Интериорът на прочутата лондонска зала Роял Албърт Хол“ се бе

Интериорът на фамозната лондонска зала „ Роял Албърт Хол “ се бе трансформирал в различен свят. Стените бяха украсени с екзотични изображения, а от тавана висяха крилати същества; даже самите участници се включиха в заниманието, като замениха елементарните си облекла с особени костюми. Освен да се възхищават на експозицията, гостите имаха и какво да вършат: имаше щандове със артикули, продавани от дами в пъстри рокли и ексцентрични тоалети, както и причудливи занимания, въодушевени от една от най-популярните научнофантастични приказки на епохата.

Може да звучи като актуален научнофантастичен събор, само че това любопитно събиране в действителност се е състои преди повече от 130 години.

Базарът и фестивал „ Врил-Я “ – благотворителна акция за набиране на средства – е предходник на известни фенски събития като Комик-Кон и Уондър-Кон. Би Би Си и други организации го назовават „ първият научно-фантастичен събор в света “. Но за разлика от тези модерни конвенции, това събитие е отдадено на едно ексцентрично произведение на въображението: хитовия разказ на Едуард Булуер-Литън „ Врил: Силата на идващата раса “.

Плакат за събитието

Публикуваният през 1871 година разказ „ Врил “ споделя за откриването на свръхчовешка раса, която има усъвършенствани лечебни, интелектуални, телепатични и даже летателни качества и която живее под повърхността на Земята. Книгата бързо се трансформира в част от културния лексикон на викторианска Англия: Всъщност думата „ Врил “ (измислена в романа за специфична течност, която ускорява силите на свръхчовешките хора Врил-я) става синоним на еликсири, които покачват силата.

Книгата се развълнувала доктор Хърбърт Тибитс, създател на лондонската болница „ Уест Енд “ и учебното заведение по масаж и електричество, което предложило пробно лекуване на парализа, епилепсия и „ други нервни заболявания “, и той сметнал, че тя би била подобаваща тематика за събитие за набиране на средства. Това не е първият опит на Тибитс в благотврителността: през 80-те години на XIX в. той провежда няколко сполучливи базара – и хората с неспокойствие очаквали да видят каква забавна тематика ще измисли вбъдеще.

Вестниците оповестяват за базара през февруари, а на гала на 5 март 1891 година принц Хенри и принцеса Беатрис Батенберг публично го откриват, приемайки дарения от името на болница „ Уест Енд “. Представители на разнообразни организации се доближават един по един до кралската двойка и пускат пред тях кесии с лептата си.

Членовете на обществеността заплащат сред 5 шилинга и 1 паунд и 1 шилинг за вход на базара, където в основната зала са посрещнати от ослепителна галерия: архитектурата на подземния свят в романа припомня за античен Египет, тъй че огромно платно с древноегипетски изображения покрива една стена; над главите на присъстващите се люлее въздушна комбинация от манекени, които би трябвало да припомнят за хората от Врил-Я, а в центъра на арената се намира гигантската „ Колона на Врил-Я “.

Хората се обличат в духа на романа – някои носят крила, други избират древногръцки или египетски облекла – а богатата стратегия от реализатори забавлява публиката. Има вълшебен шоута, трагични четения, концерт на Дамския китарен оркестър, рецитали на орган и други По периметъра на залата са ситуирани щандове, на които се оферират действия като хиромантия, куче дявол, за което се твърди, че чете мисли, както и доста сувенири и джунджурии.

Участниците са насърчавани да отпиват от дребни стъклени бутилки боврил – пикантна напитка, направена от дестилат от говеждо месо, която след триумфа на книгата на Булвър-Лайтън е преименувана на врил. На гърба на програмата на събитието се твърди, че за разлика от еликсира, упоменат в книгата, боврилът „ няма да провокира невъзможни качества, само че въпреки всичко ще окаже отлично въздействие върху организма “.

Напитката може и да е бил шлагер, само че самият базар не е… Макар че странните оферти са мощно отразени в пресата и провокират публичен интерес, очарованието от тях не е огромно. „ Не видях нищо доста привлекателно или удивително “, написа сътрудник на „ The Preston Herald “ след първия ден. Той чака грациозен празник, само че намира декорацията и костюмите за отблъскващи. Друг критик стига даже по-далеч, като написа в „ Truth “: „ Никога не е създавана по-унизителна проява на безсмислени и лекомислени мечти “.

Въпреки че е планувано за три дни, събитието е удължено с два дни, само че не заради голямото търсене. Допълнителните дни са опит да се възстановят част от загубите, претърпени от такава свръхмодерна продукция. Само три месеца след приключването на шоуто Тибитс афишира банкрут, като изяснява събитията си с базара, който не е довел до приток на средства за болничното заведение, а до загуба от 1600 лири.

Производството по неплатежоспособност разкрива, че кесиите, подадени пред принц Хенри и принцеса Беатрис при започване на събитието, са били единствено атрибут, като в някое от тях фактически не е имало пари…

Макар че цялото събитие се оказа несполучливо, по всичко проличава, че то слага началото на попкултурни събирания, каквито виждаме да се провеждат през днешния ден, с участници, облечени в научнофантастични костюми на обичани герои.

„ Имахме доста балове и те постоянно бяха тематични, имаше и благотворителни тържества, само че това е нещо като кръстоска сред двете “, споделя Елизабет Харпър, управител на архива в „ Роял Албърт Хол “. „ Фактът, че е основан на този ранен научнофантастичен разказ и методът, по който залата е била украсена, в действителност го откроява. “

По този метод базарът „ Врил-Я “ не е бил толкоз модел за актуалния научно-фантастичен събор, колкото предходник, от който бъдещите събития ще вземат поука. Роб Хансен, който изследва културата и историята на фендъма, наблюдава началото на този вид отдадени на попкултурата почитатели през 20-те години на ХХ век, когато читателите на списанието за фантастика „ Amazing Stories “ стартират да се свързват между тях посредством писма. Първото публично събиране на почитатели на научната фантастика е през декември 1929 година в Харлем, Ню Йорк, а първото събитие, което фактически е планувано и наречено „ спогодба “, се организира във Англия през януари 1937 година Но Хансен разказва базара „ Врил-Я “ като предходник на тези събития.

„ Гледаме нещо сходно и си споделяме: „ Това наподобява на научнофантастична спогодба “, споделя той. „ Но научната фантастика не е съществувала като род по това време – в прочут смисъл това е било нещо като провал. “ Изглежда, че в края на XIX в. светът не е бил подготвен за същинска научнофантастична спогодба. Базарът „ Врил-Я “ може би просто е изпреварил времето си.