Милка Василева: 30 хил. медицински сестри у нас не достигат
Интервю на Аида ПАНИКЯН
12 май е рожденият ден на основателката на модерното сестринство Флорънс Найтингел. Отбелязва се като Световен ден на медицинските сестри от 1974 година по самодейност на Международния съвет на медицинските сестри (ICN). Тази година честваме и 20 години от основаването на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАЗПГ). За проблемите в бранша беседваме с нейния ръководител.>
- Г-жо Василева, кой е най-големият проблем пред българското сестринство?
- Българското сестринство е забравено. През годините бе унижавано и продължава да бъде неуважавано. Ниското възнаграждение и недобрите условия на труд са идващите по значимост проблеми.
- Какво значи за медицинските сестри, акушерките, лаборантите недобри условия на труд?
- Тази тематика е многопластова и по нея може да се приказва доста, само че заради обстоятелството, че има голям дефицит на медицински сестри, постанова се сътрудниците да работят на 2, някои даже на 3 места, с цел да изкарват задоволително средства за прекарване. От друга страна, с помощта на работенето на сестрите на повече от едно място, действа и система в опазване на здравето в България. Вече е процедура да се създават доста повече часове ексклузивен труд, в сравнение с разрешава Кодексът на труда. Една сестра/акушерка като работи на повече от едно работно място, постанова й се доста бързо да се приспособява в друга конюнктура в другите лечебни заведения, да работи с разнообразни материали, с разнообразни хора. Това е извънредно натоварващо и е една от предпоставките за демонстрация на синдрома на изпепеляването. В доста лечебни заведения има дефицит на материални средства и сътрудниците би трябвало да се оправят. Особено в разгара на пандемията имаше голям дефицит и на консумативи, и на персонални защитни средства. Все отново сътрудниците вършат всички допустимо, с цел да се оправят и при недобри условия на труд.
- Има ли лечебни заведения, които може да затворят поради дефицит или липса на медицински сестри?
- За страдание, няма стандарти по здравни грижи, които да дефинират за какъв брой пациенти би трябвало да се грижи една здравна сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и други експерти по здравни грижи. Както е известно, непрестанно се появяват нови лечебни заведения и аз постоянно запитвам: " А кой ще работи в тях? ", само че отговор не получавам. Не мога да кажа какъв брой лечебни заведения биха затворили заради липса на личен състав, само че доста скоро това ще стане ясно.
- Защо?
- В момента в страната работят към 23 хиляди медицински сестри, а действителният дефицит към този момент е към 30 хиляди
- Според данни на Национален статистически институт лекарите са към 29 хиляди.
- Да, сега даже не е изпълнено съотношението на 1 доктор да се пада 1 здравна сестра, което е някакъв български стандарт. Международните стандарти са сестра към пациенти, а не сестра към доктор. Съгласно стандарта на Международния съвет на сестрите, една здравна сестра приблизително би трябвало да обгрижва 5-6 пациента, съгласно спецификата на лечебното заведение.
В другите лечебни заведения сестрите дават отговор за друг брой пациенти. Но на доста места се постанова една сестра да дава отговор за 30 пациента, което е извънредно мъчно, с цел да се подсигурява качествена здравна грижа, да има добра връзка, сестрата да поддържа пациента. По тази причина обикновено е пациентите да не са задоволени от престоя си в лечебно заведение. В същото време и сътрудниците не са задоволени от работата си, тъй като не могат да дадат на пациента това, от което той се нуждае и би трябвало да имат ролкови кънки единствено, с цел да изпълнят назначенията на лекаря.
- Много пациенти се нуждаят от домашно лекуване, което допуска грижа от способена здравна сестра. Дори за една инжекция, даже в София е мъчно това да се уреди. Този проблем откри ли решение с измененията в Закона за лечебните заведения?
- Ще стартира от това, че въпросните операции са заложени в пакета действия на общопрактикуващия доктор. Но постоянно ОПЛ работят без здравно лице. Но даже и да работят с здравно лице, постоянно в огромните градове лекарят е в един квартал, а пациентът - в различен и самото напредване на сестрата е проблем. Онова, което БАПЗГ съумя да реализира след повече от 10-годишни борби, бе смяната в ЗЛЗ, съгласно която към този момент са регламентирани самостоятелните практики по здравни грижи. От предходната година към този момент са разкрити към 60 такива практики в цялата страна, като към 30 от тях към този момент работят. Някои са в София, само че имам информация и за работещи практики във Варна, Плевен, Монтана, Враца, Велико Търново и др.
