Интервю на Аида ПаникянВъпреки дългогодишния й управленски опит, преподавателска и

Интервю на Аида Паникян
Въпреки дългогодишния й управнически опит, преподавателска и научна активност, единственият претендент за шеф на НЗОК, не бе определен за шеф на НЗОК - проф. Жени Стайкова, дмн. Над половината от присъстващите в пленарна зала депутати (147) гласоподаваха " въздържал се ", което в съответния случай явно означаваше, че признават качествата на проф. Стайкова, само че партийната им обязаност не им разрешава да я поддържат. Никой от болшинството не се изрече от парламентарната естрада! Мнозинството отхвърли предлагането на Българска социалистическа партия разискванията да се излъчват по националните публични медии! Часове преди изключителното съвещание от ГЕРБ внесоха план за промени в Закона за здравното обезпечаване, с който затвърждават настоящия си надзор на НЗОК. Така дребните им операции извадиха нескрито подмолното им лице.> - Проф. Стайкова, има ли логичност в бюджета на НЗОК за 2023 година, откакто непрестанно порастват парите за медикаменти и за лечебни заведения?
- За страдание към момента разпределението на публичния финансов запас не е както би трябвало да бъде. Разходите за болнична помощ са 48% от общите на НЗОК против 30% приблизително на тези разноски в Европа, а тези за лекарствени артикули - 27% против 15-18% в Европа. Средствата за извънболнична помощ са 13,5% у нас, а в Европа - 26-28%. Това е абсурд, в случай, че в България сме водещи по заболяемост, инвалидизация и смъртност от хронични незаразни заболявания (инсулти, инфаркти, диабет, онкологични, ХОББ и др.). Крайно време е да се " обърне пирамидата " на систематизиране на обществения финансов запас в интерес на профилактиката на заболяванията и промоцията на здравето. По този метод ще се понижи сензитивно разпространяването на тези заболявания и ще се икономисат средства от скъпото болнично лекуване.
- Какво оферирате Вие? 
- Конкретни стъпки в тази тенденция са премахването на Данък добавена стойност върху лекарствените артикули, както е в множеството европейски страни, по-прецизното и действително остойностяване на клиничните пътеки (плащане не за медицински действия, а за резултата от лечението), централизиран търг в НЗОК за медикаментите за онкоболни и други Разбира се, главният фактор за дейно разходване на обществения запас е контролът и прозрачността - следене при всяка процедура и решения, които се взимат от Надзорния съвет на НЗОК. 
Много са значими анализът и опита на съответните експерти за обработка на големия размер от информацията в НЗОК за взимане на верните решения. За задачата би трябвало да се сътвори аналитично звено. 
Контролът в ръководството на финансовите средства, както и опцията на здравноосигурените, включително и пациентите, да имат достъп ще се улесни и уточни посредством завършване на електронната осведомителна система. 
- Всеки приказва за профилактика и предварителна защита на заболяванията, само че за юли и август Надзорният съвет на НЗОК реши лекарите от извънболничната помощ (ОПЛ и специалисти) да назначават 1/3 от избраните им през първо тримесечие на 2023 година проучвания (МДД), а и парите за профилактика в Министерство на здравеопазването са понижени с 88 млн.лв. Логично ли е? 
- В случая, особено за тази година, когато още нямаме бюджет за 2023 година, е признато решение, което е провокирано от актуалната обстановка. Добре е, че въпреки всичко в новия бюджет на НЗОК парите за извънболнична помощ са с 24% повече от тези за предходната година. 
- Как, съгласно Вас, може да се излезе от този обаян кръг?
- Здравето е най-ценната категория в живота ни! То няма цена, т.е. би трябвало да има консенсус сред всички - както сътрудниците при договарянето - Надзорния съвет на НЗОК, Министерство на здравеопазването, съсловни, браншови и пациентски организации, Министерството на финансите, по този начин и партиите, респективно народните представители. 
