Интервю на Деси ВЕЛЕВАМАЯ ЖЕКОВА е родена в Русе. Завършва

Интервю на Деси ВЕЛЕВА
МАЯ ЖЕКОВА е родена в Русе. Завършва магистратура " Квантова електроника и лазерна техника ", както и докторантура в същото направление в СУ " Св. Климент Охридски ". Работи като основен помощник във Физическия факултет на Софийския университет. > - Г-жо Жекова, бяхте началник на ученическия тим по физика, който завоюва два златни и два сребърни медала на Балканската олимпиада. В нея премериха сили 56 участници от девет балкански и пет гостуващи страни. Какво стои зад този триумф?
- Успехът се дължи главно на децата. Те поставиха съществени старания, още повече се подготвяха сами тъкмо за това съревнование.  Учениците имат засилен интерес към науката и това е наложителното изискване, с цел да реализиран тези резултати.
Като началник единствено подбрах най-хубавите, тези, които имат най-високи резултати от минали надпревари.
- Какво е мястото на България в света на надпреварите по естествени науки?
- Държавите от Източна Европа сме много напред в тази област. България обаче съществено се изпреварва от прилежаща Румъния, която е невиждан победител на балканските надпревари. Това не е инцидентно, защото там се натъртва на образованието по физика в учебно заведение. Не единствено часовете са повече, само че и образователният материал е на по-високо равнище.
- Как и от кой момент стартира подготовката на един възпитаник, с цел да бъде той сполучлив представител на страната ни в интернационално съревнование?
- Интересът към точните науки би трябвало да бъде построен още в началното учебно заведение. И тук не става въпрос безусловно за явяване на надпревари, а за целеустремено предизвикателство на вниманието към тези науки с на практика задания, с повече пояснение.
Много постоянно срещам гимназисти и студенти, които споделят, че още в началния курс на образование са се наплашили от математиката и естествените науки. Процесът е траял и в прогимназията, което ги е отказало от по-нататъшно развиване в тази област. Не е нужно всички да стават олимпийци, само че е значимо образованието по точните науки да е на положително ниво.
Наясно съм, че учебното заведение не може да приготви на доста високо равнище учениците, тъй че те да се трансфорат в сполучливи състезатели. Те вървят на спомагателни уроци за тази цел или се занимават сами.> Златните медалисти са Маргулан Исмолдаев от Математическата гимназия във Варна и Георги Костадинов от Природоматематическата гимназия в Бургас. Сребърните оценки взеха Румен Димитров от Софийската математическа гимназия и Гео Калфов от Първа частна математическа гимназия
В тимовете нормално попадат деца от математическите гимназии и това е обикновено. Учениците, които са отишли в езиково учебно заведение, имат интерес към филантропичните науки и рядко се изявяват в точните. Това обаче не значи, че децата от по-малки обитаеми места, които са надалеч от математически учебни заведения, нямат късмет да се развиват в тази просвета. Амбициозните пътуват, вървят на школи в други градове. Затова отново споделям, че е доста значимо да се възбуди ползата от ранна възраст.
- Имат ли интерес учениците у нас към физиката и по какъв начин може да бъдат насърчени да се развиват в тази област?
- Моите съществени наблюдения са от изявените възпитаници. Те са амбициозни, въодушевени и с доста познания. Но да насърчаваш няколко деца с безапелационен афинитет към дадена област и всички деца в клас - това са две доста разнообразни неща. Все отново има наклонност към повишение на интереса към естествените науки. Надявам се, че процесът ще продължи.
Истината е, че множеството възпитаници, разрастващи се в региона на физиката, аплайват в непознати университети, а не остават в България. Затова у нас сега се търсят много физици, може би даже има апетит за експерти. За да се развие човек професионално, той би трябвало да отдели доста време и да влага в себе си. Минава през всички стадии - бакалавър, магистратура, докторантура, което значи, че са нужни най-малко осем години. Това отхвърля и доста претенденти.
- Общувате с най-успешните възпитаници, само че по какъв начин си обяснявате възходящите рецензии за равнището на междинното ни обучение? Какъв е казусът на просветителната ни система?
- Моите усещания от междинното учебно заведение са на база главно споделеното от студентите. Те споделят, че не помнят нищо от някои предмети, че са се " изгубили " някъде по средата на образованието. Уроците са учили наизуст, без да ги схващат и осмислят, изпитват ги и след 10 минути са не запомнили всичко. Не считам, че това е резултат от високо равнище на образователния материал, който те не схващат и че наличието би трябвало да се опрости. Уроците в този тип са нужни, с цел да се основат основите, над които да се надгражда. По-скоро казусът е, че учениците не са научени да учат. Няма човек, който да може с едно прочитане да осмисли наличието, нужно е най-малко три пъти то да се прегледа. А учениците не го вършат, постоянно " пестят " усилието си.
Проблемът е и сложен - не е единствено в учителите, в родителите, в учениците или в системата. Той не може да се позволи с магическа пръчка за една година. Ако в този момент обаче се положат старания и вървим в някаква вярна посока, резултатът ще се види най-малко след 10 години.
- Вие и сътрудниците ви се занимавате с поощряване и поддържане на интереса на децата към науката, самобитни модерни будители...
Не бих споделила, че сме будители. Децата са будителите. Ние им оказваме помощ. Но без тяхната самодейност нищо не може да се реализира. >