Тодор Капитанов: Повечето българи са принудени да приемат по-нископлатена работа
Интервю на Аида Ованес
- Г-н Капитанов, спокоен ли е все още пазарът на труда в България?
- Заплащането на труда и приходите на популацията са във фокуса на публичното внимание и изрично са тематика номер едно за КНСБ. Предвид нарастването на цените, положението на приходите и комплицираната политическата обстановка в страната, КНСБ, оглави общественото напрежение измежду работещите и посредством поредност от протестни дейности във всички сфери насочиха вниманието на политиците към неотложните решения, свързани с нарастването на работните заплати. И към сегашния миг синдикатите не престават да се активизират за протестни дейности за справяне с рецесията и тези дейности стартират да се отплащат посредством нараствания на заплатите и други ограничения. Но рецесията с разноските за живот надалеч не е завършила, защото доста служащи и чиновници безусловно са застрашени от обедняване, а предприеманите стъпки от ръководещите надалеч не са задоволителни. В този подтекст реалистичната прогноза е междинната работна заплата в края на годината да доближи до 1906 лева, а размерът на МРЗ да е 953 лева.
- Какви са прогнозите на КНСБ за 2023 година?
- Тенденцията към увеличение дефицита на служащи и чиновници от ден на ден основава проблеми на бизнеса в нашата страна. Голяма част от икономическите браншове изпитват нужда от фрагменти, разполагащи с нужната подготовка за работа. Този дефицит стартира да се изостря все по-осезаемо и наклонността за липса на работна ръка става едно от главните провокации пред бизнеса. Неминуемо фактор за привличане на служащи и чиновници е възнаграждението, което през 2022 година доста компании от частния бранш покачиха. Това се случи и в администрацията. Увеличенията на заплатите обаче напълно не са задоволителни на този стадий. Крачка в тази посока следва да бъде подхваната от страна на страната посредством неотложно нарастване на минималната заплата.
- Принудени ли са хората да одобряват по-ниско платена работа?
- Спрямо размерите на заплатите в страната, съпоставена със същите длъжности в останалите европейски страни, се следят в пъти разлики в заплащането. В този смисъл можем да твърдим, че множеството българи са принудени да работят на по-нископлатена работа.
- Нарушават ли се трудовите права на работещите съгласно сигналите, които получавате?
- Наред с обезпечаването на безвредните изискванията на труд, проблемите с неспазването на работното време и разпоредбите за полагане на ексклузивен труд са измежду водещите престъпления в трудовото законодателство. Все повече са сигналите от работещите, че да вземем за пример остават на работа след работно време, не съумяват да употребяват обедната си отмора, работят по време на отпуск или болничен и други В тази връзка дано напомня, че трудът, който се поставя отвън откритото работно време, е ексклузивен труд. Той се провежда по избран административен ред и се поставя по документално предписание или със знанието на съответния началник. Извънредният труд е неразрешен, с изключение на в ясно изброените от закона случаи, като да вземем за пример за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия и други Ако работим изключително, то по закон имаме право и на по-високо възнаграждение за този интервал. Относно неползването на обедната отмора, следва да знаем, че според закона в работния ден наложително се обезпечава отмора за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.
По отношение на отпуските, всеки чиновник има правото на най-малко 20 календарни дни заплатен годишен отпуск, за обезпечаване време за отделяне от работния развой и възобновяване на сили. Работодателят няма правото да изисква от служащия или служителя да прави своите работни отговорности по време на отпуската си. Единственото право на работодателя е да отсрочи използването на годишния заплатен отпуск заради значими аргументи, само че не и да го откаже. Включително използването на отпуск не може да бъде обезщетено и с парична сума.
- КНСБ не беше задоволена от растежа на минималната заплата. Какви дейности подхваща синдикатът?
- Очакваме през цялата година още веднъж във фокуса на вниманието на работещите да бъдат приходите и тяхното нарастване, тъй като във връзка с равнищата възнаграждение България е най-сетне спрямо другите страни в Европейски Съюз. Силно се надяваме тематиките за приходите да станат и тематика номер едно за ръководещите, без значение кои са те, тъй като решенията, които следва да бъдат взети в тази тенденция, в действителност са неотложни. Увеличаването на заплатите, приемането на Бюджет 2023, който да обезпечи това за държавните структури, увеличението на минималната заплата и развиването на законодателството в посока разширение на правата на работещите и контролът по спазването на закона, са тематиките, които ще бъдат още веднъж на дневен ред до края на 2023 година
- На какво равнище е груповото трудово договаряне в България сега?
