Интервю на Живка Кехайова с проф. Милко Палангурски, историк от

Интервю на Живка Кехайова с проф. Милко Палангурски, историк от ВТУ Ваше е едно от най-кратките и всеобхватни избрания за Санстефанския контракт като " най-успешната PR акция на Руската империя ", която има своято въздействие до през днешния ден върху мозъците на част от българите. И през днешния ден ли мислите по този начин? Да, сполучлива PR акция е, тъй като съумява да внуши нещо, което и до ден сегашен съществува в главите на всички българи. Санстефанският блян, Санстефанския мир или мит - както и да го назовем, е нещо структурно, което дефинира държанието на българската нация към този момент повече от 140 години. През цялото това време българската нация е изразходвала изключителни, големи запаси в опита си да осъществя този блян. Заради него тя влиза в три национални катаклизми. Бяхме на губещата страна на историята през целия 20-ти век поради този блян и едвам в края му успяхме да излезем от тези непостижими цели и да реализираме като нация релативно успокоение като членове на модерните политически и стопански съюзи като Европейски Съюз и НАТО. И това е едно от най-големите ни модерни достижения. Всъщност се върнахме там, където бяхме през 19 век и където ни е мястото - измежду цивилизацията. Между другото в съветската историография, в съветската политика, в съветското схващане, този миг го познават десетина експерти, а даже и те от дълго време не се занимават с него, с изключение на когато става въпрос за политика. В другите европейски страни учени, историци и политици изобщо не е занимават с тази мимолетна стъпка към окончателното решение на българския въпрос на Берлинския конгрес. Доколкото знам, от балканските страни прочут интерес има единствено от братска Северна Македония и от Сърбия - като контракти, които не са разрешили в тяхна изгода избран проблем. А за какво е PR акция? Ами тъй като никой не е имал желание да осъществя нищо сходно на процедура.Всички знаят, към този момент го има даже в българските учебници, че войната авансово е решено да бъде с по-ниска цел. Дори в тайните съглашения сред Русия и Австрия, сред останалите сили, даже не се приказва за България. В последна сметка ненадейно в края на войната се обрисува един огромен контракт, който настройва цялата европейска общност против нас. Много малко хора се досещат - това е виновност и на просветителната ни система - колкото повече се опитваме да разбираем тези процеси ние, експертите, толкоз по-малко ни схващат. В края на краищата на Цариградската посланическа конференция е решено, че България ще е самостоятелна в границите на две провинции в рамките на Българската екзархия. И това нещо е вписано и подписано в Лондонския протокол, който позволява на Русия със единодушието на всички велики сили тогава тя да наложи решенията на Цариградската конференция на Балканите. С други думи, откакто Османската империя не желае да даде тази автономност, тя да бъде наложена. В първичния вид на примирието в Одрин през януари, е записано тъкмо това: " България се издига във васално княжество, не по-малко от границите на Екзархията ", а в Санстефанския кротичък контракт, преднамерено подписан в деня на честването на годишнината от възкачването на престола на съветския император, българската територия е разказана като доста по-голяма - нещо като негов подарък. Предвижда територии край Беломорието, територии, които през днешния ден се намират в Албания и Косово и така нататък Случва се един доста хубав мит, който обаче въобще не кореспондира с контрактуваното към този момент сред дипломатите. Т.е. Русия предлага доста по-голям обект на интернационалното право, който не е контрактуван. Русия играе мошеника, който показва едно на обществено равнище - контрактуваното на Цариградската конференция, друго - на тайните сделки с Германия и Австро-Унгария. Това разярява великите сили на Европа - че някой си присвоява мандат, който няма. България получава печата за своята независимост на Цариградската посланическа конференция, когато получава от безусловно всички сили, в това число от ненавижданата толкоз доста по това време от българите Англия, от Германия, Италия, Австро-Унгария и даже от Франция, която е мощно резервирана по българския въпрос, се съгласяват Русия да докара до край решенията на европейския концерт. Концертът на великите сили тогава е нещо като настоящето Организация на обединените нации. Той командва и контролира международната политика в този миг. Раздразнението от ненадейно препоръчаната по-голяма територия не без съображение се схваща като