Доц. Григор Сарийски: Бюджетът - последна грижа на този парламент
Интервю на Кремена КРЪСТЕВА, Епицентър
ГРИГОР САРИЙСКИ е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тематика " Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ". Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
" Всяка стопанска система, която не е на задоволително висок етап от своето развиване, търпи единствено негативи от присъединението си към еврозоната. Това е изключително годно за България " > - Доцент Сарийски, има ли късмет България да избегне рецесията?
- Някакъв късмет постоянно има, само че съгласно мен той е астрономически дребен. Можете да добиете визия за общото комплициране по тази тематика, в случай че извършите съпоставяне сред мненията на икономисти, които са с по-скоро реалистични възгледи за положението на стопанската система, и изявленията, които идват от страна на служебния кабинет. Например, служебният министър на стопанската система сподели, че България има историческия късмет да реализира напредък в актуалните условия. Но персонално аз не виждам какъв е фундаментът на сходни упования. Виждате, че на пазарите на първични материали обстановката е, меко казано, неподходяща. Достатъчно е да сравните борсовите котировки, без значение дали става дума за въглища, природен газ и така нататък, с тези, на които се сключваха покупко-продажби единствено преди година.
Въпреки пазарната промяна през последните седмици (на фона на неподходящите упования за икономическата активност) цените остават много по-високи, в сравнение с преди 12 месеца. Въглищата, да вземем за пример, са с 60% по-скъпи, в сравнение с през предишния октомври, мазутът - 54%, и така нататък
Ако се върнем още по-назад, когато множеството стопански системи можеха да работят с евтини енергийни запаси, разликата е просто фрапираща. Това е повода, заради която огромна част от предприятията особено в Европа започнаха малко по малко да преустановят активността си. В края на септември банкрутира един от огромните немски производители на тоалетна хартия, с марката " Hakle ", като този случай надалеч не е изолиран. Според допитване на Федерацията на немската промишленост (BDI) над 1/3 от интервюираните 593 компании се опасяват за съществуването си поради високите енергийни цени.
Вероятно най-същественият проблем е при предприятията, свързани с хранително-вкусовата индустрия - от производителите на земеделска продукция и заводите за изкуствени торове до предприятията за последна преправка. Немалка част от тях прекратиха активността си през последните месеци точно поради скъпия природен газ. Преди към две седмици представител на Международния валутен фонд съобщи, че светът е изправен пред най-големия снабдителен потрес повече от няколко десетилетия.
- Допускате ли продоволствена рецесия?
- Продоволствена рецесия може да има в страни с нарушени доставки. При една пазарна стопанска система цените се дефинират на база търсене и предложение. При това изискване ограничението на предлагането по каквато и да е причина просто ще принуди пазара да потърси равновесие в точка с по-високи цени. Резултатът ще се показва в общо ограничение на потреблението на популацията. При рецесия на предлагането в една планова стопанска система дефицитът нормално се показва в това, че от една опашка от 100 индивида ще могат да създадат покупки единствено първите 50. При пазарната стопанска система купуват всички, само че в доста по-малки количества, в сравнение с са нужни за покриване на потребностите им.
- Заради високи цени?
- Направете една параленост с потреблението, което имахме до 1989 година, и това през 2021 година Само преди две седмици беше оповестен статистическият годишник на Национален статистически институт, съгласно който в този момент междинният българин използва 1,6 литра мляко на месец. Това са към 50 мл дневно. За съпоставяне - през 1989-а българите използваха 200 литра мляко на година, т.е. съвсем половин литър мляко дневно. Потреблението единствено на мляко е намаляло съвсем десетократно. Аналогична е обстановката при плодовете, зеленчуците, млечните артикули. Това е натурален резултат от намалената кредитоспособност на българина.
Винаги в интервал на ускорена инфлация, както е сега, това се отразява в допълнение върху приходите и платежоспособността, т.е. върху количеството и качеството на храната, която слагате на трапезата си. Оборотите в търговията на дребно в действително изражение към този момент са по-малки, в сравнение с преди година. Това се получава поради високите цени и невъзможността на приходите да догонят тези цени. Инфлацията се усилва с съвсем 18% на годишна база, а заплатите през второто тримесечие нарастват приблизително с 13,5 %. Изпреварващият растеж на цените по отношение на приходите води неизбежно до понижаване на потреблението.
Не на последно място би трябвало да кажем, че упоменатото нарастване на заплатите е концентрирано в една доста дребна част от българското общество. Пак съгласно националната статистика семействата с увеличени приходи за последните 12 месеца са едвам едно от шест. Истината е, че действителните приходи понижават и че използваме по-малко, в сравнение с преди.
Успоредно с това консумираме по-некачествена продукция. Достатъчно е да вземете информацията за житото. Вече внасяме огромна част зърно от Украйна, което основава проблеми на локалните производители, от една страна, поради дъмпинговата цена, а от друга - поради занижените стандарти, които мъчно могат да се съпоставят с условията в Европейския съюз. Последствия от този компромис ще се усетят едвам след няколко години. Проблемите със здравето при приложимост на храна с ниско качество са нещо закономерно, само че те не се демонстрират неотложно. Също като при тютюнопушенето.
