Какво е IoT и защо е важно да знаем повече?
Интернет на нещата (IoT) е на всички места и е станал част от нашето всекидневие.
Всички сме чували този термин, само че за мнозина той остава неразбираем.
Интернет на нещата се отнася за всяко устройство, което е обвързвано с Интернет и събира или споделя данни. Данните от машина до машина (M2M), които се генерират от IoT, имат голям брой приложения, само че най-често се преглеждат като метод за установяване на здравето и положението на нещата.
Включва всичко: кафе машини, мобилни телефони, перални машини, портативни устройства и слушалки. Например, кафемашината може да ви каже по кое време кафето е готово, портативните устройства дефинират вашето здраве и пералната машина може да ви извести по телефона по кое време облеклата са изпрани.
Отнася се и за съставни елементи на машини като реактивен мотор на аероплан. Най-вероятно, в случай че устройството има комутатор за включване и изключване към интернет, той може да бъде част от IoT. Чрез съчетание на обвързваните устройства с автоматизирани системи е допустимо да се събира информация за потребителя и да се научава от развой.
Примери за устройства от Интернет на нещата:
Преносими устройства;
Свързани коли;
Интелигентен персонален асистент;
Интелигентно земеделие;
Електрическа крушка, обвързвана посредством приложение;
Интелигентен термостат;
Свързани играчки.
История на Интернет на нещата
Идеята за прибавяне на просветеност към общоприети предмети се разисква от 80-те години. Във филмите „ интелигентните устройства “ бяха възприемани като част от бъдещето. Във кино лентата Back to the Future II фамилията на Макфлай употребява очила, които служат като предходник на Гугъл Glass. През 1990 година във кино лентата Total Recall, Арнолд Шварценегер се вози в автомобил, който се самоуправлява. Във кино лентата на Дисни от 90-те години- Smart House, има изцяло компютъризиран дом, написа antivirus.bg.
Хората са били любопитни за Интернет на нещата, само че не са имали технологията. Един ранен образец за IoT е машина за " Кока-кола " при започване на 80-те години, която разрешава на програмистите да ревизират дали има кола в машината, преди да я посетят. През 1990 година Джон Ромкей сподели, че тостер може да бъде включен и изключен от Интернет.
Терминът „ Интернет на нещата “ за първи път е бил фиктивен от Кевин Аштън по време на презентация, която той е направил за Proctor and Gamble през 1999 година. Той акцентира смисъла на радиочестотната идентификация за компанията и озаглавява презентацията си „ Интернет на нещата “. Тогава стартират да излизат свързани устройства. През 1995 година по-малко от 1% от популацията на света има достъп до Интернет. Към декември 2017 година повече от 54% от популацията има подобен.
Как работи Интернет на нещата
В Интернет на нещата, всяко устройство си има друго предопределение. Много от тях се употребяват за събиране на данни. Например, портативните устройства, които наблюдават ежедневните ви стъпки и пулса ви, ви оказват помощ да следите здравето си.
Има три “слоя ”, когато става въпрос за работа с IoT устройства: таблото за ръководство, " облака " и по-късно вашите устройства.
Устройството изпраща сигнала си в облака, където други устройства също изпращат информацията си.
Облакът е мястото, където всички машини взаимодействат между тях. Оттук тази информация се изпраща на таблото ви за ръководство, където можете да контролирате устройството си.
