bTV Репортерите: Внимание! Fake news
Интернет е неделима част от нашето всекидневие. Потребители на международната мрежа са съвсем 5 милиарда души. Всеки един от тях има достъп до голямо количество информация, която е на единствено един клик разстояние. Но по какъв начин да разберем на кого можем да имаме вяра? Как да отличим подправената от същинската вест?
В началото на април границата сред Гърция и Северна Македония се трансформира в сцена на всеобщи безредици. Стотици мигранти се пробваха да я преминат, само че бяха спрени от силите на реда, които използваха палки и сълзотворен газ. Оказа се, че причина за избухналите вълнения е една подправена информация.
„ Това е резултат от една изцяло подправена информация, че ще има всеобщо събиране на границата и че тя ще бъде отворена, с цел да могат мигрантите в Гърция да продължат по пътя си към Европа. Обяснихме неведнъж, че тези клюки нямат нищо общо с реалността”, сподели Милтиадис Клапас , представител на гръцкото министерство на миграцията.
Темата за миграцията продължава да е обект на разпалени диспути в Европа. Според специалисти фактът, че въпросната подправена вест беше публикувана към месец преди изборите за Европарламент, не е инцидентен.
„ Ако това се беше случило малко преди изборите, да вземем за пример няколко дни, можеше да подхрани ксенофобските настроения и по този метод да се повлияе на изхода от вота. Поуката, която би трябвало да си извадим, е, че платформи като „ Гугъл” и „ Фейсбук” би трябвало да поемат отговорност за наличието, което популяризират. Тази информация беше оборена от медиите, само че не задоволително бързо. Ако имаме евроскептично или даже крайнодясно болшинство с ксенофобски възгледи, това може да докара до краха на Европейския съюз. Това може да бъде провокирано точно от подправените вести. Видяхме притеснителни образци в няколко страни. Един от тях е брекзит, референдумът за излизането на Англия от Европейския съюз безспорно беше повлиян от подправените новини”, изясни Кристоф Леклерк , ръководител на фондация „ Евроактив”.
„ Големият проблем не е, че подправените вести не са същински, казусът е, че те са превърнати в политическо оръжие и с помощта на огромните данни, на това, че обществените мрежи ни следят и знаят доста добре нашия психически профил, нашите политически пристрастия и така нататък, те в действителност ни познават по-добре от нас самите. Вече могат да бъдат основани мощно профилирани вести. Дали са правилни, дали са подправени, това е вторичен въпрос. Въпросът е, че могат да бъдат генерирани вести за избран човек и също така направени с избрана цел, т.е. те са нещо, което желае да натисне едно съответно копче в един съответен човек”, съобщи софтуерният експерт Преслав Наков .
Социалните мрежи се радват на голяма известност в международен мащаб. Истината е, че те улесняват освен общуването ни с други хора, само че и следенето на нашите привички, ползи и настройки. Това образно беше демонстрирано от избухналия скандал с „ Кеймбридж Аналитика”, когато стана ясно, че нелегално са били употребявани персоналните данни на десетки милиони консуматори на „ Фейсбук”.
По-късно стана ясно, че консултантската компания е употребила данните, с цел да повлияе на референдума за излизане на Англия от Евросъюза и президeнтските избори в Съединените щати.
„ Фалшивите вести са спам на стероиди. Спамът също е нездравословно наличие, само че в случай че аз изпратя спам на 1000 души, той стига там и умира. Ако обаче изпратя подправена вест на 1000 души, за което, в действителност, мога и да си платя, и да я изпратя на тъкмо избрани хора, защото „ Фейсбук” може доста добре да профилира потребителите, оттук насетне тя може да доближи до милиони. Това би ми коствало единствено няколко долара”, добави Преслав Наков.
„ Хората стартират да живеят в свои дребни балони. Ако, да вземем за пример, даден човек е расист, той стартира да получава информация, която дава отговор на неговите възгледи, вместо да види огромната картина и да научи за образци за сполучлива интеграция на мигранти, да вземем за пример. Това е сериозен проблем. Решението е да се забрани на платформите да изпращат толкоз профилирана информация”, счита Кристоф Леклерк, ръководител на фондация „ Евроактив”.
„ Фалшивите вести може да не са противозаконни, може да не са нещо ново, само че през днешния ден се популяризират извънредно бързо. Това заплашва репутацията на медиите и бъдещето на нашите демократични общества. Затова ние сме длъжни да създадем всичко по силите си, с цел да ги ограничим. От голямо значение е да се усъвършенства прозрачността на информацията в интернет, с цел да бъде улеснено откриването на нейния източник”, съобщи Мария Габриел, европейски комисар по цифровата стопанска система и общество.