опит за основаване от страна на Русия на плацдарм към Бяло море. По това време в действителност никой не мисли за България като за страна, която може независимо да действа и да се развива. С други думи, единствените, които се хващат на този PR на Русия сме ние. Дори след Съединението, което е непризнато и отхвърлено от Русия и след Сръбско-българската война, ние отлагаме подписването на мирния контракт в Букурещ с два дни, единствено и единствено да е на 19 февруари - 3 март по нов жанр. Самата дата се трансформира в сакрална за нас. Българската дипломация се пробва да покаже, че върви към реализацията на този блян. И българското Учредително заседание на 19 февруари стопира да работи. Отива да прави молебен, най-много за императора, несъмнено, и това е първото преобразяване на тази дата в нещо като празник. От тогава празникът минава през много трансформации, само че това е друга тематика. Кои са митовете, които преповтаряме и до през днешния ден за Руско-турската война от 1877-78 година? Като стартираме от броя на жертвите, преминем към задачите и дилемите й и стигнем до следствията?Преповтаря се митът, че Руската империя е надали не някакъв благотворителен и алтруистичен орган, който е пристигнал да реши проблемите на християните. Има такава социална настройка. Пресата по това време изиграва голяма роля и има голямо въздействие за това. Всъщност европейските медии изиграват в този подтекст значима роля пък за пробългарската настройка на обществата там. И просръбски също. Цариградската посланическа конференция е освен поради българите, а и поради сърбите след несполучливата им лятна акция тогава. Този алтруизъм, несъмнено, не същестува - приказвам за дипломатите и политиците, за народите алтруизмът е реалност без всякакво подозрение - хората са подготвени, искащи, войската е стимулирана. Така е естествено, до момента в който се появят същинските проблеми, съпътстващи всяка война. По отношение на броя на жертвите даже не става въпрос за мит, а за чиста имитация. Жертвите в директни бойни дейности, дружно с изчезналите са към 15 000 души, само че с умрелите най-вече от заболявания и епидемии, а също и от раните си, броят жертви на Балканския фронт отива към 60 000 души. Състоянието на санитарното дело е било извънредно. Военно-полевите лечебни заведения са на километри - в 19 век е по този начин. Войната е нещо в действителност грубо, през което не всеки човек може да премине. Трагичното е, че огромна част от ранените умират, макар опитите на неколцина български лекари да създадат нещо съвременно като военно-полевата болница в Габрово, която избавя множеството от ранените на Шипка и работи извънредно добре. Малко или доста, има ли жертви, към този момент е доста. Все отново не може да се приказва за 200 000, а през вчерашния ден четох и за 250 000 жертви - тя цялата армия е толкоз. Искам да кажа нещо, което доста българи не схващат - ние нямаме проблем с паметниците от тази война. Нещо повече, първите се появяват още, до момента в който войната се води. Не съм чул никой да има проблем с тези монументи. Нито един не е остракиран от обществото, в което и да е обитаемо място в България, в противен случай. Поддържани са във всички времена и при всяка власт. Имаме обаче проблем с едни други монументи - на Съветската войска, което отново е друга тематика, само че и приказва, че народът ни в огромна степен ясно разграничава нещата, има своята признателност към жертвите на Руско-турската война, само че осъзнава, че Съветската войска е нещо друго. Никой не може да ни упреква, че сме неблагодарна нация. На Шипка през днешния ден (3 март) ще би трябвало да кажа нещо, което си мислех, гледайки фрагментите от Харков. Днес, на този ден, съветската войска бомбардира правнуците на тези, които бяха на Шипка (основно от Украйна). Убива правнуците на тези, които се биха за нашата независимост.Ето за какво 3 март не може да бъде българският народен празник. Той просто не е наш. Той е на сбъднатите ползи на една друга страна. Празник може да е, както е бил във времето, само че не народен, а формален. Няма по какъв начин тази дата да е националния ни празник, а Съединението и Денят на независимостта да са единствено публични - нещо доста сбъркано има в това. Имах желание по тази тематика да направя една огромна конференция, само че стартира пандемията. Трябва да се вкара най-сетне някакъв ред в нашия празничен календар. Не единствено кое събитие къде стои в йерархията, само че даже и във връзка с новия и остарелия жанр. Съединението и Независимостта честваме по остарял жанр, 3 март и 24 май по нов