Боян Ангелов: Майсторите на писменото слово са пазители на свещения български език
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
БОЯН АНГЕЛОВ е роден на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършил е философия и българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е като редактор и основен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за метафизичен проучвания към Българска академия на науките, а от 1998 до 2005 година живее и работи в Швейцария, където приключва Академия за педагогичен науки с приет докторат. Специализира и преподава в региона на валдорфската педагогика, историята на философските системи и обществената логика на психиката. Автор e на над 30 стихосбирки и други произведения. От края на 2012 година е шеф на изд. " Български публицист ", а от юни 2014 година - ръководител на Съюза на българските писатели. Носител е на национални литературни награди, измежду които " Христо Смирненски " (2019), Вазовата премия за 2021 година, а в навечерието на 24 май бе почетен с медал " Св. св. Кирил и Методий " - огърлие, за изключително значимите му заслуги в региона на културата и изкуството.
- Г-н Ангелов, по традиция в навечерието на 24 май Съюзът на българските писатели раздаде своите годишни награди. Ще разкажете ли на нашите читатели за тях?
Корнелия Нинова връчва на Боян Ангелов новоучредената национална литературна премия " Христо Смирненски - 2019 "
Тези награди са може би най-стародавните в страната ни. Идеята е на проф. Иван Шишманов и първоначално са отличавани обособени произведения - разкази, стихове и така нататък Постепенно стартират да се награждават книги. Важно е да отбележим, че и през Втората международна война наложената процедура не се трансформира. Ако обърнем взор обратно, ще забележим, че знакови писатели и техните незабравими произведения са получавали годишната премия на Съюз на българските писатели. Ето за какво Управителният съвет на писателския съюз смята връчването на оценките за най-хубава книга от миналата година в другите жанрове като рационална опция да се даде справедлива оценка на протичащото се в региона на актуалното литературно творчество.
Ръководството на Съюз на българските писатели утвърждава докладчиците, които не би трябвало да имат свои издадени книги и които дават своите оценки, рецензии и желания във формата на обособени отчети. Провеждаме и открити литературни полемики, на които всеки създател може да изкаже своето единодушие или противоречие с докладчиците и да показа мнение за общия книжовен развой. Докладите от полемиката публикуваме в нашия книжовен седмичник " Словото през днешния ден ", който е качен в уеб страницата на Съюз на българските писатели в PDF формат. Всичко, случило се по време на литературната полемика, може да се прочете от заинтригуваните, без значение в кое кътче на планетата се намират.
Друга значима специфичност на годишните съюзни награди е опцията за тях да кандидатства и писатели, които не са членове на Съюз на българските писатели. Авторите или издателствата, с чиято емблема излизат книгите им, подават по два екземпляра от творбите в канцеларията на съюза не по-късно от 15 януари. Задължително изискване е в издателското каре на книгата да попада миналата година. Депозираните книги не се връщат, а се подаряват на публични, читалищни и учебни библиотеки в столицата и страната.Международен ден на поезията. Боян Ангелов с поетите Георги Константинов, Атанас Капралов, Димитър Милов, Румен Спасов и Бойко Ламбовски
- Защо е значимо да има такива награди? И какво ни споделят те?
- Нашето схващане за литературните награди е обвързвано със стимулирането на креативния развой. Те и съществуващите литературни състезания дават публичност на основаното от одобрени и млади дарования. А премиите, свързани с имената на български писатели, стават неръкотворни монументи на сътвореното от тях. За всичко това определяща е заслугата на десетките български общини, чиито управления правят оценка значимостта на литературното творчество и значимостта на писателите, родени там. Не мога да загатна всички награди, тъй като са десетки. В тях Съюзът на българските писатели заема изключително място при установяване носителя на съответния приз. А посланието на тези награди е контраст на всевъзможните опити за обезродяване на националната ни еднаквост, за обезличаване на историята ни посредством натрапване имената на шепа литературстващи продажници, спонсорирани обилно от чуждоземни фондации и либералстващи нихилисти.
