Корнелия Маринова: Водим битка за паметта, да не се подменя истината, разказът за лагера „Слънчев бряг“ е една от тях
Интервю на Илиана Славова
- Г-жо Маринова, за поредна година община Ловеч провежда възпоменание на жертвите на комунизма в лагера „ Слънчев бряг “. В какъв знак се е трансформирало това шествие за жителите и гостите на Ловеч?
- По традиция шествието се провежда от Съюз на демократичните сили. Тази година ще се организира в събота, 26 март. Общината се ангажира откогато съм кмет на Ловеч, преди този момент също имаше интервал, в който имаше кмет от Съюз на демократичните сили, той също беше съпричастен към поклонението. То се прави от 33 години, само че лагерът съществува повече от 60 години, предходните са години на безмълвие – не е правено нищо, с цел да се помни и да знаят младежите.
Ние водим борба за паметта. Да не се подменя истината, да останем правилни на историческата истина. Миналото има това качество да трансформира визията за него според от това кой го споделя.
- Някои считат, че комунистическото ни минало и жертвите на тоталитарния режим би трябвало да бъдат загърбени. Може ли да имаме бъдеще без памет за предишното?
- Бяха години на хибридни офанзиви, на масирана агитация от страна на прокомунистически центрове – да омаловажат времето на лагерите, на ужасите. Лагерът „ Слънчев бряг “ е един от над 44 такива лагера, съществували у нас по времето на комунизма – за „ политически рискови лица “. Без съд за инакомислещите. Наредбата, регламентираща тяхното битие е призната на 20 декември 1944 година, точното й наименование е Наредба-закон за основаване на трудово-възпитателни общежития.
През януари 1945 година е отворен първият лагер в Сандански. Когато излиза наяве, че има такива лагери, през 1959 година закриват този в Белене и откриват в Ловеч. Режимът не го назовава лагер, а „ трудова група “, с цел да скрият истината, името е „ Слънчев бряг “ – като на черноморснкия курорт. Тук са въдворени в началото 500-600 души. През трите години до 1962 година през лагера минават минимум 1500 души, над 150 имат смъртни актове.
Това не е краят на тези лагери. През 1985 година, по време на „ възродителния развой “, на остров Персин са изпратени над 500 души от турското малцинство, които са протестирали против насилствената промяна на имената. Подобни лагери има през целия интервал на комунизма.
Днес будят паника у мен разсъжденията на младежите, които омаловажават историческите обстоятелства, не могат да си дадат сметка за ужаса, на който са били подложени неприемащите комунистическия режим.
- Имаше самодейност за създаване на мемориал на жертвите от лагера в Ловеч, настояща ли е тя, допустимо ли е тя да прерасне в основаването на музей в тяхна памет?
- За страдание Коронавирус попречи на нашите първични планове, само че продължаваме да работим по тази самодейност. Искаме да създадем посетителски център, където хората да могат да видят това, което е непокътнато като документи, да се споделя за живота на лагерниците, за изтезанията, на които са били подложени. Изработили сме обстоен организационен проект, влезнал е в действие. Няма по-подходящо място за това от достоверната постройка, Сега принадлежи на регионалната дирекция на Министерство на вътрешните работи.
Разчистено е мястото към трошачката в каменната кариера, където са работели лагерниците – отивали са пешком до такава степен.
В развой сме на снимане на ефирен филм във връзка 60 години от закриването на лагера. Искаме да се обърнем към човешката страна, към страстите на обществото, с цел да доближи до повече хора.
Това е място, за което не би трябвало да се сещаме единствено един път в годината по отношение на шествието, „ Слънчев бряг “ е място за поклонение. Пропагандата в продължение на десетилетия беше толкоз мощна – да бъде забравено, да бъде омаловажено. Да опазим паметта има значение както за днешния, по този начин и за утрешния ден.
- Как би изглеждал днешният ни ден през очите на хората, които са изпращани в лагерите поради своето свободолюбие? Хората, които не дочакаха края на комунистическия режим.
- Може би щяха да са щастливи да могат да споделят това, което мислят. Да имат правата на актуалния човек, свободата на придвижване, да се усещат жители на света. Трудно бих влезнала в кожата на толкоз измъчен човек. Имаме нашенец, който не може да се отърси от зверските мемоари, това оставя дълготраен белег върху съзнанието.
- Вие бяхте измежду първите кметове, които се ангажираха с подпомагането на идващите у нас украински бежанци. С какви проблеми се сблъсквате? Получават ли общините нужната поддръжка от страната?
- В нашата община сме приели 121 украински жители, немалка част от тях са деца. За тях се грижат доброволци, жители ги одобриха в своите домове. Някои са настанени в общински жилища. Получаваме дарения от жители, оказват помощ ни и от нашия побратимен град Лавал във Франция.
Предстои Общинският съвет да одобри правилатат, по които да се отпускат средства на тези нуждаещи се хора. Мисля, че ще се ускорява миграцията, би трябвало да сме подготвени да подходим другарски и човешки в този сложен за тях миг.