и така нататък Най-големият позор е, че Априлското въстание се чества на 2 май - нещо като Октомврийската гражданска война, която се чества през ноември. Аз самият, в случай че ме питат, бих предложил като народен празник 20 април, или 16 април. На политическата сцена на Европа ние се показваме не при Санстефанския кротичък контракт, не при примирието през февруари. Българите обявиха правото си на битие в съвременна страна на 20 април 1876 година. Нашите съседи са умни хора. Националният празник на Гърция не е договорът от Одрин 1830, който ги афишира за самостоятелни, а началото на революцията им. Турция също чества началото на революцията на Ататюрк. Всички други балкански и бвропейски страни честват началото си, първата си стъпка към модерната страна, означаваща конституционност, права и свободи на жителите. За нас това начало е 20 април, а процесът приключва на 16 април с Търновската Конституция и това е другата допустима дата - началото на действието на българската съвременна страна.И двете събития са си единствено наше дело. Каква е ролята на граф Игнатиев, който основава легендата за сякаш съветски интерес към огромна, обединена България и " подлия " Запад?Граф Игнатиев е един от най-хубавите дипломати на Русия. Той си свършва брилянтно работата, за която е пратен, а е пратен да усили въздействието на Русия на Балканите. Пратен е да приготви евентуало връщането на Русия на европейската сцена след погрома в Кримската война и го прави. Той е архизлодеят на концепцията за Санстефанския кротичък контракт. Направена е даже без знанието на съветското външно министерство - контактува непосредствено с императора. На въпроса какво ще вършим след това, той непосредствено декларира: " Че от кое място българите ще знаят какво сме дали обещание на другите ". Той е посланик - ту вреди, ту е от изгода за нас. Години наред е срещу Българската екзархия, само че след това отново я позволява пред султана още щом засича опцията да станем католици и протестанти, както се обрисува в един миг. На тази фигура би трябвало да гледаме по-дистанцирано и чисто исторически. Просто си прави работата, естествено нашите упования, сантименти и показа не са част от тази работа, само че манипулирането ни е. Не е най-нормалното нещо централна софийска улица да носи името му, въпреки всичко и то през днешния ден. Да не приказваме, че като вътрешен министър на Русия по-късно е един от най-мракобесните и жестоките. Можем ли да създадем паралел с Руско-Турската война в Азия, фактът, че там нито една от " освободените " страни не получава самостоятелност, а са присъединени към империята и обстановката за България?Точно това е огромната, великата заслуга на нашите дипломати и войводи от април 1876 година. Те направиха българският въпрос общоевропейски въпрос. Поставиха въпроса в дневния ред на Европа, а не на Руската империя. Поставиха правото ни на битие като европейска страна и го опазиха с кръв. Както най-добре формулира тази задача простичко, само че безпределно задълбочено и прозорливо Апостолът: " Да сме равни на другите нации ". Като видите всички хрумвания на национално-освободителната ни битка, задачите на организациите, проектите на всички тези дружини, комитети, ще разберете, че на всички места се приказва за едно и също: " Свобода, тъждество, приятелство " - девизът на великата Френска гражданска война. И таман това слагане на въпроса без какъвто и да е компромис, ни даде правото пред света да се самоуправляваме. При по този начин дефинираната и отстоявана задача пред българите, на Цариградската конференция не е имало никакъв късмет да се приказва за друго, с изключение на за независима, самоуправляваща се нация и българска страна. Временния васалитет в този случай е без значение, тъй като като временен интервал всички излизащи от Османската империя - и гърци, и сърби, са минали през него. Но Левски и другите ни велики мъже направиха по този начин, че да е безусловно невероятно Руската империя просто да причисли българските земи по този начин, както направи в Азия. Никой в Европа не би разрешил да причисли европейци, а българите бяха потвърдили, че са европейци. Нещо повече, към този момент сме били потвърдили, че можем и да се самоуправляваме, тъй като даже в границите на Османската империя сме имали система на общинско самоуправление, просветителна система - построена и поддържана от въпросното общинско ръководство и така нататък Имаме свои културни институции под формата на читалища. Поставяме даже основата на бъдещата си Академия на науките, въпреки и в заточение. Създали сме интелигенция, която