Прави чест на Народно събрание на Българска социалистическа партия, че е основател и спомоществовател на национални литературни награди, свързани с имената на Георги Кирков, Христо Смирненски и Стефан Продев. Жалко е, само че е реалност прекъсването на интернационалните награди " Христо Ботев " и " Никола Вапцаров ", неглижирани от всички държавни управления, били на власт през трите десетилетия българска псевдодемокрация. А без Ботевото слово родните литература и журналистика са пустеещи пустини, без стиховете на Вапцаров отрудените българи са нищо повече от сираци на вечността.
- Накъде отива българската литература? И в благозвучие ли е тя с пулса на времето ни? Как се съхранява такава традиция?
- Българската литература е с хилядолетни обичаи и не изпитвам никакъв боязън за нейното бъдеще. Възмущава ме сегашното, което подхранва словоблудствата, дава опция на литературни пигмеи свободно да запълват политкоректния ефирен ефир. Днес диктатурата, упражнявана над свободно мислещите писатели, е потресаваща. Тази тирания не ги позволява до медиите, тъй като биха могли да нарушат комфорта на задокеанските кукловоди. А честните писатели, същинските и самостоятелни създатели, пишат за това, което усещат и мислят. Все отново съществуват към момента трибуни, където тези писатели могат да се изявяват.Кметът на Панагюрище Никола Белишки връчва Наградата " Любородие " на Боян Ангелов, 20 април 2022 година
Вестник " Словото през днешния ден ", в. " Земя ", списанията " Везни " и " Пламък " са такива издания. Искрено се надявам литературното приложение " Пегас " на вестник ДУМА да бъде възобновено, тъй като е очакване за писателите и изобщо за лявата интелигенция. Съюзът на българските писатели прави това, което е по силите му, с цел да съхранява литературните обичаи.
През есента ще честваме 75-годишнината от основаването на съюзното издателство " Български публицист ". То е свило до най-малко размера си, само че не е отшумяла славата му на едно от най-престижните издателства за българска литература с максимален брой подадени книги в Конгресната библиотека на Съединени американски щати. Макар и да е подложено на нелоялна конкуренция от голям брой частни издателства, за които книгата е нищо повече от търговски обект.
В уеб страницата на Съюз на българските писатели публикуваме месечен книжовен календар, в който означаваме юбилейни годишнини, книжовни министър председатели, национални и районни тържества.
- Чете ли книги българинът?
- По-възрастните генерации българи не са изгубили привързаността си към книгата, до момента в който при по-младите нещата са много трагични. Това оттегляне от литературата се дължи на доста фактори, само че главният е принизяването на българското обучение, прогонването на знакови писатели от образователните стратегии, чуждопоклонничеството и безпределният нихилизъм, обхванал всички публични пластове. Липсата на вероятност у младежите ги кара да търсят друга ценностна система, в която отечествената обич и поклонението пред предишното са понятия без смисъл и наличие. Забогатяването непременно и благодарение на разрешени и непозволени средства е станала висша " морална " добродетел. Защо му е тогава на човек да чете?
- Има създатели, които непрекъснато са в светлината на прожекторите, свирейки на струните на антикомунизма и неолибералните псевдоценности. В същото време доста стойностни произведения на други създатели по този начин и не доближават до необятния кръг читатели. Как може да се промени това?
- За такава смяна е нужна воля от страна на изпълнителната власт, само че признаци за такава не се следят. Националният ефир също е подложен на строга и безскрупулна цензура. Неолиберализмът е облечен в тогата на интернационалния нихилизъм и приема всичко, обвързвано с опазването на обичайните полезности като демонстрация на антихуманността.
В апелите за построяването на отворено общество е закодиран вълчият манталитет на интернационалния капитал, за който националните страни съставляват затруднение към нови и необозрими облаги за сметка на елементарните хора. Ето за какво тези апологети на неолиберализма се опасяват до злоба от свободните писатели, които не продават идеалите си за шепа сребърници.
