Мария Даскалова: Картините ми карат хората да споделят най-с...
" Интересното при мен е, че няма едно начало. Няма една предварителна подготовка. Няма нещо, което съм знаела, че ще започва и ще стартира по някакъв избран метод. Всичко стартира в миг, в който бях на прага на някаква доста огромна смяна в живота си. "
Това описа пред " Марица " пловдивската художничка Мария Даскалова, която наскоро участва в галерия във Виена. Нейната картина „ Transcendence “ беше отличена като победител в селекцията на Petite Belvedere и показана в CITYgalleryVIENNA в границите на интернационалното ревю на Golden Duck Gallery.
Мария крие изкуството си цели 7 години. В къщата, в която живеела преди в Испания, била огромна и имало доста пространство, където да окача всяка своя картина. „ Домът ми стана като една огромна изложба. Но усещах, че не е моментът да споделям изкуството си, може би тъй като съм криела тази част от себе си, тъй като аз самата не съм си вярвала “ , разкрива Мария.
Животът я сблъсква с испанци с усет към изкуството, колекционери, огромни ценители, посещавали музеи и галерии. „ Това бяха хора, които в действителност разбираха. Говорейки с тях, стана въпрос за изкуство и тогава признах, че аз рисувам “ . Ценителите незабавно отсекли: „ Мария, време е, покажи се! Няма къде да бягаш, няма къде да се криеш, желаеме да забележим това, което си основала “ . Тя започнала много да се тормози, коремът я свил, тъй като те непосредствено я притиснали към стената, заявявайки, че същата вечер към 18:00 часа идват у тях.
Когато испанците пристигнали, почнали да преглеждат първия и втория етаж на къщата и един от мъжете замълчал.
„ Той беше човек, който не показваше страстите си, беше доста непоколебим. И в някои моменти, когато ти му разказваш нещо, имаш възприятие, че те преценя или че не си задоволително добър. Тогава той се разчувства. Това беше първата противоположна връзка към изкуството ми. Мъжът ме попита още веднъж за какво толкоз време съм криела тази моя полезност. Каза, че Господ ме е надарил и е време да споделя изкуството си със света. Аз се разплаках, нищо не споделих, а те ми благодариха, казвайки, че ще се забележим и ще приказваме отново “, спомня си Даскалова.
Испанците купили на потегляне две огромни нейни картини. Това била първата продажба на нейни произведения.
„ В този миг разбрах, че картините ми основават една загадка, вътрешна, дълбока връзка. Тя пречупва опаковката на хората. Кара ги да не се опасяват да споделят най-съкровеното, което носят. С времето започнах да виждам, че картините ми разчувстват хората, карат ги да плачат - не тъй като откриват нещо неприятно в себе си, ами тъй като си спомнят кои са те самите “ , споделя художничката.
Тя се усеща като предавател, като канал, благодарение на който хората могат по-лесно да покажат това, което носят същински със себе си - и най-много това, което са.
„ Аз мисля, че това в днешно време е най-ценното, което можеш да постигнеш с нещо, което ти създаваш. Това означава, че го правиш с отворено сърце. Няма надзор, няма бариера, няма фасада, няма прекомерно обмисляне по какъв начин да направиш нещата. Затова е толкоз уязвимо, тъй като имаш една голота, която изразяваш на едно бяло платно. И това го вижда светът. Нямаш маска, с която да се скриеш. После усещаш доста неща, усещаш противоположната връзка и няма по какъв начин да я филтрираш, тя непосредствено идва. Но пък мисля, че е доста огромна заложба, която ми е дадена и която от ден на ден си давам сметка, че има и задача, която да предавам нататък ", изяснява дамата.
Връщайки се в България, тя осъзнава какво е призванието ѝ и с какво желае да се занимава. Отваря лична изложба в Пловдив, която претърпява доста голямо преобразяване откъм дизайн, конюнктура и цветовете. Дълго време била цялата в сиво.
„ Мислех си, че по този метод е ексцентрично, съвременно, някак си ми беше комфортно, само че отново криех себе си. След това стана огромно пропукване и оттова смених цялата визия. В момента се усеща друга сила, връзката е доста по-голяма с хората, които идват и сядат тук. Вече я няма тази опозиция, не се опасявам да покажа нещо, от което освен аз, само че и светът има потребност. Това е една взаимна помощ сред нас хората “, уверена е Мария.
