Петя Панева: Ще направя всичко възможно да продължавам да се развивам
Интервю на Надежда УШЕВА
ПЕТЯ ПАНЕВА е родена на 14 юни 2000 година във Варна. Учи в НУИ " Добри Христов " в морската столица със компетентност ударни принадлежности и е към школата по национално пеене на Павлинка Тодорова. От 4-годишна пее във вокална групировка " Бънджи сингърс ". После - към Народния детски хор към Музикалното учебно заведение, а по-късно взима и самостоятелни уроци по национално пеене. Била е част от ДФА " Филип Кутев ", а във връзка 70-годишнината му бе специфичен гост-солист на концертите в Добрич и Варна. Пяла е в хор " Ваня Монева " под диригенството на маестрата, в отбор " Одесос " при Министерство на вътрешните работи - Варна, във фолклорна групировка " Изгрев " и други Има записи с Оркестъра за национална музика на БНР. Явява се на доста състезания, на които печели най-вече първи и специфични награди. Сред тях са " С песните на Калинка Вълчева ", където сграбчва огромната награда; състезанието на името на Вълкана Стоянова, който я отличава със специфичната премия. Панева става огромният победител в " Гласът на България " по БиТиВи предходната година.
- Петя, ще откриете тазгодишното издание на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, където ще визиите най-новата си ария и хоро към нея... Как ви хрумна концепцията?
СНИМКА КИРИЛ СТОЯНОВ
- Песента е доста радостна и запеваема, направих я за народа, като се съберат другари, да им е хубаво и да се забавляват. Много ще се веселя песента и хорото да се наложат и по клубовете за национални танци. Това е точно задачата за основаването на хорото. Първо ми пристигна концепцията за самата ария, след това помолих татко ми да измисли хоро към нея, с цел да знаят хората какво да играят. Тя се споделя " Тачовата ".
- Bтората авторска ария ли Ви е след " Елена "?
- Не, имам и други авторски песни, просто допреди предаването не бяха придобили огромна известност. Сега, като вървя по участия, пея и тях, с цел да може и те да се разпознават като останалите.
- Как се промени животът Ви след присъединяване в " Гласът на България "?
- Определено се промени доста интензитетът на работата ми, защото сега съвсем всеки ден имам изяви и пея на разнообразни места из страната, и освен. Това доста ме радва, тъй като точно присъединяване в " Гласът на България " ми даде опция да се срещам с извънредно доста хора, в разнообразни градове, по разнородни мотиви, както персонални, по този начин и професионални - фестивали, огромни концерти, културни празници. Пеенето и всички тези задължения са наслаждение за мен, моето занимание. Това ме прави щастлива.
- Доста изморително ежедневие имате. Как съчетавате всички отговорности?
- Не мога да го отрека. В главата ми има доста хрумвания за музика, която желая да основа и да издам, само че времето не ми стига. Трудно е да комбинирам нещата, само че не е невероятно. Освен това изучавам в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " в новооткритата компетентност " Музика ", която обгръща още три подспециалности. По принцип в този момент трябваше да приключвам, само че ще бъда втора година. Реално не ме товари толкоз самият ангажимент, колкото цялото пътешестване - един ден съм в един завършек на България, на идващия - в различен. Трудно е самото пътешестване и напредване, само че човек, когато има предпочитание, се активизира и съумява.
- Кое Ви зарежда и дава сили?
- В последно време нямам никакво свободно и персонално време, даже от време на време съм толкоз изтощена, че си крещя: Боже, по какъв начин ще събера сили да изляза на тази сцена. Знам, че хората ме чакат. Но сега, в който се кача на сцената, умората изчезва. Хората толкоз доста ме зареждат. Виждам по какъв начин публиката същински се радва да ме види. Най-големият ми заряд. Това ми дава сили и не помня мигновено за изтощението си, какъв брой дни и километри съм пропътувала. Няма нищо по-магично от сцената и от музиката. В най-трудните и в най-тежките мигове постоянно музиката ме избавя. Тя е магия.
- По всичко проличава, че това е точно работата, която Ви окриля. Без която не можете...
- Не си представям да върша друго в никакъв случай.
- Пеете единствено национални песни, разпространявате ги измежду деца и млади. Ще пребъде ли фолклорът ни? Жив ли е?
- И преди години, и в този момент се е слушала най-различна музика, всеки има друг усет и желания. Наблюдавам, че от ден на ден младежи същински се вълнуват от националната музика. Особено в този момент, когато имам опция да пътувам повече и да се срещам с най-различни хора, мога самоуверено да кажа, че те се радват, зажаднели са за фолклор. Ако ли пък самата аз способствам за този интерес, ще съм доста щастлива.
