Иван Стамболов-Сула: Войната между НАТО и Русия
Интересното е от кое място е това напрежение сред Изтока и Запада
Благословен Господ, моя твърдина,
Който учи ръцете ми на пердах и пръстите ми на война.
(Пс. 143:1)
Да тържествуват светиите в популярност, да се радват върху леглата си.
Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
с цел да извършат възмездие над народите, наказване над племената,
да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови стоманени.
(Пс. 149, 5-8)
В навечерието на следващата година от двайсет и първото столетие Европа сякаш се стресна от нещо и стартира да се държи войнствено. Германия узря до концепцията за наборна военна работа – същата концепция, която в България Вътрешна македонска революционна организация се пробва да наложат от доста години и мандати и против която рипат волните български момци (и майките им), развели лилави кичури (момците, а не майките).
Идеята на немците е Бундесверът да се усили от 185 000 души, колкото е сега, докъм 250-270 000 до 2035 година, тъй като руснаците чукат на вратата: Та-да-да-даааам! Не знам по какъв начин я виждат тази работа. Населението им сега е към 84 милиона, а раждаемостта е ниска – 1,35-1,38 деца на жена при норма за естествено възобновяване на популацията към 2,1. Освен това популацията застарява – 30,5% са на възраст над 60 години. Според прогнозите тази наклонност няма да се промени до 2035, когато желаят армията им да е с 85 000 души по-многобройна.
Има и друго. Както гласи незабравимата максима на Хайтов: " едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш ". Германия желае военна тегоба, германците обаче не желаят. Младежите се подвигнаха на митинги против промяната на военната работа, дефинитивно утвърдена от немския парламент на 19 декември.
" Не бойте се – сподели Марк Рюте, който понастоящем е началник на НАТО, само че преди този момент на два пъти беше министър-председател на Холандия и като подобен най-яростно се противеше на разширението на Шенген с България и Румъния. Трудно ми е да си го показва като боен, само че какво ли разбирам аз! Та в това си качество Рюте рече: – Не бойте се! Когато яйцето опре до задника, младежите, дето в този момент стачкуват, сами ще сграбчен оръжието! "
Е, не го сподели с тъкмо тези думи, само че това беше смисълът. Всъщност думите му в изявлението за Bild бяха: " Нямам подозрение: когато нещата станат съществени, младежите ще бъдат подготвени да се вдигнат на оръжие ". Не разбрах: те имат ли си оръжие, ще си набират ли отнякъде или Рюте ще им даде? Но това е без значение.
Интересното е от кое място е това напрежение сред Изтока и Запада. Не е ли разумно на някаква обща християнска или в краен случай постхристиянска основа те да са съдружници в морето на езичеството, което става все по-бурно и враждебно? Наистина ли са две разнообразни цивилизации и не просто разнообразни, само че и антагонистични?
Не е единствено Украйна. Украйна е разследване, не е причина за раздора. Дайте да забележим по този начин, както сме си сипали по един скоч в навечерието на празниците, по какво си наподобяват и по какво се разграничават Изтокът и Западът. Не че различен път не сме го правили, само че в този момент дано подходим по-сериозно и систематично.
Николай Лоски (бащата на огромния богослов Владимир Лоски) в едно свое проучване върху Достоевски беше написал, че до момента в който западният човек е човек на златната среда, то източният и в частност руснакът е човек на крайностите; западният е корпоративен, с възприятие за колективизъм, до момента в който източният или е апокалиптик, или е нихилист, приблизително състояние няма.
Политическа антропология
Западът (поне на теория) слага индивида преди страната и обществото и то до степен да го докара до отчуждение. За Запада върховенството на закона е по-важно от върховенството на правдата.
Изтокът (византийското наследство) гледа на страната като на източник на ред (таксис), властта е сакрална.
Отношение към историята
Западът приема историята като превъзмогване на предишното. Всяко последващо потомство би трябвало да поправи грешките на предходното и да остави на потомците " един по-добър свят ", с цел да го създадат те още по-добър. За запада историята е циклична (Шпенглер), прекомерно сходна на будистката идея за безкрайните прераждания (те, модерните западняци намерено си падат по кармата и колкото повече си падат, толкоз по-прогресивни имат вяра, че изглеждат).