Обратната връзка демонстрира, че хората са удовлетворени. В тези практики работят експерти по здравни грижи, които са с тапия, потвърдили са се като експерти и могат да обслужат качествено пациента. Още помним времето, когато имаше подправени уеб сайтове за такива услуги, и в тях не работеха медицински сестри. Сега тези практики са регламентирани и хората са в правото си, търсейки такава услуга, да изискат документ, че практиката е законна. Обикновено в тези практики работят сътрудници с задоволително опит в лечебни заведения, с цел да правят съответните операции. Те са работили в интензивни отделения, в хирургия и други тежки отделения и са добре готови. Обикновено тези сътрудници не работят единствено в тази процедура, а не престават кариерата си и в болница и в свободното си време правят упоменатите услуги. Затова може да се разчита, че те имам сериозен опит.
Но пациентите би трябвало да си платят за тези услуги. Ние от БАЗПГ желаеме здравноосигурените пациенти да не си заплащат, а тези услуги да поемат или НЗОК, или Министерство на здравеопазването. Настояваме да има пакет от съществени услуги (например за здравноосигурени, изписани от болница, на които се постанова продължаващо домашно лечение), за които хората да не доплащат. Дано да не ни се постанова да чакаме още 10 години, с цел да се случи и това.
- Какво да включва този базов пакет?
- Например здравноосигуреният пациент е изписан от болница и би трябвало още няколко дни или прочут интервал от време у дома да му са вършат инжекции, да се превързва раната, да се вършат вливания, да се промива катетър и други Това са грижи, които може да дава единствено дипломиран експерт, а въпреки това са извънредно значими за пациента, тъй като без тях не може да продължи лекуването му. Сега постоянно за сходни операции се постанова хората да бъдат карани до лечебно заведение или даже да бъдат рехоспитализирани. Настояваме тези услуги да бъдат остойностени и здравноосигурените пациенти да не се постанова да заплащат за тях.
- На какъв брой години е най-възрастната здравна сестра?
- Според нашия указател това е колежка на 78 година и работи в хирургично поделение. От една страна, пенсиите на сътрудниците от тази възраст са доста ниски, това са така наречен остарели пенсии и тези хора са принудени да работят, с цел да се устоят. Но има и доста сътрудници, които работят, с цел да се извърши стандарта на обещано поделение, в противоположен случай, отделението може да бъде затворено, а в дребни лечебни заведения може със затварянето на едно поделение, да затвори и болничното заведение. Не им дава съвестта да изоставен, макар възрастта, тъй като няма кой да работи. Повече от една трета от работещите в системата са в пенсионна възраст, една трета с в предпенсионна възраст - над 58 година и останалите са в дейна трудова възраст.
- Има ли задоволително новодипломирали се медицински сестри, акушерки и други?
- Не. Не са задоволително. От една страна тези фрагменти са доста търсени. От друга - специалността не е задоволително влиятелна и младежите избират професионална кариера в други области. Нашата специалност е доста сложна - и физически, и душевен, извънредно виновна, изисква доста съществено и дълготрайно образование, след което е належащо цялостен живот да продължи и ученето, и повишението на квалификацията, изисква се работа в екип.
- Защо бият сестрите?
- И този огромен проблем не е единствено български. Международните сестрински организации, в които членува БАПЗГ приготвиха декларация, с която осъждат насилието и експанзията на работното място и упорстват държавните управления да създадат нужното, с цел да се приключи насилието. Нашите специалности са някак си забравени от обществото. Само когато човек се разболее, се сеща, че има медицински сестри, че има неща, които може да се правят единствено от медицински сестри и те би трябвало надали не непрекъснато да са до леглото на пациента. Но заради дефицита на медицински сестри, това няма по какъв начин да се случи. Много пъти съм казвала, че би трябвало да се работи за възстановяване на връзката сред сестрите, сред сестри и лекари, сред сестри и пациенти и блзките им.
Преди години българските сестри работеха в поликлиниките, имаше участъков доктор и участъкова сестра, патронажни сестри и акушерки. Те посещаваха хората в домовете им, хората ги познаваха и оценяваха труда им. Сега младите дами не познават акушерката, в случай че не отидат на " Училище за родители ", да вземем за пример.
