Интернет е най-големият трезор, пълен със знания, до който човечеството

Интернет е най-големият трезор, цялостен със познания, до който човечеството в миналото е имало достъп – и никой не оспорва този въпрос. Често обаче самата опция да имаме достъп до всички отговори единствено на един клик разстояние пречи на способността ни да мислим независимо. А това към този момент не е мотив от философията, а умозаключение от научно проучване.

Ново изследване на университета „ Карнеги Мелън “ (CMU), оповестено в списание Memory & Cognition и представено от Fast Company, демонстрира, че достъпът до търсачки като Гугъл по време на брейнсторминг сесия действително може да понижи груповата креативност и разнообразието на концепциите ви.

Изследователите от катедрата по обществени и поведенчески науки към CMU дават на участници задача да измислят ексцентрична приложимост на два елементарни предмета – предпазител и чадър.

Групите, които употребяват Гугъл, постоянно измислят едни и същи общоприети отговори – и даже ги показват в съвсем еднакъв ред.

„ Това се дължи на обстоятелството, че разчитат на Гугъл, до момента в който участници без достъп до интернет измислят по-разнообразни отговори “, изяснява водещият създател на проучването проф. Даниел Опенхаймер.

Казано по различен метод: „ Да мислиш отвън рамката значи да мислиш отвън търсачките. “

Екипът разпознава така наречен фиксационен резултат – когато обещано решение е предоставено на участниците, даже индиректно посредством Гугъл, това ги фиксира върху сходни отговори и блокира по-нестандартни хрумвания.

По този метод, при подкана с „ неща, които се популяризират “, участниците с достъп до интернет най-често дават отговор с „ масло “ или „ сладко “, до момента в който останалите стигат до отговори като „ заболявания “ или „ клюки “.

Важно конкретизиране е, че самостоятелната креативност може и да бъде подкрепена от онлайн достъпа, само че когато се работи в екип, резултатът е противоположен – интернет лимитира флуидността на груповото мислене.

„ Интернет не ни прави по-глупави, никога – значимо е просто да не го използваме по метод, който не е потребен “, споделя Опенхаймер. Вместо да отхвърляме технологиите, той предлага да усъвършенстваме метода, по който ги прилагаме в всекидневието и работата си.

Съавторът на проучването Марк Патерсън, който е доцент в същия департамент, добавя: „ Надявам се, че като изследваме по какъв начин човешкото мислене взаимодейства с технологиите, ще намерим метод да извлечем най-хубавото от интернет, минимизирайки отрицателните последствия. “

Съветът, който екипът дава, е явен: направете един бърз офлайн брейнсторминг, преди да отворите търсачката. Може би ще останете сюрпризирани какви ексцентрични хрумвания ще се появят – без помощта на логаритмите.