Земята на Google: Как технологичният гигант помага за шпионирането на хора
Интернет ни заобикаля. Чрез него, невидимия колос, се реализира модерният живот. Както Лари Пейдж и Сергей Брин знаеха още когато сътвориха Гугъл през 1998 година, всичко, което хората вършат онлайн, оставя диря. Ако се запазят и употребяват вярно, тези следи съставляват златна мина за информация, цялостна с елементи за персоналния живот на хората, както и скъпа тенденция за културните, икономическите и политическите трендове в необятен мащаб. Това написа в своята нова книга Surveillance Valley: The Secret Military History of the Internet проверяващият публицист Яша Левин. Откъс от книгата бе оповестен неотдавна в The Guardian.
Гугъл бе първата интернет компания, която употребява данните, оставяни от хората, с цел да получи предимство и да построи бизнес. Но не бе сама за дълго. Uber, Amazon, Фейсбук, eBay, Tinder, Apple, Lyft, Foursquare, Airbnb, Spotify, Instagram, Twitter, Angry Birds - в случай че погледнем огромната картина, виждаме, че дружно тези компании трансфораха компютрите и телефоните ни в подслушвателни устройства, свързани в корпоративна мрежа за наблюдаване. Къде вървим, какво вършим, защо приказваме, с кого приказваме, кого виждаме - всичко се записва и в някакъв миг се прави оценка като стойност. Гугъл, Apple и Фейсбук з наят по кое време една жена посещава клиника за аборти, даже и да не е споделила на никого. GPS координатите на телефона не лъжат. Свалките за една нощ и извънбрачните връзки се наблюдават като едното нищо: два смарт телефона, които в никакъв случай не са се срещали преди, се засичат в бар и след това отиват в апартамент в града, остават дружно през нощта и се разделят сутринта.
Те ни познават интимно. Знаят даже нещата, които не споделяме и с най-близките ни. В модерната интернет екосистема това персонално наблюдаване е норма, незабележимо и незабележително като въздуха, който дишаме. В тази напреднала, гладна за данни среда, Гугъл господства над всички.
Компанията се разшири с разрастването на самия интернет. Независимо каква услуга разработеше или на какъв пазар навлезеше, наблюдението беше вплетено в бизнеса. Количеството информация, съдържано в системите на Гугъл, е зашеметяващо. Към края на 2016 година оперативната ѝ система Android беше конфигурирана на 82% от новите смарт телефони, а към средата на 2017 година над 2 млн. консуматори по целия свят я използваха. Гугъл поддържа милиарди търсения и пускания на видея в YouTube всекидневно, има 1 милиарда дейни консуматори на Gmail, което значи, че има достъп до имейлите на по-голямата част от света. Според някои разбори 25% от целия интернет трафик в Северна Америка минава през сървърите на компанията.
Гугъл е и пионер в нов вид бизнес преводи. Вместо да заплащат за услугите с пари, хората заплащат с данните си. А въпросните услуги са просто стръв, с цел да се господства вниманието на потребителя, което след това да се пренасочи към рекламодателите. Гугъл употребява персоналната информация, с цел да уголемява империята си. В началото на 2018 година компанията-майка Alphabet има 85 050 чиновници в над 70 офиса в 50 страни. Пазарната ѝ капитализация е 727 милиарда $, което я трансформира във втората най-ценна обществена компания в света, изпреварена единствено от Apple. Приходите ѝ за първото полугодие на 2018 година бяха 9,4 млрд $.
Междувременно от Гугъл стартира да зависи оцеляването на други интернет компании. Snapchat, Twitter, Фейсбук, Lyft и Uber сътвориха бизнеси за милиарди долари на база нейната мобилна операционна система. И Гугъл печели от техния триумф - колкото повече хора употребяват приложенията им, толкоз повече данни за нея.
Какво знае Гугъл? Какво може да отгатне? Изглежда, че всичко. „ Дори нямаме потребност да пишете нещо. Знаем къде сте и къде сте били. Малко или доста, можем да предположим защо си мислите “, сподели в миг на откровеност през 2010 година някогашният изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид. После добави: „ Един ден си говорехме, че можем да предвиждаме придвижванията на фондовата борса. Е, по-късно взехме решение, че е нелегално и спряхме да го вършим. “
Плашеща мисъл, като се има поради, че Гугъл към този момент не е приветлив стартъп, а могъща международна корпорация със собствен личен политически дневен ред и задача да усилва облагите за акционерите. Само си представете какво би станало, в случай че Philip Morris, Goldman Sachs или боен снабдител като Lockheed Martin имаше достъп до толкоз информация.
