Интервю на Фьодор Лукянов с Джефри Сакс, професор от Колумбийския

Интервю на Фьодор Лукянов с Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, особено за предаването „ Международен обзор “ на ТВ канала „ Русия 24 “.

Доналд Тръмп: Война или мир?

През 1992 година американският външнополитически курс направи неправилна маневра поради концепцията на неоконсерваторите за Съединени американски щати като хегемон. Сегашните политики към момента се придържат към този стар курс, без значение от това, че той става все по-опасен и унищожителен. Какво въздействие ще окаже президентството на Тръмп върху политиката по отношение на Украйна, Европа, Близкия Изток и ще съумеят ли републиканците да приключат споровете, които наследиха – професор Джефри Сакс споделя пред Фьодор Лукянов в изявление за предаването „ Международен обзор “.

Фьодор Лукянов: Защо Демократическата партия по този начин явно загуби на тези избори?

Джефри Сакс: Демократите не съумяха да нарисуват безапелационна картина на бъдещето за американските гласоподаватели, толкоз нужна в изискванията на вътрешна и външна неустойчивост. Своята роля за провалянето на демократите изигра и Джо Байдън, който по силата на възрастта си, не следваше да се кандидатира за повторно. С предлагането на своята кандидатура за поста на президент и започването на акция в своя поддръжка, той просто лиши на демократите време, през което те можеха от началото на президентската конкуренция да заложат на по-млад политик. Когато Байдън най-сетне отиде настрана, достойнството да показва демократите беше оказана на Камала Харис, вицепрезидент, която все пак нямаше опит от присъединяване в обществени избори. Камала не съумя да удържи победа.

Според мен, в случай че съдим за политиката на администрацията на Байдън в нейната целокупност, можем да създадем извод за нея като непоследователна и не прекомерно ефикасна. Сега от Доналд Тръмп бликат хрумвания, само че съгласно мен доста от тях също няма да проработят. Обикновено предизборната акция се построява не върху това, което приказва съперникът, а по-скоро върху оценката за триумфа на настоящия президент. Днес се основава чувството, че Съединени американски щати са изгубили пътя и делата в страната не вървят добре. На тези избори Камала Харис – защото тя беше вицепрезидент – беше обсъждана като бранител на статуквото. Гласуването, което наблюдавахме в продължение на няколко дни, потвърди, че американците по-скоро ще предпочетат противника на Камала, т.е. – смяна на политическия курс, вместо неговото продължение.

- И двамата претенденти за президентския пост не бяха блестящи, меко казано, само че все пак всеки от тях до последно защитаваше своята позиция за това по какъв начин би трябвало да се развиват Съединени американски щати. Тази акция сподели ясната разлика във вижданията за американското бъдеще. Днес успеха завоюваха Тръмп и републиканците. Какви промени могат да чакат Съединени американски щати? Ще се промени ли въобще нещо във вътрешно- или външнополитическия живот на страната?

- Не бих споделил, че републиканците и демократите имат ясно разграничени показа за бъдещето на Съединени американски щати. В този смисъл изборите от 2024 година не са вододел за посоката, в която ще върви страната по-нататък, тъй като на процедура никой не вижда такава посока.

Доналд Тръмп, съгласно мен, няма ясно обрисувана политическа тактика. Съединени американски щати имат необикновен взор върху структурата на интернационалните връзки – американският политически хайлайф е уверен, че Съединени американски щати резервират световната си политическа и военна доминация. По този метод, не е учудващо, че външната политика на Америка, в това число във връзка с Русия, Китай и страните от Близкия изток, се гради на увереността на Вашингтон в личната му изключителност, което, несъмнено, е фундаментално погрешно.

- Съединени американски щати е несъмнено могъща страна, само че към този момент не е хегемон.

- Нежеланието или неумението действителността да бъде забелязана такава, каквато е, пречи на Съединени американски щати да реализира външнополитическите си цели. Външната политика на Байдън беше образувана с оглед потребностите и опциите на хегемона Съединени американски щати, на „ еднополярния миг “, който към този момент е в предишното. Старецът Байдън продължаваше да има вяра в лозунгите от 1990-те години за Съединени американски щати като единствена свръхдържава и, несъмнено, неговият курс по отношение на Русия, Китай и Близкия Изток се оказа неуспех.

Събитията към Украйна се развиват напълно не по този начин, както чакаха американците. Войната в Близкия изток не е в интерес на Израел и Съединени американски щати. В връзките с Китай има напрежение, чиито последици са много неприятни за Байдън и неговата администрация. Американската външна политика се сблъсква със суровата реалност, само че Съединени американски щати към този момент нямат различни външнополитически тактики. Републиканците считат, че войната в Украйна е неприятна концепция, заради което Съединени американски щати би трябвало колкото може по-скоро да търсят път за оттегляне там. Мисля, че Тръмп в действителност ще стартира да мисли за способи за довеждане докрай на руско-украинския спор.