- Пред какви провокации е изправен Съюз на българските писатели през днешния ден?
- В сегашния миг Съюз на българските писатели има близо 850 постоянни членове. Възрастовата граница е от 21 до 101 години. Има учени, професори, някогашни и сегашни дипломати, политици, учители, адвокати, лекари, икономисти. Има и писатели на свободна процедура. Тази професионална креативна колегия навлиза в своята 110-годишнина и е най-старата писателска организация в Европа. Редовен член е на Европейската писателска асоциация със седалище Брюксел.
Предизвикателство е, че страната не подкрепя финансово нито една от креативните гилдии - писатели, художници, актьори, музиканти, композитори, кино дейци, публицисти... Все отново това е интелектуалното благосъстояние на нацията и е нужно да се откри опция за финансова поддръжка на десетките хиляди професионални създатели. Умерен оптимист съм, че в обозримото бъдеще ще се случи и това.
- Какво стана със Закона за българския език? Май няма политическа воля това да се случи?
- Законът за отбрана и приложимост на българския език, книжовност и словесност е друга настояща тематика. Приемането му е заложено в предизборната платформа на Българска социалистическа партия и макар гневната опозиция от страна на неолибералните псевдодемократи, които не питаят особена респект към българския език, би трябвало да се отстоява тази витална нужда за нашето общество. Ние притежаваме светлината на българската кирилица, основана за по-малко от шест години от св. Климент върху основата на сътворената от светите братя Кирил и Методий глаголица. Новосъздадената писменост стартира да се употребява и от други православни нации - сръбския и съветския. Неслучайно съветският академик акад. Дмитрий Лихачов декларира, че плътта на българската страна е основана от Аспарух, а нейният дух - от светите солунски братя Кирил и Методий. Българското словесно благосъстояние е неизчерпаемо и неизчислимо. Затова е нужно да бъде предпазено със закон от вътрешни и външни зложелатели.
БОЯН АНГЕЛОВ е роден на 27 август 1955 година в Панагюрище. Завършил е философия и българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Работил е като редактор и основен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за метафизичен проучвания към Българска академия на науките, а от 1998 до 2005 година живее и работи в Швейцария, където приключва Академия за педагогичен науки с приет докторат. Специализира и преподава в региона на валдорфската педагогика, историята на философските системи и обществената логика на психиката. Автор e на над 30 стихосбирки и други произведения. От края на 2012 година е шеф на изд. " Български публицист ", а от юни 2014 година - ръководител на Съюза на българските писатели. Носител е на национални литературни награди, измежду които " Христо Смирненски " (2019), Вазовата премия за 2021 година, а в навечерието на 24 май бе почетен с медал " Св. св. Кирил и Методий " - огърлие, за изключително значимите му заслуги в региона на културата и изкуството.
- Г-н Ангелов, по традиция в навечерието на 24 май Съюзът на българските писатели раздаде своите годишни награди. Ще разкажете ли на нашите читатели за тях?
Корнелия Нинова връчва на Боян Ангелов новоучредената национална литературна премия " Христо Смирненски - 2019 "
Тези награди са може би най-стародавните в страната ни. Идеята е на проф. Иван Шишманов и първоначално са отличавани обособени произведения - разкази, стихове и така нататък Постепенно стартират да се награждават книги. Важно е да отбележим, че и през Втората международна война наложената процедура не се трансформира. Ако обърнем взор обратно, ще забележим, че знакови писатели и техните незабравими произведения са получавали годишната премия на Съюз на българските писатели. Ето за какво Управителният съвет на писателския съюз смята връчването на оценките за най-хубава книга от миналата година в другите жанрове като рационална опция да се даде справедлива оценка на протичащото се в региона на актуалното литературно творчество.