Чрез основаването на Гугъл Лари Пейдж и Сергей Брин проведоха информацията на света по този начин, че да е налична и потребна за всички. Включително за Пентагона. Когато компанията стартира да господства потребителския интернет, се появи и нейната друга страна - Гугъл, сътрудникът на държавното управление. Оказа се, че същите платформи и услуги, употребявани от компанията за следене на хората, могат да се приложат от американските управляващи, в това число армията, разузнаването, полицията и учебните заведения. Ключът към тази трансформацията беше дребен стартъп, прочут през днешния ден като
През 2003 година компанията Keyhole Incorporated от Сан Франциско е на ръба на оцеляването. Създадена като продължение на план за видеоигри, тя черпи ентусиазъм от концепция от научнопопулярен разказ, съгласно която Централно разузнавателно управление на САЩ е основала конструкт на виртуална действителност за съчетание и следене на цялата си разполагаема информация. Корените на Keyhole са в технологията на видеоигрите, само че на процедура дребното сдружение прави стратегия, с която свързва сателитни изображения в 3D компютърни модели. Продуктът е като нищо друго досега - той разрешава на всеки, обвързван с интернет, виртуално да прелети над всяко място в света. Единственият проблем е моментът - просто не е подобаващ. Програмата е пусната тъкмо при надуването на дотком балона в Силициевата котловина. Финансирането пресъхва и Keyhole е на командно дишане… преди да бъде избавена от самата институция, която я въодушевява първоначално: Централно разузнавателно управление на САЩ.
Не е ясно какъв брой пари влива Централно разузнавателно управление на САЩ във компанията. Инвестицията е финализирана през 2003 година в партньорство с американската Национална геопространствена разследваща организация, институция с 14 500 чиновници и 5 милиарда $ бюджет, чиято работа е да доставя основана на сателитни фотоси информация на Централно разузнавателно управление на САЩ и Пентагона.
Централно разузнавателно управление на САЩ и НГА не са били просто вложители, а клиенти и са взели участие в изменянето на виртуалната карта на Keyhole за своите лични потребности. Само няколко месеца след инвестицията софтуерът на компанията се употребява от военните в интервенцията за свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак. Но освен в армията харесват Keyhole. Забелязва ги и Сергей Брин . И ги харесва толкоз доста, че показва програмата им на управлението на Гугъл на специфична среща. Така през 2004 година, Брин и Пейдж купуват компанията, дружно с вложенията на Централно разузнавателно управление на САЩ. Абсорбират я в личната си платформа и Keyhole се преражда като Гугъл Earth.
Това в действителност е крайъгълен камък за Гугъл и моментът, в който компанията стартира да се интегрира с американското държавно управление. Привлича като кадър Роб Пейнтър, човек с дълбоки връзки в света на разузнаването. Той поема нов отдел, наименуван Гугъл Federal, чиято задача е да помогне на софтуерния колос да се докопа до парче от апетитната баница на военното разузнаване. През 2006 година Гугъл Federal наема мениджъри от армията, военновъздушните сили, Централно разузнавателно управление на САЩ, Lockheed Martin. Наема както демократи, по този начин и републиканци. Макар да се пробва да резервира почтено лице пред света, задачата на Гугъл е да се трансформира в „ Lockheed Martin-а на интернет ерата “.
През 2007 година компанията основава разследваща система за НГА, която демонстрира американските бази в Ирак и маркира сунитските и шиитските квартали в Багдат. През 2008 година печели контракт за поддръжката на сървърите на Intellipedia - базата с данни на Централно разузнавателно управление на САЩ, основана по модела на Wikipedia. Не след дълго печели правото да оборудва 50 000 американски бойци със свои мобилни устройства. През 2010 получава 27 млн. $, с цел да даде на НГА „ образни услуги “, трансформирайки се в „ очите “ на американския уред за разузнаване.
Гугъл е много безмълвна за тази страна на бизнеса си. Не разгласява данни за приходите в обособена рубрика, не оповестява резултатите на медиите. Но разбори на федералните служби и данни от Freedom of Information Act сочат, че тя продава артикули от Гугъл Search, Гугъл Earth и Гугъл Enterprise на всяка огромна военна или разследваща организация в Съединени американски щати. Понякога продава непосредствено на държавното управление, от време на време работи с медиатори.