Другото, което ми прави огромно усещане, и не мога да допускам, че се случва, е извънредно многото дребни деца от 4-5- до 10-годишна възраст, които са огромни мои почитатели и като цяло фенове на националната музика. Дори неотдавна имах по-голям концерт и след него ме чакаха всеобщо дребни деца за фотоси. Те споделиха, че непрекъснато слушат мен и национална музика. Това доста ме развълнува, още повече, че е много мъчно да привлечеш и задържиш вниманието на дете в подрастваща възраст, и то тъкмо към национална музика. Да дойдат и да ми кажат: Слушаме те по през целия ден и те следим. Дори ми подаряват картички с ноти, с моите имена!
Щастлива съм, че по някакъв метод оказвам помощ подрастващото потомство, и освен, да стартира да харесва националната музика. Да се възроди. Защото тя няма по какъв начин да изчезне. Макар и да има моменти, в които да се слуша повече или по-малко, това е нашата еднаквост, нашата същина. Ние сме българи, няма по какъв начин да загърбим нашата си музика. Може би зависи от нас, изпълнителите, да я постановяваме повече, с цел да може да се слуша.
- Справяте се отлично.
- Не е елементарно, тъй като както има хора, които харесват националната музика, по този начин има и такива, които не я обичат. Имала съм случаи, в които ходя на участия и хората ме питат дали няма да има нещо по-така. Не, няма да има - отрязвам. Аз представям и залагам на фолклора. Защото считам, че в него има най-вече смисъл. Ако това ви харесва - супер, в случай че не - може да повикате, който различен поискате!
- От много дребна се занимавате с музика, учили сте ударни принадлежности, след това се ориентирате към националната ария. Как Ви сграбчи тя?
Петя Панева ще взе участие в юбилейния концерт " Иво Папазов - Ибряма на 70 " с оркестър " Тракия " на 30 август на " Аполония " Снимка www.apollonia.bg
- Аз съм закърмена с музиката. В по-ранната ми детска възраст не одобрявах националната ария и множеството хора, като схванат, им е необичайно. Необяснимо е и за мен, и за моите родители. Един ден, в четвърти клас бях, когато моята учителка по музика Павлинка Тодорова ми сподели: Искаш ли да пробваш в националния хор? Тогава учех в Музикалното учебно заведение ударни принадлежности и въобще националната музика не е представлявала никакъв интерес за мен. И не помня тъкмо какво ми сподели и с какъв брой доста молби ме е увещавала, само че най-после ме накара да опитвам в националния хор и след това лека-полека взе да ми харесва и започнах самостоятелно. Аз самата не си изяснявам тази трансформация - по какъв начин от едно дете, което въобще не желае да слуша национална музика, става национална певица.
- Помогнаха ли Ви участията в състезания и фестивали за построяването като реализатор? Важни ли са те за един млад артист?
- Изключително доста са ми помогнали да стигна дотук. Благодарение на моите родители и на времето и средствата, които са отделяли толкоз години, да ме водят на всеки конкурс, който съм поискала. Това е едно от основните неща. Защото всеки конкурс, без значение дали ще ме разочарова или награди, дава незаместим опит. Умея и да спечелвам, и да изгубвам.
Важно нещо, на което ме научиха моите родители, е да одобрявам всичко - и загубите, и успехите, като стъпка напред в моето развиване. На първо място съм им извънредно признателна, че са ме водили на всички състезания, тъй като те са ми дали огромен опит. Дори и когато участвах в " Гласът на България ", още веднъж родителите ми споделиха: Отиваш, показваш им това, което си научила и което можеш, оттова нататък - и да спечелиш, и да загубиш, приемаш нещата, каквито са.
Участията са скъпи за всички младежи, които сега потеглят по този път. Започват с състезания, фестивали и да не се разочароват, в случай че не се получи от първия път, и при мен също не се е получавало. В началото съм имала и трети, и поощрителни награди, имало е и състезания, в които въобще не съм печелила. Важното е човек да натрупа опит и да се демонстрира.
- В доста нежна възраст имате забележителни триумфи. Как си го обяснявате? Занапред какво желаете да постигнете?
- За мое благополучие, доста от нещата, които съм си пожелавала и мечтала, се сбъднаха. Може би това е някакъв шанс, само че се дължи и на големия труд, който съм положила. Може би някои биха коментирали - доста е елементарно, отиваш там и там, и става това и това. Не е по този начин. Успехът е резултат на систематична работа и непримиримост. Благодарна съм за всичко, което ми се случва, и си давам сметка, че това е доста и го правя оценка. Знам, че не на всеки се дава този късмет.
