Интервю на Альона НЕЙКОВА- Колко време ви отне да се

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Колко време ви лиши " да се потопите в забавеното време " и да сътворите картините за " Посока юг ", Маестро?

- Последните години минаха извънредно. Външни условия прекрояваха и моето време. Работих към две години върху тези картини, само че имаше и интервали на спирания.

- Много са поетични думите ви, представени във връзка новата ви галерия на уеб страницата на изложба " Ракурси ". Изкушаван ли сте през годините освен от изобразителното изкуство, само че и от литературата?

- Думите, които съпътстват изложбите ми, са подбудени от мисли и страсти, които се стремя да предам, доколкото мога. Стоя от ден на ден настрана от претенциозните текстове, които вкарват в изложения през тъмните коридори на взети назаем понятия. Изкушенията на писането са опити да се вникне в мисленето, да се показа с думи един вътрешен опит. Аз върша това с подготвителните рисунки за картините. Трудно е да се рисува с думи, само че от време на време се получава.

- Представяте ли си хората, които демонстрират интерес към вашето творчество? Случвало ли се е да наблюдавате в профил по какъв начин реагират, разглеждайки картините ви по време на галерия? Харесва ли ви да се запознавате и да разговаряте с тези, които идват да видят вашите творби?

- Винаги съм имал предпочитание да беседвам с хора, които правят оценка позитивно или негативно работата ми. Опитвам се да вникна в думите им. Вярвам, че този контакт би разкрил нещо ново за мен.

- Важно ли е за вас да знаете какви персони се снабдяват с ваши творби?

- Бих желал да познавам хората, които имат мои картини. Има колекционери, за които събирането на произведения е съкровено занятие, което държат надалеч от любознанието на близките.

- Рисувате доста котки, тъй като ги предпочитате като животни или има друга причина?

- Като бях дребен, следих тези странни животни, които живееха в къща до нашата. Виждах по какъв начин те се трансформират, даже стават непредвидими, след което се връщат още веднъж към себе си.

- Съществува ли основана от вас творба, с която не бихте желали да се разделите, колкото и пари да ви оферират за нея?

- Да, постоянно имам картини, които вардя. Сега това са произведения, които рисувам с мисъл за моя внук Александър.

- С Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров създавате авангардната група " Градът ". Възможни ли са в този момент сходни обединявания сред създатели?

- Разбира се, че са вероятни обединяванията сред художници. Достатъчно е да споделят вижданията си за актуалното изкуство и да имат вяра, че дружно имат какво да предложат на публиката. Вярно е, че през днешния ден конкуренцията като че ли изостря връзките, само че постоянно има основа за съдействие, изключително когато то е обвързвано с нови креативен хоризонти.

- Направихте Вавилонската кула пред музея " Дом на хумора и сатирата " в Габрово като паметник на неразбирателството сред хората. Смятате ли, че тази творба в миналото ще спре да бъде настояща?

- Този паметник и през днешния ден е като стрела в центъра на целта на времето. Разноезичието, невъзможността за съгласие, подправените вести, враждебната тирада са построили новата Вавилонска кула на цифровите технологии. Информацията се движи с невероятна скорост, светът е станал наличен и обозрим, напредъкът на технологиите прави бита ни по-лесен. В същото време уважението към другия, е избутано от една безпринципна конкуренция, от дълбинно възприятие за неправда.

- Ваши творби са били показвани на изложения в Швейцария, Китай, Словения, Полша, Австрия, Англия, Германия, Съединени американски щати, Русия... Къде се чувствахте най-разбран като създател? В коя друга страна бихте желали да визиите изкуството си?

- България абсолютно е моето място в света. Тук работя и имам вяра, че даже въздухът ми оказва помощ. По време на престоя ми в Съединени американски щати също усещах поддръжка и схващане. В далечна Азия, по време на биеналетата в Пекин и на независимите ми изложения в Сеул, Хонконг и Шанхай, също открих своя аудитория. Духовната територия на България се уголемява, когато български актьори демонстрират изкуството си по света.

- Кога разбрахте, че сте видян като създател?

- Първата ми независима галерия през 1983 година в София ми даде убеденост, че въпреки и преди малко да съм напуснал Академията, съм на правилен път.

- Дъщеря ви - известната българска дизайнерка Ина Асса, основава прелестни шалове с изображения на ваши картини. Как реагирахте, когато тя ви показа тази концепция? Представяхте ли си в миналото, че Ина ще тръгне по вашия път и ще стане художник?

- Не съм отчаян от избора й да се насочи към модата. Ина беше напълно дребна, още не ходеше на учебно заведение, когато реши, че ще стане дизайнер. И остана поредна в решението си даже когато ние с майка й се опитвахме да я пренасочим към архитектурата. Не съм отчаян, че тя не избра чистото изкуство, даже се веселя. Изкуството, с всяка минала година, става все по-трудно занятие. Разбира се, и модата не е елементарно поле за реализация. Опитвам се да поддържам концепциите на щерка ми, без да се въвличам.

- Създател сте на катедра " Мода " в НХА. Какво ви дават преподавателската активност и срещите със студентите? Успявате ли да ги болестите с вашия жар в изкуството? Усещате ли, че новото потомство създатели няма да ви посрами в бъдеще?

- Много бих желал всичко, което знам и върша, да го споделя. Може би това е най-чистият прочувствен артикул в изкуството, което е отдаденост и откровеност. Контактът със студентите е най-прекрасното прекарване в моя живописен опит. Студентите добре осъзнават сложните условия, в които би трябвало да се изградят като създатели и като персони.

- Споделяте, че вашите родителите са ви научили на човещина, да бъдете добър... Ценят ли се тези качества през днешния ден?

- Надявам се положителното постоянно да е ориентир - за този, който вижда далеко, в вероятност.

- Смята се, че хората в чужбина са по-склонни да влагат в изкуство и по-често купуват картини и статуи - и за себе си, и като подарък за другари. Какви са наблюденията ви - има ли късмет елементарните хора в България да стартират да демонстрират също толкоз засилен интерес към художествени творби? Или нашите финансови благоприятни условия още дълго време няма да съответстват с желанията в това отношение?

- Безспорно, в Европа или в Америка има одобрени обичаи в това отношение: сбирки, музеи, сбирки на артефакти от всевъзможен порядък. Това са по едно и също време натрупвания и действителни благосъстояния. В България съществуват прелестни археологически музеи, да вземем за пример. Има и умна, отворена към света на изкуството аудитория, която посещава галериите. Притежанието на истински произведения към момента е разкош, който не всеки може да си разреши, за жалост.

- В онлайн пространството бе основана група, наречена " Купи изкуство, поддържа художник ", чиято цел е да подкрепи български създатели, наранени от свития пазар поради пандемията. Какво мислите за сходни начинания?

- Смятам, че това е потребна самодейност, изключително в интервала на затварянето поради пандемията.

- Носител сте на доста влиятелни награди за вашия гений. Има ли измежду тях най-ценна или най-желана? Важни ли са оценките за хора на изкуството?

- Наградите са единствено моменти на самопризнание. Те са част от културния развой. Най-високата премия е възприятието, че някак си потребен на другите.

- Какъв би бил светът без изкуство?

- Свят без изкуство би бил свят без хубост, добрина и смисъл. Не мога да си го показва даже като умствен опит...