Доц. д-р Мартин Димитров: За последните 13 века българинът живее най-добре сега
Интервю на доцент доктор Мартин Иванов за " 24 часа "
- Българинът живее най-добре в този момент, за първи път от 13 века харчим 32-33% от фамилния бюджет за храна, до момента в който при соца - над 47%
- Нашето потомство плати цената на най-тежката монетарна криза от 1750 година насам - хиперинфлационния пик от 1997-1998 година
- През 1985 година 1 кг бял хляб струва 40 ст., преизчислена с инфлацията до 2020 година, днешната му цена е 2,40 лева
- Докъм 20-те и 30-те години на ХХ век българите не изчакват доматите да узреят, а ги консумират зелени в туршии
Изчислихте инфлацията в България от 1750 до 2020 година Кога се оказа, че е живял най-добре българинът, господин Иванов?
Колкото и да е мъчно да си го представим, най-добре живеем сега. Истината е, че българите в никакъв случай не са били изключително богати и са имали релативно невисок стандарт на живот. Съдим за това освен по изчислението на инфлацията, само че и от данните ни за Брутният вътрешен продукт, за продължителността на живота, за здравния статус на българина, за одобряваните калории. Същевременно нашето потомство, което несъмнено е най-богатото през последните 13 века, бе орисано да изживее и най-тежката парична рецесия от 1750 година насам. Имам поради хиперинфлационния пик от 1997-1998 година В резултат на няколкодесетилетното угнетяване на инфлацията през годините на комунизма точно ние трябваше да преминем през внезапното повишаване на цените в границите на месеци, а не на години и дори десетилетия, както в останалите елементи на Европа. Трябваше да научим по сложния метод, че няма по какъв начин да излъжем историята или най-малко стопанската система. Всичко си има цена и ние с вас, дружно с още доста други българи, я платихме.
Мит на носталгиците по соца ли е, че тогава е било най-евтино?
Да, несъмнено. И в случай че използваме един корав, непрекъснат български лев, цената на хляба да вземем за пример след 2002-2003 година спада до равнищата на най-хубавите години на социализма. Същото важи и за доста други изследвани от нас основни артикули, които са част от потребителската ни кошница.
Ние, българите, нормално сме носталгици. Жалим по отминалите златни времена, в това число и когато сме били под сянката на падишаха. Едва 25 години след Освобождението, през 1899-1900 година, в може би най-авторитетното ни научно списание на Българското икономическо сдружение се водят яростни разногласия " не беше ли по-добре да си останем в границите на Османската империя - там бяхме по-добре ". Нищо чудно и ние да изглеждаме по този метод на бъдещите генерации.
Откъде черпихте данни?
От формалната ни статистика и от архивни документи из цялата страна, с цел да добием визия за най-отдалечените интервали. До 1887 година няма публични данни за цените и това наложи да обиколя 57 музеи и архиви, да проуча съхраняваните там над 1000 търговски бележника и да събера над 46 хиляди цени на артикули сред 1750 и 1886 година Оттам нататък използваме единствено публични данни.
Ползваните бележници съдържат комерсиалните записи на разнообразни наши компании и персони, водили мемоари за стопанските си действия. За жал, за едни години за избрана част от страната има непокътнати бележници, а за други години - друга. Осреднихме по старателен метод цените и приложихме най-съвременни способи на Евростат, с цел да получим крайната картина на инфлацията, показателя на потребителските цени.
Хляб, сирене, кисело мляко, ориз, фасул, месо, зехтин и слънчогледово олио, зеленчуци и плодове, захар, сол, вино, ракия, тютюн, цигари, платове, свещи, газ, кафяви въглища, вар, цимент, транспортни услуги (коларски, след това жп транспорт), сапун, овес. Тези артикули са в българската потребителска кошница близо 3 века съгласно изследването ви. Каква е логиката таман тези артикули и артикули да попаднат в нея?