знае какво желае този народ и може да го води по добър метод към задачите му. Главната цел на българското възобновление е тази и задачата й е дефинитивно реализирана на 20 април 1876 година, когато вършим тази цел забележима за цивилизования свят. А това, че използваме несъгласията сред великите сили на онази ера, с цел да довършим работата си, е друго нещо. Никой на Балканите не се е освободил самичък. Самостоятелна страна обаче са получили единствено тези, които като нас са потвърдили, че я заслужават. Австро-Унгария при започване на войната се тревожи най-много да не би Руската империя да причисли българските земи към Сърбия, което доста би и харесало. Ние използваме тези несъгласия сполучливо и имаме своята страна. Дневният ред на Европа цели 3 години е бил българският, въпреки и в подтекста на задачите Балкани. А в Азия, не че няма забавни култури, нации постигнали съществени цивилизации, само че те са надалеч от концепцията за съвременна страна и това тъкмо ги обрича да са придатък на Руската империя при нашествието. Обичам да изтъквам един аглийски посланик, който участва на Учредителното ни заседание и написа след няколко дни наблюденията си до своя дипломат: " Тук има крепко национално болшинство ". Колкото и хвалебствия да са се сипели за Русия и императора, той е схванал, че българите ще отстояват своята държавност и ще тръгнат по своите лични национални задания. Империите си имат своите ползи, въпросът е ние по какъв начин ги използваме, с цел да проправяме път за нашите. А и дано сме наясно - от оня миг нататък, чисто геополитически, ние просто не можем да бъдем с Руската империя. Същетвуването ни зависи от това Русия да не стъпи в Цариград, а Цариград не може да има двама господари. Та по този начин - Сан Стефано ни дава национална теория за идващите 60-70 години. Ние по този начин и не формираме друга национална теория. Следователно няма по какъв начин да продължим да приказваме, че Великите сили в Европа, ей по този начин, от чиста завист, не са ни разрешили да сбъднем националния си блян! Нека поговорим и за ролята на граф Игнатиев - посланик, номер едно на Русия тогава, за процесите и последствията от тях! След като има твърда договореност сред великите сили България да е в границите на Екзархията, няма по какъв начин след това някой ненадейно да предложи повече. Естествено, че ще го пляснат през ръцете. Прекомерният оптимизъм, че българският въпрос ще бъде решен внезапно, е в действителност прекален в това време и при тези събития. Каквото и да беше предложила Русия отвън контрактуваното - и за нас, и за Сърбия, щеше да бъде ударено. Русия прелестно го знае, просто употребява случая да се снабди с преданост и както виждаме съумява даже в дълготраен проект. Договореностите са прекомерно ясни и точни. Закрепени на Берлинския контракт, те са в действителност архитектурата на света за идващите миимум 30 години - всичко е доста вниматгелно оценено и преценено, а и разпределено. Да не забравяме - Русия взема Бесарабия, Румъния взема Добруджа, Сърбия съвсем се удвоява, Черна гора взема територия, Крит отива към Гърция, Англия взема Кипър... Всички страни вземат нещо от Турция и в това преразпределение ние пък сътворяваме страна. Хайде да кажем искрено и другото - ние получаваме цялата територия, на която е имало каквото и да е въстание, пък било и малко, че и малко повече дори. Свободата се извоюва и това е почетено от всички. Така е било постоянно. Вижте какво става през днешния ден с Украйна. Ами и тя води война за свободата си. Никой не вярваше до скоро, че тя ще бъде свободна страна. В момента тя потвърди правото си да бъде свободна страна и да се развива и това й право ще бъде зачетено от целия святг. Минат ли 20-30 години след някой разгром на Руската империя и тя стартира спор като се посъвземе. Непременно стартира боен спор. В цялата си история е по този начин. Дори и българският проблем е подобен - 1856 година е подписан Парижкия контракт, 20 години след него е Априлското въстание и то е мотив за новото й нахлуване. Същото е с Първата международна война. Болшевиките се поотдръпнаха към вътрешните проблеми, само че след това почнаха огромната и ужасна история с републиките, приключила последния стадий с Втората международна война, в която експанзията на Съветския съюз по отношение на прилежащите страни по нищо не се отличава от тази на Хитлер. 