Галерията в този момент носи името „ Отвъд рамката “ поради изкуството ѝ, което е тъкмо такова.
А всеки един цвят за нея има своя осцилация, своя специфичност. Убедена е, че багрите въздействат подсъзнателно на всеки един човек.
„ Самите цветове имат доста закодирани неща, които ние до ден сегашен не осъзнаваме напълно. Цветовете въздействат здравословно на самите хора. Дори в лечебни заведения започнаха да поставят доста повече нереален, съвременен жанр на изкуство. Защото цветовете усъвършенстват прочувственото положение на хората, работят автоматизирано към нервната им система. Ти променяш структурата на една клетка посредством избран цвят. Така че това е доста огромна отговорност. Не бих споделила, че мога осъзнато да знам кой цвят с кой комбинирам, само че някак си ми се получава и аз съм удовлетворена от резултата. Аз самата чувствам хората посредством цветовете ", споделя Даскалова.
Провокирана от въпрос за какво няма нарисувана картина за себе си, художничката взема решение да опитва да изобрази своя вътрешен свят, разкривайки сърцето си. „ В първия миг се разплаках, преди да стартира да рисувам.Вълнувах се, само че и се притеснявах какво ще изобразя. Защото, когато ти рисуваш за себе си, няма по какъв начин да контролираш процеса " , счита Мария.
Когато приключва своята картина, я закачила в спалнята си.
" Никога не съм я показвала. Нито съм я снимала, нито съм я споделяла на хората, тъй като мисля, че е нещо доста персонално. Творбата ми е многопластова, с доста сякаш извънземни цветя. Картината ми е забавна, тъй като в нея доминират златното, сребристото и лилавото. Интересна е и като комбинация, до ден сегашен ме изненадва. Три години към този момент я имам , само че все намирам нови и нови неща в нея " , разкрива Даскалова.
Не желае да кръщава творбата си, тъй като счита, че тя се трансформира дружно с нея. И в случай че ѝ постави име, ще спре нейното развиване.
Мария Даскалова си пожелава да е здрава, с цел да осъществя своите ексцентрични и предизвикателни хрумвания. Вярва във правилния път, " стига да имаш храброст да го извървиш ".
Това описа пред " Марица " пловдивската художничка Мария Даскалова, която наскоро участва в галерия във Виена. Нейната картина „ Transcendence “ беше отличена като победител в селекцията на Petite Belvedere и показана в CITYgalleryVIENNA в границите на интернационалното ревю на Golden Duck Gallery.
Мария крие изкуството си цели 7 години. В къщата, в която живеела преди в Испания, била огромна и имало доста пространство, където да окача всяка своя картина. „ Домът ми стана като една огромна изложба. Но усещах, че не е моментът да споделям изкуството си, може би тъй като съм криела тази част от себе си, тъй като аз самата не съм си вярвала “ , разкрива Мария.
Животът я сблъсква с испанци с усет към изкуството, колекционери, огромни ценители, посещавали музеи и галерии. „ Това бяха хора, които в действителност разбираха. Говорейки с тях, стана въпрос за изкуство и тогава признах, че аз рисувам “ . Ценителите незабавно отсекли: „ Мария, време е, покажи се! Няма къде да бягаш, няма къде да се криеш, желаеме да забележим това, което си основала “ . Тя започнала много да се тормози, коремът я свил, тъй като те непосредствено я притиснали към стената, заявявайки, че същата вечер към 18:00 часа идват у тях.
Когато испанците пристигнали, почнали да преглеждат първия и втория етаж на къщата и един от мъжете замълчал.
„ Той беше човек, който не показваше страстите си, беше доста непоколебим. И в някои моменти, когато ти му разказваш нещо, имаш възприятие, че те преценя или че не си задоволително добър. Тогава той се разчувства. Това беше първата противоположна връзка към изкуството ми. Мъжът ме попита още веднъж за какво толкоз време съм криела тази моя полезност. Каза, че Господ ме е надарил и е време да споделя изкуството си със света. Аз се разплаках, нищо не споделих, а те ми благодариха, казвайки, че ще се забележим и ще приказваме отново “, спомня си Даскалова.