Ръководството на Съюз на българските писатели утвърждава докладчиците, които не би трябвало да имат свои издадени книги и които дават своите оценки, рецензии и желания във формата на обособени отчети. Провеждаме и открити литературни полемики, на които всеки създател може да изкаже своето единодушие или противоречие с докладчиците и да показа мнение за общия книжовен развой. Докладите от полемиката публикуваме в нашия книжовен седмичник " Словото през днешния ден ", който е качен в уеб страницата на Съюз на българските писатели в PDF формат. Всичко, случило се по време на литературната полемика, може да се прочете от заинтригуваните, без значение в кое кътче на планетата се намират.
Друга значима специфичност на годишните съюзни награди е опцията за тях да кандидатства и писатели, които не са членове на Съюз на българските писатели. Авторите или издателствата, с чиято емблема излизат книгите им, подават по два екземпляра от творбите в канцеларията на съюза не по-късно от 15 януари. Задължително изискване е в издателското каре на книгата да попада миналата година. Депозираните книги не се връщат, а се подаряват на публични, читалищни и учебни библиотеки в столицата и страната.Международен ден на поезията. Боян Ангелов с поетите Георги Константинов, Атанас Капралов, Димитър Милов, Румен Спасов и Бойко Ламбовски
- Защо е значимо да има такива награди? И какво ни споделят те?
- Нашето схващане за литературните награди е обвързвано със стимулирането на креативния развой. Те и съществуващите литературни състезания дават публичност на основаното от одобрени и млади дарования. А премиите, свързани с имената на български писатели, стават неръкотворни монументи на сътвореното от тях. За всичко това определяща е заслугата на десетките български общини, чиито управления правят оценка значимостта на литературното творчество и значимостта на писателите, родени там. Не мога да загатна всички награди, тъй като са десетки. В тях Съюзът на българските писатели заема изключително място при установяване носителя на съответния приз. А посланието на тези награди е контраст на всевъзможните опити за обезродяване на националната ни еднаквост, за обезличаване на историята ни посредством натрапване имената на шепа литературстващи продажници, спонсорирани обилно от чуждоземни фондации и либералстващи нихилисти.
Прави чест на Народно събрание на Българска социалистическа партия, че е основател и спомоществовател на национални литературни награди, свързани с имената на Георги Кирков, Христо Смирненски и Стефан Продев. Жалко е, само че е реалност прекъсването на интернационалните награди " Христо Ботев " и " Никола Вапцаров ", неглижирани от всички държавни управления, били на власт през трите десетилетия българска псевдодемокрация. А без Ботевото слово родните литература и журналистика са пустеещи пустини, без стиховете на Вапцаров отрудените българи са нищо повече от сираци на вечността.
- Накъде отива българската литература? И в благозвучие ли е тя с пулса на времето ни? Как се съхранява такава традиция?
- Българската литература е с хилядолетни обичаи и не изпитвам никакъв боязън за нейното бъдеще. Възмущава ме сегашното, което подхранва словоблудствата, дава опция на литературни пигмеи свободно да запълват политкоректния ефирен ефир. Днес диктатурата, упражнявана над свободно мислещите писатели, е потресаваща. Тази тирания не ги позволява до медиите, тъй като биха могли да нарушат комфорта на задокеанските кукловоди. А честните писатели, същинските и самостоятелни създатели, пишат за това, което усещат и мислят. Все отново съществуват към момента трибуни, където тези писатели могат да се изявяват.Кметът на Панагюрище Никола Белишки връчва Наградата " Любородие " на Боян Ангелов, 20 април 2022 година
Вестник " Словото през днешния ден ", в. " Земя ", списанията " Везни " и " Пламък " са такива издания. Искрено се надявам литературното приложение " Пегас " на вестник ДУМА да бъде възобновено, тъй като е очакване за писателите и изобщо за лявата интелигенция. Съюзът на българските писатели прави това, което е по силите му, с цел да съхранява литературните обичаи.
