Десислава Христова: Държавата е първоизточник на корупционните практики
Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ
АПИ е изплатила близо 2 милиарда лева през последните три3 години за пътна поддръжка. В същото време пътищата ни са в окаяно положение. Къде потъват парите и докога ще се заплаща за " ремонта на ремонта "? Как се заобикаля законът с ин хаус поръчките? Кой в действителност строи? На тези и други въпроси дава отговор някогашният изпълнителен шеф на " Автомагистрали " Десислава Христова. > - Г-жо Христова, тунелите под Витиня ще работят ли в миналото в синхрон, има ли подобен късмет, както беше преди идването на ГЕРБ на власт? През последните 12 години подобен случай няма.
- Отговорът се крие във въпроса. Има късмет, когато на власт не са алчни и корумпирани хора, които употребяват държавния запас за персонални цели и по свое убеждение.
- Смятате, че ремонтите по Витиня не са нужни или по какъв начин?
- Не, в противен случай, нужни са, всичко плаче за ремонт. Навсякъде положението на пътната мрежа е плачевно. И освен при тези тунели, а където и да погледнете, за което пък са нужни ужасно доста средства, време и проект.
- Може би казусът е в качеството на работа? Защо би трябвало на две години да сменяме асфалта на Автомагистрала " Хемус " или където и да било?
- Защото се вършат единствено кръпки, с цел да се закърпва ситуацията нормално. Не се прави цялостна замяна, както би трябвало, тъй като парите са незадоволителни, заради това, че едно се мисли, по-късно друго се влага и най-вероятно една част се връща като ресто.
- Ин хаус поръчките? Докога ще поносим тези работи?
- Ин хаусът е добре премислена процедура, която дава опция на страната да употребява избрани субекти, които тя управлява и които дават отговор на условията. Но това е инструкция, т.е. тя дава една рамка, една алтернатива за страната в избрани случаи да употребява личния си запас. Това е и за експедитивност, и за изгодност, и за това, че ти когато контролираш някого, в действителност го контролираш и можеш да осъществяваш повече наблюдаване по-прецизно да се случват нещата и така нататък Но у нас концепцията за ин хауса е опорочена, както всичко останало, по този начин се употребява и законодателството.
Законът за публичните поръчки безусловно копира рамката на директивата. Те са няколко линии и условия на това какво е належащо. Оттам нататък нищо не е развито. В това време, когато е предоставен доста ин хаус, то не касае единствено " Автомагистрали ". Не е преценено би трябвало ли да има личен запас, какъв би трябвало да е потенциалът и доста други елементи. Когато нещо е единствено рамкирано, водата е мътна, има доста неясноти в законодателството и това води до крайния резултат - получава се корист и заобикаляне на закона. Това става под формата на контракти за доставка и не е единствено за Автомагистрала " Хемус ", само че и за скоростния път Видин -Ботевград, и за 84 свлачища. Те са свързани с ин хаус с едно комерсиално сдружение, други процедури са свързани с други сдружения. Когато за еднакъв сектор сключиш един път контракт за доставка с едно лице, сключиш различен контракт за наем на техника със същото лице и заложиш клаузи в тези контракти, че доставчикът би трябвало да стои там, да ти дава наложителни наставления по какъв начин да влагаш материалите, това е заобикаляне на закона. Съшито е с " бели конци ". Кой в действителност строи? Строят доставчиците. Това го казахме при предходния длъжностен кабинет. Обаче, за жалост, сред служебния кабинет през 2021 година и настоящия длъжностен кабинет виждам голяма разлика.
- В каква посока е тази разлика?
- За страдание, в неприятна посока. Казвам го най-откровено. Аз съм надълбоко разочарована от това, което виждам. Ще дам образец отново в тази тенденция.
Преди десетина дни всички огромни медии гръмко оповестиха, че надали не служебният кабинет стопира порочните процедури ин хаус със законопроект за изменение и допълнение на Закон за обществените поръчки. Внушава се на обществото, че служебният кабинет е намерил " вълшебното лекарство " и оттук насетне - край с порочните възлагания. Да, само че не напълно.