Прието е показателят на инфлацията, какъвто направихме, да слага в числителя цени, а в знаменателя – относителната им тежест в домакинския бюджет на хората. Благодарение на изследването на двама френски откриватели успяхме да открием първия запазил се разходен бюджет на българско семейство, живяло в Самоков през далечната 1848 година Тъкмо то сложи първия жалон в опита ни да определим стоките в потребителската кошница и да оценим относителната им тежест.
Как са се движили стойностите на хранителната част от фамилния бюджет в другите исторически интервали?
Това първо изследване демонстрира, че за храна дедите ни са отделяли към 47% от всичките си разноски. Любопитното обаче е, че и съгласно идващите проучвания от 1925, 1928, 1939 година чак доникъде на 80-те години на предишния век за храна отиват 45, 46, 47% от домакинския бюджет, в никакъв случай под 43. Като прибавим разноските за алкохол, цигари и облекло, делът им дружно с храната може да стигне 65-70% от бюджета за най-важните всекидневни потребности, без които не може. Това никога не приказва за някакво изключително благосъстояние.
Бюджетът също по този начин издава какъв е приемът на калории в едно домакинство. Те се доставят от консумация на високоенергийни храни на ниски цени като самун и хлебни произведения. Зеленчуците, месото, млякото и млечните артикули тогава участват епизодично или сезонно на трапезата на българина. Мислим си, че шопската салата я е донесъл хан Аспарух, само че в реалност, както сподели сътрудника Ст. Дечев, се е появила чак през 60-те години като създание на " Балкантурист ".
Сигурно ще се учудите, само че докъм 20-те и 30-те години на предишния век българите не изчакват доматите да узреят, а ги употребяват зелени в туршии. И макар че имаме плодове и зеленчуци, трапезата ни се цялостни с това, което ще ни даде доста калории: фасул, леща, ориз, самун и зърнени храни под формата на каши, попари. Такава е картината от XIX докъм 90-те години на XX век - в този просторен интервал българите дават над 40% от разноските си за храна.
Сега какъв брой даваме?
За първи път в хилядолетната ни история или най-малко в последните 270 година на проучването ни разноските за храна падат под 40% към влизането ни в Европейски Съюз. Днес към този момент са още по-надолу – 32-33%, което към момента е високо по отношение на останалите европейски страни, само че е голям напредък по отношение на нашето минало.
Любопитно е през какви парични единици сметнахте стойностите на продуктите в потребителската ни кошница за тези 270 години?
Ползваме нашата национална парична единица - лев. Преди Освобождението обаче левът не съществува, в границите на Османската империя се пазари с грош. Успяхме да съберем над 6000 негови котировки по отношение на франка, водейки се от логиката, че през 1880 година българският лев е избран да се равнява таман на френския франк. Така френската валута ни послужи за мост сред гроша и лв..
Според вашите сметки цените са се вдигнали 3800 пъти от 1989 до 2020 година, по време на социализма - 4 пъти. Хлябът през днешния ден по-достъпен ли е? През 2022 година имаше скокове в цената му, по-скъп е и сега.
Цената на хляба в действителност се държи най-равновесно за тези 270 години. Но в случай че цената на 1 кг бял самун през 1985 година е към 40 ст. и в случай че към тези пари се прибави цялата насъбрана инфлация до 2020 година, то този самун би трябвало да коства днешни 2,40 лева А цената му към 2020 година е доста по-ниска - 1,65 лева за кг бял самун. Същото важи за голям брой други артикули.
Погледнах графики от изследването ви по какъв начин са се движили цените на алкохола - оказа се, че днешните са сравними с тези през 1810, 1876, 1894, 1918 година, като най-скъп алкохолът е бил през 1942-1948 година Захарта и строителните материали пък бележат най-евтиния си интервал през последните години, а тютюнът - най-скъпият.
Впрочем бяхме създали калкулации за това какъв брой би коствал лек автомобил " Москвич " в този момент, в случай че през 1985 година е коствал 6400 лева И се оказа, че цената, която през днешния ден би трябвало да заплати неговият покупател, е 32 721 лв.. А ние знаем, че даже и доста по-луксозни коли през днешния ден може да бъдат закупени на по-ниски цени.
