашите сушатели в навечерието на Рождество Христово?

- Пожелавам да посрещнете с огромна наслада великия празник Рождество Христово! Пожелавам да сме покрай Бога, да бъдем изпълнени с Неговата берекет, която носи наслада, мир, благополучие! Истинското благополучие е постоянно в Бога и с Бога. Когато започнах да отивам на черква разбрах, че същинска наслада и благополучие има там, където има същинска религия. Не бих заменил това за никаква кариера и благосъстояние. Пожелавам на вас и слушателите ви, тази обич, наслада и този мир на душата, той е по-скъп от всичко друго. Пожелавам Господ да дарува на всички здраве, наслада, дългоденствие и всичко належащо за земния живот!

Инфо: БНР