В този законопроект по-скоро ще видите една димка, нещо за пред обществото, с липса на изчерпателност, на аналитичност и на действителна преценка на обстановката и даже бих споделила на отваряне на още по-широка врата за корупция.
Давам отново образец от този законопроект, признат на 26 октомври от Министерски съвет. Един изпълнителен шеф на което и да е комерсиално сдружение получава месечно 18 минимални работни заплати. Смятайте това какъв брой прави - над 10 000 лева Отделно от това - длъжностен телефон, който се заплаща, длъжностен автомобил, представителни разноски в границите на 1000 лева примерно на месец - това са чистите приходи. А санкцията, в случай че ти превъзложиш напълно поръчката, е по-малка от 5 заплати. Ами аз бих ги прежалила, както се споделя, в случай че става дума за милиарди, както е в нашия случай, и съм се уговорила с доставчиците, с властта, която стои зад мен, и така нататък Тоест още веднъж и още веднъж, вместо да се основават закони, които да защищават от корупция, са вършат такива, които заблуждават обществото. И това е отговорност на този длъжностен кабинет.
Арх. Шишков, когато беше в предходния длъжностен кабинет, също говореше за порочните възлагания. Тогава ние разровихме, стигнахме до същината и го обявихме. Почнахме да търсим решения. В момента той мълчи по тази тематика. Казва, че ще узаконява противозаконното строителство, което е в границите на 20-30 млн. лева, да речем. А за раздадените милиарди, за същинския проблем - никой нищо не приказва. И ето - служебният кабинет " откри решение "...
- Не могат да намерят никакво решение, тъй като резултатът от техните дейности би трябвало да се види. А с цел да се види, първо е належащо време, второ - нужен е първокласен надзор. Защо страната не е в положение да упражни ефикасен надзор в тази сфера?
- Защото самата страна е първоизточникът на корупционните практики. Тя основава предпоставките за тези неща. Как си представяте - на един изпълнителен шеф, назначен от министър, който е част от едно държавно управление, някой да даде опция да раздава милиарди на избрани компании, без някой да го управлява и да му споделя какво да прави? Как си представяте, че идват парите от АПИ към формалния строител " Автомагистрали " и след 2 дни 99% от тях са към този момент преведени на доставчиците? Кой би дал задатък, в случай че още не му е ясно...
- Това е 100% задатък.
- Така, по този начин, раздадени са парите. Виждате минават години, нещата не се случват, зациклят, парите се обезценяват... Който държи ножа и хляба, който има изпълнителната власт и основава законите, той диктува.
- Има ли управия тази работа?
- Ако дойдат подобаващите хора...
- Кои са подобаващите хора?
- За страдание, и аз съм един добряк, който доста имах вяра на един вдигнат пестник. Това ме въодушевяваше, държеше ни на улицата. За да падне това държавно управление... И смятахме, че нещо ще се промени.
- А за какво не можа да се промени нищо?
- Когато пристигна оня длъжностен кабинет, при който аз бях изпълнителен шеф, имаше смяна. Тогава самите компании бяха подготвени да станат публични подизпълнители, да си поемат цялата отговорност. Бяха подготвени без индексация да променим договорите. От самите тях идваха в кабинета ми да споделят порочни практики и споделяха, че се радват, тъй като желаеха към този момент да работят на чисто, да не им извиват ръцете... И какво се случи по-късно?
По време на четворната коалиция, аз доста пъти съм подлагала на критика министър Караджов, нещата зациклиха, откакто нещо не се схванаха с финансовия министър. След това Шишков с новия длъжностен кабинет нищо не продължи. Нещата още веднъж зациклиха и хората още веднъж се обезвериха. А когато си направил крачка и някой те е полял със леден душ, ти се дърпаш две обратно. Тоест върнахме се на равнище отпреди това. Затвърдихме още повече недоверието на хората...
Трябва да има постоянен кабинет, а не да ни ръководят служебни министри, които не дават отговор пред никой и извършват поръчки на хора към президента.