Колко биха коствали през днешния ден кофичка кисело мляко и литър прясно?
Киселото и прясното мляко не са били предмет на търговия до Освобождението или това е било необичайност. Произвеждали са ги в семейството и са ги консумирали вкъщи. Това наложи да изключим тези две значими артикули от нашата кошница. Но в случай че се върна на предходния ви въпрос, като цяло наклонността при цените на по-голямата част от потребителската кошница през днешния ден е под онази през социализма. Покачване обаче има при цените на публичния превоз...
Не се удивлявам - за билетчето от 6 ст. от интервала на социализма се приказва и до момента.
Аз пък си припомням, че можеше да се организира диалог за 2 стотинки от социална телефонна кабина. Всъщност главното предимство на нашия инфлационен показател е, че разрешава да отидем оттатък политическата и военната история. Да надникнем в кухните и в спалните на нашите предци, да забележим по какъв начин са живели. И също доста значимо – да превърнем в днешни левове всяка една цена от последните 270 години. Ето един образец. Със сигурност си спомняте Рада Госпожина от " Под игото " - младата учителка в едно не доста огромно населено място. Та съгласно Иван Вазов Рада Госпожина получава през 1876 година 1000 гроша учителска заплата. В наше време обаче, в случай че към тези тогавашни 1000 гроша, равни на настоящи 18 лв., използван темповете на инфлация от 1876 година до 2020 година, Рада Госпожина би трябвало да получава 1280 лева, само че не за месец, а годишно. Докато месечната заплата на преподавател през 2020 година е 1459 лева, или 17 508 лева годишно. Изводите са ясни от единствено себе си.
Във ваша презентация прочетох, че действително доста от стоките са станали по-достъпни за българина след влизането ни в Европейски Съюз. Дали обаче сте правили съпоставяне със междинните приходи, които биха улеснили достъпа до безспорно по-големия избор на артикули, който има през днешния ден съвременникът?
За някои от стоките сме правили калкулации, за други - следва. Но сме приготвили още едно забавно съпоставяне. През 1878 година заплатата на министър е била към 1000 тогавашни лв.. Днес обаче, в случай че следваме единствено общия ритъм на инфлацията, той би трябвало да получава 72 986 лева, кръгло 73 000 лв.. А сегашната заплата на един министър е към 10 пъти по-ниска.
Заплатата на министър през 1939 година е 20 500 тогавашни много обезценени от Първата международна война лв.. В днешни пари тази заплата би се равнявала пък на към 60 хиляди лв..
Какво ѝ липсва на българската потребителска кошница спрямо другите европейски и потреблението на кои артикули през днешния ден е намаляло?
Търсихме основни и непрекъснати артикули за тази кошница за последните 270 година и единствено по изключение сме прескачали от един продукт към различен в другите интервали - когато модите са се сменяли или технологиите са се обновявали. Например изначало българите са носили вълнени облекла, по-късно, в навечерието на Балканските войни, минават на памучни. Същото е за осветлението - изначало употребяват лоени свещи, след това идват газените лампи и най-сетне минаваме на електричество. Разбира се, не можем да чакаме, че ще намерим цени на електричество през хиляда седемстотин и някоя си година.
А какво липсва от кошницата? В исторически проект - всичко отвън храни и малко облекла. И тези 32% месечно, с които плащаме трапезата си, не престават да са прекомерно високи за западноевропейското равнище. Със сигурност семействата в развитите европейски страни не отделят повече от 15-20% от бюджета си по това перо. Това им дава доста повече средства за други, първокласни артикули спрямо бедняшкия ни домашен бюджет.
Визитка
Доц. доктор Мартин Иванов е роден през 1970 г. във Велико Търново. Завършил е британска гимназия в Русе, а по-късно история в СУ. Между 1999 и 2015 година е доцент в Института по история при Българска академия на науките, а от 2015 година е доцент в катедра " Социология " в СУ.