Американският президент Доналд Тръмп е въплъщение на политик, компетентен по какъв начин да употребява подправените вести. Той непрестанно употребява този термин, обвинявайки медиите, че изопачават обстоятелствата. Неговите изявления, обаче, повдигат един значим въпрос – по какъв начин да разграничим битката с подправените вести от потъпкването на свободното слово?
„ Няма причина, заради която да имаме вяра повече на политиците, в сравнение с публицистите. Медиите са срещу всякаква форма на цензура. Фалшивите вести не трябва да бъдат потискани. Ако желаете да четете ужасни неща за това по какъв начин Хилъри Клинтън убива дребни бебета, вие ще ги намерите. Но това не трябва да става сензация, не трябва да му се придава непотребна значимост. Популярността на новините би трябвало да зависи от достоверността на техните източници. Доброто би трябвало да е на повърхността, а неприятното – на дъното”, сподели Кристоф Леклерк, ръководител на фондация „ Евроактив”.
С бързите темпове, с които се развива технологията, опциите за основаване на подправени вести получават плашещи размери. Преди няколко месеца компанията OpenAI образно показва това. Тя спря своя езиков модел, наименуван GPT2 , защото може да бъде употребен за всеобща дезинформация. За какво в действителност става въпрос?
Въпросният модел може да създава текстове, изчислявайки каква да бъде идната дума. Така, за секунди могат да бъдат създавани изявления с изцяло подправено наличие. Ето и един съответен образец, оповестен от OpenAI. Човек написа следното изречение:
„ Вагон с нуклеарни материали беше откраднат в Синсинати”.
Оттук нататък, всичко минава в ръцете на изкуствения разсъдък. За елементи от секундата, той приготвя обстоен текст.
„ Инцидентът стана по линията, свързваща станциите „ Ковингтън” и „ Ашланд”. Властите оповестиха, че работят дружно с Федералната железопътна администрация, с цел да открият вагона. „ Кражбата на нуклеарните материали ще има отрицателен резултат върху здравето на хората и околната среда”, съобщи министърът на енергетиката на Съединени американски щати.”
Това е единствено част от цялата публикация, генерирана от изкуствения разсъдък. Изводът е явен – би трябвало да бъдем доста деликатни с изявленията, които четем в международната мрежа.
„ Това е остарелият проблем от Средните епохи, кое е по-силно: бронята или оръжието? В момента, оръжието по-силно, само че съм сигурен, че технологията ще даде решение, с което по-ефикасно да се защитим от патроните на подправените новини”, добави Кристоф Леклерк.
В интернет все по-често се появяват и видеа с подправено наличие . Някои от тях са лесни за различаване, само че други са професионално направени и разкриването им не е по никакъв начин лесна задача, счита Ивелин Илиев, който работи като видео монтажист.
„ Фалшифицираното видео все още изисква професионална техника като монтажна станция, професионални колони, професионални монитори, експерт, който да работи с тях, както и време, тъй като няма повсеместен метод. Едно и също нещо можеш да го направиш по разнообразни способи и ти като експерт би трябвало да избереш най-подходящия”, изясни Ивелин Илиев.
Според Ивелин, човек с опит в областта на видеомонтажа може да сътвори клип с подправено наличие за броени минути:
„ Заиграх се с видеото с Тереза Мей и Ангела Меркел, които се смееха на нещо и всички се чудеха на какво тъкмо се смеят. Аз прибавих един контраплан на таблета, който гледат, на който се вижда една занимателна анимация. Както на мен ми лиши не повече от 10 минути да направя това видео с закачлив темперамент, по този начин на някой по-злонамерен човек би му лишило същото време, с цел да направи подправена вест, обвързвана с европейските избори или да накърни достолепието или репутацията на някой, който взе участие във видеото”.
Проблемът с подправените видеа е, че тяхното основаване става все по-лесно.
„ С развиването на софтуера за видеообработка към този момент напълно умерено може да се генерира наличие от безспорната нула. Докато сега аз върша колаж сред две или три изявления, които са действително записани, действително случили се, то новата техника към този момент може да вкара думи в устата на човек, които въобще не е споделил. И това става все по-достъпно за хора с минимални знания в областта на технологиите и компютрите”, добави Ивелин Илиев.
