Борислав Ангелов: Президентът избра страната на белия терор и предаде левицата
Интервю на Красина КРЪСТЕВА, Епицентър
- Какъв жест направи президентът Радев с поклонението си пред Паметника на жертвите на комунизма, господин Ангелов?
- Той избра страната на белия гнет и по този начин в немалка степен съобщи българската левица. Като кандидат-президент през 2016 година той беше повдигнат от Българска социалистическа партия и беше подсилен от нея при неговото преизбиране за втори мандат. Това е удар върху цялата българска левица, върху цялото антифашистко придвижване в България, което освен в България, а в целия свят, е част от левицата.
- Да, само че Радев не е президент на левицата, той въплъщава единството на нацията. Не е ли предстоящо от него да отиде и на този монумент, и на Братската могила?
- В случая Радев взима доста ясно страна. Избира монумент, който е извънредно противоречив. Създаването на самия монумент не е да сплотява, а да разединява. Политически лагери има освен след 1944 година, има ги и преди този момент. Политически пандизчии има и преди този момент. Ние приказваме за бял гнет още преди 1944 година, а по-късно се появява кървавият червен гнет. Няма по какъв начин този монумент да сплотява, тъй като на него са изписани имена на хора, които не можем да назовем жертви, тъй като има доста хора, които са техни жертви - екзекутирани и измъчвани. Не бива да забравяме и вкарването на България в Тристранния пакт.
- Може би става дума чисто за годишния календар - просто 1 февруари, когато се почитат жертвите на аления гнет, е при започване на годината, а 9 септември - когато се почитат жертвите на белия гнет - във втората половина. По-късно през годината е и времето за респект на Вапцаров на Гарнизонното стрелбище. Може би Радев ще отиде и там и е мъчно да кажем, че е избрал страна?
- Сега каквото и да направи, по какъвто и метод да го направи, той няма по какъв начин да върне назад нещата. Няма противоположен ход. Голяма част от хората в Българска социалистическа партия, които споделят антифашистките хрумвания, не споделят този негов ход. Всичко, което ще направи оттук-насетне, ще бъде демонстрация на двуличие. Нещо повече, Румен Радев отива на този монумент в първата година от втория си мандат. Преди не ходеше там и внезапно се появява. Това е доста знаково, той взима страна. Виждаме по какъв начин има възгласи на удовлетворение от политически обединения, които са съперници на Българска социалистическа партия - ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Което е обикновено от тяхна страна в този момент да злорадстват. Не мога да схвана за какво се прави това нещо тъкмо в този миг, какво желае да реализира. Той по този начин не сплотява, а разединява обществото.
- По тази логичност, когато той на следващия ден отиде при Паметника на ястребинчетата или на Гарнизонното стрелбище, отново може да бъде упрекнат, че разединява нацията.
- Така е, само че не трябва да забравяме, че като претендент за президент беше повдигнат от българската левица. Това е доста огромен удар върху нея, изменничество. Как да приемем, че в по-нататъшните си дейности ще бъде откровен? А и той отива на този монумент, без да изясни за какво по-рано не е ходил. Не виждаме до него и вицепрезидента Илияна Йотова, която е обвързвана с Българска социалистическа партия. Няма логическо пояснение. Ако се пробва да се хареса на всички, това няма по какъв начин да се получи, това е доста неверен метод.
- От необявената революция в България минаха близо 80 години. Не е ли време да надградим над това всеки да плаче за своите жертви и да не вижда другите?
- Време е, само че няма по какъв начин да се получи, до момента в който сходни събития и празнувания се употребяват с тяснопартийни цели. Жертвите и от двете страни ги има, това не трябва да го отхвърляме, само че методът на помиряването не е този. Трябва да се прави от всички политици дружно и да има единодушие сред тях. А не да се търси виновност в някой от предишното, като се чете изборно историята - чете се следствието, само че не и предисторията.
- Президентът не прави ли тъкмо това - първата стъпка?
- Това не е първата стъпка, тъй като става дума за събития през 1945 година, а къде беше той, когато се честваха събитията от 1923 до 1944 година? Така че аз няма да се изненадам, в случай че той отиде на " Св. Неделя ", само че не отиде по-късно на гроба на Гео Милев или на честване на Никола Йонков Вапцаров.