Председател на Държавна организация " Архиви " (2011-2013). Съветник по обучение и просвета на президента Росен Плевнелиев. Министър на културата в служебния кабинет " Близнашки " (2014). Посланик на България във Финландия (2016-2020)
- Българинът живее най-добре в този момент, за първи път от 13 века харчим 32-33% от фамилния бюджет за храна, до момента в който при соца - над 47%
- Нашето потомство плати цената на най-тежката монетарна криза от 1750 година насам - хиперинфлационния пик от 1997-1998 година
- През 1985 година 1 кг бял хляб струва 40 ст., преизчислена с инфлацията до 2020 година, днешната му цена е 2,40 лева
- Докъм 20-те и 30-те години на ХХ век българите не изчакват доматите да узреят, а ги консумират зелени в туршии
Изчислихте инфлацията в България от 1750 до 2020 година Кога се оказа, че е живял най-добре българинът, господин Иванов?
Колкото и да е мъчно да си го представим, най-добре живеем сега. Истината е, че българите в никакъв случай не са били изключително богати и са имали релативно невисок стандарт на живот. Съдим за това освен по изчислението на инфлацията, само че и от данните ни за Брутният вътрешен продукт, за продължителността на живота, за здравния статус на българина, за одобряваните калории. Същевременно нашето потомство, което несъмнено е най-богатото през последните 13 века, бе орисано да изживее и най-тежката парична рецесия от 1750 година насам. Имам поради хиперинфлационния пик от 1997-1998 година В резултат на няколкодесетилетното угнетяване на инфлацията през годините на комунизма точно ние трябваше да преминем през внезапното повишаване на цените в границите на месеци, а не на години и дори десетилетия, както в останалите елементи на Европа. Трябваше да научим по сложния метод, че няма по какъв начин да излъжем историята или най-малко стопанската система. Всичко си има цена и ние с вас, дружно с още доста други българи, я платихме.
Мит на носталгиците по соца ли е, че тогава е било най-евтино?
Да, несъмнено. И в случай че използваме един корав, непрекъснат български лев, цената на хляба да вземем за пример след 2002-2003 година спада до равнищата на най-хубавите години на социализма. Същото важи и за доста други изследвани от нас основни артикули, които са част от потребителската ни кошница.
Ние, българите, нормално сме носталгици. Жалим по отминалите златни времена, в това число и когато сме били под сянката на падишаха. Едва 25 години след Освобождението, през 1899-1900 година, в може би най-авторитетното ни научно списание на Българското икономическо сдружение се водят яростни разногласия " не беше ли по-добре да си останем в границите на Османската империя - там бяхме по-добре ". Нищо чудно и ние да изглеждаме по този метод на бъдещите генерации.
Откъде черпихте данни?
От формалната ни статистика и от архивни документи из цялата страна, с цел да добием визия за най-отдалечените интервали. До 1887 година няма публични данни за цените и това наложи да обиколя 57 музеи и архиви, да проуча съхраняваните там над 1000 търговски бележника и да събера над 46 хиляди цени на артикули сред 1750 и 1886 година Оттам нататък използваме единствено публични данни.
Ползваните бележници съдържат комерсиалните записи на разнообразни наши компании и персони, водили мемоари за стопанските си действия. За жал, за едни години за избрана част от страната има непокътнати бележници, а за други години - друга. Осреднихме по старателен метод цените и приложихме най-съвременни способи на Евростат, с цел да получим крайната картина на инфлацията, показателя на потребителските цени.
Хляб, сирене, кисело мляко, ориз, фасул, месо, зехтин и слънчогледово олио, зеленчуци и плодове, захар, сол, вино, ракия, тютюн, цигари, платове, свещи, газ, кафяви въглища, вар, цимент, транспортни услуги (коларски, след това жп транспорт), сапун, овес. Тези артикули са в българската потребителска кошница близо 3 века съгласно изследването ви. Каква е логиката таман тези артикули и артикули да попаднат в нея?
Прието е показателят на инфлацията, какъвто направихме, да слага в числителя цени, а в знаменателя – относителната им тежест в домакинския бюджет на хората. Благодарение на изследването на двама френски откриватели успяхме да открием първия запазил се разходен бюджет на българско семейство, живяло в Самоков през далечната 1848 година Тъкмо то сложи първия жалон в опита ни да определим стоките в потребителската кошница и да оценим относителната им тежест.