90-те години Съюз на съветските социалистически републики разумно се срина просто тъй като не можа да построи съвременна държавност и стопанска система, а от 2008 година стартира още веднъж експанзията. През 2017 година писах, че Путин отново разиграва познатата карта с " републиките " - измисля ги, основава ги и се трансформират в мотив за експанзия. Тогава ми споделяха - парадокс, не може да е по този начин в 21 век. А той даже надмина моите упования с нападението на Украйна. Русия като изпадне в рецесия, минава през някакъв опит за рационализация и демократизиране. След Кримската война прави опит за демократизация като освобождава крепостните, въпреки и единствено на книга. 20 години по-късно е подготвена за Балканския въпрос. 1905 година губи войната в Япония, следва първата гражданска война. Втурва се след това в Първата международна война, разгромяват я - следва Октомврийската гражданска война. Разгромът след Студената война и ето 2008 година Грузия, след това от 2014 година на процедура тече непрестанна лимитирана война с Украйна и в този момент към този момент пълномащабна. Още Ленин споделя през 1922 година, че Украйна би трябвало да бъде ударена по този начин, че 100 години да не намерения за автономия и го прави, само че действителността тогава е друга и този интервал изтече. В речта си неотдавна Путин сподели, че следва прецизно проекта си, показан преди няколко години, съдържащ стъпките за възобновяване на империята. Човечеството би трябвало да е наясно какво следва. Макар и не елементарно демокрациите ще се оправят. Когато те се задействат, въпреки и с течение на времето, се оправят. Оптимист съм и в този момент. За страдание този път ще коства доста жертви. Дори Хитлер не посмя да окупира напълно 40 милионна Франция напълно. Не знам Путин по какъв начин си мисли, че може да ръководи един огромен народ, който не желае да бъде ръководен от него, не знам. Не виждам вид това да стане. За последните 20 години съм бил 10 пъти в Украйна и при всяко вървене установявах, че делът на хората, чувстващи се непричастни към единната нация на украинците намаляваше. Мнозина подцениха този развой, в това число на Запад. А процесът, че са обособена нация вървеше и при украиноговорящите, и при рускоговорящите, и при българоговорящите. Пропагандата на Русия си е различен въпрос, само че аз го споделям като човек, който директно е бил очевидец на този развой. В Украйна чакаха този конфликт, приказвал съм с доста хора, с сътрудници, само че в действителност не чакаха, че Путин е толкоз вманиачен, че да бомбардира градове. Притеснявам се, че опитът на Путин да възвърне империята ще върви по сюжета на втората чеченска война, когато Путин срина със земята Грозни, а труповете ги зариваха с багери. Страхувам се, че един от огромните градове, а и моят обичан Харков е измежду тях, ще бъде подложен на нещо такова. Знам, че звучи извънредно, само че ние имаме работа с ирационални хора, които няма да се спрат пред нищо. Експерти, с които разговарях най-вече се тормозят, че може да употребява и тактическо оръжие - дребни нуклеарни бомби. Това се вписва извънредно доста в концепцията да бъде срутен един огромен град, с цел да се покаже на украинците какво ги чака. Това в действителност е тактичност още от времето на Иван Грозни, нали?Така е. Има нещо доста значимо, което българите би трябвало да знаят. След всяка война международната архитектоника се сменя. Няма и не може да има неутрални. Или ще сме отвъд новата желязна завеса в Евразия, или ще сме в Европа. Не върви никакво извъртане към този момент. Снишаване, вид " бай Тошо " не върви. Сега дефинираме дали ще сме част от международната цивилизация - там, където хората могат да се движат, да работят, да мислят, да приказват, да бъде скъп животът им, каквито и други проблеми да има, или ще сме част от азиатската система на остаряла Русия, където към този момент сме били. Казвам го, тъй като слушам много хора да приказват по какъв начин трябвало да сме неутрални. Не може. Ножът е опрял до кокала. Не можеш да бъдеш безпристрастен, когато някой още от в този момент се пробва да ти споделя какво да има и да няма в България като срдство за отбрана, т.е. не зачита избора и суверенитета ти. Нашите политици по табиет се снишиха малко при ултиматума на НАТО към Путин, а това не трябва да го вършат. Българските политици се снишаваха 1940-41 година, снишаваха се 1944 година, снишаваха по-късно, снишаваха се и през перестройката. Последиците - след първото снишаване, през 44-та година България се оказа воюваща и с двете обединения, а през 1989 година закъсня след всички други да се включи към естествения свят - стопански и политически на европейското семейство и това забавяне влачим до през днешния ден. Както споделя Левски - или ще бъдем европейци, или плебеи.