- Какъв жест направи президентът Радев с поклонението си пред Паметника на жертвите на комунизма, господин Ангелов?
- Той избра страната на белия гнет и по този начин в немалка степен съобщи българската левица. Като кандидат-президент през 2016 година той беше повдигнат от Българска социалистическа партия и беше подсилен от нея при неговото преизбиране за втори мандат. Това е удар върху цялата българска левица, върху цялото антифашистко придвижване в България, което освен в България, а в целия свят, е част от левицата.
- Да, само че Радев не е президент на левицата, той въплъщава единството на нацията. Не е ли предстоящо от него да отиде и на този монумент, и на Братската могила?
- В случая Радев взима доста ясно страна. Избира монумент, който е извънредно противоречив. Създаването на самия монумент не е да сплотява, а да разединява. Политически лагери има освен след 1944 година, има ги и преди този момент. Политически пандизчии има и преди този момент. Ние приказваме за бял гнет още преди 1944 година, а по-късно се появява кървавият червен гнет. Няма по какъв начин този монумент да сплотява, тъй като на него са изписани имена на хора, които не можем да назовем жертви, тъй като има доста хора, които са техни жертви - екзекутирани и измъчвани. Не бива да забравяме и вкарването на България в Тристранния пакт.
- Може би става дума чисто за годишния календар - просто 1 февруари, когато се почитат жертвите на аления гнет, е при започване на годината, а 9 септември - когато се почитат жертвите на белия гнет - във втората половина. По-късно през годината е и времето за респект на Вапцаров на Гарнизонното стрелбище. Може би Радев ще отиде и там и е мъчно да кажем, че е избрал страна?
- Сега каквото и да направи, по какъвто и метод да го направи, той няма по какъв начин да върне назад нещата. Няма противоположен ход. Голяма част от хората в Българска социалистическа партия, които споделят антифашистките хрумвания, не споделят този негов ход. Всичко, което ще направи оттук-насетне, ще бъде демонстрация на двуличие. Нещо повече, Румен Радев отива на този монумент в първата година от втория си мандат. Преди не ходеше там и внезапно се появява. Това е доста знаково, той взима страна. Виждаме по какъв начин има възгласи на удовлетворение от политически обединения, които са съперници на Българска социалистическа партия - ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Което е обикновено от тяхна страна в този момент да злорадстват. Не мога да схвана за какво се прави това нещо тъкмо в този миг, какво желае да реализира. Той по този начин не сплотява, а разединява обществото.
- По тази логичност, когато той на следващия ден отиде при Паметника на ястребинчетата или на Гарнизонното стрелбище, отново може да бъде упрекнат, че разединява нацията.
- Така е, само че не трябва да забравяме, че като претендент за президент беше повдигнат от българската левица. Това е доста огромен удар върху нея, изменничество. Как да приемем, че в по-нататъшните си дейности ще бъде откровен? А и той отива на този монумент, без да изясни за какво по-рано не е ходил. Не виждаме до него и вицепрезидента Илияна Йотова, която е обвързвана с Българска социалистическа партия. Няма логическо пояснение. Ако се пробва да се хареса на всички, това няма по какъв начин да се получи, това е доста неверен метод.
- От необявената революция в България минаха близо 80 години. Не е ли време да надградим над това всеки да плаче за своите жертви и да не вижда другите?
- Време е, само че няма по какъв начин да се получи, до момента в който сходни събития и празнувания се употребяват с тяснопартийни цели. Жертвите и от двете страни ги има, това не трябва да го отхвърляме, само че методът на помиряването не е този. Трябва да се прави от всички политици дружно и да има единодушие сред тях. А не да се търси виновност в някой от предишното, като се чете изборно историята - чете се следствието, само че не и предисторията.
- Президентът не прави ли тъкмо това - първата стъпка?
- Това не е първата стъпка, тъй като става дума за събития през 1945 година, а къде беше той, когато се честваха събитията от 1923 до 1944 година? Така че аз няма да се изненадам, в случай че той отиде на " Св. Неделя ", само че не отиде по-късно на гроба на Гео Милев или на честване на Никола Йонков Вапцаров.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