За Изтока историята е линейна и има свое начало и край надлежно в сътворението на света (все едно по какъв начин ще си го представяме) и в неговия завършек. Изтокът преглежда историята като мотив за легитимност и задача. Идеята е, че историческите процеси са доста по-дълги във времето, в сравнение с е един човешки живот, и не можем освен да ги управляваме, само че даже да ги осмислим само от своя житейски опит.
Оттук и спорът сред " напредък " и " историческа орис " сред Изтока и Запада.
Имперска памет и страхове
Западът е мощно антиимперски и желае да преглежда света като спокойно съобщество на суверенни страни. Дори и глобализмът не е надъхан враждебно по отношение на суверенитета на страните за разлика от суверенитета на нациите, към който към този момент е надъхан враждебно. Това е малко объркващо, тъй като Европейският съюз на процедура е имперски план, но не щат да си го признаят, точно заради упоритото изповядване на този светоглед.
Изтокът и в частност Русия мисли имперски, тъй като пази жив загатна за византийската идея " един василевс, една страна – империя, проекция на Царството Божие на земята ". Затова и Симеон Велики е " Цар на българи и ромеи " – тъй като проекцията не може да е повече от една.
Отношение към демокрацията
Западът: демокрацията е универсално богатство. Отдава огромно значение на самостоятелните между тях институции и формите на надзор сред тях; деперсонализира властта до степен в която упражняващите я престават да бъдат персона (напр. евробюрокрацията днес).
Изтокът: демокрацията е инструмент, стабилността е абсолют. Във Византия са гледали на народна власт като на безпорядък, безвластие (атаксия), публично зло. Вярно, тогавашната визия за народна власт е била много друга. Но концепцията е, че не може властта да идва хем от василевса, хем от народа.
Краят на Студената война
Тук, когато приказваме за Изтока, ще имаме поради основно Русия. България и другите страни от Варшавския контракт, които в този момент са в НАТО, се намират в леко разкрачено състояние по този въпрос (нямам поради формалното мнение, което не всеки път отразява статистически мислите и възприятията на популацията). За страните от Третия свят няма да приказваме, тъй като ще стане тегаво. И по този начин:
Западът: Краят на Студената война е " завършек на историята " (Фукуяма, който по-късно самичък премисли този възглед). Източна Европа е направила непринуден избор (което тогава си беше така) в своята геополитическа ориентировка.
Русия: Поражение, оскърбление, стратегическа злополука. И то не на комунизма, не на Съветския съюз, а на " Третия Рим ". Трябваше да минат години, с цел да осъзнаем, че комунистическият Съюз на съветските социалистически републики не е бил нищо друго, с изключение на конюнктурна опаковка на великоруския империализъм. И даже някому да се види неуместно, руският комунизъм, както и всеки различен, си беше западно откритие, което съветските самодръжци търпяха отнемай къде.
Културно-идеологически спор през XXI век
Западът: постнационализъм, идентичностна политика, демократичен морал; права на малцинствата; просвета на отричането; всевъзможен тип активизъм и " война за обществена правдивост ".
Изтокът: традиционализъм (срещу модерност), вяра, народен консерватизъм. За изтока модерността и прогресизмът са бездуховни, тъй като са скъсали връзката си с традицията. Оттам са и нездравословни за публичното душевно здраве.
***
Очевидно в действителност става дума за две разнообразни цивилизации и, да, Украйна не е причина, а разследване от разрива сред тях. Великата схизма от 1054 година също не е причина, а разследване. Причината е в отдалечаването на мирогледите по най-различни исторически, психически и духовни аргументи.
Но на тая клета планета има и други, доста по-причудливи и непознати една на друга цивилизации, пък кретаме някак. Дайте всеки да си гледа работата, пък като пристигна Видовден (Осмият ден на Сътворението), тогава ще гледаме кой крив, кой прав.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
За в. „ Труд “
Благословен Господ, моя твърдина,
Който учи ръцете ми на пердах и пръстите ми на война.
