В новия бюджет - приходите на хартия, а разходите съвсем реални
Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ
" Дори Украйна няма такава спомагателна такса за транзитиране на съветски газ, само че у нас вършим " иновация "
- Г-н Велев, нарастването на дълга - от 7 милиарда лева таван през тази на 13 милиарда лева през 2024 година - заплашва ли по някакъв метод стабилността на финансовата ни система?
- Става дума за лимита за нов дълг, който би трябвало да гледаме и с погашенията на остарял дълг. Новият дълг е необходим, с цел да покрие недостига, който в показания план за бюджет, е над 6 милиарда лева При растеж на стопанската система, който се чака от 3.2%, което е прекомерно оптимистично, има заложен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт и което е още по-лошо - той остава и през идващите две години, т.е. три години общо. По този метод съгласно нас неприемливо бързо с доста нараства дълга на страната. При 36 милиарда през 2022 година се предвижда 66 милиарда през 2026 година Лихвата за обслужване на този дълг нараства от 650 млн. 2022 година - 4 пъти - на 2.307 милиарда лева през 2026 година Това са пари, които ще отиват за лихвите по този дълг. Отделно трябват пари за погасяване на падежиращия дълг и по тази причина идващите години ще теглим заеми за покриването им.
- И всичко това, с цел да поддържаме 3% недостиг, което е един от критериите за влизане предрочно в еврозоната. Как се отнасяте към тази амбция на държавното управление?
- Когато стопанската система пораства, бюджетът би трябвало да се стреми към консолидиран, т.е. нулев недостиг. Ние имаме плануван растеж на стопанската система с по към 3% идващите 3 години и в това време недостиг от 3%, което е възходящ недостиг в безспорни стойности. Това води до доста бързо задлъжняване на страната и увеличение на разноските, които не са за обучение, просвета, обществена сфера, а за погашение на лихви по заеми. Ако до скоро тези лихви бяха близки до нулата, в този момент към този момент са 5%, взехме напълно неотдавна 4.5 милиарда лева дълг и той е на 5% рента. Смятайте какво ще стане... Това не е безобидно, тъй като при едно такова ескалиране на отговорностите, доверието към страната и финансовата непоклатимост понижават, оскъпява се и заемът в частния бранш. Спомнете си какво стана с Гърция - пазарите отхвърлиха да дават заем на страната и се наложи да се обърне към МВФ и ЕЦБ против условия, които не са по никакъв начин известни.
- Смятате ли, че е постижима задачата за стопански растеж от 3% през идващите 3 години?
- Прогнозата на Европейска комисия е за 2.4%, има и по-ниски прогнози на разнообразни финансови институции. Оценката и прогнозата на АИКБ е за 1.5%.
- Ще бъдат ли изпълнени параметрите и няма ли да застрашат финансовата рамка?
- Не, няма да бъдат изпълнени и включително по други аргументи, тъй като се залагат други доходи в бюджета, които няма да се съберат.
- Как ще коментирате другите хрумвания на фанансовия министър като " донос-бонус ", облагане на бакшишите, повдигане на локалните налози и таксии всякакви други екзотични оферти. Смятате ли, че те са използвани в обстановката у нас?
- Предвиждат се и увеличение на разнообразни наказания, включително към дребния бизнес, под претекст, че се индексират в сходство с инфлацията, само че тя е с десетки %, а повдигането на глобите е десетки пъти, което е голословно и недопустимо. За сметка на това не се подвигат праговете, които да понижат административната тежест за бизнеса. От вкичко това се възнамерява да се съберат в допълнение 740 млн. лева, което за нас е малко евентуално.
Но има един доход, който е още по-екзотичен - 2.4 милиарда лева от така наречен енергийна такса. Тази такса е заложена като доход в бюджета освен за идната, а за идващите 3 години. 20 лв. за мегаватчас - толкоз в действителност коства природния газ в Съединени американски щати в Хенри хъб в Хюстън, това е бенчмарка за цената на газа. А тук желаеме, единствено за това че минава по тръбата, за което си има контрактувана такса, към нея да прибавим нова на цената на самия газ, който тече. Това е ясно, че няма по какъв начин да стане. Има господство на правото, закони и контракти би трябвало да се съблюдават, стопански няма по какъв начин да се отбрани един подобен размер на такса.
Нещо повече - даже Украйна няма въведена такава такса за транзитиране на съветски газ през територията й, само че ние решаваме, че можем да създадем такава " иновация ". Ами в случай че е толкоз елементарно, да събираме по 30 лв., не по 20... Тези доходи са на хартия, до момента в който радзходите са напълно действителни и това ще докара до още по-голям недостиг.