Ние ще работим за откриване и на други типове лечебни заведения, които да създадат сестрите, акушерките и други експерти по здравни грижи още веднъж забележими за обществото. >
12 май е рожденият ден на основателката на модерното сестринство Флорънс Найтингел. Отбелязва се като Световен ден на медицинските сестри от 1974 година по самодейност на Международния съвет на медицинските сестри (ICN). Тази година честваме и 20 години от основаването на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАЗПГ). За проблемите в бранша беседваме с нейния ръководител.>
- Г-жо Василева, кой е най-големият проблем пред българското сестринство?
- Българското сестринство е забравено. През годините бе унижавано и продължава да бъде неуважавано. Ниското възнаграждение и недобрите условия на труд са идващите по значимост проблеми.
- Какво значи за медицинските сестри, акушерките, лаборантите недобри условия на труд?
- Тази тематика е многопластова и по нея може да се приказва доста, само че заради обстоятелството, че има голям дефицит на медицински сестри, постанова се сътрудниците да работят на 2, някои даже на 3 места, с цел да изкарват задоволително средства за прекарване. От друга страна, с помощта на работенето на сестрите на повече от едно място, действа и система в опазване на здравето в България. Вече е процедура да се създават доста повече часове ексклузивен труд, в сравнение с разрешава Кодексът на труда. Една сестра/акушерка като работи на повече от едно работно място, постанова й се доста бързо да се приспособява в друга конюнктура в другите лечебни заведения, да работи с разнообразни материали, с разнообразни хора. Това е извънредно натоварващо и е една от предпоставките за демонстрация на синдрома на изпепеляването. В доста лечебни заведения има дефицит на материални средства и сътрудниците би трябвало да се оправят. Особено в разгара на пандемията имаше голям дефицит и на консумативи, и на персонални защитни средства. Все отново сътрудниците вършат всички допустимо, с цел да се оправят и при недобри условия на труд.
- Има ли лечебни заведения, които може да затворят поради дефицит или липса на медицински сестри?
- За страдание, няма стандарти по здравни грижи, които да дефинират за какъв брой пациенти би трябвало да се грижи една здравна сестра, акушерка, рехабилитатор, фелдшер и други експерти по здравни грижи. Както е известно, непрестанно се появяват нови лечебни заведения и аз постоянно запитвам: " А кой ще работи в тях? ", само че отговор не получавам. Не мога да кажа какъв брой лечебни заведения биха затворили заради липса на личен състав, само че доста скоро това ще стане ясно.
- Защо?
- В момента в страната работят към 23 хиляди медицински сестри, а действителният дефицит към този момент е към 30 хиляди
- Според данни на Национален статистически институт лекарите са към 29 хиляди.
- Да, сега даже не е изпълнено съотношението на 1 доктор да се пада 1 здравна сестра, което е някакъв български стандарт. Международните стандарти са сестра към пациенти, а не сестра към доктор. Съгласно стандарта на Международния съвет на сестрите, една здравна сестра приблизително би трябвало да обгрижва 5-6 пациента, съгласно спецификата на лечебното заведение.
В другите лечебни заведения сестрите дават отговор за друг брой пациенти. Но на доста места се постанова една сестра да дава отговор за 30 пациента, което е извънредно мъчно, с цел да се подсигурява качествена здравна грижа, да има добра връзка, сестрата да поддържа пациента. По тази причина обикновено е пациентите да не са задоволени от престоя си в лечебно заведение. В същото време и сътрудниците не са задоволени от работата си, тъй като не могат да дадат на пациента това, от което той се нуждае и би трябвало да имат ролкови кънки единствено, с цел да изпълнят назначенията на лекаря.
- Много пациенти се нуждаят от домашно лекуване, което допуска грижа от способена здравна сестра. Дори за една инжекция, даже в София е мъчно това да се уреди. Този проблем откри ли решение с измененията в Закона за лечебните заведения?
- Ще стартира от това, че въпросните операции са заложени в пакета действия на общопрактикуващия доктор. Но постоянно ОПЛ работят без здравно лице. Но даже и да работят с здравно лице, постоянно в огромните градове лекарят е в един квартал, а пациентът - в различен и самото напредване на сестрата е проблем. Онова, което БАПЗГ съумя да реализира след повече от 10-годишни борби, бе смяната в ЗЛЗ, съгласно която към този момент са регламентирани самостоятелните практики по здравни грижи. От предходната година към този момент са разкрити към 60 такива практики в цялата страна, като към 30 от тях към този момент работят. Някои са в София, само че имам информация и за работещи практики във Варна, Плевен, Монтана, Враца, Велико Търново и др.