(Пс. 143:1)
Да тържествуват светиите в популярност, да се радват върху леглата си.
Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
с цел да извършат възмездие над народите, наказване над племената,
да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови стоманени.
(Пс. 149, 5-8)
В навечерието на следващата година от двайсет и първото столетие Европа сякаш се стресна от нещо и стартира да се държи войнствено. Германия узря до концепцията за наборна военна работа – същата концепция, която в България Вътрешна македонска революционна организация се пробва да наложат от доста години и мандати и против която рипат волните български момци (и майките им), развели лилави кичури (момците, а не майките).
Идеята на немците е Бундесверът да се усили от 185 000 души, колкото е сега, докъм 250-270 000 до 2035 година, тъй като руснаците чукат на вратата: Та-да-да-даааам! Не знам по какъв начин я виждат тази работа. Населението им сега е към 84 милиона, а раждаемостта е ниска – 1,35-1,38 деца на жена при норма за естествено възобновяване на популацията към 2,1. Освен това популацията застарява – 30,5% са на възраст над 60 години. Според прогнозите тази наклонност няма да се промени до 2035, когато желаят армията им да е с 85 000 души по-многобройна.
Има и друго. Както гласи незабравимата максима на Хайтов: " едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш ". Германия желае военна тегоба, германците обаче не желаят. Младежите се подвигнаха на митинги против промяната на военната работа, дефинитивно утвърдена от немския парламент на 19 декември.
" Не бойте се – сподели Марк Рюте, който понастоящем е началник на НАТО, само че преди този момент на два пъти беше министър-председател на Холандия и като подобен най-яростно се противеше на разширението на Шенген с България и Румъния. Трудно ми е да си го показва като боен, само че какво ли разбирам аз! Та в това си качество Рюте рече: – Не бойте се! Когато яйцето опре до задника, младежите, дето в този момент стачкуват, сами ще сграбчен оръжието! "
Е, не го сподели с тъкмо тези думи, само че това беше смисълът. Всъщност думите му в изявлението за Bild бяха: " Нямам подозрение: когато нещата станат съществени, младежите ще бъдат подготвени да се вдигнат на оръжие ". Не разбрах: те имат ли си оръжие, ще си набират ли отнякъде или Рюте ще им даде? Но това е без значение.
Интересното е от кое място е това напрежение сред Изтока и Запада. Не е ли разумно на някаква обща християнска или в краен случай постхристиянска основа те да са съдружници в морето на езичеството, което става все по-бурно и враждебно? Наистина ли са две разнообразни цивилизации и не просто разнообразни, само че и антагонистични?
Не е единствено Украйна. Украйна е разследване, не е причина за раздора. Дайте да забележим по този начин, както сме си сипали по един скоч в навечерието на празниците, по какво си наподобяват и по какво се разграничават Изтокът и Западът. Не че различен път не сме го правили, само че в този момент дано подходим по-сериозно и систематично.
Николай Лоски (бащата на огромния богослов Владимир Лоски) в едно свое проучване върху Достоевски беше написал, че до момента в който западният човек е човек на златната среда, то източният и в частност руснакът е човек на крайностите; западният е корпоративен, с възприятие за колективизъм, до момента в който източният или е апокалиптик, или е нихилист, приблизително състояние няма.
Политическа антропология
Западът (поне на теория) слага индивида преди страната и обществото и то до степен да го докара до отчуждение. За Запада върховенството на закона е по-важно от върховенството на правдата.
Изтокът (византийското наследство) гледа на страната като на източник на ред (таксис), властта е сакрална.
Отношение към историята
Западът приема историята като превъзмогване на предишното. Всяко последващо потомство би трябвало да поправи грешките на предходното и да остави на потомците " един по-добър свят ", с цел да го създадат те още по-добър. За запада историята е циклична (Шпенглер), прекомерно сходна на будистката идея за безкрайните прераждания (те, модерните западняци намерено си падат по кармата и колкото повече си падат, толкоз по-прогресивни имат вяра, че изглеждат).
