Огнян Атанасов: Голяма част от трудовите злополуки не се декларират
Интервю на Аида Паникян
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов дава отговор за обществена отбрана, сигурност и здраве при работа, както и за обективен зелен преход и екология.
Завършил е география със компетентност климатология и хидрология, а по-късно и стопанска система. Работил е в СУ " Св. Климент Охридски " като експерт хидролог. От 1997 година в продължение на 10 години е бил шеф на " Човешки запаси и администрация ", ръководител на Комитета по условия на труд в " Кремиковци ". > " Между 5 и 8% от онкозаболяванията са свързани с работното място "
- Г-н Атанасов, кои интернационалните условия по сигурност и здраве при работа (БЗР) към момента не са въведени в българското законодателство?
- Сто и десетата сесия на Международната конференция на труда през юни 2022 година одобри, че безвредните и здравословния условия на труд са главно човешко право за всеки служащ. Това е първото разширение на главните човешки права от четвърт век насам и безспорен триумф за всички работещи в целия свят. С това решение Конвенция 155 за сигурност и здраве при работа от 1981 година и Конвенция 187 за поощряване на рамката за сигурност и здраве при работа от 2006 година стават съществени и всички страни членки на МОТ са длъжни да ги съблюдават, без значение дали са ги утвърдили.
В момента единствената европейска инструкция, която се трансформира, е за отбрана на работещите от канцерогени, мутагени и репродуктивни субстанции. Директивата има към този момент 4 промени, които са транспонирани в нашите нормативни актове, без последното. Включени са над 35 нови канцерогена и мутагена, само че към момента сме надалеч от обещаните 50. В България не сме пропуснали периоди за транспониране, само че за жалост това се случва съвсем постоянно в крайните периоди.
Преди дни 111-ата Сесия на МОТ одобри извънредно значими текстове за отговорностите на страните за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд във връзка със справедливия преход към нисковъглеродна стопанска система. Всяка страна би трябвало да формулира, извършва, следи, приспособява и от време на време преразглежда националните политики за сигурност и здраве при работа, свързани с изменението на климата и вложение в сигурността на труда и развиване на здравния потенциал и образование. Необходимо е и незабавно използване на ограничения за сигурност и здраве при работа за всички служащи, наранени от свързани с климата опасности и рискови метеорологични феномени, като се обърне внимание на следствията върху психическо и физическо здраве.
- Над 120 хиляди души в Европейски Съюз умират от рак на работното място. Каква е обстановката у нас?
- По самодейност на Европейската конфедерация на профсъюзите т.г. интернационалната синдикална общественост уважи паметта на служащите, изгубили своя живот заради болести от професионална експозиция на азбест, на който се дължат 53% от умрелите от рак, обвързван с работата. Азбестът е доста рисково канцерогенно вещество, което към момента участва в доста от нашите здания и е причина за доста предотвратими смъртни случаи в Европейски Съюз. 78% от професионалните ракови болести, приети в страните членки, са свързани с азбеста. При поемане, съдържащите се във въздуха азбестови нишки могат да доведат да вземем за пример до мезотелиом и рак на белите дробове, като сред експозицията и първите признаци на болестта изминават приблизително 30 години. През 2019 година от болести, свързани с работа с азбест в Европейски Съюз са умряли над 90 хиляди души.
На азбест са изложени сред 4,1 и 7,3 млн. служащи, от тях 97% са в строителството, включително майстори на покриви, водопроводчици, дърводелци или служащи по слагане на подови настилки. Два % са в бранша за ръководство на отпадъците. В Стратегията ДВълна на саниранеУ, чиято цел е до 2030 година годишният % на саниране на здания минимум да се удвои, в допълнение се акцентира какъв брой е значимо да се схване изчерпателен метод за справяне с азбеста.
У нас липсват систематични данни за наблюдаване на служащите, които са подложени на експозиция на азбест. Повечето от работещите в риск от излагане на азбест правят действия по разрушение, реорганизация или саниране, поддръжка на здания. Същото се отнася и за останалите рискови химични субстанции, които се употребяват в индустрията, селското стопанство, превоза и на практика са на всички места към нас.
