Интермодалните оператори в България имат достъп до 10.6 млн. евро

Интермодалните оператори в България имат достъп до 10.6 млн. евро за рационализация на своите бази, рехабилитация на коловози и пазаруване на модерно екологично съоръжение. Това стана ясно от известие на Областния информативен център – Русе, откъдето оповестиха, че към този момент тече публичното разискване по втората процедура за подкрепяне на бранша по Програма „ Транспортна съгласуваност “ 2021 – 2027 година

Средствата се обезпечават по линия на Европейската политика за доближаване, като по-голямата част от тях идват от Европейския фонд за районно развиване, допълнени от национално съфинансиране.

Всички заинтригувани страни могат да изпратят своите мнения и оферти по плана най-късно до 10 юли 2026 година през системата ИСУН 2020.
Защо се влага в терминалите?
Ако се вгледаме в транспортната карта на България, незабавно се вижда един сериозен дисбаланс – голямата част от товарите сега се движат с камиони по пътищата, до момента в който екологичният железопътен и воден превоз остават на назад във времето. Причините са добре известни – съществуващите терминали постоянно са амортизирани, нямат задоволително потенциал, липсват им съвременни цифрови системи за ръководство, а времето и разноските за претоварване вършат услугата неконкурентоспособна.

Голямата цел зад тези нови 10.6 млн. евро е да се промени точно това – да се изградят сигурни и бързи връзки сред другите типове превоз и да се понижи въглеродният отпечатък от камионите, в сходство с задачите на Европейската зелена договорка.
Кой може да кандидатства за финансирането?
Парите са ориентирани напълно към така наречен слаборазвити райони в България (това включва Северозападния, Северния централен, Североизточния, Югоизточния и Южния централен регион). Югозападният район към София е изключен от обсега.

Допустими по процедурата са компании, които ръководят терминали, комбиниращи най-малко два типа превоз (като единият наложително би трябвало да е железопътен):
Пристанищни оператори (както по река Дунав, по този начин и на Черно море);Оператори на ЖП терминали;Логистични и спедиторски терминали навътре в страната.
Процедурата работи по разпоредбите на режим „ държавна помощ “, което значи, че бизнесът би трябвало да взе участие и със лични средства. Европейската стратегия покрива до 50% от допустимите разноски по плановете.

Минималната сума, за която може да се кандидатства, е над 766 хиляди евро, а таванът на безвъзмездната помощ за едно предложение е над 2 млн. евро.
За какво тъкмо могат да се похарчат парите?
За да бъде утвърден един план, той наложително би трябвало да съдържа най-малко една предпочитана активност. Програмата е извънредно практична и е ориентирана към действителни активи на терен. Финансира се напълно ново нулевоемисионно мобилно съоръжение за претоварване и маневриране – контейнерни кранове, ричстакери, електрокари, както и екологични терминални влекачи или маневрени локомотиви, както и монтаж на зарядни точки за задвижване на новото елекрооборудване.

Допустими са действия по създаване или рехабилитация на вътрешнотерминалните жп коловози и вътрешните пътища, закупуване на профилирани IT системи за ръководство на терминалите (TOS) и митнически програмен продукт, както и разширение на зоните за обработка и краткотрайно предпазване на товари.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.


COREJIO интермодален превоз интермодални терминали интермодалност кохезионна политика Програма Транспортна свързаност