Необходимо е да се усилят средствата за профилактика, да се понижат разноските за медикаменти посредством разнообразни способи: 
- Генерично изписване (от лекари) и разпределяне от фармацевти най-евтин лекарствен артикул или генерично заменяне (лекарят изписва с комерсиално наименование, а фармацевтите отпускат най-евтино). В Германия се ползва подобен метод от здравния фонд - подтикват се фармацевти при осъществена спестовност за медикаменти.
- Профилактика и ранно разкриване на онкологични болести.
- Създаване на фонд за редки болести и за тежки стадии на онкологични болести. Министерство на здравеопазването има добър опит посредством търгове да понижи разноските и да управлява болничните аптеки за разпределяне на лекарствени артикули (за ХИВ).
- Демографската картина у нас е много тежка, а мнозина даже не знаят какво значи гериатрия, гериатрите се броят на пръсти. Какво е належащо да се направи в тази посока?
- Така е за жалост. Затова в Националния проект за възобновяване и резистентност е отредено място за " остаряването в положително здраве ". Министерство на здравеопазването приготвя Стратегия за гериатрия и гериатрична грижа с присъединяване на водещи специалисти в тази област. За страдание специалността " Гериатрия " към този момент не съществува, да не приказваме за модерно уредени домове за остарели хора (държавни) с грижа за тях. 
Чрез тази Стратегия и Планът за деяние към нея се възнамеряват европейски финансови средства. Надявам се тя да бъде утвърдена и осъществена. 
- По време на чуването Ви в парламентарната Комисия по опазване на здравето заявихте, че е належащо удвояване на средствата за извънболнична помощ. Как ще стане това? От къде ще дойдат тези пари?
- Това е допустимо да се случи при разискването на новия бюджет. Изисква се консенсус сред всички договарящи се страни и несъмнено смяна на структурата на опазване на здравето в България. Тъй като актуалният министър на опазването на здравето - проф. доктор Хинков и заместник-министърът доцент Михаил Околийски идват от най-големия теоретичен институт по публично здраве (НЦОЗА), като доцент Околийски беше и представител на България в Световната здравна организация, те са експерти по публично здраве със задълбочени познания и опит в това направление, както в народен, по този начин и в интернационален проект. Освен това от първите им изказвания разбираме готовността им за преимуществото на профилактика на заболяванията и промоция на здравето в опазването на здравето. Този развой ще бъде муден и нескончаем, тъй като единствено заделянето на повече средства не значи автоматизирано възстановяване на здравния статус на хората. 
- От 2006 година се приказва за диагностично-свързаните групи, само че нищо не е сторено. Време ли е да се мине към ДСГ и по какъв начин да стане това? Преминаването към ДСГ стрес ли е за здравната система?
- Мисля, че това ще бъде огромен трус в здравнана система. Клиничните пътеки " работят " повече от 20 години. Наистина има остра нужда от прецизирането им за по-точно и действително остойностяване, по-обновена методика на възнаграждение - не за здравна активност, а за реализиран резултат. Отдавна се приказва за ДСГ, само че с цел да бъдат въведени, би трябвало да се направи изчерпателен разбор, в това число модел за предстоящите резултати (за по-реално остойностяване и финансова рационалност) и едвам тогава вероятно да се наложат. 
Също по този начин би трябвало да се доверим на сходни европейски практики.
- През последните 2-3 години съвсем не се приказва за трансплантации. Здравият министър загатна, че отново ще се основава ИАТ, която неразбираемо за какво мина към одита. Административното разтакаване на това звено взема решение ли казуса с трансплантациите?
- За страдание броят на трансплантациите в България е най-малък спрямо тези в Европа. Независимо че имаме доста положителни лекари експерти в тази област, пречи тромавият административен модел, който неизбежно би трябвало да се промени. Отново можем да употребяваме опита на европейските сътрудници в това направление. 
Важното е да се стартира!