Интернет гигантът Гугъл (Google) отбелязва 156 години от рождението на

Интернет колосът Google (Google) отбелязва 156 години от рождението на Фритьоф Нансен със специфичен дудъл (Doodle).

Едноименната търсачка сътвори специфичен дудъл в чест на норвежкия полярен откривател, хуманист и лауреат на Нобелова премия за мир за 1922 година

Фритьоф Нансен е роден през 1861 година наоколо до днешната столица на Норвегия Осло. Още от ранните си години демонстрира пристрастеност към това, с което ще се занимава след години – скиорството. Постига триумфи в тази сфера още като младеж. В Осло приключва висшето си обучение със компетентност зоология. Едва 20-годишен се насочва на биоложка процедура в Гренландско море на кораба „ Викинг “, който ловува тюлени. Това корабоплаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му активност като полярен откривател. След довеждане докрай на образованието си през 1883 година става лаборант по зоология в Бергенския музей. Работи в университета в Парма, Италия, и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 година е почетен с огромен златен орден на Кралската Академия на науките за своите проучвания по градежа на клетъчния уред на нервната тъкан и получава докторска степен.

Работата като зоолог не е задоволителна за авантюристичната натура на Нансен. Сам споделя, че дългите часове, прекарани в лабораторията, колкото и продуктивни да са, не покриват непреодолимата му потребност от завършения. Важно е да отбележим, че годините, в които живее Нансен, всички науки бележат сериозен напредък. Само за няколко десетилетия се появяват технологии, които напълно трансформират научната сфера. В тази динамична среда на норвежеца му хрумва концепция, която е посрещната от обществото като полуда и чист опит за самоубийство – подчинение на Северния полюс. С времето желанието му става толкоз непреодолимо, че той е подготвен да тръгне самичък. За това приказва една негова мисъл: „ Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма различен избор с изключение на напред. “

Реакцията на обществото не е изненадваща. Опитите на предходните откриватели демонстрират, че такава експедиция е невъзможна и сигурно би приключила със гибел на участниците й. Тези обстоятелства не стопират Нансен. 9 години той грижливо приготвя задачата, поръчва специфичен транспортен съд, кадърен да доближи непробиваемия полюс. Плавателният съд е кръстен „ Фрам “ (на норвежки „ напред “). Тъй като уеб сайтът е за история, ще спестим детайлностите на проекта му, само че ще обобщим, че е талантлив и новаторски. Толкова логически е, че откакто става обществено притежание, мнозина стартират да се питат дали покоряването на полюса не е в действителност допустимо. Нансен съумява да събере екипаж от 13 души и 30-ина кучета и „ Фрам “ потегля на далечната експедиция (1893-1896).

Тя е съпроводена от обрати и разкрития, които „ отварят очите “ на учени от целия свят. Нансен открива, че Арктика в действителност съставлява океан и това изяснява отклоненията на кораба. На втората година плавателният съд стопира да се движи, заобиколен от ледовете на полюса. Разочарован, че задачата му става все по-невъзможна, само че и в същото време вдъхновен от голямото изобретение, норвежецът прави нещо безумно. Взема решение дружно с един съмишленик и няколко кучета да измине оставащите 600 км до полюса на ски. Има хранителни запаси единствено за 100 дни, а в последна сметка се оказва, че безчовечен сложната задача му коства съвсем година. С времето силите на двамата понижават, а храната се стопява. Трудно е да се опише на какви страдания са подложени поради обстоятелството, че температурата пада до -45 градуса.

Дори авантюристичната натура на Нансен не е задоволителна, с цел да бъде завършен този най-труден поход в историята на човечеството. На прага на силите си, двамата приключенци са избавени от британски транспортен съд (ирония е, че три години по-рано норвежецът отхвърля на капитана на кораба да го вземе в екипа си). Нансен е върнат в Осло, а там е посрещнат не просто като народен воин, ами като същинско провидение. „ Успешната провалена задача “ донася революционни открития на океанографията, а почестите и премиите за лудия авантюрист са стотици. Нансен става дипломат на Норвегия в Лондон, а през 1922 година получава Нобелова премия за мир.

Ето какво написа уеб сайтът bulgarianhistory.org по отношение на връзката на Нансен с България: Възползвайки се от високото си публично състояние, Фритьоф Нансен става един от най-големите хуманисти за времето си. Помага на хора във всекидневна потребност, като им подарява средства. Тази активност се разраства и в по-големи мащаби. През 1922 година Нансен става висш комисар за бежанците на Обществото на народите. В този интервал българската история е изпълнена с ужасяващи събития, касаещи нашите бежанци.

Фритьоф Нансен измисля нещо революционно. Изготвя специфичен документ, даващ право на военновременните, политически и други бежанци да пътуват гладко по света и да се заселват, където сметнат за добре. Вкаран е в приложимост поради Октомврийската гражданска война от 1917 година, в резултат на която стотици хиляди напущат родната си Русия. По-късно от него се облагодетелстват преследваните в Турция арменци, европейските евреи, подложени на нацистки гонения и други. Точно поради така наречен Нансенов паспорт изстрадалите българи от Западна Тракия се прибират по домовете си, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 година Потомък на семейство с подобен паспорт е днешният дипломат на Италия в София Стефано Бенацо. Създаването на паспорта е революционно решение за времето. Фактът, че този документ се употребява за напредване на бежанците до ден сегашен, демонстрира смисъла на делото на Нансен.

През 1922 година норвежецът е в България като ръководител на Върховния комисариат на бежанците. Той се среща с министър-председателя Александър Стамболийски и с представители на културно-благотворителното сдружение „ Тракия ” отпред с проф. Димитър Михалчев, които му връчват ревю на тракийските бежанци. За характера на госта приказва изявлението: „ С сложните проблеми се оправям незабавно. За невъзможните неща ми би трябвало малко време, с цел да ги реша. ”

България и българите са признателни на Фритьоф Нансен. Изненадващо, той не е един от тези персонажи в историята ни, които тънат в забвение. Улици и булеварди са кръстени на негово име, а неотдавна е построен и негов монумент в София, наоколо до НДК. През 2011 година е открита галерия, отдадена на великия норвежец.

Ние си признаваме със позор, че не подозирахме за огромна част от събитията в живота на тази невероятна персона, само че след написването на този роман ще сме извънредно задоволени, в случай че сме ви срещнали с дребна част от живота му. Има за какво да помним този човек, роден в далечна Норвегия, само че оказал помощ на народа ни по извънреден метод.

Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 година в градчето Люсакар на 69-годишна възраст. /БГНЕС