Пример за това какъв брой значима е Гугъл за американското държавно управление - през 2010 година имаше пробив в системата ѝ от група китайски хакери (вероятно работещи за китайските власти). Тогава Гугъл подписва договорка с Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати (АНС), съгласно която ще даде информация за трафика в мрежите си в подмяна на информация на АНС за задграничните хакери. Всъщност информация в подмяна на отбрана. Има логичност. Гугъл дава основни данни на Пентагона, Централно разузнавателно управление на САЩ и държавния департамент. Тя е част от военното семейство и е жизненоважна за американското общество. Трябва да бъде предпазена.
Гугъл не просто работи с военни и разследващи органи, а навлиза на всяко равнище на обществото, в това число градска администрация, полицейски ръководства, служби за незабавно реагиране, учебни заведения, неправителствени организации. В Бостън да вземем за пример трансферират всичките си имейли в облака на компанията. В Ню Йорк я наеха да конфигурира станции за безвъзмезден безжичен интернет. Повечето администрации употребяват Gmail.
Влиянието на софтуерния колос несъмнено включва алена лампа. Адвокати се тревожат, че конфиденциалността на общуването им с клиенти се нарушава, когато си разменят имейли с тях посредством Gmail. Родители се чудят какво прави Гугъл с информацията за децата им, която взима от учебните заведения. Какви въобще са лимитите и рестриктивните мерки на корпорацията? Отговорът ѝ постоянно е замъглен.
Разбира се, това не са паники, свързани единствено с Гугъл. Много интернет компании се трансфораха в играчи в разузнаването по един или различен метод. На по-високо равнище няма действителна разлика сред връзките на Гугъл с американското държавно управление и това на други корпорации. Въпрос на мащаб.
Заради някои свои услуги и артикули Гугъл е упреквана, че е повлияла на промяната на режими в Близкия изток. Тя отхвърля. „ Нямаме нищо общо. Не вършим по този начин. Но в случай че сме помогнали на жителите да изразят позиция посредством смарт телефони и информация и това е довело до смяна в страната им - е, това несъмнено е нещо положително, не мислите ли? “, сподели Ерик Шмид преди време пред Wired.
Днес Гугъл подписва нови и нови контракти с АНС и продължава да се слива все по-тясно с американската система за сигурност. Основателите ѝ считат, че по този начин ще стартира да играе още по-голяма роля в световното общество.
„ Целта ни е обществото. Цел са ни фундаментални въпроси, за които хората не мислят - по какъв начин се провеждат хора, по какъв начин се стимулират? Как да организираме демокрациите си? “, съобщи Лари Пейдж в изявление през 2014 година Той гледа 100 години напред в бъдещето и вижда Гугъл в центъра на напредъка. „ Ние можем да разгадаем множеството проблеми на човечеството “, сподели още Пейдж.
Гугъл бе първата интернет компания, която употребява данните, оставяни от хората, с цел да получи предимство и да построи бизнес. Но не бе сама за дълго. Uber, Amazon, Фейсбук, eBay, Tinder, Apple, Lyft, Foursquare, Airbnb, Spotify, Instagram, Twitter, Angry Birds - в случай че погледнем огромната картина, виждаме, че дружно тези компании трансфораха компютрите и телефоните ни в подслушвателни устройства, свързани в корпоративна мрежа за наблюдаване. Къде вървим, какво вършим, защо приказваме, с кого приказваме, кого виждаме - всичко се записва и в някакъв миг се прави оценка като стойност. Гугъл, Apple и Фейсбук з наят по кое време една жена посещава клиника за аборти, даже и да не е споделила на никого. GPS координатите на телефона не лъжат. Свалките за една нощ и извънбрачните връзки се наблюдават като едното нищо: два смарт телефона, които в никакъв случай не са се срещали преди, се засичат в бар и след това отиват в апартамент в града, остават дружно през нощта и се разделят сутринта.
Те ни познават интимно. Знаят даже нещата, които не споделяме и с най-близките ни. В модерната интернет екосистема това персонално наблюдаване е норма, незабележимо и незабележително като въздуха, който дишаме. В тази напреднала, гладна за данни среда, Гугъл господства над всички.
Компанията се разшири с разрастването на самия интернет. Независимо каква услуга разработеше или на какъв пазар навлезеше, наблюдението беше вплетено в бизнеса. Количеството информация, съдържано в системите на Гугъл, е зашеметяващо. Към края на 2016 година оперативната ѝ система Android беше конфигурирана на 82% от новите смарт телефони, а към средата на 2017 година над 2 млн. консуматори по целия свят я използваха. Гугъл поддържа милиарди търсения и пускания на видея в YouTube всекидневно, има 1 милиарда дейни консуматори на Gmail, което значи, че има достъп до имейлите на по-голямата част от света. Според някои разбори 25% от целия интернет трафик в Северна Америка минава през сървърите на компанията.