Последните данни, които са ми известни са от 2017 година, съгласно EU-OSHA в България са умрели 1498 души от рак, обвързван с работата. Кой и по какъв начин е представял данни не мога да кажа. По данни на Националния център за публично здраве и разбори всяка година се записват над 30 хиляди нови болни от разнообразни типове рак. Редица проучвания демонстрират, че сред 5 и 8% от онкозаболяванията са свързани с работното място. Ако приемем, че единствено 5% от общите случаи у нас са свързани с специалността, това значи че най-малко 1500 български служащия са болни от рак, обвързван с работното място.
- Има информация, че близо три четвърти от заетите в земеделието са в риск от рак поради работа с рискови субстанции. Кои са най-честите болести, които предизвикват?
- Секторът е печално прочут като един от най-рисковите стопански действия във връзка с сигурност и здраве при работа. Около 68% от работещите в земеделието са в риск от канцерогенни болести от работа с или експозиция на рискови химически или биологични сътрудници - измежду тях са пестициди, хербициди, биоциди, медикаменти за животните.
Много постоянно трудовите злополуки в бранша са свързани с погрешно потребление на селскостопански машини, ръчна работа с тежести и други
Специфични са биогенните рискове, които включват мултиустойчиви микроби, водещи до заболявания по животни и служащите от отглеждането на животни, както и болести, породени от нови или инвазивни животни и растения (комари, кърлежи, алергенни растения и др.). Всички тези сътрудници предизвикват болести, които засягат основно работещите навън с животни и растения или имат контакт с тях. Това са рискове и за членовете на фамилиите им, доколкото те живеят постоянно във или покрай фермата.
Слънчевата радиация, изключително по време на прибиране на реколтата, също крие рискове. Много служащи са изложени на интензивно облъчване и от време на време на рискови горещи обстановки.
- Какво би трябвало да се предприеме?
- Необходимо е да се събират и анализарат статистически данни и информация за заплахите и рисковете, както и за превантивните ограничения и ръководството на рисковите субстанции. На тази база да се разработят национални осведомителни системи по БЗР, които да са съпоставими с тези на останалите страни от Европейски Съюз.
За да помогне в битката за оправянето с азбеста и другите рискови химични субстанции КНСБ стартира своята акция " Да спрем рака на работното място ", която цели да насърчи работодателите и служащите да ползват по-ефективни ограничения за попречване на рака на работното място.
- У нас постижима ли е нулева смъртност при трудови злополуки, откакто Европейски Съюз си сложи за цел 2030 година да няма смъртни случаи при тези произшествия?
- През 2022 година се следи тревожна наклонност на доста нарастване на смътните случаи при трудови злополуки. По оперативна информация на Национален осигурителен институт през м.г. са регистрирани 84 смъртни случаи - с 16 повече от миналата. Все още сме доста надалеч от нулева смъртност на работното място.
Отчетените трудови злополуки през 2022 са 2582 - със 190 повече от миналата. КНСБ продължава да смята, че огромна част от трудовите злополуки у нас не се заявяват пред съответните органи, до момента в който смъртните случаи при трудовите злополуки не могат да бъдат прикрити. У нас на 100 хиляди заети се регистрират почти 100 трудови злополуки, до момента в който за целия Европейски Съюз се регистрират 1300. Само във Франция са над 3000 на 100 хиляди заети! Това значи, че трудовите злополуки в България всеобщо не се заявяват и са най-малко 10 пъти повече.
- Какви ограничения би трябвало да бъдат взети, с цел да бъдат понижени смъртните случаи?
- Необходима е тактика и съответна стратегия от ограничения и дейности, която би трябвало да се извършва и регистрира всяка година с доста явен разбор на резултата от нейното използване. Според КНСБ са нужни промени в законодателство по тази тематика, които са обусловени от изменящия се свят на труда, обвързван със зелената и цифрова промяна.
