Интересни факти за вулканите, които може би не знаете: Произвеждат плаващи камъни, светкавици и дъги
Интересни обстоятелства за вулканите, които може би не знаете: Произвеждат плаващи камъни, светкавици и дъги. Знаем, че вулканите са солидни планини, които бълват огнена магма от върховете си. Дори знаем имената на най-известните, като Везувий или Света Елена. Има обаче доста обстоятелства за тези огнедишащи планини по света, които може би не знаете.
При подготовката на материала са употребявани следните източници: Earth Now, Live Science, National Geographic Society.
Интересни обстоятелства за вулканите, които може би не знаете:
Вулканите могат да основават плаващи камъни
Да, такива камъни съществуват в реалност, а освен в митовете и фантастичните истории. Единствената канара, способна да плава във вода, е вулканичната пемза. Образува се от втвърдена лава с доста газови мехурчета, което я прави доста лека и пореста.
Колкото повече са тези въздушни кухини в скалата, толкоз по-малка е нейната компактност и толкоз по-добре се задържа на повърхността на водата. По-късно обаче тези кухини могат да бъдат запълнени с вода, в който случай пемзата потъва.
Освен това, в случай че камъкът е прекомерно дребен, повърхностното напрежение на водата може да надвиши силата на Архимед и той също може да потъне.
Понякога след мощни изригвания пемзата се натрупва на повърхността на океана, образувайки големи салове, които могат да се носят надолу по течението. Например през 2019 година подобен сал с повърхност от 150 квадратни километра беше видян в Тихия океан. Тези „ острови “ обаче не са доста постоянни и могат бързо да се срутят под въздействието на талази и вятър.
Вулканите създават светкавици и дъги
Известно е, че вулканите генерират лава и облаци от горещи газове, само че могат да причинят и по-необичайни естествени феномени, като да вземем за пример светкавици.
Вулканичната гръмотевица, известна още като „ замърсен гръм “, е електрически разряд, който поражда в облака пепел, който се издига по време на изригване. Първоначално това събитие е записано през 79 година сл. Хр. покрай Везувий.
Възниква заради разликата в електрическите капацитети сред частиците от газове и пепел, отделени при изригването. Газовете имат позитивен заряд, до момента в който пепелта има негативен заряд. Когато тези съставни елементи влязат в контакт, пораждат електрически разряди. Водните пари, отделени по време на изригването, също вземат участие в този развой.
Цветът на вулканичната гръмотевица може да варира от блестящо бяло до оранжево-червено и даже синьо, създавайки изумителен контрастност с мрачно нощно небе или пепелни облаци.
Този естествен феномен има забавен непряк резултат: при температури на изхвърляне до 30 000 градуса по Целзий, частиците пепел и скали във въздуха по време на изригването се топят и образуват стъклени топки или тръби, наречени фулгурити.
Друго атмосферно събитие, което се случва по време на изригване, е дъгата. Големи количества пепел, прахуляк и газове, изпуснати в атмосферата, взаимодействат с влагата и облаците. Ако слънцето грее в небето, лъчите му се пречупват от частици, изхвърлени от вулкана, и се образува многоцветна дъгообразна лента.
Акулите живеят във вулкани
Има освен земни вулкани, само че и подводни, които могат да поддържат личните си екосистеми. Тези дупки в земната кора, от които изригва нажежена магма, са източник освен на заплаха, само че и на топлота, минерали и хранителни субстанции за разнообразни растения и животни.
Например археите употребяват химическа сила и минерали от вулкана за своя метаболизъм. Някои типове мекотели образуват неповторими общности, основани на симбиоза с бактерии, които окисляват химически съединения. А хидротермалните тръбни червеи са в положение да синтезират органични субстанции благодарение на сила от сероводород.
Най-необичайният образец за такава подводна екосистема е вулкан, наименуван Кавачи, ситуиран в Тихия океан край крайбрежията на Соломоновите острови. Въпреки че е наводнен с вода, периодическите изригвания основават краткотрайни острови от лава и пепел. В същото време кратерът е дом на разнообразни морски създания, в това число тихоокеански полярни акули и акули чук.
Има няколко хипотези за какво тези същества населяват вулкани. Първо, акулите могат да употребяват топлата вода в кратера като тип термостат, който контролира телесната им температура.
Второ, те намират доста риби във вулкана, които се хранят с минерали, бактерии и водорасли от горещите извори. И най-после, акулите могат да употребяват кратера като леговище от хищници или съперници.
Вулканите създават обсидиан
Тези, които са играли Minecraft, Dwarf Fortress или Terraria знаят, че когато лавата срещне вода, те основават обсидиан. Но това не е просто механизъм на игра – в действителния свят втвърдената магма в действителност образува тази вулканична канара.
Обсидианът се състои основно от силициев диоксид и има присъщи черни, кафяви или мрачно сиви цветове. Повърхността му е гладка и лъскава, наподобяваща стъкло. Може да има и други нюанси като сиво, зелено, синьо и даже розово.
Обсидианът може да съдържа разнообразни включвания, като газови мехурчета, кристали или линии, които въздействат върху външния му тип и свойства според от състава на лавата и скоростта на изстудяване.
Поради неповторимите си свойства, обсидианът се употребява от хиляди години за основаване на каменни принадлежности, принадлежности и бижута. Има висока неотстъпчивост и остри ръбове, което го прави известен материал за произвеждане на оръжия.
Например маите и ацтеките са употребявали обсидиан, с цел да създадат macuahuitl – плоска пръчка-меч, вградена с редици остри остриета от обсидиан.
Днес обсидианът се употребява в бижутерията и скулптурата като украсителен камък. Може да се употребява и в хирургията за основаване на извънредно остри, само че нежни скалпели.
Те основават плаващи камъни и други Интересни обстоятелства за вулканите, които може би не знаетеВулканите могат да създават обсидиан (снимка: Britannica)
Вулканите въздействат на климата на цялата планета
Може да наподобява, че вулканите не въздействат на всекидневието на елементарните хора, само че това не е по този начин. Изригванията, съпроводени от излъчвания на пепел, газове и лава, могат да доведат до обилни промени в климата. Те въздействат върху температурата, преваляванията и даже атмосферната циркулация.
Емисиите на пепел от огнена планина някъде в Океания могат елементарно да повлияят на живота на хората в Америка и Европа.
Например, най-мощното изригване в човешката история се случи на 10 април 1815 година на вулкана Тамбора, ситуиран на остров Сумбава в Индонезия. Това докара до изхвърляне на огромно количество пепел, газове и лава в атмосферата, което доста повлия на положението на атмосферата. Колони от вулканични частици се издигнаха на височина от към 43 км.
Това изригване умъртви към 71 000 души, което е връх. Островите Сумбава и околните региони бяха покрити с пълен пласт пепел, а потоци лава наводниха околните региони. Но най-голямата последица от изригването на Тамбор е световното му влияние върху климата.
Облаците пепел и излъчванията на газове в горните пластове на атмосферата дълго време отразяваха забележителна част от слънчевата светлина, което докара до световно изстудяване.
Източник –РБК-Украйна/Превод:SafeNews