- От държавното управление идва и друга концепция, която е много рискова - за анулация на дерогацията за съветския нефт, която от лятото се пробват да прокарат през Народното събрание. По този метод удрят единствената рафинерия у нас - " Лукойл Нефтохим ", несъмнено, с геополотическа цел. До какви резултати ще доведат тези опити?
- Незабавната анулация на дерогацията не е единственият проблем, има и други, които се основават, и които, в случай че не се поправят, ще доведат до прекъсване работата на рафинерията. Това би довело до недостиг на дизелово гориво в целия район, освен в България, тъй като всички други са чисти вносители от България. Ще има недостиг въобще на течни горива, а когато има недостиг, ще има качване на цената. Кои са другите проблеми? Например да се поддържат 100% от запасите в страната. За да се построи такава база би трябвало повече от най-малко година и половина, с изключение на стотиците милиони инвестиция. Няма по какъв начин да се извърши това условие в границите на година, както е заложено, следва, че ще е нарушаване, държавен рекет и т.н. Нашата складова база на рафинерията, такива са били изискванията едно време, е в Новоросийск. В Бургас има хранилища със ресурси от петрол за до 1 седмица работа. И това е по този начин, тъй като пътят от Новоросийск до Бургас е от порядъка на 36 часа, един курс е 3 дни. Докато един курс от Залива до Босфора е най-малко 10 пъти повече, т.е. не 3, а 30 дни.
Правилният метод е България да отбрани своя интерес като таксува свръхпечалбите на " Лукойл ", а не рафинерията да бъде принудена да спре да работи, от което няма по какъв начин да спечелим като страна.
- Как образува свръхпечалба " Нефтохим "?
- Купува на ниска цена суровия съветски нефт и по този метод прави огромен марж сред суровината и готовата пордукция. В Комисия за защита на конкуренцията има импортирана тъжба от други вериги бензиностанции, че " Лукойл " доста на ниска цена продава на едро готовата продукция. Пазарът сега е подобен, че разрешава на рафинерията да прави ненормално огромни облаги. И по тази причина те би трябвало да се обложат с анормален налог. Европейска комисия даде такава опция - най-малко 33% над нормалния налог, не да убаваме работата на рафинерията.
- Кой дава тези хрумвания на сглобката за това?
- Нека не изпадаме в догадки, само че може да са и търговци на горива.
- Какво да кажем за либарализацията на тока за бита? Виждаме, че във връзка с бизнеса, тя докара до съществени обезщетения от бюджета. Какъв е икономическият резултат - първо да либерализираш цените за бизнеса, по-късно да вадиш пари от облагата на държавните компании и да го подпомагаш?
- Причината за всичко това е сбърканият дизайн на пазара на електрическа енергия в целия Европейски Съюз. Всички пазари са интегрирани и работят по логаритъм, който е сбъркан. Това се признава и работи да се поправи, само че не могат да се схванат по какъв начин да стане тъкмо. Затова страните се избавят поединично като вкарват обезщетителни механизми. Това е за небитовите консуматори.
Що се отнася до бита, цената е контролирана и ще остане по този начин до края на 2025 година Това, което следващата година се либерализира е пазара на едро за бита... От 2026 година цената на дребно ще се либерализира и тя ще бъде такава, като небитовите консуматори и ще се компенсират енергийно бедните...
- Това е същият сгрешен механизъм - да сътворяваме енергийно небогати, след което да ги компенсираме. Каква е икономическата логичност?
- Сега тока на всички е субсидиран, без значение дали си безпаричен или богат, което също е незаслужено. Да, алтернативата на това е контролиран пазар на обективна цена, само че тогава тя отново ще е по-висока от сегашната, тъй като себестойността е по-висока.
- Как ще се оправим с картела на ЕРП-тата?
- ЕРП-то е натурален монопол и тъкмо поради това има КЕВР, по тази причина има и контролирани цени. И при цялостна либерализация на пазара, таксите за доставка и систематизиране на ЕРП отново ще ги дефинира КЕВР. Т.е. цената на дейната сила ще е на борсата, а тази за преноса ще остане контролирана.
- Струва ли си цената, която България ще заплати за влизане в еврозоната?
- Цената я плащаме и в този момент, бидейки във валутен ръб. Влизайки в еврозоната, ще можем да извлечем и изгоди против тези заплащания, които вършим и в този момент против отхвърли си да упражняваме някаква финансова политика... Но в случай че всички тези сбъркани сметки на държавното управление останат такива, ни чака финансова рецесия в обозримо бъдеще.