Как са се движили стойностите на хранителната част от фамилния бюджет в другите исторически интервали?
Това първо изследване демонстрира, че за храна дедите ни са отделяли към 47% от всичките си разноски. Любопитното обаче е, че и съгласно идващите проучвания от 1925, 1928, 1939 година чак доникъде на 80-те години на предишния век за храна отиват 45, 46, 47% от домакинския бюджет, в никакъв случай под 43. Като прибавим разноските за алкохол, цигари и облекло, делът им дружно с храната може да стигне 65-70% от бюджета за най-важните всекидневни потребности, без които не може. Това никога не приказва за някакво изключително благосъстояние.
Бюджетът също по този начин издава какъв е приемът на калории в едно домакинство. Те се доставят от консумация на високоенергийни храни на ниски цени като самун и хлебни произведения. Зеленчуците, месото, млякото и млечните артикули тогава участват епизодично или сезонно на трапезата на българина. Мислим си, че шопската салата я е донесъл хан Аспарух, само че в реалност, както сподели сътрудника Ст. Дечев, се е появила чак през 60-те години като създание на " Балкантурист ".
Сигурно ще се учудите, само че докъм 20-те и 30-те години на предишния век българите не изчакват доматите да узреят, а ги употребяват зелени в туршии. И макар че имаме плодове и зеленчуци, трапезата ни се цялостни с това, което ще ни даде доста калории: фасул, леща, ориз, самун и зърнени храни под формата на каши, попари. Такава е картината от XIX докъм 90-те години на XX век - в този просторен интервал българите дават над 40% от разноските си за храна.
Сега какъв брой даваме?
За първи път в хилядолетната ни история или най-малко в последните 270 година на проучването ни разноските за храна падат под 40% към влизането ни в Европейски Съюз. Днес към този момент са още по-надолу – 32-33%, което към момента е високо по отношение на останалите европейски страни, само че е голям напредък по отношение на нашето минало.
Любопитно е през какви парични единици сметнахте стойностите на продуктите в потребителската ни кошница за тези 270 години?
Ползваме нашата национална парична единица - лев. Преди Освобождението обаче левът не съществува, в границите на Османската империя се пазари с грош. Успяхме да съберем над 6000 негови котировки по отношение на франка, водейки се от логиката, че през 1880 година българският лев е избран да се равнява таман на френския франк. Така френската валута ни послужи за мост сред гроша и лв..
Според вашите сметки цените са се вдигнали 3800 пъти от 1989 до 2020 година, по време на социализма - 4 пъти. Хлябът през днешния ден по-достъпен ли е? През 2022 година имаше скокове в цената му, по-скъп е и сега.
Цената на хляба в действителност се държи най-равновесно за тези 270 години. Но в случай че цената на 1 кг бял самун през 1985 година е към 40 ст. и в случай че към тези пари се прибави цялата насъбрана инфлация до 2020 година, то този самун би трябвало да коства днешни 2,40 лева А цената му към 2020 година е доста по-ниска - 1,65 лева за кг бял самун. Същото важи за голям брой други артикули.
Погледнах графики от изследването ви по какъв начин са се движили цените на алкохола - оказа се, че днешните са сравними с тези през 1810, 1876, 1894, 1918 година, като най-скъп алкохолът е бил през 1942-1948 година Захарта и строителните материали пък бележат най-евтиния си интервал през последните години, а тютюнът - най-скъпият.
Впрочем бяхме създали калкулации за това какъв брой би коствал лек автомобил " Москвич " в този момент, в случай че през 1985 година е коствал 6400 лева И се оказа, че цената, която през днешния ден би трябвало да заплати неговият покупател, е 32 721 лв.. А ние знаем, че даже и доста по-луксозни коли през днешния ден може да бъдат закупени на по-ниски цени.
Колко биха коствали през днешния ден кофичка кисело мляко и литър прясно?