През есента ще честваме 75-годишнината от основаването на съюзното издателство " Български публицист ". То е свило до най-малко размера си, само че не е отшумяла славата му на едно от най-престижните издателства за българска литература с максимален брой подадени книги в Конгресната библиотека на Съединени американски щати. Макар и да е подложено на нелоялна конкуренция от голям брой частни издателства, за които книгата е нищо повече от търговски обект.
В уеб страницата на Съюз на българските писатели публикуваме месечен книжовен календар, в който означаваме юбилейни годишнини, книжовни министър председатели, национални и районни тържества.
- Чете ли книги българинът?
- По-възрастните генерации българи не са изгубили привързаността си към книгата, до момента в който при по-младите нещата са много трагични. Това оттегляне от литературата се дължи на доста фактори, само че главният е принизяването на българското обучение, прогонването на знакови писатели от образователните стратегии, чуждопоклонничеството и безпределният нихилизъм, обхванал всички публични пластове. Липсата на вероятност у младежите ги кара да търсят друга ценностна система, в която отечествената обич и поклонението пред предишното са понятия без смисъл и наличие. Забогатяването непременно и благодарение на разрешени и непозволени средства е станала висша " морална " добродетел. Защо му е тогава на човек да чете?
- Има създатели, които непрекъснато са в светлината на прожекторите, свирейки на струните на антикомунизма и неолибералните псевдоценности. В същото време доста стойностни произведения на други създатели по този начин и не доближават до необятния кръг читатели. Как може да се промени това?
- За такава смяна е нужна воля от страна на изпълнителната власт, само че признаци за такава не се следят. Националният ефир също е подложен на строга и безскрупулна цензура. Неолиберализмът е облечен в тогата на интернационалния нихилизъм и приема всичко, обвързвано с опазването на обичайните полезности като демонстрация на антихуманността.
В апелите за построяването на отворено общество е закодиран вълчият манталитет на интернационалния капитал, за който националните страни съставляват затруднение към нови и необозрими облаги за сметка на елементарните хора. Ето за какво тези апологети на неолиберализма се опасяват до злоба от свободните писатели, които не продават идеалите си за шепа сребърници.
- Пред какви провокации е изправен Съюз на българските писатели през днешния ден?
- В сегашния миг Съюз на българските писатели има близо 850 постоянни членове. Възрастовата граница е от 21 до 101 години. Има учени, професори, някогашни и сегашни дипломати, политици, учители, адвокати, лекари, икономисти. Има и писатели на свободна процедура. Тази професионална креативна колегия навлиза в своята 110-годишнина и е най-старата писателска организация в Европа. Редовен член е на Европейската писателска асоциация със седалище Брюксел.
Предизвикателство е, че страната не подкрепя финансово нито една от креативните гилдии - писатели, художници, актьори, музиканти, композитори, кино дейци, публицисти... Все отново това е интелектуалното благосъстояние на нацията и е нужно да се откри опция за финансова поддръжка на десетките хиляди професионални създатели. Умерен оптимист съм, че в обозримото бъдеще ще се случи и това.
- Какво стана със Закона за българския език? Май няма политическа воля това да се случи?
- Законът за отбрана и приложимост на българския език, книжовност и словесност е друга настояща тематика. Приемането му е заложено в предизборната платформа на Българска социалистическа партия и макар гневната опозиция от страна на неолибералните псевдодемократи, които не питаят особена респект към българския език, би трябвало да се отстоява тази витална нужда за нашето общество. Ние притежаваме светлината на българската кирилица, основана за по-малко от шест години от св. Климент върху основата на сътворената от светите братя Кирил и Методий глаголица. Новосъздадената писменост стартира да се употребява и от други православни нации - сръбския и съветския. Неслучайно съветският академик акад. Дмитрий Лихачов декларира, че плътта на българската страна е основана от Аспарух, а нейният дух - от светите солунски братя Кирил и Методий. Българското словесно благосъстояние е неизчерпаемо и неизчислимо. Затова е нужно да бъде предпазено със закон от вътрешни и външни зложелатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