За Изтока историята е линейна и има свое начало и край надлежно в сътворението на света (все едно по какъв начин ще си го представяме) и в неговия завършек. Изтокът преглежда историята като мотив за легитимност и задача. Идеята е, че историческите процеси са доста по-дълги във времето, в сравнение с е един човешки живот, и не можем освен да ги управляваме, само че даже да ги осмислим само от своя житейски опит.
Оттук и спорът сред " напредък " и " историческа орис " сред Изтока и Запада.
Имперска памет и страхове
Западът е мощно антиимперски и желае да преглежда света като спокойно съобщество на суверенни страни. Дори и глобализмът не е надъхан враждебно по отношение на суверенитета на страните за разлика от суверенитета на нациите, към който към този момент е надъхан враждебно. Това е малко объркващо, тъй като Европейският съюз на процедура е имперски план, но не щат да си го признаят, точно заради упоритото изповядване на този светоглед.
Изтокът и в частност Русия мисли имперски, тъй като пази жив загатна за византийската идея " един василевс, една страна – империя, проекция на Царството Божие на земята ". Затова и Симеон Велики е " Цар на българи и ромеи " – тъй като проекцията не може да е повече от една.
Отношение към демокрацията
Западът: демокрацията е универсално богатство. Отдава огромно значение на самостоятелните между тях институции и формите на надзор сред тях; деперсонализира властта до степен в която упражняващите я престават да бъдат персона (напр. евробюрокрацията днес).
Изтокът: демокрацията е инструмент, стабилността е абсолют. Във Византия са гледали на народна власт като на безпорядък, безвластие (атаксия), публично зло. Вярно, тогавашната визия за народна власт е била много друга. Но концепцията е, че не може властта да идва хем от василевса, хем от народа.
Краят на Студената война
Тук, когато приказваме за Изтока, ще имаме поради основно Русия. България и другите страни от Варшавския контракт, които в този момент са в НАТО, се намират в леко разкрачено състояние по този въпрос (нямам поради формалното мнение, което не всеки път отразява статистически мислите и възприятията на популацията). За страните от Третия свят няма да приказваме, тъй като ще стане тегаво. И по този начин:
Западът: Краят на Студената война е " завършек на историята " (Фукуяма, който по-късно самичък премисли този възглед). Източна Европа е направила непринуден избор (което тогава си беше така) в своята геополитическа ориентировка.
Русия: Поражение, оскърбление, стратегическа злополука. И то не на комунизма, не на Съветския съюз, а на " Третия Рим ". Трябваше да минат години, с цел да осъзнаем, че комунистическият Съюз на съветските социалистически републики не е бил нищо друго, с изключение на конюнктурна опаковка на великоруския империализъм. И даже някому да се види неуместно, руският комунизъм, както и всеки различен, си беше западно откритие, което съветските самодръжци търпяха отнемай къде.
Културно-идеологически спор през XXI век
Западът: постнационализъм, идентичностна политика, демократичен морал; права на малцинствата; просвета на отричането; всевъзможен тип активизъм и " война за обществена правдивост ".
Изтокът: традиционализъм (срещу модерност), вяра, народен консерватизъм. За изтока модерността и прогресизмът са бездуховни, тъй като са скъсали връзката си с традицията. Оттам са и нездравословни за публичното душевно здраве.
***
Очевидно в действителност става дума за две разнообразни цивилизации и, да, Украйна не е причина, а разследване от разрива сред тях. Великата схизма от 1054 година също не е причина, а разследване. Причината е в отдалечаването на мирогледите по най-различни исторически, психически и духовни аргументи.
Но на тая клета планета има и други, доста по-причудливи и непознати една на друга цивилизации, пък кретаме някак. Дайте всеки да си гледа работата, пък като пристигна Видовден (Осмият ден на Сътворението), тогава ще гледаме кой крив, кой прав.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
За в. „ Труд “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