>
АПИ е изплатила близо 2 милиарда лева през последните три3 години за пътна поддръжка. В същото време пътищата ни са в окаяно положение. Къде потъват парите и докога ще се заплаща за " ремонта на ремонта "? Как се заобикаля законът с ин хаус поръчките? Кой в действителност строи? На тези и други въпроси дава отговор някогашният изпълнителен шеф на " Автомагистрали " Десислава Христова. > - Г-жо Христова, тунелите под Витиня ще работят ли в миналото в синхрон, има ли подобен късмет, както беше преди идването на ГЕРБ на власт? През последните 12 години подобен случай няма.
- Отговорът се крие във въпроса. Има късмет, когато на власт не са алчни и корумпирани хора, които употребяват държавния запас за персонални цели и по свое убеждение.
- Смятате, че ремонтите по Витиня не са нужни или по какъв начин?
- Не, в противен случай, нужни са, всичко плаче за ремонт. Навсякъде положението на пътната мрежа е плачевно. И освен при тези тунели, а където и да погледнете, за което пък са нужни ужасно доста средства, време и проект.
- Може би казусът е в качеството на работа? Защо би трябвало на две години да сменяме асфалта на Автомагистрала " Хемус " или където и да било?
- Защото се вършат единствено кръпки, с цел да се закърпва ситуацията нормално. Не се прави цялостна замяна, както би трябвало, тъй като парите са незадоволителни, заради това, че едно се мисли, по-късно друго се влага и най-вероятно една част се връща като ресто.
- Ин хаус поръчките? Докога ще поносим тези работи?
- Ин хаусът е добре премислена процедура, която дава опция на страната да употребява избрани субекти, които тя управлява и които дават отговор на условията. Но това е инструкция, т.е. тя дава една рамка, една алтернатива за страната в избрани случаи да употребява личния си запас. Това е и за експедитивност, и за изгодност, и за това, че ти когато контролираш някого, в действителност го контролираш и можеш да осъществяваш повече наблюдаване по-прецизно да се случват нещата и така нататък Но у нас концепцията за ин хауса е опорочена, както всичко останало, по този начин се употребява и законодателството.
Законът за публичните поръчки безусловно копира рамката на директивата. Те са няколко линии и условия на това какво е належащо. Оттам нататък нищо не е развито. В това време, когато е предоставен доста ин хаус, то не касае единствено " Автомагистрали ". Не е преценено би трябвало ли да има личен запас, какъв би трябвало да е потенциалът и доста други елементи. Когато нещо е единствено рамкирано, водата е мътна, има доста неясноти в законодателството и това води до крайния резултат - получава се корист и заобикаляне на закона. Това става под формата на контракти за доставка и не е единствено за Автомагистрала " Хемус ", само че и за скоростния път Видин -Ботевград, и за 84 свлачища. Те са свързани с ин хаус с едно комерсиално сдружение, други процедури са свързани с други сдружения. Когато за еднакъв сектор сключиш един път контракт за доставка с едно лице, сключиш различен контракт за наем на техника със същото лице и заложиш клаузи в тези контракти, че доставчикът би трябвало да стои там, да ти дава наложителни наставления по какъв начин да влагаш материалите, това е заобикаляне на закона. Съшито е с " бели конци ". Кой в действителност строи? Строят доставчиците. Това го казахме при предходния длъжностен кабинет. Обаче, за жалост, сред служебния кабинет през 2021 година и настоящия длъжностен кабинет виждам голяма разлика.
- В каква посока е тази разлика?
- За страдание, в неприятна посока. Казвам го най-откровено. Аз съм надълбоко разочарована от това, което виждам. Ще дам образец отново в тази тенденция.
Преди десетина дни всички огромни медии гръмко оповестиха, че надали не служебният кабинет стопира порочните процедури ин хаус със законопроект за изменение и допълнение на Закон за обществените поръчки. Внушава се на обществото, че служебният кабинет е намерил " вълшебното лекарство " и оттук насетне - край с порочните възлагания. Да, само че не напълно.