(със съкращения)
" Дори Украйна няма такава спомагателна такса за транзитиране на съветски газ, само че у нас вършим " иновация "
- Г-н Велев, нарастването на дълга - от 7 милиарда лева таван през тази на 13 милиарда лева през 2024 година - заплашва ли по някакъв метод стабилността на финансовата ни система?
- Става дума за лимита за нов дълг, който би трябвало да гледаме и с погашенията на остарял дълг. Новият дълг е необходим, с цел да покрие недостига, който в показания план за бюджет, е над 6 милиарда лева При растеж на стопанската система, който се чака от 3.2%, което е прекомерно оптимистично, има заложен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт и което е още по-лошо - той остава и през идващите две години, т.е. три години общо. По този метод съгласно нас неприемливо бързо с доста нараства дълга на страната. При 36 милиарда през 2022 година се предвижда 66 милиарда през 2026 година Лихвата за обслужване на този дълг нараства от 650 млн. 2022 година - 4 пъти - на 2.307 милиарда лева през 2026 година Това са пари, които ще отиват за лихвите по този дълг. Отделно трябват пари за погасяване на падежиращия дълг и по тази причина идващите години ще теглим заеми за покриването им.
- И всичко това, с цел да поддържаме 3% недостиг, което е един от критериите за влизане предрочно в еврозоната. Как се отнасяте към тази амбция на държавното управление?
- Когато стопанската система пораства, бюджетът би трябвало да се стреми към консолидиран, т.е. нулев недостиг. Ние имаме плануван растеж на стопанската система с по към 3% идващите 3 години и в това време недостиг от 3%, което е възходящ недостиг в безспорни стойности. Това води до доста бързо задлъжняване на страната и увеличение на разноските, които не са за обучение, просвета, обществена сфера, а за погашение на лихви по заеми. Ако до скоро тези лихви бяха близки до нулата, в този момент към този момент са 5%, взехме напълно неотдавна 4.5 милиарда лева дълг и той е на 5% рента. Смятайте какво ще стане... Това не е безобидно, тъй като при едно такова ескалиране на отговорностите, доверието към страната и финансовата непоклатимост понижават, оскъпява се и заемът в частния бранш. Спомнете си какво стана с Гърция - пазарите отхвърлиха да дават заем на страната и се наложи да се обърне към МВФ и ЕЦБ против условия, които не са по никакъв начин известни.
- Смятате ли, че е постижима задачата за стопански растеж от 3% през идващите 3 години?
- Прогнозата на Европейска комисия е за 2.4%, има и по-ниски прогнози на разнообразни финансови институции. Оценката и прогнозата на АИКБ е за 1.5%.
- Ще бъдат ли изпълнени параметрите и няма ли да застрашат финансовата рамка?
- Не, няма да бъдат изпълнени и включително по други аргументи, тъй като се залагат други доходи в бюджета, които няма да се съберат.
- Как ще коментирате другите хрумвания на фанансовия министър като " донос-бонус ", облагане на бакшишите, повдигане на локалните налози и таксии всякакви други екзотични оферти. Смятате ли, че те са използвани в обстановката у нас?
- Предвиждат се и увеличение на разнообразни наказания, включително към дребния бизнес, под претекст, че се индексират в сходство с инфлацията, само че тя е с десетки %, а повдигането на глобите е десетки пъти, което е голословно и недопустимо. За сметка на това не се подвигат праговете, които да понижат административната тежест за бизнеса. От вкичко това се възнамерява да се съберат в допълнение 740 млн. лева, което за нас е малко евентуално.
Но има един доход, който е още по-екзотичен - 2.4 милиарда лева от така наречен енергийна такса. Тази такса е заложена като доход в бюджета освен за идната, а за идващите 3 години. 20 лв. за мегаватчас - толкоз в действителност коства природния газ в Съединени американски щати в Хенри хъб в Хюстън, това е бенчмарка за цената на газа. А тук желаеме, единствено за това че минава по тръбата, за което си има контрактувана такса, към нея да прибавим нова на цената на самия газ, който тече. Това е ясно, че няма по какъв начин да стане. Има господство на правото, закони и контракти би трябвало да се съблюдават, стопански няма по какъв начин да се отбрани един подобен размер на такса.
Нещо повече - даже Украйна няма въведена такава такса за транзитиране на съветски газ през територията й, само че ние решаваме, че можем да създадем такава " иновация ". Ами в случай че е толкоз елементарно, да събираме по 30 лв., не по 20... Тези доходи са на хартия, до момента в който радзходите са напълно действителни и това ще докара до още по-голям недостиг.
