Любомир Дацов: За инфлацията има външни фактори, но даваме всичко от себе си, за да я допълним
Интервю на " 24 часа " с икономиста Любомир Дацов по отношение на антиинфлационните и антикризисни ограничения на ръководещите
Г-н Дацов, кабинетът разгласи план за антиинфлационни ограничения. Едни споделят, закъснели са, вие - че трябвало да се отсрочат за есента. Защо?
Единствената логичност това да се случи в средата на годината, отвън политическата, е в случай че има необятен пакет от ограничения, покриващ освен краткосрочните аспекти на общественото подкрепяне, а адресиращ и нужните структурни провокации и промени. Аз не виждам нищо неприятно това да се случи с естествената бюджетна процедура от началото на идната година. Всъщност в такава волатилна среда е доста значимо да имаме предвидимост и небосвод.
Защо сте безапелационен, че не би трябвало да се пипат налозите?
Данъците са система, не става да щипнеш отсам, с цел да закърпиш някоя дупка. Доказано е, че обществена политика не е добре да се прави през приходите. Няма доста благоприятни условия за маневреност, по-скоро казусът не е по какъв начин да се понижават налозите, а по какъв начин да не се вдигнат. Всъщност може да се играе с акцизите, тъй като при тях нещата са контролируеми от страната, само че даже и това няма да помогне против инфлацията.
Това значи ли, че не очаквате да проработят пониженията на данък и Данък добавена стойност, които са съществена част от пакета?
Аз към този момент няколко месеца приказвам, че може да се играе с акциза на горивата и загубата на приходите да бъде обезщетена с други източници, само че си мисля, че това закъсня, резултатът ще се размие.
Това е като при горски пожар - в случай че закъснееш, огромна част от гората ще е изгоряла, би трябвало в точния момент да го ограничиш, да прокараш просеки. Но най-малко за разлика от лобистките хрумвания за Данък добавена стойност няма да навредят. Само като си зададеш въпроса какво е инфлацията и по какъв начин се лимитира, ще схванеш какъв брой безумна е концепцията за диференцирани ставки по Данък добавена стойност за избрани групи артикули като антиинфлационна политика.
Премиерът и финансовият министър считат, че инфлацията е вносна, вие пък казвате, че имаме външни фактори за нея, само че даваме всичко от себе си, с цел да я допълним. Какво даваме?
Инфлацията се овладява на макрониво и като множеството неща би трябвало методичност на ограниченията. Има още няколко урока за обществения бранш - че не би трябвало да има автоматизирана индексация на приходи и е необходим най-малко 6-месечен времеви лаг, преди да бъде направена частична отплата.
Инфлация се видя още септември предходната година, правенето на дефицити, неспестяването на инфлационните доходи я подкрепят. Някои елементи на бюджета са нарастнали приблизително 30-35%, само че има и такива с близо 80% по отношение на 2019 година, а действителният Брутният вътрешен продукт за същия интервал е с растеж от към 6%, даже с високата инфлация номиналното изменение е към 20%. Инфлацията е наказване за неверни политики. Появи ли се, няма лесни и известни решения.
Подрани, или закъсня светът в борбата с растежа на цените?
Антиинфлационните ограничения закъсняха на безусловно всички равнища, като се почне от ЕЦБ, мине се през Европейска комисия, та се стигне до националните държавни управления. Всъщност казусът е, че всичките тези институции имат интерес от по-високата инфлация, тя като изгаря проблемите в обществения бранш, носи по-високи доходи, понижава дълга като дял от Брутният вътрешен продукт, а в комбиниране с централната банка, която не бърза с повдигане на лихвите, този резултат става още по-голям. Близо година към този момент приказваме, че играта с изпреварващото повдигане на приходите е рискова, води до дефицити, а това всичкото прибавя към инфлацията.
Според шефката на МВФ Кристалина Георгиева ще има висока инфлация най-малко до 2023 година Вашата прогноза каква е?
Ако знаем по какъв начин ще работят централните банки и държавните управления на огромните страни, може да предвиждаме ненапълно равнището. Аз залагам, че в международен мащаб ще продължи наклонността на преструктуриране и появяването на артикули, изискващи нови запаси в допълнение на нарушени доставки, което ще дефинира по-висока базова инфлация.
Много институти я правят оценка сред 0,75- 1,5%, само че това е основно инфлация в производството. Големите централни банки ще вдигнат с малко главните лихвени проценти, само че нямат желание да стягат прекомерно доста и паричните условия ще останат стимулиращи стопанските системи. Т.е. те ще таргетират предпоставките за напредък и ще оставят инфлацията да изгори несъответствията.
В други времена това би основало много митинги, тъй като ще е причина за загуба на действителни приходи на популацията, само че в този момент в света има много оправдания, които да отклоняват вниманието. Правителствата в Съединени американски щати и Европа също нямат ясно изразена антиинфлационна политика, даже основават предпоставки, изливайки големи обществени средства и правейки дефицити. Инфлацията ще загасне, тъй като тя работи като пожар, само че има доста предпоставки да продължава да тлее дълго време и това на фона на спора в Украйна, който основава огромна неустановеност в Европа.
Насложилите се рецесии ще изкривят ли бюджетните ни параметри, в случай че страната продължи да компенсира всички? Трябва ли да го прави?
Аз избирам страната да взема рационални решения, вместо да се прави на Господ. Проблемът с обезщетенията е, че би трябвало да са краткотрайни, другояче изкривяват цялата картина, махат тласъците за оптимизация. Само че всички го вършат и в случай че ти не го правиш, поставяш хората си в неподходяща позиция. За страдание, ще би трябвало да си платим цената за това.
Визирате фискалната политика и особено бюджетния недостиг ли?
В политиката решенията се основават на прогнози, упования. Напоследък се вършат опити да се смени посоката на политиките, като се споделя, че не е толкоз значимо равнището на дълга, а дали можеш да го обслужваш, по този начин наречената фискална резистентност. Лошото при тази скица е, че в случай че някой ти подсигурява, че 40-50 години нещата ще вървят в една посока да вземем за пример и настъпи епоха единствено на ниски лихви, тази политика може би била сполучлива. Но пристигна войната в Украйна и имаме тотално изменена конюнктура. Като резултат бюджетите на доста страни са станали по-рискови.
Колко рисков е бюджетът ни и а ктуализацията ще го върне ли към разпоредбите?
Идеята да се вършат задължения в положителни времена и с тях да се финансира изпреварващо растежа работи като бустер и може би работи някъде по света. Теоретично, в случай че си доста ефикасен, може и да го направиш, само че в действителността това си е капан. Аз не виждам никаква причина за неколкократни актуализации на бюджета. Нищо не постанова от професионална позиция да се прави актуализация.
Дори и да имаше готови промени, е обикновено да започнеш да ги въвеждаш с естествен времеви бюджетен график, т.е. с бюджета за новата година, полемиката по който стартира през септември. Да оставим, че ми се коства обикновено, преди официално да се бюджетира нещо, да знаем какви ще са тези структурни промени, да бъдат разисквани.
Казвате, че стопанската система е сериозно нестабилна, или че нямаме занаятчия водач?
Това предписание се отнася до изтребителите, не работи във връзка с стопанските системи. Икономиките са товарни самолети. Товарният аероплан има друга функционалност - той би трябвало да е работяга, да е резистентен, да каца на всички места, да не изисква особено летище, да транспортира артикули по-възможно най-евтиния метод.
Какъв ще бъде изходът от войната не във боен, а в стопански смисъл? Ражда ли се нов вид стопанска система?
Нямам чувството, че някой има ясна визия какво следва, и не приказвам толкоз за стопанска система, що се касае за политическа архитектура, разграничителни линии и така нататък Ясно е, че спиралата продължи да бъде същата като отпреди 3 месеца.
Закъсняхме ли с дебатите за еврото?
Смятам, че институциите са длъжници, можеха да са много по-активни, само че да кажем, че не е имало спор, не е правилно. Имало е няколко талази на диспути, като се почне от 2005 година още, мине се през 2008 година, когато се пробвахме да влезем в ERMII, и от този момент най-малко няколко талази. Понякога става досадно да се дублирам с едно и също от години.
Явно не е било задоволително, смени се и времето, и поколенията. Ако щете, страховете и спекулациите еволюираха, даже се майтапих, че някой може да направи докторска дисертация, в случай че наблюдава по какъв начин са се променяли тезите и антитезите в дебата за еврозоната! Мисля, че сега следим туптене на топката по въпроса, а неналичието на ефикасни структурни промени в цяла Европа стартира да става огромен проблем и вкарва спомагателен ажиотаж и звук в системата.
Любомир Дацов е роден на 16 май 1965 година - Завършил " Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС - От 1992 до 2000 година е специалист в Министерството на финансите - Ръководи изработването на бюджетите от 2001 до 2009 година - Заместник финансов министър в два кабинета - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев - В момента е член на Фискалния съвет към парламента
Г-н Дацов, кабинетът разгласи план за антиинфлационни ограничения. Едни споделят, закъснели са, вие - че трябвало да се отсрочат за есента. Защо?
Единствената логичност това да се случи в средата на годината, отвън политическата, е в случай че има необятен пакет от ограничения, покриващ освен краткосрочните аспекти на общественото подкрепяне, а адресиращ и нужните структурни провокации и промени. Аз не виждам нищо неприятно това да се случи с естествената бюджетна процедура от началото на идната година. Всъщност в такава волатилна среда е доста значимо да имаме предвидимост и небосвод.
Защо сте безапелационен, че не би трябвало да се пипат налозите?
Данъците са система, не става да щипнеш отсам, с цел да закърпиш някоя дупка. Доказано е, че обществена политика не е добре да се прави през приходите. Няма доста благоприятни условия за маневреност, по-скоро казусът не е по какъв начин да се понижават налозите, а по какъв начин да не се вдигнат. Всъщност може да се играе с акцизите, тъй като при тях нещата са контролируеми от страната, само че даже и това няма да помогне против инфлацията.
Това значи ли, че не очаквате да проработят пониженията на данък и Данък добавена стойност, които са съществена част от пакета?
Аз към този момент няколко месеца приказвам, че може да се играе с акциза на горивата и загубата на приходите да бъде обезщетена с други източници, само че си мисля, че това закъсня, резултатът ще се размие.
Това е като при горски пожар - в случай че закъснееш, огромна част от гората ще е изгоряла, би трябвало в точния момент да го ограничиш, да прокараш просеки. Но най-малко за разлика от лобистките хрумвания за Данък добавена стойност няма да навредят. Само като си зададеш въпроса какво е инфлацията и по какъв начин се лимитира, ще схванеш какъв брой безумна е концепцията за диференцирани ставки по Данък добавена стойност за избрани групи артикули като антиинфлационна политика.
Премиерът и финансовият министър считат, че инфлацията е вносна, вие пък казвате, че имаме външни фактори за нея, само че даваме всичко от себе си, с цел да я допълним. Какво даваме?
Инфлацията се овладява на макрониво и като множеството неща би трябвало методичност на ограниченията. Има още няколко урока за обществения бранш - че не би трябвало да има автоматизирана индексация на приходи и е необходим най-малко 6-месечен времеви лаг, преди да бъде направена частична отплата.
Инфлация се видя още септември предходната година, правенето на дефицити, неспестяването на инфлационните доходи я подкрепят. Някои елементи на бюджета са нарастнали приблизително 30-35%, само че има и такива с близо 80% по отношение на 2019 година, а действителният Брутният вътрешен продукт за същия интервал е с растеж от към 6%, даже с високата инфлация номиналното изменение е към 20%. Инфлацията е наказване за неверни политики. Появи ли се, няма лесни и известни решения.
Подрани, или закъсня светът в борбата с растежа на цените?
Антиинфлационните ограничения закъсняха на безусловно всички равнища, като се почне от ЕЦБ, мине се през Европейска комисия, та се стигне до националните държавни управления. Всъщност казусът е, че всичките тези институции имат интерес от по-високата инфлация, тя като изгаря проблемите в обществения бранш, носи по-високи доходи, понижава дълга като дял от Брутният вътрешен продукт, а в комбиниране с централната банка, която не бърза с повдигане на лихвите, този резултат става още по-голям. Близо година към този момент приказваме, че играта с изпреварващото повдигане на приходите е рискова, води до дефицити, а това всичкото прибавя към инфлацията.
Според шефката на МВФ Кристалина Георгиева ще има висока инфлация най-малко до 2023 година Вашата прогноза каква е?
Ако знаем по какъв начин ще работят централните банки и държавните управления на огромните страни, може да предвиждаме ненапълно равнището. Аз залагам, че в международен мащаб ще продължи наклонността на преструктуриране и появяването на артикули, изискващи нови запаси в допълнение на нарушени доставки, което ще дефинира по-висока базова инфлация.
Много институти я правят оценка сред 0,75- 1,5%, само че това е основно инфлация в производството. Големите централни банки ще вдигнат с малко главните лихвени проценти, само че нямат желание да стягат прекомерно доста и паричните условия ще останат стимулиращи стопанските системи. Т.е. те ще таргетират предпоставките за напредък и ще оставят инфлацията да изгори несъответствията.