Гугъл е и пионер в нов вид бизнес преводи. Вместо да заплащат за услугите с пари, хората заплащат с данните си. А въпросните услуги са просто стръв, с цел да се господства вниманието на потребителя, което след това да се пренасочи към рекламодателите. Гугъл употребява персоналната информация, с цел да уголемява империята си. В началото на 2018 година компанията-майка Alphabet има 85 050 чиновници в над 70 офиса в 50 страни. Пазарната ѝ капитализация е 727 милиарда $, което я трансформира във втората най-ценна обществена компания в света, изпреварена единствено от Apple. Приходите ѝ за първото полугодие на 2018 година бяха 9,4 млрд $.
Междувременно от Гугъл стартира да зависи оцеляването на други интернет компании. Snapchat, Twitter, Фейсбук, Lyft и Uber сътвориха бизнеси за милиарди долари на база нейната мобилна операционна система. И Гугъл печели от техния триумф - колкото повече хора употребяват приложенията им, толкоз повече данни за нея.
Какво знае Гугъл? Какво може да отгатне? Изглежда, че всичко. „ Дори нямаме потребност да пишете нещо. Знаем къде сте и къде сте били. Малко или доста, можем да предположим защо си мислите “, сподели в миг на откровеност през 2010 година някогашният изпълнителен шеф на Гугъл Ерик Шмид. После добави: „ Един ден си говорехме, че можем да предвиждаме придвижванията на фондовата борса. Е, по-късно взехме решение, че е нелегално и спряхме да го вършим. “
Плашеща мисъл, като се има поради, че Гугъл към този момент не е приветлив стартъп, а могъща международна корпорация със собствен личен политически дневен ред и задача да усилва облагите за акционерите. Само си представете какво би станало, в случай че Philip Morris, Goldman Sachs или боен снабдител като Lockheed Martin имаше достъп до толкоз информация.
Чрез основаването на Гугъл Лари Пейдж и Сергей Брин проведоха информацията на света по този начин, че да е налична и потребна за всички. Включително за Пентагона. Когато компанията стартира да господства потребителския интернет, се появи и нейната друга страна - Гугъл, сътрудникът на държавното управление. Оказа се, че същите платформи и услуги, употребявани от компанията за следене на хората, могат да се приложат от американските управляващи, в това число армията, разузнаването, полицията и учебните заведения. Ключът към тази трансформацията беше дребен стартъп, прочут през днешния ден като
През 2003 година компанията Keyhole Incorporated от Сан Франциско е на ръба на оцеляването. Създадена като продължение на план за видеоигри, тя черпи ентусиазъм от концепция от научнопопулярен разказ, съгласно която Централно разузнавателно управление на САЩ е основала конструкт на виртуална действителност за съчетание и следене на цялата си разполагаема информация. Корените на Keyhole са в технологията на видеоигрите, само че на процедура дребното сдружение прави стратегия, с която свързва сателитни изображения в 3D компютърни модели. Продуктът е като нищо друго досега - той разрешава на всеки, обвързван с интернет, виртуално да прелети над всяко място в света. Единственият проблем е моментът - просто не е подобаващ. Програмата е пусната тъкмо при надуването на дотком балона в Силициевата котловина. Финансирането пресъхва и Keyhole е на командно дишане… преди да бъде избавена от самата институция, която я въодушевява първоначално: Централно разузнавателно управление на САЩ.
Не е ясно какъв брой пари влива Централно разузнавателно управление на САЩ във компанията. Инвестицията е финализирана през 2003 година в партньорство с американската Национална геопространствена разследваща организация, институция с 14 500 чиновници и 5 милиарда $ бюджет, чиято работа е да доставя основана на сателитни фотоси информация на Централно разузнавателно управление на САЩ и Пентагона.
Централно разузнавателно управление на САЩ и НГА не са били просто вложители, а клиенти и са взели участие в изменянето на виртуалната карта на Keyhole за своите лични потребности. Само няколко месеца след инвестицията софтуерът на компанията се употребява от военните в интервенцията за свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак. Но освен в армията харесват Keyhole. Забелязва ги и Сергей Брин . И ги харесва толкоз доста, че показва програмата им на управлението на Гугъл на специфична среща. Така през 2004 година, Брин и Пейдж купуват компанията, дружно с вложенията на Централно разузнавателно управление на САЩ. Абсорбират я в личната си платформа и Keyhole се преражда като Гугъл Earth.