За себе си си давам обещание, че няма да го пропилея и ще направя всичко допустимо да не преставам да се развъртвам. Ще дам всичко от себе си доста от нещата, които съм замислила, да се осъществят.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
ПЕТЯ ПАНЕВА е родена на 14 юни 2000 година във Варна. Учи в НУИ " Добри Христов " в морската столица със компетентност ударни принадлежности и е към школата по национално пеене на Павлинка Тодорова. От 4-годишна пее във вокална групировка " Бънджи сингърс ". После - към Народния детски хор към Музикалното учебно заведение, а по-късно взима и самостоятелни уроци по национално пеене. Била е част от ДФА " Филип Кутев ", а във връзка 70-годишнината му бе специфичен гост-солист на концертите в Добрич и Варна. Пяла е в хор " Ваня Монева " под диригенството на маестрата, в отбор " Одесос " при Министерство на вътрешните работи - Варна, във фолклорна групировка " Изгрев " и други Има записи с Оркестъра за национална музика на БНР. Явява се на доста състезания, на които печели най-вече първи и специфични награди. Сред тях са " С песните на Калинка Вълчева ", където сграбчва огромната награда; състезанието на името на Вълкана Стоянова, който я отличава със специфичната премия. Панева става огромният победител в " Гласът на България " по БиТиВи предходната година.
- Петя, ще откриете тазгодишното издание на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, където ще визиите най-новата си ария и хоро към нея... Как ви хрумна концепцията?
СНИМКА КИРИЛ СТОЯНОВ
- Песента е доста радостна и запеваема, направих я за народа, като се съберат другари, да им е хубаво и да се забавляват. Много ще се веселя песента и хорото да се наложат и по клубовете за национални танци. Това е точно задачата за основаването на хорото. Първо ми пристигна концепцията за самата ария, след това помолих татко ми да измисли хоро към нея, с цел да знаят хората какво да играят. Тя се споделя " Тачовата ".
- Bтората авторска ария ли Ви е след " Елена "?
- Не, имам и други авторски песни, просто допреди предаването не бяха придобили огромна известност. Сега, като вървя по участия, пея и тях, с цел да може и те да се разпознават като останалите.
- Как се промени животът Ви след присъединяване в " Гласът на България "?
- Определено се промени доста интензитетът на работата ми, защото сега съвсем всеки ден имам изяви и пея на разнообразни места из страната, и освен. Това доста ме радва, тъй като точно присъединяване в " Гласът на България " ми даде опция да се срещам с извънредно доста хора, в разнообразни градове, по разнородни мотиви, както персонални, по този начин и професионални - фестивали, огромни концерти, културни празници. Пеенето и всички тези задължения са наслаждение за мен, моето занимание. Това ме прави щастлива.
- Доста изморително ежедневие имате. Как съчетавате всички отговорности?
- Не мога да го отрека. В главата ми има доста хрумвания за музика, която желая да основа и да издам, само че времето не ми стига. Трудно е да комбинирам нещата, само че не е невероятно. Освен това изучавам в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " в новооткритата компетентност " Музика ", която обгръща още три подспециалности. По принцип в този момент трябваше да приключвам, само че ще бъда втора година. Реално не ме товари толкоз самият ангажимент, колкото цялото пътешестване - един ден съм в един завършек на България, на идващия - в различен. Трудно е самото пътешестване и напредване, само че човек, когато има предпочитание, се активизира и съумява.
- Кое Ви зарежда и дава сили?
- В последно време нямам никакво свободно и персонално време, даже от време на време съм толкоз изтощена, че си крещя: Боже, по какъв начин ще събера сили да изляза на тази сцена. Знам, че хората ме чакат. Но сега, в който се кача на сцената, умората изчезва. Хората толкоз доста ме зареждат. Виждам по какъв начин публиката същински се радва да ме види. Най-големият ми заряд. Това ми дава сили и не помня мигновено за изтощението си, какъв брой дни и километри съм пропътувала. Няма нищо по-магично от сцената и от музиката. В най-трудните и в най-тежките мигове постоянно музиката ме избавя. Тя е магия.
- По всичко проличава, че това е точно работата, която Ви окриля. Без която не можете...
- Не си представям да върша друго в никакъв случай.
- Пеете единствено национални песни, разпространявате ги измежду деца и млади. Ще пребъде ли фолклорът ни? Жив ли е?
- И преди години, и в този момент се е слушала най-различна музика, всеки има друг усет и желания. Наблюдавам, че от ден на ден младежи същински се вълнуват от националната музика. Особено в този момент, когато имам опция да пътувам повече и да се срещам с най-различни хора, мога самоуверено да кажа, че те се радват, зажаднели са за фолклор. Ако ли пък самата аз способствам за този интерес, ще съм доста щастлива.