Обратната връзка демонстрира, че хората са удовлетворени. В тези практики работят експерти по здравни грижи, които са с тапия, потвърдили са се като експерти и могат да обслужат качествено пациента. Още помним времето, когато имаше подправени уеб сайтове за такива услуги, и в тях не работеха медицински сестри. Сега тези практики са регламентирани и хората са в правото си, търсейки такава услуга, да изискат документ, че практиката е законна. Обикновено в тези практики работят сътрудници с задоволително опит в лечебни заведения, с цел да правят съответните операции. Те са работили в интензивни отделения, в хирургия и други тежки отделения и са добре готови. Обикновено тези сътрудници не работят единствено в тази процедура, а не престават кариерата си и в болница и в свободното си време правят упоменатите услуги. Затова може да се разчита, че те имам сериозен опит.
Но пациентите би трябвало да си платят за тези услуги. Ние от БАЗПГ желаеме здравноосигурените пациенти да не си заплащат, а тези услуги да поемат или НЗОК, или Министерство на здравеопазването. Настояваме да има пакет от съществени услуги (например за здравноосигурени, изписани от болница, на които се постанова продължаващо домашно лечение), за които хората да не доплащат. Дано да не ни се постанова да чакаме още 10 години, с цел да се случи и това.
- Какво да включва този базов пакет?
- Например здравноосигуреният пациент е изписан от болница и би трябвало още няколко дни или прочут интервал от време у дома да му са вършат инжекции, да се превързва раната, да се вършат вливания, да се промива катетър и други Това са грижи, които може да дава единствено дипломиран експерт, а въпреки това са извънредно значими за пациента, тъй като без тях не може да продължи лекуването му. Сега постоянно за сходни операции се постанова хората да бъдат карани до лечебно заведение или даже да бъдат рехоспитализирани. Настояваме тези услуги да бъдат остойностени и здравноосигурените пациенти да не се постанова да заплащат за тях.
- На какъв брой години е най-възрастната здравна сестра?
- Според нашия указател това е колежка на 78 година и работи в хирургично поделение. От една страна, пенсиите на сътрудниците от тази възраст са доста ниски, това са така наречен остарели пенсии и тези хора са принудени да работят, с цел да се устоят. Но има и доста сътрудници, които работят, с цел да се извърши стандарта на обещано поделение, в противоположен случай, отделението може да бъде затворено, а в дребни лечебни заведения може със затварянето на едно поделение, да затвори и болничното заведение. Не им дава съвестта да изоставен, макар възрастта, тъй като няма кой да работи. Повече от една трета от работещите в системата са в пенсионна възраст, една трета с в предпенсионна възраст - над 58 година и останалите са в дейна трудова възраст.
- Има ли задоволително новодипломирали се медицински сестри, акушерки и други?
- Не. Не са задоволително. От една страна тези фрагменти са доста търсени. От друга - специалността не е задоволително влиятелна и младежите избират професионална кариера в други области. Нашата специалност е доста сложна - и физически, и душевен, извънредно виновна, изисква доста съществено и дълготрайно образование, след което е належащо цялостен живот да продължи и ученето, и повишението на квалификацията, изисква се работа в екип.
- Защо бият сестрите?
- И този огромен проблем не е единствено български. Международните сестрински организации, в които членува БАПЗГ приготвиха декларация, с която осъждат насилието и експанзията на работното място и упорстват държавните управления да създадат нужното, с цел да се приключи насилието. Нашите специалности са някак си забравени от обществото. Само когато човек се разболее, се сеща, че има медицински сестри, че има неща, които може да се правят единствено от медицински сестри и те би трябвало надали не непрекъснато да са до леглото на пациента. Но заради дефицита на медицински сестри, това няма по какъв начин да се случи. Много пъти съм казвала, че би трябвало да се работи за възстановяване на връзката сред сестрите, сред сестри и лекари, сред сестри и пациенти и блзките им.
Преди години българските сестри работеха в поликлиниките, имаше участъков доктор и участъкова сестра, патронажни сестри и акушерки. Те посещаваха хората в домовете им, хората ги познаваха и оценяваха труда им. Сега младите дами не познават акушерката, в случай че не отидат на " Училище за родители ", да вземем за пример.
Ние ще работим за откриване и на други типове лечебни заведения, които да създадат сестрите, акушерките и други експерти по здравни грижи още веднъж забележими за обществото. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