В тази връзка КНСБ предлага да се сътвори непрекъсната експертна работна група по осъществяване на Националната стратегия по сигурност и здраве при работа 2022-2024 г. > > >
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов дава отговор за обществена отбрана, сигурност и здраве при работа, както и за обективен зелен преход и екология.
Завършил е география със компетентност климатология и хидрология, а по-късно и стопанска система. Работил е в СУ " Св. Климент Охридски " като експерт хидролог. От 1997 година в продължение на 10 години е бил шеф на " Човешки запаси и администрация ", ръководител на Комитета по условия на труд в " Кремиковци ". > " Между 5 и 8% от онкозаболяванията са свързани с работното място "
- Г-н Атанасов, кои интернационалните условия по сигурност и здраве при работа (БЗР) към момента не са въведени в българското законодателство?
- Сто и десетата сесия на Международната конференция на труда през юни 2022 година одобри, че безвредните и здравословния условия на труд са главно човешко право за всеки служащ. Това е първото разширение на главните човешки права от четвърт век насам и безспорен триумф за всички работещи в целия свят. С това решение Конвенция 155 за сигурност и здраве при работа от 1981 година и Конвенция 187 за поощряване на рамката за сигурност и здраве при работа от 2006 година стават съществени и всички страни членки на МОТ са длъжни да ги съблюдават, без значение дали са ги утвърдили.
В момента единствената европейска инструкция, която се трансформира, е за отбрана на работещите от канцерогени, мутагени и репродуктивни субстанции. Директивата има към този момент 4 промени, които са транспонирани в нашите нормативни актове, без последното. Включени са над 35 нови канцерогена и мутагена, само че към момента сме надалеч от обещаните 50. В България не сме пропуснали периоди за транспониране, само че за жалост това се случва съвсем постоянно в крайните периоди.
Преди дни 111-ата Сесия на МОТ одобри извънредно значими текстове за отговорностите на страните за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд във връзка със справедливия преход към нисковъглеродна стопанска система. Всяка страна би трябвало да формулира, извършва, следи, приспособява и от време на време преразглежда националните политики за сигурност и здраве при работа, свързани с изменението на климата и вложение в сигурността на труда и развиване на здравния потенциал и образование. Необходимо е и незабавно използване на ограничения за сигурност и здраве при работа за всички служащи, наранени от свързани с климата опасности и рискови метеорологични феномени, като се обърне внимание на следствията върху психическо и физическо здраве.
- Над 120 хиляди души в Европейски Съюз умират от рак на работното място. Каква е обстановката у нас?
- По самодейност на Европейската конфедерация на профсъюзите т.г. интернационалната синдикална общественост уважи паметта на служащите, изгубили своя живот заради болести от професионална експозиция на азбест, на който се дължат 53% от умрелите от рак, обвързван с работата. Азбестът е доста рисково канцерогенно вещество, което към момента участва в доста от нашите здания и е причина за доста предотвратими смъртни случаи в Европейски Съюз. 78% от професионалните ракови болести, приети в страните членки, са свързани с азбеста. При поемане, съдържащите се във въздуха азбестови нишки могат да доведат да вземем за пример до мезотелиом и рак на белите дробове, като сред експозицията и първите признаци на болестта изминават приблизително 30 години. През 2019 година от болести, свързани с работа с азбест в Европейски Съюз са умряли над 90 хиляди души.
На азбест са изложени сред 4,1 и 7,3 млн. служащи, от тях 97% са в строителството, включително майстори на покриви, водопроводчици, дърводелци или служащи по слагане на подови настилки. Два % са в бранша за ръководство на отпадъците. В Стратегията ДВълна на саниранеУ, чиято цел е до 2030 година годишният % на саниране на здания минимум да се удвои, в допълнение се акцентира какъв брой е значимо да се схване изчерпателен метод за справяне с азбеста.
У нас липсват систематични данни за наблюдаване на служащите, които са подложени на експозиция на азбест. Повечето от работещите в риск от излагане на азбест правят действия по разрушение, реорганизация или саниране, поддръжка на здания. Същото се отнася и за останалите рискови химични субстанции, които се употребяват в индустрията, селското стопанство, превоза и на практика са на всички места към нас.