- Покритието на работещите с групови трудови контракти в България е едвам 28%, а новата европейска Директива за обективни и съответни минимални работни заплати слага минимално условие за този индикатор в страните членки от 80%. Директивата допуска тези страни, които не са го постигнали, да създадат национални проекти за поощряване груповото трудово договаряне и да рапортуват в границите на европейския учебен срок. КНСБ счита, че процесите на груповото трудово договаряне и тяхното поощряване следва да бъдат правно контролирани и на процедура обезпечени и обезпечавани.
КНСБ упорства за промени в националното законодателството, гарантиращи цялостно и дейно въвеждане на условията на Директивата и за поощряване на груповото трудово договаряне в Европейски Съюз, при нейното транспониране, и създаване на Национален проект за деяние за повишение на покритието на наетите с КТД в секторите - на отраслово/браншово ниво, на ниво дружество и по общини за действия финансирани от общинските бюджети.
Важно за нас е и приемането на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за поощряване на груповото трудово договаряне и Конвенция 151 по отношение на отбрана правото на образуване и реда за установяване на изискванията при постъпване на държавна работа и транспонирането им в националното законодателство.
КНСБ упорства и за законови промени, с които да се противодейства на антисиндикалните практики, в това число законодателство с правила за отбрана и наказания.
ИССИО: Минималната заплата през 2024 година може да стигне 1003 лв.
Спрямо изчисленията на Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО)
към КНСБ минималната заплата може да доближи 1003 лева още следващата година. Изчисленията са въз основата на признатото решение от 48-ото Народно заседание за одобрение на автоматизиран механизъм за определянето й и упования размер на междинната брутна заплата.> Припомняме, че съгласно новия текст в Кодекса на труда от началото на 2024 година минималната заплата ще е 50% от междинната за страната за последните 12 месеца. За установяване на размера ще се употребяват предварителните данни за размера на междинната заплата за последните 2 тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата. Всяка последваща календарна година размерът на минималната заплата ще се дефинира до 1 септември на настоящата, тъй че Национален статистически институт ще има подготвеност да обезпечи нужните данни за междинната заплата.>
- Г-н Капитанов, спокоен ли е все още пазарът на труда в България?
- Заплащането на труда и приходите на популацията са във фокуса на публичното внимание и изрично са тематика номер едно за КНСБ. Предвид нарастването на цените, положението на приходите и комплицираната политическата обстановка в страната, КНСБ, оглави общественото напрежение измежду работещите и посредством поредност от протестни дейности във всички сфери насочиха вниманието на политиците към неотложните решения, свързани с нарастването на работните заплати. И към сегашния миг синдикатите не престават да се активизират за протестни дейности за справяне с рецесията и тези дейности стартират да се отплащат посредством нараствания на заплатите и други ограничения. Но рецесията с разноските за живот надалеч не е завършила, защото доста служащи и чиновници безусловно са застрашени от обедняване, а предприеманите стъпки от ръководещите надалеч не са задоволителни. В този подтекст реалистичната прогноза е междинната работна заплата в края на годината да доближи до 1906 лева, а размерът на МРЗ да е 953 лева.
- Какви са прогнозите на КНСБ за 2023 година?
- Тенденцията към увеличение дефицита на служащи и чиновници от ден на ден основава проблеми на бизнеса в нашата страна. Голяма част от икономическите браншове изпитват нужда от фрагменти, разполагащи с нужната подготовка за работа. Този дефицит стартира да се изостря все по-осезаемо и наклонността за липса на работна ръка става едно от главните провокации пред бизнеса. Неминуемо фактор за привличане на служащи и чиновници е възнаграждението, което през 2022 година доста компании от частния бранш покачиха. Това се случи и в администрацията. Увеличенията на заплатите обаче напълно не са задоволителни на този стадий. Крачка в тази посока следва да бъде подхваната от страна на страната посредством неотложно нарастване на минималната заплата.
- Принудени ли са хората да одобряват по-ниско платена работа?
- Спрямо размерите на заплатите в страната, съпоставена със същите длъжности в останалите европейски страни, се следят в пъти разлики в заплащането. В този смисъл можем да твърдим, че множеството българи са принудени да работят на по-нископлатена работа.
- Нарушават ли се трудовите права на работещите съгласно сигналите, които получавате?
