Съществува ли древен супертунел от Шотландия до Турция? Учени казаха
Интернет продължава да бръмчи от завладяващата концепция за голяма, праисторическа мрежа от тунели, разпростряла се от Шотландските планини, през европейския континент и достигаща чак до Турция. Този завладяващ роман, постоянно споделян в обществени медийни платформи като Instagram и Фейсбук, извиква облици на просторен, прикрит античен свят под краката ни.
По-внимателното разглеждане на археологическите находки и научния разбор обаче разкрива по-нюансирана и в последна сметка по-малко фантастична действителност зад тези упорити изказвания. Изследователи и археолози дават пояснение, което опровергава концепцията за разклонен под земята свят.
Историята произлиза от публикация от 2011 година в списание Der Spiegel, която разказва мистериозните тунели Erdstall - тесни подземни проходи, открити в разнообразни елементи на Европа. Общественият интерес бързо набъбна и публикацията несъзнателно постави основите за широкообхватни тълкувания, написа Arkeonews.
Снимка: Уикипедия
Голяма част от известността на теорията може да се отдаде и на работата на немския историк Хайнрих Куш и брачната половинка му Ингрид, които в книгата си от 2009 година допускат, че тунелите са основани преди почти 5000 години. Съвременните археологически проучвания, в това число радиовъглеродното датиране, обаче демонстрират, че множеството от тези структури са издигнати доста по-късно, през Зрялото Средновековие.
Тези тунели, известни като Erdstall (на немски „ земно място “), нормално са дребни и тесни, като постоянно се постанова хората да се навеждат или да пълзят, с цел да се движат през тях. Срещани най-вече в Германия, Австрия, Франция, Ирландия и Шотландия, районното им разпространяване допуска, че са били издигнати без значение, а не като част от единна, обширна система.
Тези тунели нормално са дребни и тесни, като постоянно се постанова хората да клекнат или да пълзят, с цел да се движат през тях.
Както означават откривателите, строителството би изисквало обилни старания, употребявайки наличните по това време принадлежности, само че няма доказателства за координирани трансконтинентални старания. Въпреки че някои са се опитвали да свържат тунелите с ранни мисионерски направления, като тези на ирландско-шотландски монаси от VI век нататък, няма доказателства, които да поддържат съществуването на непрекъсната мрежа, пресичаща толкоз обширна област.
Научният разбор, по-специално радиовъглеродното датиране, демонстрира, че множеството от тунелите Ердщал са издигнати сред 10-ти и 13-ти век. Останки от дървени въглища, открити тук-там като Хьохерлмюле, поддържат тази времева рамка, като ясно разграничават структурите от каменната епоха и от спекулативното датиране на Куш.
Въпреки това, предназначението на тунелите остава неразбираемо, като теориите варират от религиозни практики и секрети скривалища до елементарни складови пространства. Липсата на артефакти в доста от тези тунели единствено задълбочава мистерията, което води до спекулации, че те може да са имали ритуално или алегорично предопределение.
Те постоянно са сравнявани с подземните градове на Кападокия в Турция, като да вземем за пример Деринкую. Тези антични градове обаче са били проектирани за обитаване и защита, отличавайки се със комплицирана архитектура, вентилационни системи и инфраструктура, които надалеч надвишават това, което може да се види в тунелите Ердщал. Въпреки че и двата типа структури са впечатляващи, те принадлежат към изцяло разнообразни култури, времеви интервали и предопределение.
Продължаващият интерес към подземните тунели на Европа е доказателство за любопитството на човека към непознатото. Въпреки това, актуалните археологически и научни находки ясно сочат към една по-скромна действителност, която към момента дава визия за средновековните европейски общества.
По-внимателното разглеждане на археологическите находки и научния разбор обаче разкрива по-нюансирана и в последна сметка по-малко фантастична действителност зад тези упорити изказвания. Изследователи и археолози дават пояснение, което опровергава концепцията за разклонен под земята свят.
Историята произлиза от публикация от 2011 година в списание Der Spiegel, която разказва мистериозните тунели Erdstall - тесни подземни проходи, открити в разнообразни елементи на Европа. Общественият интерес бързо набъбна и публикацията несъзнателно постави основите за широкообхватни тълкувания, написа Arkeonews.
Снимка: Уикипедия Голяма част от известността на теорията може да се отдаде и на работата на немския историк Хайнрих Куш и брачната половинка му Ингрид, които в книгата си от 2009 година допускат, че тунелите са основани преди почти 5000 години. Съвременните археологически проучвания, в това число радиовъглеродното датиране, обаче демонстрират, че множеството от тези структури са издигнати доста по-късно, през Зрялото Средновековие.
Тези тунели, известни като Erdstall (на немски „ земно място “), нормално са дребни и тесни, като постоянно се постанова хората да се навеждат или да пълзят, с цел да се движат през тях. Срещани най-вече в Германия, Австрия, Франция, Ирландия и Шотландия, районното им разпространяване допуска, че са били издигнати без значение, а не като част от единна, обширна система.
Тези тунели нормално са дребни и тесни, като постоянно се постанова хората да клекнат или да пълзят, с цел да се движат през тях. Както означават откривателите, строителството би изисквало обилни старания, употребявайки наличните по това време принадлежности, само че няма доказателства за координирани трансконтинентални старания. Въпреки че някои са се опитвали да свържат тунелите с ранни мисионерски направления, като тези на ирландско-шотландски монаси от VI век нататък, няма доказателства, които да поддържат съществуването на непрекъсната мрежа, пресичаща толкоз обширна област.
Научният разбор, по-специално радиовъглеродното датиране, демонстрира, че множеството от тунелите Ердщал са издигнати сред 10-ти и 13-ти век. Останки от дървени въглища, открити тук-там като Хьохерлмюле, поддържат тази времева рамка, като ясно разграничават структурите от каменната епоха и от спекулативното датиране на Куш.
Въпреки това, предназначението на тунелите остава неразбираемо, като теориите варират от религиозни практики и секрети скривалища до елементарни складови пространства. Липсата на артефакти в доста от тези тунели единствено задълбочава мистерията, което води до спекулации, че те може да са имали ритуално или алегорично предопределение.
Те постоянно са сравнявани с подземните градове на Кападокия в Турция, като да вземем за пример Деринкую. Тези антични градове обаче са били проектирани за обитаване и защита, отличавайки се със комплицирана архитектура, вентилационни системи и инфраструктура, които надалеч надвишават това, което може да се види в тунелите Ердщал. Въпреки че и двата типа структури са впечатляващи, те принадлежат към изцяло разнообразни култури, времеви интервали и предопределение.
Продължаващият интерес към подземните тунели на Европа е доказателство за любопитството на човека към непознатото. Въпреки това, актуалните археологически и научни находки ясно сочат към една по-скромна действителност, която към момента дава визия за средновековните европейски общества.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