В този законопроект по-скоро ще видите една димка, нещо за пред обществото, с липса на изчерпателност, на аналитичност и на действителна преценка на обстановката и даже бих споделила на отваряне на още по-широка врата за корупция.
Давам отново образец от този законопроект, признат на 26 октомври от Министерски съвет. Един изпълнителен шеф на което и да е комерсиално сдружение получава месечно 18 минимални работни заплати. Смятайте това какъв брой прави - над 10 000 лева Отделно от това - длъжностен телефон, който се заплаща, длъжностен автомобил, представителни разноски в границите на 1000 лева примерно на месец - това са чистите приходи. А санкцията, в случай че ти превъзложиш напълно поръчката, е по-малка от 5 заплати. Ами аз бих ги прежалила, както се споделя, в случай че става дума за милиарди, както е в нашия случай, и съм се уговорила с доставчиците, с властта, която стои зад мен, и така нататък Тоест още веднъж и още веднъж, вместо да се основават закони, които да защищават от корупция, са вършат такива, които заблуждават обществото. И това е отговорност на този длъжностен кабинет.
Арх. Шишков, когато беше в предходния длъжностен кабинет, също говореше за порочните възлагания. Тогава ние разровихме, стигнахме до същината и го обявихме. Почнахме да търсим решения. В момента той мълчи по тази тематика. Казва, че ще узаконява противозаконното строителство, което е в границите на 20-30 млн. лева, да речем. А за раздадените милиарди, за същинския проблем - никой нищо не приказва. И ето - служебният кабинет " откри решение "...
- Не могат да намерят никакво решение, тъй като резултатът от техните дейности би трябвало да се види. А с цел да се види, първо е належащо време, второ - нужен е първокласен надзор. Защо страната не е в положение да упражни ефикасен надзор в тази сфера?
- Защото самата страна е първоизточникът на корупционните практики. Тя основава предпоставките за тези неща. Как си представяте - на един изпълнителен шеф, назначен от министър, който е част от едно държавно управление, някой да даде опция да раздава милиарди на избрани компании, без някой да го управлява и да му споделя какво да прави? Как си представяте, че идват парите от АПИ към формалния строител " Автомагистрали " и след 2 дни 99% от тях са към този момент преведени на доставчиците? Кой би дал задатък, в случай че още не му е ясно...
- Това е 100% задатък.
- Така, по този начин, раздадени са парите. Виждате минават години, нещата не се случват, зациклят, парите се обезценяват... Който държи ножа и хляба, който има изпълнителната власт и основава законите, той диктува.
- Има ли управия тази работа?
- Ако дойдат подобаващите хора...
- Кои са подобаващите хора?
- За страдание, и аз съм един добряк, който доста имах вяра на един вдигнат пестник. Това ме въодушевяваше, държеше ни на улицата. За да падне това държавно управление... И смятахме, че нещо ще се промени.
- А за какво не можа да се промени нищо?
- Когато пристигна оня длъжностен кабинет, при който аз бях изпълнителен шеф, имаше смяна. Тогава самите компании бяха подготвени да станат публични подизпълнители, да си поемат цялата отговорност. Бяха подготвени без индексация да променим договорите. От самите тях идваха в кабинета ми да споделят порочни практики и споделяха, че се радват, тъй като желаеха към този момент да работят на чисто, да не им извиват ръцете... И какво се случи по-късно?
По време на четворната коалиция, аз доста пъти съм подлагала на критика министър Караджов, нещата зациклиха, откакто нещо не се схванаха с финансовия министър. След това Шишков с новия длъжностен кабинет нищо не продължи. Нещата още веднъж зациклиха и хората още веднъж се обезвериха. А когато си направил крачка и някой те е полял със леден душ, ти се дърпаш две обратно. Тоест върнахме се на равнище отпреди това. Затвърдихме още повече недоверието на хората...
Трябва да има постоянен кабинет, а не да ни ръководят служебни министри, които не дават отговор пред никой и извършват поръчки на хора към президента.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