- Г-жо Маринова, за поредна година община Ловеч провежда възпоменание на жертвите на комунизма в лагера „ Слънчев бряг “. В какъв знак се е трансформирало това шествие за жителите и гостите на Ловеч?
- По традиция шествието се провежда от Съюз на демократичните сили. Тази година ще се организира в събота, 26 март. Общината се ангажира откогато съм кмет на Ловеч, преди този момент също имаше интервал, в който имаше кмет от Съюз на демократичните сили, той също беше съпричастен към поклонението. То се прави от 33 години, само че лагерът съществува повече от 60 години, предходните са години на безмълвие – не е правено нищо, с цел да се помни и да знаят младежите.
Ние водим борба за паметта. Да не се подменя истината, да останем правилни на историческата истина. Миналото има това качество да трансформира визията за него според от това кой го споделя.
- Някои считат, че комунистическото ни минало и жертвите на тоталитарния режим би трябвало да бъдат загърбени. Може ли да имаме бъдеще без памет за предишното?
- Бяха години на хибридни офанзиви, на масирана агитация от страна на прокомунистически центрове – да омаловажат времето на лагерите, на ужасите. Лагерът „ Слънчев бряг “ е един от над 44 такива лагера, съществували у нас по времето на комунизма – за „ политически рискови лица “. Без съд за инакомислещите. Наредбата, регламентираща тяхното битие е призната на 20 декември 1944 година, точното й наименование е Наредба-закон за основаване на трудово-възпитателни общежития.
През януари 1945 година е отворен първият лагер в Сандански. Когато излиза наяве, че има такива лагери, през 1959 година закриват този в Белене и откриват в Ловеч. Режимът не го назовава лагер, а „ трудова група “, с цел да скрият истината, името е „ Слънчев бряг “ – като на черноморснкия курорт. Тук са въдворени в началото 500-600 души. През трите години до 1962 година през лагера минават минимум 1500 души, над 150 имат смъртни актове.
Това не е краят на тези лагери. През 1985 година, по време на „ възродителния развой “, на остров Персин са изпратени над 500 души от турското малцинство, които са протестирали против насилствената промяна на имената. Подобни лагери има през целия интервал на комунизма.
Днес будят паника у мен разсъжденията на младежите, които омаловажават историческите обстоятелства, не могат да си дадат сметка за ужаса, на който са били подложени неприемащите комунистическия режим.
- Имаше самодейност за създаване на мемориал на жертвите от лагера в Ловеч, настояща ли е тя, допустимо ли е тя да прерасне в основаването на музей в тяхна памет?
- За страдание Коронавирус попречи на нашите първични планове, само че продължаваме да работим по тази самодейност. Искаме да създадем посетителски център, където хората да могат да видят това, което е непокътнато като документи, да се споделя за живота на лагерниците, за изтезанията, на които са били подложени. Изработили сме обстоен организационен проект, влезнал е в действие. Няма по-подходящо място за това от достоверната постройка, Сега принадлежи на регионалната дирекция на Министерство на вътрешните работи.
Разчистено е мястото към трошачката в каменната кариера, където са работели лагерниците – отивали са пешком до такава степен.
В развой сме на снимане на ефирен филм във връзка 60 години от закриването на лагера. Искаме да се обърнем към човешката страна, към страстите на обществото, с цел да доближи до повече хора.
Това е място, за което не би трябвало да се сещаме единствено един път в годината по отношение на шествието, „ Слънчев бряг “ е място за поклонение. Пропагандата в продължение на десетилетия беше толкоз мощна – да бъде забравено, да бъде омаловажено. Да опазим паметта има значение както за днешния, по този начин и за утрешния ден.
- Как би изглеждал днешният ни ден през очите на хората, които са изпращани в лагерите поради своето свободолюбие? Хората, които не дочакаха края на комунистическия режим.
- Може би щяха да са щастливи да могат да споделят това, което мислят. Да имат правата на актуалния човек, свободата на придвижване, да се усещат жители на света. Трудно бих влезнала в кожата на толкоз измъчен човек. Имаме нашенец, който не може да се отърси от зверските мемоари, това оставя дълготраен белег върху съзнанието.
- Вие бяхте измежду първите кметове, които се ангажираха с подпомагането на идващите у нас украински бежанци. С какви проблеми се сблъсквате? Получават ли общините нужната поддръжка от страната?
- В нашата община сме приели 121 украински жители, немалка част от тях са деца. За тях се грижат доброволци, жители ги одобриха в своите домове. Някои са настанени в общински жилища. Получаваме дарения от жители, оказват помощ ни и от нашия побратимен град Лавал във Франция.
Предстои Общинският съвет да одобри правилатат, по които да се отпускат средства на тези нуждаещи се хора. Мисля, че ще се ускорява миграцията, би трябвало да сме подготвени да подходим другарски и човешки в този сложен за тях миг.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