Експерти сигнализират, че видеата с подправено наличие набират все по-голяма известност. А какъв брой безапелационен може да бъде сходен клип образно показва известният артист и режисьор Джордън Пийл. Той разгласява видео, в което озвучава подправено изявление на някогашния американски президент Барак Обама.
„ Това са рискови времена. Движейки се напред, ние би трябвало да бъдем по-внимателни за нещата, на което имаме вяра в интернет. Това са времена, в които би трябвало да се доверяваме на тествани източници на вести. Може да звучи просто, само че по какъв начин да вървим напред? В ерата на информацията ще стане ясно дали ще оцелеем или ще се превърнем в някаква ши***а антиутопия”.
„ Изследванията демонстрират, че 70 % от потребителите не могат да разграничат подправена от същинска вест. Това, което е забавно, е, че по-възрастните хора са по-склонни да споделят подправени вести. От друга страна, рисков фактор са младежите, тъй като те имат потребност от себеутвърждаване, самостоятелност, отменяне на престижите и затова елементарно могат да попаднат в клопката на уеб сайтове с подправени вести. Но съгласно мен цялата тази полемика към подправените вести е потребна, защото сподели, че не може да се има вяра на всичко в интернет”, съобщи Преслав Наков.
„ Дезинформацията може да се окаже добра опция. Всички изследвания демонстрират, че има по-малко неточности и подправени вести в обичайните медии, в сравнение с в обществените мрежи. Въпросът е по какъв начин качествените вести да бъдат сложени в по-предни позиции във вашия фийд във „ Фейсбук”, да вземем за пример. Проблемът е, че подправените вести постоянно са занимателни, елементарно притеглят вниманието и се възползват от някои от главните инстинкти на хората. Не бива да се опитваме да ги потиснем, да ги цензурираме, а да разкрием кой е източника, да покажем, че на тази информация не трябва да се вярва”, сподели Кристоф Леклерк.
Живеем във време, в което достъпът до информация е необикновено елементарен. За секунди всеки може да се осведоми за събития, протичащи се в най-отдалечените точки на света. Но това е нож с две остриета, защото разпространението на неистини в никакъв случай не е било по-лесно.
Фалшивите вести са изцяло действителна заплаха. Затова простата истина е, че не трябва да бъдем наивни и да имаме вяра на всичко, което прочетем или забележим в интернет.
В началото на април границата сред Гърция и Северна Македония се трансформира в сцена на всеобщи безредици. Стотици мигранти се пробваха да я преминат, само че бяха спрени от силите на реда, които използваха палки и сълзотворен газ. Оказа се, че причина за избухналите вълнения е една подправена информация.
„ Това е резултат от една изцяло подправена информация, че ще има всеобщо събиране на границата и че тя ще бъде отворена, с цел да могат мигрантите в Гърция да продължат по пътя си към Европа. Обяснихме неведнъж, че тези клюки нямат нищо общо с реалността”, сподели Милтиадис Клапас , представител на гръцкото министерство на миграцията.
Темата за миграцията продължава да е обект на разпалени диспути в Европа. Според специалисти фактът, че въпросната подправена вест беше публикувана към месец преди изборите за Европарламент, не е инцидентен.
„ Ако това се беше случило малко преди изборите, да вземем за пример няколко дни, можеше да подхрани ксенофобските настроения и по този метод да се повлияе на изхода от вота. Поуката, която би трябвало да си извадим, е, че платформи като „ Гугъл” и „ Фейсбук” би трябвало да поемат отговорност за наличието, което популяризират. Тази информация беше оборена от медиите, само че не задоволително бързо. Ако имаме евроскептично или даже крайнодясно болшинство с ксенофобски възгледи, това може да докара до краха на Европейския съюз. Това може да бъде провокирано точно от подправените вести. Видяхме притеснителни образци в няколко страни. Един от тях е брекзит, референдумът за излизането на Англия от Европейския съюз безспорно беше повлиян от подправените новини”, изясни Кристоф Леклерк , ръководител на фондация „ Евроактив”.
„ Големият проблем не е, че подправените вести не са същински, казусът е, че те са превърнати в политическо оръжие и с помощта на огромните данни, на това, че обществените мрежи ни следят и знаят доста добре нашия психически профил, нашите политически пристрастия и така нататък, те в действителност ни познават по-добре от нас самите. Вече могат да бъдат основани мощно профилирани вести. Дали са правилни, дали са подправени, това е вторичен въпрос. Въпросът е, че могат да бъдат генерирани вести за избран човек и също така направени с избрана цел, т.е. те са нещо, което желае да натисне едно съответно копче в един съответен човек”, съобщи софтуерният експерт Преслав Наков .