Испанците купили на потегляне две огромни нейни картини. Това била първата продажба на нейни произведения.
„ В този миг разбрах, че картините ми основават една загадка, вътрешна, дълбока връзка. Тя пречупва опаковката на хората. Кара ги да не се опасяват да споделят най-съкровеното, което носят. С времето започнах да виждам, че картините ми разчувстват хората, карат ги да плачат - не тъй като откриват нещо неприятно в себе си, ами тъй като си спомнят кои са те самите “ , споделя художничката.
Тя се усеща като предавател, като канал, благодарение на който хората могат по-лесно да покажат това, което носят същински със себе си - и най-много това, което са.
„ Аз мисля, че това в днешно време е най-ценното, което можеш да постигнеш с нещо, което ти създаваш. Това означава, че го правиш с отворено сърце. Няма надзор, няма бариера, няма фасада, няма прекомерно обмисляне по какъв начин да направиш нещата. Затова е толкоз уязвимо, тъй като имаш една голота, която изразяваш на едно бяло платно. И това го вижда светът. Нямаш маска, с която да се скриеш. После усещаш доста неща, усещаш противоположната връзка и няма по какъв начин да я филтрираш, тя непосредствено идва. Но пък мисля, че е доста огромна заложба, която ми е дадена и която от ден на ден си давам сметка, че има и задача, която да предавам нататък ", изяснява дамата.
Връщайки се в България, тя осъзнава какво е призванието ѝ и с какво желае да се занимава. Отваря лична изложба в Пловдив, която претърпява доста голямо преобразяване откъм дизайн, конюнктура и цветовете. Дълго време била цялата в сиво.
„ Мислех си, че по този метод е ексцентрично, съвременно, някак си ми беше комфортно, само че отново криех себе си. След това стана огромно пропукване и оттова смених цялата визия. В момента се усеща друга сила, връзката е доста по-голяма с хората, които идват и сядат тук. Вече я няма тази опозиция, не се опасявам да покажа нещо, от което освен аз, само че и светът има потребност. Това е една взаимна помощ сред нас хората “, уверена е Мария.
Галерията в този момент носи името „ Отвъд рамката “ поради изкуството ѝ, което е тъкмо такова.
А всеки един цвят за нея има своя осцилация, своя специфичност. Убедена е, че багрите въздействат подсъзнателно на всеки един човек.
„ Самите цветове имат доста закодирани неща, които ние до ден сегашен не осъзнаваме напълно. Цветовете въздействат здравословно на самите хора. Дори в лечебни заведения започнаха да поставят доста повече нереален, съвременен жанр на изкуство. Защото цветовете усъвършенстват прочувственото положение на хората, работят автоматизирано към нервната им система. Ти променяш структурата на една клетка посредством избран цвят. Така че това е доста огромна отговорност. Не бих споделила, че мога осъзнато да знам кой цвят с кой комбинирам, само че някак си ми се получава и аз съм удовлетворена от резултата. Аз самата чувствам хората посредством цветовете ", споделя Даскалова.
Провокирана от въпрос за какво няма нарисувана картина за себе си, художничката взема решение да опитва да изобрази своя вътрешен свят, разкривайки сърцето си. „ В първия миг се разплаках, преди да стартира да рисувам.Вълнувах се, само че и се притеснявах какво ще изобразя. Защото, когато ти рисуваш за себе си, няма по какъв начин да контролираш процеса " , счита Мария.
Когато приключва своята картина, я закачила в спалнята си.
" Никога не съм я показвала. Нито съм я снимала, нито съм я споделяла на хората, тъй като мисля, че е нещо доста персонално. Творбата ми е многопластова, с доста сякаш извънземни цветя. Картината ми е забавна, тъй като в нея доминират златното, сребристото и лилавото. Интересна е и като комбинация, до ден сегашен ме изненадва. Три години към този момент я имам , само че все намирам нови и нови неща в нея " , разкрива Даскалова.
Не желае да кръщава творбата си, тъй като счита, че тя се трансформира дружно с нея. И в случай че ѝ постави име, ще спре нейното развиване.
Мария Даскалова си пожелава да е здрава, с цел да осъществя своите ексцентрични и предизвикателни хрумвания. Вярва във правилния път, " стига да имаш храброст да го извървиш ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