Киселото и прясното мляко не са били предмет на търговия до Освобождението или това е било необичайност. Произвеждали са ги в семейството и са ги консумирали вкъщи. Това наложи да изключим тези две значими артикули от нашата кошница. Но в случай че се върна на предходния ви въпрос, като цяло наклонността при цените на по-голямата част от потребителската кошница през днешния ден е под онази през социализма. Покачване обаче има при цените на публичния превоз...
Не се удивлявам - за билетчето от 6 ст. от интервала на социализма се приказва и до момента.
Аз пък си припомням, че можеше да се организира диалог за 2 стотинки от социална телефонна кабина. Всъщност главното предимство на нашия инфлационен показател е, че разрешава да отидем оттатък политическата и военната история. Да надникнем в кухните и в спалните на нашите предци, да забележим по какъв начин са живели. И също доста значимо – да превърнем в днешни левове всяка една цена от последните 270 години. Ето един образец. Със сигурност си спомняте Рада Госпожина от " Под игото " - младата учителка в едно не доста огромно населено място. Та съгласно Иван Вазов Рада Госпожина получава през 1876 година 1000 гроша учителска заплата. В наше време обаче, в случай че към тези тогавашни 1000 гроша, равни на настоящи 18 лв., използван темповете на инфлация от 1876 година до 2020 година, Рада Госпожина би трябвало да получава 1280 лева, само че не за месец, а годишно. Докато месечната заплата на преподавател през 2020 година е 1459 лева, или 17 508 лева годишно. Изводите са ясни от единствено себе си.
Във ваша презентация прочетох, че действително доста от стоките са станали по-достъпни за българина след влизането ни в Европейски Съюз. Дали обаче сте правили съпоставяне със междинните приходи, които биха улеснили достъпа до безспорно по-големия избор на артикули, който има през днешния ден съвременникът?
За някои от стоките сме правили калкулации, за други - следва. Но сме приготвили още едно забавно съпоставяне. През 1878 година заплатата на министър е била към 1000 тогавашни лв.. Днес обаче, в случай че следваме единствено общия ритъм на инфлацията, той би трябвало да получава 72 986 лева, кръгло 73 000 лв.. А сегашната заплата на един министър е към 10 пъти по-ниска.
Заплатата на министър през 1939 година е 20 500 тогавашни много обезценени от Първата международна война лв.. В днешни пари тази заплата би се равнявала пък на към 60 хиляди лв..
Какво ѝ липсва на българската потребителска кошница спрямо другите европейски и потреблението на кои артикули през днешния ден е намаляло?
Търсихме основни и непрекъснати артикули за тази кошница за последните 270 година и единствено по изключение сме прескачали от един продукт към различен в другите интервали - когато модите са се сменяли или технологиите са се обновявали. Например изначало българите са носили вълнени облекла, по-късно, в навечерието на Балканските войни, минават на памучни. Същото е за осветлението - изначало употребяват лоени свещи, след това идват газените лампи и най-сетне минаваме на електричество. Разбира се, не можем да чакаме, че ще намерим цени на електричество през хиляда седемстотин и някоя си година.
А какво липсва от кошницата? В исторически проект - всичко отвън храни и малко облекла. И тези 32% месечно, с които плащаме трапезата си, не престават да са прекомерно високи за западноевропейското равнище. Със сигурност семействата в развитите европейски страни не отделят повече от 15-20% от бюджета си по това перо. Това им дава доста повече средства за други, първокласни артикули спрямо бедняшкия ни домашен бюджет.
Визитка
Доц. доктор Мартин Иванов е роден през 1970 г. във Велико Търново. Завършил е британска гимназия в Русе, а по-късно история в СУ. Между 1999 и 2015 година е доцент в Института по история при Българска академия на науките, а от 2015 година е доцент в катедра " Социология " в СУ.
Председател на Държавна организация " Архиви " (2011-2013). Съветник по обучение и просвета на президента Росен Плевнелиев. Министър на културата в служебния кабинет " Близнашки " (2014). Посланик на България във Финландия (2016-2020)
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