Социалните мрежи се радват на голяма известност в международен мащаб. Истината е, че те улесняват освен общуването ни с други хора, само че и следенето на нашите привички, ползи и настройки. Това образно беше демонстрирано от избухналия скандал с „ Кеймбридж Аналитика”, когато стана ясно, че нелегално са били употребявани персоналните данни на десетки милиони консуматори на „ Фейсбук”.
По-късно стана ясно, че консултантската компания е употребила данните, с цел да повлияе на референдума за излизане на Англия от Евросъюза и президeнтските избори в Съединените щати.
„ Фалшивите вести са спам на стероиди. Спамът също е нездравословно наличие, само че в случай че аз изпратя спам на 1000 души, той стига там и умира. Ако обаче изпратя подправена вест на 1000 души, за което, в действителност, мога и да си платя, и да я изпратя на тъкмо избрани хора, защото „ Фейсбук” може доста добре да профилира потребителите, оттук насетне тя може да доближи до милиони. Това би ми коствало единствено няколко долара”, добави Преслав Наков.
„ Хората стартират да живеят в свои дребни балони. Ако, да вземем за пример, даден човек е расист, той стартира да получава информация, която дава отговор на неговите възгледи, вместо да види огромната картина и да научи за образци за сполучлива интеграция на мигранти, да вземем за пример. Това е сериозен проблем. Решението е да се забрани на платформите да изпращат толкоз профилирана информация”, счита Кристоф Леклерк, ръководител на фондация „ Евроактив”.
„ Фалшивите вести може да не са противозаконни, може да не са нещо ново, само че през днешния ден се популяризират извънредно бързо. Това заплашва репутацията на медиите и бъдещето на нашите демократични общества. Затова ние сме длъжни да създадем всичко по силите си, с цел да ги ограничим. От голямо значение е да се усъвършенства прозрачността на информацията в интернет, с цел да бъде улеснено откриването на нейния източник”, съобщи Мария Габриел, европейски комисар по цифровата стопанска система и общество.
Американският президент Доналд Тръмп е въплъщение на политик, компетентен по какъв начин да употребява подправените вести. Той непрестанно употребява този термин, обвинявайки медиите, че изопачават обстоятелствата. Неговите изявления, обаче, повдигат един значим въпрос – по какъв начин да разграничим битката с подправените вести от потъпкването на свободното слово?
„ Няма причина, заради която да имаме вяра повече на политиците, в сравнение с публицистите. Медиите са срещу всякаква форма на цензура. Фалшивите вести не трябва да бъдат потискани. Ако желаете да четете ужасни неща за това по какъв начин Хилъри Клинтън убива дребни бебета, вие ще ги намерите. Но това не трябва да става сензация, не трябва да му се придава непотребна значимост. Популярността на новините би трябвало да зависи от достоверността на техните източници. Доброто би трябвало да е на повърхността, а неприятното – на дъното”, сподели Кристоф Леклерк, ръководител на фондация „ Евроактив”.
С бързите темпове, с които се развива технологията, опциите за основаване на подправени вести получават плашещи размери. Преди няколко месеца компанията OpenAI образно показва това. Тя спря своя езиков модел, наименуван GPT2 , защото може да бъде употребен за всеобща дезинформация. За какво в действителност става въпрос?
Въпросният модел може да създава текстове, изчислявайки каква да бъде идната дума. Така, за секунди могат да бъдат създавани изявления с изцяло подправено наличие. Ето и един съответен образец, оповестен от OpenAI. Човек написа следното изречение:
„ Вагон с нуклеарни материали беше откраднат в Синсинати”.
Оттук нататък, всичко минава в ръцете на изкуствения разсъдък. За елементи от секундата, той приготвя обстоен текст.
„ Инцидентът стана по линията, свързваща станциите „ Ковингтън” и „ Ашланд”. Властите оповестиха, че работят дружно с Федералната железопътна администрация, с цел да открият вагона. „ Кражбата на нуклеарните материали ще има отрицателен резултат върху здравето на хората и околната среда”, съобщи министърът на енергетиката на Съединени американски щати.”