- Това води до натоварване на опазването на здравето...
- Калпава храна и унищожено опазване на здравето. България неслучайно е измежду рекордьорите по смъртност.
- И един различен значим въпрос - страната направи няколко аукциона, при които пласира дълг и все по-трудно това се случва. Какво е Вашето пояснение и трябваше ли по-рано да се изтегли този дълг?
- На първо място, няма такова нещо като подобаващ миг да се изтегли дълг, тъй като този дълг би трябвало да се връща.
- Но лихвата, при която е изтеглен, има значение. А страната в последно време пласира дълг скъпо.
- Лихвата постоянно има значение, само че дано да си дадем сметка, че при нея става дума за един-два процентни пункта разлика. С толкоз щеше да е по-евтин дългът, в случай че беше изтеглен преди половин година. Далеч по-важни са 100-те % на главницата. Дали държавното управление ще похарчи заема по предопределение, за нещо, което да поддържа растежа и виталния стандарт. От тази позиция би трябвало да се осмисли до каква степен е нужен този дълг и доколко е предопределен той да подкрепи стопанската система и да увеличи стандарта на българите. Едва по-късно може да разясняваме дали моментът е подобаващ или не.
- А следователно трябваше ли да се тегли дълг съгласно Вас?
- Преди да взема заеми, хазната би трябвало да събере това, което й дължат стопанските сътрудници. През юли бяха оповестени данните от Министерството на финансите за събираемостта от Данък добавена стойност към края на полугодието. Оказва се че приходите от Данък добавена стойност върху покупко-продажби върху артикули и услуги в страната за първото полугодие не са помръднали. Абсурдно е да се регистрират същите приходи по това перо колкото и през предходната година, в случай че оборотите в търговията на дребно нарастват номинално с 18-20 %. Този дисонанс значи като най-малко, че там някой спи.
Мисля, че обществото би трябвало да получи съответно пояснение за това разминаване сред облагаемия оборот и събраните доходи и едвам тогава да се приказва за дълг. Защото този дълг ще го връща цялото общество, а не Министерството на финансите. Оттук нататък може да разясняваме за какво МФ тегли все по-трудно нови заеми. Кой вложител би кредитирал хазната, виждайки в какво тресавище затъва фискалната политика?
Със съкращения> >
ГРИГОР САРИЙСКИ е доцент в Института за стопански проучвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тематика " Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ". Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
" Всяка стопанска система, която не е на задоволително висок етап от своето развиване, търпи единствено негативи от присъединението си към еврозоната. Това е изключително годно за България " > - Доцент Сарийски, има ли късмет България да избегне рецесията?
- Някакъв късмет постоянно има, само че съгласно мен той е астрономически дребен. Можете да добиете визия за общото комплициране по тази тематика, в случай че извършите съпоставяне сред мненията на икономисти, които са с по-скоро реалистични възгледи за положението на стопанската система, и изявленията, които идват от страна на служебния кабинет. Например, служебният министър на стопанската система сподели, че България има историческия късмет да реализира напредък в актуалните условия. Но персонално аз не виждам какъв е фундаментът на сходни упования. Виждате, че на пазарите на първични материали обстановката е, меко казано, неподходяща. Достатъчно е да сравните борсовите котировки, без значение дали става дума за въглища, природен газ и така нататък, с тези, на които се сключваха покупко-продажби единствено преди година.
Въпреки пазарната промяна през последните седмици (на фона на неподходящите упования за икономическата активност) цените остават много по-високи, в сравнение с преди 12 месеца. Въглищата, да вземем за пример, са с 60% по-скъпи, в сравнение с през предишния октомври, мазутът - 54%, и така нататък
Ако се върнем още по-назад, когато множеството стопански системи можеха да работят с евтини енергийни запаси, разликата е просто фрапираща. Това е повода, заради която огромна част от предприятията особено в Европа започнаха малко по малко да преустановят активността си. В края на септември банкрутира един от огромните немски производители на тоалетна хартия, с марката " Hakle ", като този случай надалеч не е изолиран. Според допитване на Федерацията на немската промишленост (BDI) над 1/3 от интервюираните 593 компании се опасяват за съществуването си поради високите енергийни цени.
Вероятно най-същественият проблем е при предприятията, свързани с хранително-вкусовата индустрия - от производителите на земеделска продукция и заводите за изкуствени торове до предприятията за последна преправка. Немалка част от тях прекратиха активността си през последните месеци точно поради скъпия природен газ. Преди към две седмици представител на Международния валутен фонд съобщи, че светът е изправен пред най-големия снабдителен потрес повече от няколко десетилетия.
- Допускате ли продоволствена рецесия?