Последните данни, които са ми известни са от 2017 година, съгласно EU-OSHA в България са умрели 1498 души от рак, обвързван с работата. Кой и по какъв начин е представял данни не мога да кажа. По данни на Националния център за публично здраве и разбори всяка година се записват над 30 хиляди нови болни от разнообразни типове рак. Редица проучвания демонстрират, че сред 5 и 8% от онкозаболяванията са свързани с работното място. Ако приемем, че единствено 5% от общите случаи у нас са свързани с специалността, това значи че най-малко 1500 български служащия са болни от рак, обвързван с работното място.
- Има информация, че близо три четвърти от заетите в земеделието са в риск от рак поради работа с рискови субстанции. Кои са най-честите болести, които предизвикват?
- Секторът е печално прочут като един от най-рисковите стопански действия във връзка с сигурност и здраве при работа. Около 68% от работещите в земеделието са в риск от канцерогенни болести от работа с или експозиция на рискови химически или биологични сътрудници - измежду тях са пестициди, хербициди, биоциди, медикаменти за животните.
Много постоянно трудовите злополуки в бранша са свързани с погрешно потребление на селскостопански машини, ръчна работа с тежести и други
Специфични са биогенните рискове, които включват мултиустойчиви микроби, водещи до заболявания по животни и служащите от отглеждането на животни, както и болести, породени от нови или инвазивни животни и растения (комари, кърлежи, алергенни растения и др.). Всички тези сътрудници предизвикват болести, които засягат основно работещите навън с животни и растения или имат контакт с тях. Това са рискове и за членовете на фамилиите им, доколкото те живеят постоянно във или покрай фермата.
Слънчевата радиация, изключително по време на прибиране на реколтата, също крие рискове. Много служащи са изложени на интензивно облъчване и от време на време на рискови горещи обстановки.
- Какво би трябвало да се предприеме?
- Необходимо е да се събират и анализарат статистически данни и информация за заплахите и рисковете, както и за превантивните ограничения и ръководството на рисковите субстанции. На тази база да се разработят национални осведомителни системи по БЗР, които да са съпоставими с тези на останалите страни от Европейски Съюз.
За да помогне в битката за оправянето с азбеста и другите рискови химични субстанции КНСБ стартира своята акция " Да спрем рака на работното място ", която цели да насърчи работодателите и служащите да ползват по-ефективни ограничения за попречване на рака на работното място.
- У нас постижима ли е нулева смъртност при трудови злополуки, откакто Европейски Съюз си сложи за цел 2030 година да няма смъртни случаи при тези произшествия?
- През 2022 година се следи тревожна наклонност на доста нарастване на смътните случаи при трудови злополуки. По оперативна информация на Национален осигурителен институт през м.г. са регистрирани 84 смъртни случаи - с 16 повече от миналата. Все още сме доста надалеч от нулева смъртност на работното място.
Отчетените трудови злополуки през 2022 са 2582 - със 190 повече от миналата. КНСБ продължава да смята, че огромна част от трудовите злополуки у нас не се заявяват пред съответните органи, до момента в който смъртните случаи при трудовите злополуки не могат да бъдат прикрити. У нас на 100 хиляди заети се регистрират почти 100 трудови злополуки, до момента в който за целия Европейски Съюз се регистрират 1300. Само във Франция са над 3000 на 100 хиляди заети! Това значи, че трудовите злополуки в България всеобщо не се заявяват и са най-малко 10 пъти повече.
- Какви ограничения би трябвало да бъдат взети, с цел да бъдат понижени смъртните случаи?
- Необходима е тактика и съответна стратегия от ограничения и дейности, която би трябвало да се извършва и регистрира всяка година с доста явен разбор на резултата от нейното използване. Според КНСБ са нужни промени в законодателство по тази тематика, които са обусловени от изменящия се свят на труда, обвързван със зелената и цифрова промяна.
В тази връзка КНСБ предлага да се сътвори непрекъсната експертна работна група по осъществяване на Националната стратегия по сигурност и здраве при работа 2022-2024 г. > > >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