- Наред с обезпечаването на безвредните изискванията на труд, проблемите с неспазването на работното време и разпоредбите за полагане на ексклузивен труд са измежду водещите престъпления в трудовото законодателство. Все повече са сигналите от работещите, че да вземем за пример остават на работа след работно време, не съумяват да употребяват обедната си отмора, работят по време на отпуск или болничен и други В тази връзка дано напомня, че трудът, който се поставя отвън откритото работно време, е ексклузивен труд. Той се провежда по избран административен ред и се поставя по документално предписание или със знанието на съответния началник. Извънредният труд е неразрешен, с изключение на в ясно изброените от закона случаи, като да вземем за пример за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия и други Ако работим изключително, то по закон имаме право и на по-високо възнаграждение за този интервал. Относно неползването на обедната отмора, следва да знаем, че според закона в работния ден наложително се обезпечава отмора за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.
По отношение на отпуските, всеки чиновник има правото на най-малко 20 календарни дни заплатен годишен отпуск, за обезпечаване време за отделяне от работния развой и възобновяване на сили. Работодателят няма правото да изисква от служащия или служителя да прави своите работни отговорности по време на отпуската си. Единственото право на работодателя е да отсрочи използването на годишния заплатен отпуск заради значими аргументи, само че не и да го откаже. Включително използването на отпуск не може да бъде обезщетено и с парична сума.
- КНСБ не беше задоволена от растежа на минималната заплата. Какви дейности подхваща синдикатът?
- Очакваме през цялата година още веднъж във фокуса на вниманието на работещите да бъдат приходите и тяхното нарастване, тъй като във връзка с равнищата възнаграждение България е най-сетне спрямо другите страни в Европейски Съюз. Силно се надяваме тематиките за приходите да станат и тематика номер едно за ръководещите, без значение кои са те, тъй като решенията, които следва да бъдат взети в тази тенденция, в действителност са неотложни. Увеличаването на заплатите, приемането на Бюджет 2023, който да обезпечи това за държавните структури, увеличението на минималната заплата и развиването на законодателството в посока разширение на правата на работещите и контролът по спазването на закона, са тематиките, които ще бъдат още веднъж на дневен ред до края на 2023 година
- На какво равнище е груповото трудово договаряне в България сега?
- Покритието на работещите с групови трудови контракти в България е едвам 28%, а новата европейска Директива за обективни и съответни минимални работни заплати слага минимално условие за този индикатор в страните членки от 80%. Директивата допуска тези страни, които не са го постигнали, да създадат национални проекти за поощряване груповото трудово договаряне и да рапортуват в границите на европейския учебен срок. КНСБ счита, че процесите на груповото трудово договаряне и тяхното поощряване следва да бъдат правно контролирани и на процедура обезпечени и обезпечавани.
КНСБ упорства за промени в националното законодателството, гарантиращи цялостно и дейно въвеждане на условията на Директивата и за поощряване на груповото трудово договаряне в Европейски Съюз, при нейното транспониране, и създаване на Национален проект за деяние за повишение на покритието на наетите с КТД в секторите - на отраслово/браншово ниво, на ниво дружество и по общини за действия финансирани от общинските бюджети.
Важно за нас е и приемането на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за поощряване на груповото трудово договаряне и Конвенция 151 по отношение на отбрана правото на образуване и реда за установяване на изискванията при постъпване на държавна работа и транспонирането им в националното законодателство.
КНСБ упорства и за законови промени, с които да се противодейства на антисиндикалните практики, в това число законодателство с правила за отбрана и наказания.
ИССИО: Минималната заплата през 2024 година може да стигне 1003 лв.
Спрямо изчисленията на Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО)
към КНСБ минималната заплата може да доближи 1003 лева още следващата година. Изчисленията са въз основата на признатото решение от 48-ото Народно заседание за одобрение на автоматизиран механизъм за определянето й и упования размер на междинната брутна заплата.> Припомняме, че съгласно новия текст в Кодекса на труда от началото на 2024 година минималната заплата ще е 50% от междинната за страната за последните 12 месеца. За установяване на размера ще се употребяват предварителните данни за размера на междинната заплата за последните 2 тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата. Всяка последваща календарна година размерът на минималната заплата ще се дефинира до 1 септември на настоящата, тъй че Национален статистически институт ще има подготвеност да обезпечи нужните данни за междинната заплата.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