- Продоволствена рецесия може да има в страни с нарушени доставки. При една пазарна стопанска система цените се дефинират на база търсене и предложение. При това изискване ограничението на предлагането по каквато и да е причина просто ще принуди пазара да потърси равновесие в точка с по-високи цени. Резултатът ще се показва в общо ограничение на потреблението на популацията. При рецесия на предлагането в една планова стопанска система дефицитът нормално се показва в това, че от една опашка от 100 индивида ще могат да създадат покупки единствено първите 50. При пазарната стопанска система купуват всички, само че в доста по-малки количества, в сравнение с са нужни за покриване на потребностите им.
- Заради високи цени?
- Направете една параленост с потреблението, което имахме до 1989 година, и това през 2021 година Само преди две седмици беше оповестен статистическият годишник на Национален статистически институт, съгласно който в този момент междинният българин използва 1,6 литра мляко на месец. Това са към 50 мл дневно. За съпоставяне - през 1989-а българите използваха 200 литра мляко на година, т.е. съвсем половин литър мляко дневно. Потреблението единствено на мляко е намаляло съвсем десетократно. Аналогична е обстановката при плодовете, зеленчуците, млечните артикули. Това е натурален резултат от намалената кредитоспособност на българина.
Винаги в интервал на ускорена инфлация, както е сега, това се отразява в допълнение върху приходите и платежоспособността, т.е. върху количеството и качеството на храната, която слагате на трапезата си. Оборотите в търговията на дребно в действително изражение към този момент са по-малки, в сравнение с преди година. Това се получава поради високите цени и невъзможността на приходите да догонят тези цени. Инфлацията се усилва с съвсем 18% на годишна база, а заплатите през второто тримесечие нарастват приблизително с 13,5 %. Изпреварващият растеж на цените по отношение на приходите води неизбежно до понижаване на потреблението.
Не на последно място би трябвало да кажем, че упоменатото нарастване на заплатите е концентрирано в една доста дребна част от българското общество. Пак съгласно националната статистика семействата с увеличени приходи за последните 12 месеца са едвам едно от шест. Истината е, че действителните приходи понижават и че използваме по-малко, в сравнение с преди.
Успоредно с това консумираме по-некачествена продукция. Достатъчно е да вземете информацията за житото. Вече внасяме огромна част зърно от Украйна, което основава проблеми на локалните производители, от една страна, поради дъмпинговата цена, а от друга - поради занижените стандарти, които мъчно могат да се съпоставят с условията в Европейския съюз. Последствия от този компромис ще се усетят едвам след няколко години. Проблемите със здравето при приложимост на храна с ниско качество са нещо закономерно, само че те не се демонстрират неотложно. Също като при тютюнопушенето.
- Това води до натоварване на опазването на здравето...
- Калпава храна и унищожено опазване на здравето. България неслучайно е измежду рекордьорите по смъртност.
- И един различен значим въпрос - страната направи няколко аукциона, при които пласира дълг и все по-трудно това се случва. Какво е Вашето пояснение и трябваше ли по-рано да се изтегли този дълг?
- На първо място, няма такова нещо като подобаващ миг да се изтегли дълг, тъй като този дълг би трябвало да се връща.
- Но лихвата, при която е изтеглен, има значение. А страната в последно време пласира дълг скъпо.
- Лихвата постоянно има значение, само че дано да си дадем сметка, че при нея става дума за един-два процентни пункта разлика. С толкоз щеше да е по-евтин дългът, в случай че беше изтеглен преди половин година. Далеч по-важни са 100-те % на главницата. Дали държавното управление ще похарчи заема по предопределение, за нещо, което да поддържа растежа и виталния стандарт. От тази позиция би трябвало да се осмисли до каква степен е нужен този дълг и доколко е предопределен той да подкрепи стопанската система и да увеличи стандарта на българите. Едва по-късно може да разясняваме дали моментът е подобаващ или не.
- А следователно трябваше ли да се тегли дълг съгласно Вас?
- Преди да взема заеми, хазната би трябвало да събере това, което й дължат стопанските сътрудници. През юли бяха оповестени данните от Министерството на финансите за събираемостта от Данък добавена стойност към края на полугодието. Оказва се че приходите от Данък добавена стойност върху покупко-продажби върху артикули и услуги в страната за първото полугодие не са помръднали. Абсурдно е да се регистрират същите приходи по това перо колкото и през предходната година, в случай че оборотите в търговията на дребно нарастват номинално с 18-20 %. Този дисонанс значи като най-малко, че там някой спи.
Мисля, че обществото би трябвало да получи съответно пояснение за това разминаване сред облагаемия оборот и събраните доходи и едвам тогава да се приказва за дълг. Защото този дълг ще го връща цялото общество, а не Министерството на финансите. Оттук нататък може да разясняваме за какво МФ тегли все по-трудно нови заеми. Кой вложител би кредитирал хазната, виждайки в какво тресавище затъва фискалната политика?
Със съкращения> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