Това е единствено част от цялата публикация, генерирана от изкуствения разсъдък. Изводът е явен – би трябвало да бъдем доста деликатни с изявленията, които четем в международната мрежа.
„ Това е остарелият проблем от Средните епохи, кое е по-силно: бронята или оръжието? В момента, оръжието по-силно, само че съм сигурен, че технологията ще даде решение, с което по-ефикасно да се защитим от патроните на подправените новини”, добави Кристоф Леклерк.
В интернет все по-често се появяват и видеа с подправено наличие . Някои от тях са лесни за различаване, само че други са професионално направени и разкриването им не е по никакъв начин лесна задача, счита Ивелин Илиев, който работи като видео монтажист.
„ Фалшифицираното видео все още изисква професионална техника като монтажна станция, професионални колони, професионални монитори, експерт, който да работи с тях, както и време, тъй като няма повсеместен метод. Едно и също нещо можеш да го направиш по разнообразни способи и ти като експерт би трябвало да избереш най-подходящия”, изясни Ивелин Илиев.
Според Ивелин, човек с опит в областта на видеомонтажа може да сътвори клип с подправено наличие за броени минути:
„ Заиграх се с видеото с Тереза Мей и Ангела Меркел, които се смееха на нещо и всички се чудеха на какво тъкмо се смеят. Аз прибавих един контраплан на таблета, който гледат, на който се вижда една занимателна анимация. Както на мен ми лиши не повече от 10 минути да направя това видео с закачлив темперамент, по този начин на някой по-злонамерен човек би му лишило същото време, с цел да направи подправена вест, обвързвана с европейските избори или да накърни достолепието или репутацията на някой, който взе участие във видеото”.
Проблемът с подправените видеа е, че тяхното основаване става все по-лесно.
„ С развиването на софтуера за видеообработка към този момент напълно умерено може да се генерира наличие от безспорната нула. Докато сега аз върша колаж сред две или три изявления, които са действително записани, действително случили се, то новата техника към този момент може да вкара думи в устата на човек, които въобще не е споделил. И това става все по-достъпно за хора с минимални знания в областта на технологиите и компютрите”, добави Ивелин Илиев.
Експерти сигнализират, че видеата с подправено наличие набират все по-голяма известност. А какъв брой безапелационен може да бъде сходен клип образно показва известният артист и режисьор Джордън Пийл. Той разгласява видео, в което озвучава подправено изявление на някогашния американски президент Барак Обама.
„ Това са рискови времена. Движейки се напред, ние би трябвало да бъдем по-внимателни за нещата, на което имаме вяра в интернет. Това са времена, в които би трябвало да се доверяваме на тествани източници на вести. Може да звучи просто, само че по какъв начин да вървим напред? В ерата на информацията ще стане ясно дали ще оцелеем или ще се превърнем в някаква ши***а антиутопия”.
„ Изследванията демонстрират, че 70 % от потребителите не могат да разграничат подправена от същинска вест. Това, което е забавно, е, че по-възрастните хора са по-склонни да споделят подправени вести. От друга страна, рисков фактор са младежите, тъй като те имат потребност от себеутвърждаване, самостоятелност, отменяне на престижите и затова елементарно могат да попаднат в клопката на уеб сайтове с подправени вести. Но съгласно мен цялата тази полемика към подправените вести е потребна, защото сподели, че не може да се има вяра на всичко в интернет”, съобщи Преслав Наков.
„ Дезинформацията може да се окаже добра опция. Всички изследвания демонстрират, че има по-малко неточности и подправени вести в обичайните медии, в сравнение с в обществените мрежи. Въпросът е по какъв начин качествените вести да бъдат сложени в по-предни позиции във вашия фийд във „ Фейсбук”, да вземем за пример. Проблемът е, че подправените вести постоянно са занимателни, елементарно притеглят вниманието и се възползват от някои от главните инстинкти на хората. Не бива да се опитваме да ги потиснем, да ги цензурираме, а да разкрием кой е източника, да покажем, че на тази информация не трябва да се вярва”, сподели Кристоф Леклерк.
Живеем във време, в което достъпът до информация е необикновено елементарен. За секунди всеки може да се осведоми за събития, протичащи се в най-отдалечените точки на света. Но това е нож с две остриета, защото разпространението на неистини в никакъв случай не е било по-лесно.
Фалшивите вести са изцяло действителна заплаха. Затова простата истина е, че не трябва да бъдем наивни и да имаме вяра на всичко, което прочетем или забележим в интернет.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