Това в действителност е крайъгълен камък за Гугъл и моментът, в който компанията стартира да се интегрира с американското държавно управление. Привлича като кадър Роб Пейнтър, човек с дълбоки връзки в света на разузнаването. Той поема нов отдел, наименуван Гугъл Federal, чиято задача е да помогне на софтуерния колос да се докопа до парче от апетитната баница на военното разузнаване. През 2006 година Гугъл Federal наема мениджъри от армията, военновъздушните сили, Централно разузнавателно управление на САЩ, Lockheed Martin. Наема както демократи, по този начин и републиканци. Макар да се пробва да резервира почтено лице пред света, задачата на Гугъл е да се трансформира в „ Lockheed Martin-а на интернет ерата “.
През 2007 година компанията основава разследваща система за НГА, която демонстрира американските бази в Ирак и маркира сунитските и шиитските квартали в Багдат. През 2008 година печели контракт за поддръжката на сървърите на Intellipedia - базата с данни на Централно разузнавателно управление на САЩ, основана по модела на Wikipedia. Не след дълго печели правото да оборудва 50 000 американски бойци със свои мобилни устройства. През 2010 получава 27 млн. $, с цел да даде на НГА „ образни услуги “, трансформирайки се в „ очите “ на американския уред за разузнаване.
Гугъл е много безмълвна за тази страна на бизнеса си. Не разгласява данни за приходите в обособена рубрика, не оповестява резултатите на медиите. Но разбори на федералните служби и данни от Freedom of Information Act сочат, че тя продава артикули от Гугъл Search, Гугъл Earth и Гугъл Enterprise на всяка огромна военна или разследваща организация в Съединени американски щати. Понякога продава непосредствено на държавното управление, от време на време работи с медиатори.
Пример за това какъв брой значима е Гугъл за американското държавно управление - през 2010 година имаше пробив в системата ѝ от група китайски хакери (вероятно работещи за китайските власти). Тогава Гугъл подписва договорка с Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати (АНС), съгласно която ще даде информация за трафика в мрежите си в подмяна на информация на АНС за задграничните хакери. Всъщност информация в подмяна на отбрана. Има логичност. Гугъл дава основни данни на Пентагона, Централно разузнавателно управление на САЩ и държавния департамент. Тя е част от военното семейство и е жизненоважна за американското общество. Трябва да бъде предпазена.
Гугъл не просто работи с военни и разследващи органи, а навлиза на всяко равнище на обществото, в това число градска администрация, полицейски ръководства, служби за незабавно реагиране, учебни заведения, неправителствени организации. В Бостън да вземем за пример трансферират всичките си имейли в облака на компанията. В Ню Йорк я наеха да конфигурира станции за безвъзмезден безжичен интернет. Повечето администрации употребяват Gmail.
Влиянието на софтуерния колос несъмнено включва алена лампа. Адвокати се тревожат, че конфиденциалността на общуването им с клиенти се нарушава, когато си разменят имейли с тях посредством Gmail. Родители се чудят какво прави Гугъл с информацията за децата им, която взима от учебните заведения. Какви въобще са лимитите и рестриктивните мерки на корпорацията? Отговорът ѝ постоянно е замъглен.
Разбира се, това не са паники, свързани единствено с Гугъл. Много интернет компании се трансфораха в играчи в разузнаването по един или различен метод. На по-високо равнище няма действителна разлика сред връзките на Гугъл с американското държавно управление и това на други корпорации. Въпрос на мащаб.
Заради някои свои услуги и артикули Гугъл е упреквана, че е повлияла на промяната на режими в Близкия изток. Тя отхвърля. „ Нямаме нищо общо. Не вършим по този начин. Но в случай че сме помогнали на жителите да изразят позиция посредством смарт телефони и информация и това е довело до смяна в страната им - е, това несъмнено е нещо положително, не мислите ли? “, сподели Ерик Шмид преди време пред Wired.
Днес Гугъл подписва нови и нови контракти с АНС и продължава да се слива все по-тясно с американската система за сигурност. Основателите ѝ считат, че по този начин ще стартира да играе още по-голяма роля в световното общество.
„ Целта ни е обществото. Цел са ни фундаментални въпроси, за които хората не мислят - по какъв начин се провеждат хора, по какъв начин се стимулират? Как да организираме демокрациите си? “, съобщи Лари Пейдж в изявление през 2014 година Той гледа 100 години напред в бъдещето и вижда Гугъл в центъра на напредъка. „ Ние можем да разгадаем множеството проблеми на човечеството “, сподели още Пейдж.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