Не имам вяра, че републиканците ще желаят да продължат да спонсорират войната в Украйна и това е добре преди всичко за Украйна, тъй като Украйна понася по-тежки загуби. Приключването на този спор би разрешило, несъмнено, да си отдъхнат и на Русия, и на Съединени американски щати.

Що се отнася до Близкия изток, Тръмп няма ясна визия каква ще бъде външната му политика в тази посока. Тръмп постоянно е бил парещ последовател на Израел, само че цялостна поддръжка за Израел в този момент не е най-печелившата тактика. В този миг няма ясно схващане за бъдещите дейности в извънредно рисковия и дестабилизиран през днешния ден Близкоизточен район. Палестинско-израелският спор е по изискване взривоопасен и има капацитет да предизвика неустойчивост и в други райони.

Ситуацията с Китай е още по-сложна и объркана, защото американският естаблишмънт споделя общо чувство за Китай като за зложелател. И Тръмп, и Харис се придържаха към антикитайската изразителност в акциите си. Тръмп декларира, че не желае изостряне на комерсиалната война с Китай, само че все пак упорства за въвеждане на нови мита. Много поддръжници на Тръмп разчитат на борба с Китай, което, съгласно мен, е самоубийствено и напълно безразсъдно. Растящата мощ на Китай, Русия и други районни страни оказва въздействие на ролята и мястото на Съединени американски щати в интернационалните работи. Външната политика на Съединени американски щати доста мъчно откликва на структурните промени и продължава да е настояща по отношение на 1990-те години, само че не и по отношение на днешния ден. През 1992 година външнополитическият курс на Съединени американски щати направи неправилна маневра поради концепциите на неоконсерваторите за Съединени американски щати като хегемон. Днешните американски политици към момента се придържат към този стар курс, без значение от това, че той става все по-опасен и унищожителен.

- В Европа с отчаяние и боязън чакат първите решения на новия американски президент. Възможно е, въпреки и малко параноично, европейците да имат вяра, че Тръмп може значително да отслаби трансатлантическите връзки. Аз не мисля, че това е допустимо, само че въпреки всичко, съгласно Вас, какво чака Европа?

- Европа към този момент доста години обитава в отчаяние и боязън. Очевидно е, че за 27-те страни с разнообразни история, светоусещане и равнище на развиване е доста мъчно да стигнат до едно и също мнение. За да избегне потребността да съгласува външнополитическия курс на европейските дребни и огромни страни, Европа тихомълком съобщи отговорността за насърчаване на личния си външнополитически курс в ръцете на Съединени американски щати. Европа се отхвърли от концепцията за европейска външна политика и призна външната политика на Съединени американски щати, която е всъщност външна политика на НАТО.

НАТО не е Съединени американски щати плюс Европа, не е алианс, а е Съединени американски щати сами по себе си, с техния нуклеарен чадър и техните военни запаси.
За страдание, Европа престана да мисли. На този стадий не съществува европейска външна политика. В Брюксел се вземат решение въпросите на НАТО, а не на Европейски Съюз, защото той се трансформира в самобитен „ придатък “ на Северноатлантическия алианс. Сега на американската политическа сцена се появява Тръмп, който, от една страна не е поддръжник на НАТО, а въпреки това не демонстрира особени благосклонности към Европа. Какво прави Европа?

Вместо да изпадат в суматоха, европейските страни би трябвало да разработят поредна външна политика. Европа не може напълно да разчита на Съединени американски щати. Нужно е създаване на европейски външнополитически курс и Европа беше на правилен път, когато сътвори и разви Организацията за сигурност и съдействие в Европа, при ръководството в Русия на Горбачов, Елцин и първите години на Путин. Съединени американски щати си сътрудничеха с Европа по основаването на механизъм за групова сигурност, само че Европа се отхвърли от това съдействие в интерес на НАТО, отмествайки ОССЕ на втори проект. Това решение се трансформира в огромната неточност на Европа.