- От държавното управление идва и друга концепция, която е много рискова - за анулация на дерогацията за съветския нефт, която от лятото се пробват да прокарат през Народното събрание. По този метод удрят единствената рафинерия у нас - " Лукойл Нефтохим ", несъмнено, с геополотическа цел. До какви резултати ще доведат тези опити?
- Незабавната анулация на дерогацията не е единственият проблем, има и други, които се основават, и които, в случай че не се поправят, ще доведат до прекъсване работата на рафинерията. Това би довело до недостиг на дизелово гориво в целия район, освен в България, тъй като всички други са чисти вносители от България. Ще има недостиг въобще на течни горива, а когато има недостиг, ще има качване на цената. Кои са другите проблеми? Например да се поддържат 100% от запасите в страната. За да се построи такава база би трябвало повече от най-малко година и половина, с изключение на стотиците милиони инвестиция. Няма по какъв начин да се извърши това условие в границите на година, както е заложено, следва, че ще е нарушаване, държавен рекет и т.н. Нашата складова база на рафинерията, такива са били изискванията едно време, е в Новоросийск. В Бургас има хранилища със ресурси от петрол за до 1 седмица работа. И това е по този начин, тъй като пътят от Новоросийск до Бургас е от порядъка на 36 часа, един курс е 3 дни. Докато един курс от Залива до Босфора е най-малко 10 пъти повече, т.е. не 3, а 30 дни.
Правилният метод е България да отбрани своя интерес като таксува свръхпечалбите на " Лукойл ", а не рафинерията да бъде принудена да спре да работи, от което няма по какъв начин да спечелим като страна.
- Как образува свръхпечалба " Нефтохим "?
- Купува на ниска цена суровия съветски нефт и по този метод прави огромен марж сред суровината и готовата пордукция. В Комисия за защита на конкуренцията има импортирана тъжба от други вериги бензиностанции, че " Лукойл " доста на ниска цена продава на едро готовата продукция. Пазарът сега е подобен, че разрешава на рафинерията да прави ненормално огромни облаги. И по тази причина те би трябвало да се обложат с анормален налог. Европейска комисия даде такава опция - най-малко 33% над нормалния налог, не да убаваме работата на рафинерията.
- Кой дава тези хрумвания на сглобката за това?
- Нека не изпадаме в догадки, само че може да са и търговци на горива.
- Какво да кажем за либарализацията на тока за бита? Виждаме, че във връзка с бизнеса, тя докара до съществени обезщетения от бюджета. Какъв е икономическият резултат - първо да либерализираш цените за бизнеса, по-късно да вадиш пари от облагата на държавните компании и да го подпомагаш?
- Причината за всичко това е сбърканият дизайн на пазара на електрическа енергия в целия Европейски Съюз. Всички пазари са интегрирани и работят по логаритъм, който е сбъркан. Това се признава и работи да се поправи, само че не могат да се схванат по какъв начин да стане тъкмо. Затова страните се избавят поединично като вкарват обезщетителни механизми. Това е за небитовите консуматори.
Що се отнася до бита, цената е контролирана и ще остане по този начин до края на 2025 година Това, което следващата година се либерализира е пазара на едро за бита... От 2026 година цената на дребно ще се либерализира и тя ще бъде такава, като небитовите консуматори и ще се компенсират енергийно бедните...
- Това е същият сгрешен механизъм - да сътворяваме енергийно небогати, след което да ги компенсираме. Каква е икономическата логичност?
- Сега тока на всички е субсидиран, без значение дали си безпаричен или богат, което също е незаслужено. Да, алтернативата на това е контролиран пазар на обективна цена, само че тогава тя отново ще е по-висока от сегашната, тъй като себестойността е по-висока.
- Как ще се оправим с картела на ЕРП-тата?
- ЕРП-то е натурален монопол и тъкмо поради това има КЕВР, по тази причина има и контролирани цени. И при цялостна либерализация на пазара, таксите за доставка и систематизиране на ЕРП отново ще ги дефинира КЕВР. Т.е. цената на дейната сила ще е на борсата, а тази за преноса ще остане контролирана.
- Струва ли си цената, която България ще заплати за влизане в еврозоната?
- Цената я плащаме и в този момент, бидейки във валутен ръб. Влизайки в еврозоната, ще можем да извлечем и изгоди против тези заплащания, които вършим и в този момент против отхвърли си да упражняваме някаква финансова политика... Но в случай че всички тези сбъркани сметки на държавното управление останат такива, ни чака финансова рецесия в обозримо бъдеще.
(със съкращения)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