Другото, което ми прави огромно усещане, и не мога да допускам, че се случва, е извънредно многото дребни деца от 4-5- до 10-годишна възраст, които са огромни мои почитатели и като цяло фенове на националната музика. Дори неотдавна имах по-голям концерт и след него ме чакаха всеобщо дребни деца за фотоси. Те споделиха, че непрекъснато слушат мен и национална музика. Това доста ме развълнува, още повече, че е много мъчно да привлечеш и задържиш вниманието на дете в подрастваща възраст, и то тъкмо към национална музика. Да дойдат и да ми кажат: Слушаме те по през целия ден и те следим. Дори ми подаряват картички с ноти, с моите имена!
Щастлива съм, че по някакъв метод оказвам помощ подрастващото потомство, и освен, да стартира да харесва националната музика. Да се възроди. Защото тя няма по какъв начин да изчезне. Макар и да има моменти, в които да се слуша повече или по-малко, това е нашата еднаквост, нашата същина. Ние сме българи, няма по какъв начин да загърбим нашата си музика. Може би зависи от нас, изпълнителите, да я постановяваме повече, с цел да може да се слуша.
- Справяте се отлично.
- Не е елементарно, тъй като както има хора, които харесват националната музика, по този начин има и такива, които не я обичат. Имала съм случаи, в които ходя на участия и хората ме питат дали няма да има нещо по-така. Не, няма да има - отрязвам. Аз представям и залагам на фолклора. Защото считам, че в него има най-вече смисъл. Ако това ви харесва - супер, в случай че не - може да повикате, който различен поискате!
- От много дребна се занимавате с музика, учили сте ударни принадлежности, след това се ориентирате към националната ария. Как Ви сграбчи тя?
Петя Панева ще взе участие в юбилейния концерт " Иво Папазов - Ибряма на 70 " с оркестър " Тракия " на 30 август на " Аполония " Снимка www.apollonia.bg
- Аз съм закърмена с музиката. В по-ранната ми детска възраст не одобрявах националната ария и множеството хора, като схванат, им е необичайно. Необяснимо е и за мен, и за моите родители. Един ден, в четвърти клас бях, когато моята учителка по музика Павлинка Тодорова ми сподели: Искаш ли да пробваш в националния хор? Тогава учех в Музикалното учебно заведение ударни принадлежности и въобще националната музика не е представлявала никакъв интерес за мен. И не помня тъкмо какво ми сподели и с какъв брой доста молби ме е увещавала, само че най-после ме накара да опитвам в националния хор и след това лека-полека взе да ми харесва и започнах самостоятелно. Аз самата не си изяснявам тази трансформация - по какъв начин от едно дете, което въобще не желае да слуша национална музика, става национална певица.
- Помогнаха ли Ви участията в състезания и фестивали за построяването като реализатор? Важни ли са те за един млад артист?
- Изключително доста са ми помогнали да стигна дотук. Благодарение на моите родители и на времето и средствата, които са отделяли толкоз години, да ме водят на всеки конкурс, който съм поискала. Това е едно от основните неща. Защото всеки конкурс, без значение дали ще ме разочарова или награди, дава незаместим опит. Умея и да спечелвам, и да изгубвам.
Важно нещо, на което ме научиха моите родители, е да одобрявам всичко - и загубите, и успехите, като стъпка напред в моето развиване. На първо място съм им извънредно признателна, че са ме водили на всички състезания, тъй като те са ми дали огромен опит. Дори и когато участвах в " Гласът на България ", още веднъж родителите ми споделиха: Отиваш, показваш им това, което си научила и което можеш, оттова нататък - и да спечелиш, и да загубиш, приемаш нещата, каквито са.
Участията са скъпи за всички младежи, които сега потеглят по този път. Започват с състезания, фестивали и да не се разочароват, в случай че не се получи от първия път, и при мен също не се е получавало. В началото съм имала и трети, и поощрителни награди, имало е и състезания, в които въобще не съм печелила. Важното е човек да натрупа опит и да се демонстрира.
- В доста нежна възраст имате забележителни триумфи. Как си го обяснявате? Занапред какво желаете да постигнете?
- За мое благополучие, доста от нещата, които съм си пожелавала и мечтала, се сбъднаха. Може би това е някакъв шанс, само че се дължи и на големия труд, който съм положила. Може би някои биха коментирали - доста е елементарно, отиваш там и там, и става това и това. Не е по този начин. Успехът е резултат на систематична работа и непримиримост. Благодарна съм за всичко, което ми се случва, и си давам сметка, че това е доста и го правя оценка. Знам, че не на всеки се дава този късмет.
За себе си си давам обещание, че няма да го пропилея и ще направя всичко допустимо да не преставам да се развъртвам. Ще дам всичко от себе си доста от нещата, които съм замислила, да се осъществят.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