Според мен в Европа има структурни проблеми, свързани с укрепването на позициите на източноевропейските страни. Мнението на страните от Прибалтика и Полша – ярки русофоби – през днешния ден има непропорционално огромна тежест в Брюксел. Полша, Литва, Латвия и Естония в действителност управляват позицията на Европейската комисия в региона на външната и отбранителната политики, което значи в някаква степен и на НАТО, която се кани да се опълчи на Русия. Тръмп не се интересува изключително от всичко това, по тази причина на Европа ще ѝ се наложи да премисли войнствения си метод и това би трябвало да бъде направено от Германия, Франция и Италия – страните с най-голямо население и най-голяма тежест, които биха могли да дефинират европейския външнополитически курс. Да, с успеха на Тръмп Европа се разсънва в комплицирано, нещастно, смутено положение. Тя би трябвало да се успокои и поредно да обмисли личните си ползи, както и да осъзнае, че сляпото придвижване във фарватера на НАТО в никакъв случай не е имало смисъл за Европа.

- Тръмп има вяра в покупко-продажбите, непрекъснато поставя акцент върху това. Според мен Тръмп има извънредно опростена визия за Путин и за това по какъв начин би трябвало да се отнася с него. Ще има ли някакъв прогрес по съветското направление?

- Надявам се на това и мисля, че е допустимо възстановяване на връзките. Може би бъркам, може би съм прекомерно доверчив, само че аз в действителност мисля, че Тръмп не обича войната. Има доказателства за моята позиция. Първо, самият Тръмп неведнъж е споменавал това. Второ, той е единственият актуален президент, който не е започвал войни и се е опитвал по всякакъв начин да ги заобикаля. Иска ми се да се надявам, че Тръмп е срещу военните конфликти, тъй като, в случай че това в действителност е по този начин, то е доста значимо във връзка с актуалните спорове.

Понякога Тръмп е последовател на едностранните дейности, в някои неща е неустойчив, в някои неща е непредсказуем, само че не мисля, че той е милитарист. Това събитие може да стане съображение за преустановяване на спора в Украйна. Всеки ден в течение на последните няколко години съм подчертавал потребността от позвъняване до съветския водач и уверяването му, че НАТО няма да се разраства с Украйна и Грузия. Предполагам, че в случай че сходен диалог сред Москва и Вашингтон се състои, бойните дейности в дословен смисъл биха се прекратили в същия миг. След привършване на бойните конфликти могат да се обсъдят границите, политиката, ограниченията за сигурност за Украйна и другите въпроси.

Руско-украинският спор е война срещу разширението на НАТО и допускам, че Тръмп е в положение да осъзнае това, както и неговият вицепрезидент Джей ДиВанс.

Американската политическа класа не схваща същинската причина за спора, само че Тръмп може да стигне до същността – и тогава войната ще свърши.

- Моят финален въпрос е отдаден на положението на американската стопанска система. Изглежда като че ли американската стопанска система не е толкоз зле, само че доста американци въпреки всичко са недоволни от положението на нещата. Какви промени си коства да чакаме в тази област?

- Позволете да Ви уверя, американската стопанска система не е в най-хубавото си положение, както евентуално не е и в най-лошото, в случай че гледаме простите и общоизвестни стопански индикатори, като да вземем за пример Брутният вътрешен продукт. Но в случай че се вгледаме, в Съединени американски щати към момента са нерешени доста обществени и стопански проблеми, два от които са взаимносвързани.

Първо, в Съединени американски щати се резервира огромният бюджетен недостиг. Независимо от ниската безработица, станалият към този момент продължителен бюджетен недостиг резервира равнище от 6 % от Брутният вътрешен продукт. Подобна обстановка е сигнал за това, че ние нямаме схващане по какъв начин да управляваме държавния бюджет. В добавка към това, завръщайки се в Белия дом Тръмп ще изиска понижаване на налозите. Големият държавен дълг, който през днешния ден съставлява над 100 % от нашия народен приход, колосалният бюджетен недостиг и неналичието на политически консенсус – това е съществено и то съставлява днешната ни обстановка, освен това не като част от кратковременен политически или стопански цикъл, а в дълготрайна вероятност.

Вторият проблем е запазващото се неравноправие в Съединени американски щати. Разликата в приходите сред работническата класа и служащите на интелектуалния труд е доста огромна. Работническата класа поддържа Тръмп, тъй като Тръмп дава обещание да усъвършенства ситуацията на служащите и да усили приходите им. Не мисля, че Тръмп има съответен проект за деяние, само че обещанията към работническата класа работят като политически мотив. Социалното неравноправие в Съединени американски щати пораства и ще продължава да пораства и отсега нататък, не на последно място поради революцията в региона на Изкуствения разсъдък и роботизацията. При съществуването на съществени обществени и финансови проблеми ние нямаме никакъв политически консенсус по отношение на методите за справяне с тях. Аналогично и Тръмп няма никаква визия за дълбочината на проблемите на Съединени американски щати.

Инфо: globalaffairs.ru

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова