Инвазивните чужди видове „нахлуват“ безконтролно през интернет търговията
Интернет търговията става най-предпочитаният вид за импорт на семена и нахлуване на инвазивни непознати типове, заяви на онлайн събитие „ Как да се предпазим от подлите нашественици в дивата природа, градините и паркове “ ботаникът Димитрина Ботева. Тя е координатор на дейностите в тревните местообитания по план „ Местообитания свободни от инвазивни, непознати растения”. Проектът се извършва 2017 до 2022 година от фондация „ Информация и природозащита “, съфинансиран от стратегия Life на Европейска комисия, взаимно с пресцентъра на Министерство на околната среда и водите и финансовата поддръжка на ПУДООС.
През интернет търговията напрактика контролът е неосъществим, те навлизат по напълно легален път, тъй като са разрешени за засаждане. С смяна на климата ще навлизат още доста нови типове. Затова задачата ни е превантивна, да предотвратим закупуването, преместването и потреблението им, тъй като напъните и разноските за премахването им са доста високи. Това акцентира Радостина Галитионова, старши специалист в отдел „ Биологично многообразие “ на дирекция „ Национална работа за отбрана на природата “ в Министерството на околната среда и водите.
Инвазивните непознати типове са измежду главните аргументи за загуба на биологично многообразие
Навлизането на инвазивни непознати типове е една от трите съществени причина за загубата на биоразнообразие, акцентира Галитионова. Това е ясно очебийно и в Стратегията за биологично многообразие до 2030 година, която би трябвало да бъде подготвена напълно скоро. За благополучие България няма доста нашественици. Около 60% от непознатите типове са импортирани целеустремено и предумишлено, само че това е по-лесно да се управлява в сравнение с в последно време интернет търговията, разясняват специалистите.
Зелената корона, способността им да дават добра храна за пчелите, с високи качества за дърводобив и огрев и всички техни позитивни качества заслепяват, разяснява ръководителят на плана от фондация „ Информация и природозащита “ Светлана Аладжем. Те карат доста хора и бизнеси да ги избират. В доста начинания даже се засаждат цели гори с акация без да се знае какви в действителност биха били следствията за околна среда.
Акация (салкъм), черна акация, див орех, жлезиста слабонога, бохемска фалопия са измежду подлите нашественици и нашата дивата природа, градините и парковете в градовете. Акацията от доста години даже епохи живее дружно с нас и сме я приели за наш тип, само че това надалеч не е по този начин.
Кои типове са непознати?
Чужди са типове, които са импортирани извън, а не са естествено публикувани у нас. Появата им е резултат от човешките действия – превоз, туризъм, търговия, земеделие, градинарство, залесяване. Понякога навлизането става и като се преодоляват естествените бариери сред страните и континентите – през водните басейни, с птиците и животните и други
Повечето инвазивни непознати типове (ИЧВ) растения имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и популяризират, без човешко присъединяване.
Едни от най-разпространените и рискови непознати инвазивни растения в Европа са айлант, амброзия, бяла акация (салкъм), черна акация (аморфа), жлезиста слабонога, фалопия, ясенолистен клен, американска и канадска злолетица и други
Опасните нашественици плъзват из природата напролет, по тази причина е доста значимо всички, които се занимават със засаждането на такива типове, в това число общински администрации, институции и хората да бъдем задоволително деликатни при избора на декоративни растения.
С настъпването на пролетта, стартира дейното им засаждане
С настъпването на пролетта идва времето, в което се приготвяме за засаждане на нови дървета и шубраци. Почистваме градините и дворовете в селата и околоблоковите пространства в градовете. Точно в този момент би трябвало най-грижливо да разгледаме типовете и да внимаваме за нападателни непознати растения. Te израстват бързо и при всевъзможни условия. Имат мощни механизми за пригаждане и размножаване. Разпръскват стотици хиляди семена. Корените им се разгръщат нашироко и надълбоко. Много от тях отделят тайни, които вредят на локалните растения и ги убиват. Допуснати в дивата природа, заменят естествената растителност с непроходими шубраци и гори. Така трансформират естествените местообитания, задръстват реките, повреждат почвите.
Освен че провокират необратими промени в дивата природата, те нанасят съществени икономически вреди и заплашват здравето на хората. Те предизвикват загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разноски за битка с плeвели, като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и други Обработваемите земи, пасища и ливади понижават поради нахлуване на аморфа, бяла акация, айлант; Айлант, аморфа, фалопия имат мощна коренова система и голям брой коренови издънки унищожават инфраструктурата. Семената на доста типове се разселват и поникват по здания, църкви, манастири, като предизвикват опустошение на културни монументи, канали, укрепителни стени. Някои инвазивни непознати типове растения като амброзия и великански хераклеум, провокират алергии, астма, кожни болести (дерматити).
Страните-членки би трябвало да вършат мониторинг и да правят оценка резултата от тях
Борбата с непознатите типове коства на Европа 12 милиарда евро годишно. От 1 януари 2015 година за страните от Европейския съюз е в действие закон правилник (ЕС) № 1143/2014 за предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на ИЧВ. Регламентът изисква от страните членки на Европейски Съюз да управляват ИЧВ, да правят оценка риска, да организират мониторинг, ранно разкриване и бързо заличаване, да създават проекти за деяние с ограничения за ограничение на пътищата за разпространяване, ръководство на към този момент откритите типове и други.
В предпазени територии наложително се отстраняват, в села и градове би трябвало да се търси салдото
Проектът подкрепя поддържането и опазването на четири от най-ценните и застрашени в България и Европа видове естествени местообитания. Намират се в три предпазени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, в централна България. В зоните от Натура 2000 тези типове е наложително да се отстранен механично, описа Васил Петров, лесовъд и координатор на дейностите в горските местообитания по плана Възможно е това да става билогично и с комбинирани способи, само че в предпазени територии това се случва механично, което лишава доста време. Понякога изрязването не е задоволително, би трябвало да се пристъпи към премахване, само че те са толкоз устойчиви и бързо се развъждат, по тази причина постоянно премахването им е извънредно сложна задача, по тази причина напъните са ориентирани към предварителна защита на разпространяването им. В селата и в градски условия би трябвало да се намира салдото, който зависи от всички. Но все още няма информация какъв брой повърхност са заели и вредите, които са нанесли, уточни специалистът. Отворен остава въпросът за средствата, които България е употребила за справяне със обстановката. Интересен е въпросът съответно къде и какви са резултатите от тези инвазивни непознати типове по райони.
Повече информация за инвазивните типове може да откриете на страницата на Министерство на околната среда и водите:
Повече за инвазивните непознати типове може да видите на страницата на плана:
През интернет търговията напрактика контролът е неосъществим, те навлизат по напълно легален път, тъй като са разрешени за засаждане. С смяна на климата ще навлизат още доста нови типове. Затова задачата ни е превантивна, да предотвратим закупуването, преместването и потреблението им, тъй като напъните и разноските за премахването им са доста високи. Това акцентира Радостина Галитионова, старши специалист в отдел „ Биологично многообразие “ на дирекция „ Национална работа за отбрана на природата “ в Министерството на околната среда и водите.
Инвазивните непознати типове са измежду главните аргументи за загуба на биологично многообразие
Навлизането на инвазивни непознати типове е една от трите съществени причина за загубата на биоразнообразие, акцентира Галитионова. Това е ясно очебийно и в Стратегията за биологично многообразие до 2030 година, която би трябвало да бъде подготвена напълно скоро. За благополучие България няма доста нашественици. Около 60% от непознатите типове са импортирани целеустремено и предумишлено, само че това е по-лесно да се управлява в сравнение с в последно време интернет търговията, разясняват специалистите.
Зелената корона, способността им да дават добра храна за пчелите, с високи качества за дърводобив и огрев и всички техни позитивни качества заслепяват, разяснява ръководителят на плана от фондация „ Информация и природозащита “ Светлана Аладжем. Те карат доста хора и бизнеси да ги избират. В доста начинания даже се засаждат цели гори с акация без да се знае какви в действителност биха били следствията за околна среда.
Акация (салкъм), черна акация, див орех, жлезиста слабонога, бохемска фалопия са измежду подлите нашественици и нашата дивата природа, градините и парковете в градовете. Акацията от доста години даже епохи живее дружно с нас и сме я приели за наш тип, само че това надалеч не е по този начин.
Кои типове са непознати?
Чужди са типове, които са импортирани извън, а не са естествено публикувани у нас. Появата им е резултат от човешките действия – превоз, туризъм, търговия, земеделие, градинарство, залесяване. Понякога навлизането става и като се преодоляват естествените бариери сред страните и континентите – през водните басейни, с птиците и животните и други
Повечето инвазивни непознати типове (ИЧВ) растения имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и популяризират, без човешко присъединяване.
Едни от най-разпространените и рискови непознати инвазивни растения в Европа са айлант, амброзия, бяла акация (салкъм), черна акация (аморфа), жлезиста слабонога, фалопия, ясенолистен клен, американска и канадска злолетица и други
Опасните нашественици плъзват из природата напролет, по тази причина е доста значимо всички, които се занимават със засаждането на такива типове, в това число общински администрации, институции и хората да бъдем задоволително деликатни при избора на декоративни растения.
С настъпването на пролетта, стартира дейното им засаждане
С настъпването на пролетта идва времето, в което се приготвяме за засаждане на нови дървета и шубраци. Почистваме градините и дворовете в селата и околоблоковите пространства в градовете. Точно в този момент би трябвало най-грижливо да разгледаме типовете и да внимаваме за нападателни непознати растения. Te израстват бързо и при всевъзможни условия. Имат мощни механизми за пригаждане и размножаване. Разпръскват стотици хиляди семена. Корените им се разгръщат нашироко и надълбоко. Много от тях отделят тайни, които вредят на локалните растения и ги убиват. Допуснати в дивата природа, заменят естествената растителност с непроходими шубраци и гори. Така трансформират естествените местообитания, задръстват реките, повреждат почвите.
Освен че провокират необратими промени в дивата природата, те нанасят съществени икономически вреди и заплашват здравето на хората. Те предизвикват загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разноски за битка с плeвели, като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и други Обработваемите земи, пасища и ливади понижават поради нахлуване на аморфа, бяла акация, айлант; Айлант, аморфа, фалопия имат мощна коренова система и голям брой коренови издънки унищожават инфраструктурата. Семената на доста типове се разселват и поникват по здания, църкви, манастири, като предизвикват опустошение на културни монументи, канали, укрепителни стени. Някои инвазивни непознати типове растения като амброзия и великански хераклеум, провокират алергии, астма, кожни болести (дерматити).
Страните-членки би трябвало да вършат мониторинг и да правят оценка резултата от тях
Борбата с непознатите типове коства на Европа 12 милиарда евро годишно. От 1 януари 2015 година за страните от Европейския съюз е в действие закон правилник (ЕС) № 1143/2014 за предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на ИЧВ. Регламентът изисква от страните членки на Европейски Съюз да управляват ИЧВ, да правят оценка риска, да организират мониторинг, ранно разкриване и бързо заличаване, да създават проекти за деяние с ограничения за ограничение на пътищата за разпространяване, ръководство на към този момент откритите типове и други.
В предпазени територии наложително се отстраняват, в села и градове би трябвало да се търси салдото
Проектът подкрепя поддържането и опазването на четири от най-ценните и застрашени в България и Европа видове естествени местообитания. Намират се в три предпазени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, в централна България. В зоните от Натура 2000 тези типове е наложително да се отстранен механично, описа Васил Петров, лесовъд и координатор на дейностите в горските местообитания по плана Възможно е това да става билогично и с комбинирани способи, само че в предпазени територии това се случва механично, което лишава доста време. Понякога изрязването не е задоволително, би трябвало да се пристъпи към премахване, само че те са толкоз устойчиви и бързо се развъждат, по тази причина постоянно премахването им е извънредно сложна задача, по тази причина напъните са ориентирани към предварителна защита на разпространяването им. В селата и в градски условия би трябвало да се намира салдото, който зависи от всички. Но все още няма информация какъв брой повърхност са заели и вредите, които са нанесли, уточни специалистът. Отворен остава въпросът за средствата, които България е употребила за справяне със обстановката. Интересен е въпросът съответно къде и какви са резултатите от тези инвазивни непознати типове по райони.
Повече информация за инвазивните типове може да откриете на страницата на Министерство на околната среда и водите:
Повече за инвазивните непознати типове може да видите на страницата на плана:
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