Интересно е да наблюдаваш млади българи, които са се сдобили

Интересно е да наблюдаваш млади българи, които са се сдобили с пари. Да кажем, много пари и то бързо и ненадейно. Вероятно несправедливо. Но каква смяна в тези най-често тантурести младежи, какъв разгул на татуировки, кожени якета и пръстени, какви разновидности на гологлавски фризури!

Но най-потресаващото, най-малко за мене, са техните походки. Дали е от джима, където изхвърлят и подвигат тонове желязо за струпване на вратни мускули, дали несъразмерното развиване на бедрени квадрицепси, само че тези младежи стартират да вървят разкрачено по необикновен, неизразим метод.

Разбира се, в случай че решат да излезнат от колите си и да тръгнат по разрушените тротоари на нашите градове. Това което се хвърля в очи е, че тяхната походка заема съвсем целия тротоар. Трудно е да се разминеш с техния клатушкащ се солиден корпус, тъй като те стъпват не пред себе си, както останалите пешеходци, а настрана от тялото, разкрачени, за да избегнат протриване на междубедрието си. Щадят се. Ами, няма по какъв начин, постанова се да ги заобикаляме.

Иначе са младежи, само че при всяка тяхна стъпка се чува сумтене и пъхтене. Трудно се движат пешком. Защо ли по този начин? Накъде ли отиват? Изглежда, имат някаква цел, само че дребните им сбърчени челца не я издават. Сигурно е значима. Техният необут може би ги е изпратил на някаква задача? Но за какво толкоз разкрачено, за какво? А може и да са били просто едни положителни, не доста умни деца, които са решили да станат мощни физически, да се напомпат със стероиди и да живеят елементарно, придобивайки властта да можеш да пребиеш някого по поръчка. А може би не? Странни хора, странни походки. Надявам се да са ОК, в края на тротоара…

От Facebook профила на Любомир Канов, психиатър и писател