В други времена това би основало много митинги, тъй като ще е причина за загуба на действителни приходи на популацията, само че в този момент в света има много оправдания, които да отклоняват вниманието. Правителствата в Съединени американски щати и Европа също нямат ясно изразена антиинфлационна политика, даже основават предпоставки, изливайки големи обществени средства и правейки дефицити. Инфлацията ще загасне, тъй като тя работи като пожар, само че има доста предпоставки да продължава да тлее дълго време и това на фона на спора в Украйна, който основава огромна неустановеност в Европа.
Насложилите се рецесии ще изкривят ли бюджетните ни параметри, в случай че страната продължи да компенсира всички? Трябва ли да го прави?
Аз избирам страната да взема рационални решения, вместо да се прави на Господ. Проблемът с обезщетенията е, че би трябвало да са краткотрайни, другояче изкривяват цялата картина, махат тласъците за оптимизация. Само че всички го вършат и в случай че ти не го правиш, поставяш хората си в неподходяща позиция. За страдание, ще би трябвало да си платим цената за това.
Визирате фискалната политика и особено бюджетния недостиг ли?
В политиката решенията се основават на прогнози, упования. Напоследък се вършат опити да се смени посоката на политиките, като се споделя, че не е толкоз значимо равнището на дълга, а дали можеш да го обслужваш, по този начин наречената фискална резистентност. Лошото при тази скица е, че в случай че някой ти подсигурява, че 40-50 години нещата ще вървят в една посока да вземем за пример и настъпи епоха единствено на ниски лихви, тази политика може би била сполучлива. Но пристигна войната в Украйна и имаме тотално изменена конюнктура. Като резултат бюджетите на доста страни са станали по-рискови.
Колко рисков е бюджетът ни и а ктуализацията ще го върне ли към разпоредбите?
Идеята да се вършат задължения в положителни времена и с тях да се финансира изпреварващо растежа работи като бустер и може би работи някъде по света. Теоретично, в случай че си доста ефикасен, може и да го направиш, само че в действителността това си е капан. Аз не виждам никаква причина за неколкократни актуализации на бюджета. Нищо не постанова от професионална позиция да се прави актуализация.
Дори и да имаше готови промени, е обикновено да започнеш да ги въвеждаш с естествен времеви бюджетен график, т.е. с бюджета за новата година, полемиката по който стартира през септември. Да оставим, че ми се коства обикновено, преди официално да се бюджетира нещо, да знаем какви ще са тези структурни промени, да бъдат разисквани.
Казвате, че стопанската система е сериозно нестабилна, или че нямаме занаятчия водач?
Това предписание се отнася до изтребителите, не работи във връзка с стопанските системи. Икономиките са товарни самолети. Товарният аероплан има друга функционалност - той би трябвало да е работяга, да е резистентен, да каца на всички места, да не изисква особено летище, да транспортира артикули по-възможно най-евтиния метод.
Какъв ще бъде изходът от войната не във боен, а в стопански смисъл? Ражда ли се нов вид стопанска система?
Нямам чувството, че някой има ясна визия какво следва, и не приказвам толкоз за стопанска система, що се касае за политическа архитектура, разграничителни линии и така нататък Ясно е, че спиралата продължи да бъде същата като отпреди 3 месеца.
Закъсняхме ли с дебатите за еврото?
Смятам, че институциите са длъжници, можеха да са много по-активни, само че да кажем, че не е имало спор, не е правилно. Имало е няколко талази на диспути, като се почне от 2005 година още, мине се през 2008 година, когато се пробвахме да влезем в ERMII, и от този момент най-малко няколко талази. Понякога става досадно да се дублирам с едно и също от години.
Явно не е било задоволително, смени се и времето, и поколенията. Ако щете, страховете и спекулациите еволюираха, даже се майтапих, че някой може да направи докторска дисертация, в случай че наблюдава по какъв начин са се променяли тезите и антитезите в дебата за еврозоната! Мисля, че сега следим туптене на топката по въпроса, а неналичието на ефикасни структурни промени в цяла Европа стартира да става огромен проблем и вкарва спомагателен ажиотаж и звук в системата.
Любомир Дацов е роден на 16 май 1965 година - Завършил " Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС - От 1992 до 2000 година е специалист в Министерството на финансите - Ръководи изработването на бюджетите от 2001 до 2009 година - Заместник финансов министър в два кабинета - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев - В момента е член на Фискалния съвет към парламента
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