Най-високи са болничните разходи за клинична пътека в София, най-ниски – в Смолян
Интересни разлики в разноските на лечебните заведения за една клинична пътека се следят на районно равнище. Между региона с най-нисък разход (Смолян) и тази с тай-висок (София-град) разликата доближава 70%. Области с невисок разход са София-област, Кюстендил и Враца, а с релативно висок – Перник, Ямбол и Шумен. Средният разход на национално равнище през 2022 година доближава 1502 лв..
Това регистрират от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в разбор на болничните разноски по области.
Причините за районните разлики са разнообразни, означават от там, като се стопират на няколко от тях, като разлики в заболеваемостта сред областите и разлики в равнището на здравно обслужване и грижи, както и налични медицински запаси, налична и действително осъществена профилактика, достъп до лаборатории и проучвания и други
Според разбора на ИПИ разликата в заболеваемостта сред областите има огромно значение, макар че е мъчно да се оцени независимо. Области с висока степен на замърсяване, звук и урбанизация, обичаи, свързани с хранене, тютюнопушене и други, да вземем за пример Пазарджик, Перник, София-град и други, имат по-високо ниво на заболеваемост от избрани болести. Влияние върху заболеваемостта оказва и възрастта на популацията, някои външни фактори (транспортни катастрофи, равнище на самоубийства и др.), разясняват от ИПИ.
По отношение на останалите разлики пък от там означават, че в България те са значими, без значение от необятната болнична мрежа у нас (над 340 болници) и съществуване на най-малко една многопрофилна болница във всяка административна област.
„ Не всички лечебни заведения обаче разполагат с фрагменти и съоръжение, с цел да извършват най-сложните и скъпи клинични пътеки. Този фактор въздейства върху разноските в по-малките и отдалечени области – да вземем за пример Габрово, Кюстендил, Враца.
Поради горното се следи и „ натурален асортимент “ на пътеки – обособени лечебни заведения от по-ниско равнище на подготвеност извършват най-вече пътеки с по-ниска стойност, което понижава общия междинен разход за региона. Това е допустимо и постоянно, когато региона е в съседство с друга, по-голяма област, с по-добре развита мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Такива евентуално са случаите на Смолян и София-област, от които пациенти пътуват за лекуване към Пловдив и София-град надлежно, от една страна, и Плевен и Варна от друга, които пък притеглят пациенти от прилежащи области “, се отбелязва в разбора на ИПИ.
От там декларират още, че клиничните пътеки имат редица дефекти, като най-големият от тях е, че не регистрират сложността на случаите, с които съответното лечебно заведение се сблъсква.
„ Дали механизмът на финансиране на болничната помощ у нас ще бъде изменен в близко бъдеще не е ясно, само че от провежданите няколко поредни парламентарни избори и стратегиите за ръководство на участниците в тях през последните години сякаш не чакаме задоволително политическа воля за смяна в тази посока “, разясняват от ИПИ.
Това регистрират от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в разбор на болничните разноски по области.
Причините за районните разлики са разнообразни, означават от там, като се стопират на няколко от тях, като разлики в заболеваемостта сред областите и разлики в равнището на здравно обслужване и грижи, както и налични медицински запаси, налична и действително осъществена профилактика, достъп до лаборатории и проучвания и други
Според разбора на ИПИ разликата в заболеваемостта сред областите има огромно значение, макар че е мъчно да се оцени независимо. Области с висока степен на замърсяване, звук и урбанизация, обичаи, свързани с хранене, тютюнопушене и други, да вземем за пример Пазарджик, Перник, София-град и други, имат по-високо ниво на заболеваемост от избрани болести. Влияние върху заболеваемостта оказва и възрастта на популацията, някои външни фактори (транспортни катастрофи, равнище на самоубийства и др.), разясняват от ИПИ.
По отношение на останалите разлики пък от там означават, че в България те са значими, без значение от необятната болнична мрежа у нас (над 340 болници) и съществуване на най-малко една многопрофилна болница във всяка административна област.
„ Не всички лечебни заведения обаче разполагат с фрагменти и съоръжение, с цел да извършват най-сложните и скъпи клинични пътеки. Този фактор въздейства върху разноските в по-малките и отдалечени области – да вземем за пример Габрово, Кюстендил, Враца.
Поради горното се следи и „ натурален асортимент “ на пътеки – обособени лечебни заведения от по-ниско равнище на подготвеност извършват най-вече пътеки с по-ниска стойност, което понижава общия междинен разход за региона. Това е допустимо и постоянно, когато региона е в съседство с друга, по-голяма област, с по-добре развита мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Такива евентуално са случаите на Смолян и София-област, от които пациенти пътуват за лекуване към Пловдив и София-град надлежно, от една страна, и Плевен и Варна от друга, които пък притеглят пациенти от прилежащи области “, се отбелязва в разбора на ИПИ.
От там декларират още, че клиничните пътеки имат редица дефекти, като най-големият от тях е, че не регистрират сложността на случаите, с които съответното лечебно заведение се сблъсква.
„ Дали механизмът на финансиране на болничната помощ у нас ще бъде изменен в близко бъдеще не е ясно, само че от провежданите няколко поредни парламентарни избори и стратегиите за ръководство на участниците в тях през последните години сякаш не чакаме задоволително политическа воля за смяна в тази посока “, разясняват от ИПИ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