Интересите на САЩ и Турция в Близкия изток продължават да

Интересите на Съединени американски щати и Турция в Близкия изток не престават да се разминават. Нова крачка в тази посока стана решението на Съединени американски щати да вървят към пряк спор с Иран.

Точка на шупване

Точка на шупване. Именно в такова положение през днешния ден се намират американо-турските връзки, преценят американски медии. „ Визовото другарство, съюзът, стратегическото партньорство със Съединени американски щати към този момент са на привършване “, съобщи водачът на турските националисти Девлет Бахчели. Така той направи намек за визовия скандал, който и е избран като точката на шупване в друстранните връзки сред тези съдружници в НАТО.

Както е известно, самият скандал стартира с ареста на служителя в американското консулство в Истанбул Мехмет Топуз, който беше упрекнат от турските управляващи в съдействие със неразрешената в Турция организация на Фетхуллах Гюйлен (известен просветител, изявен зложелател на Ердоган и, съгласно Анкара, уредник на провалилия се опит за прелом през лятото на 2016 г). Американците реагираха на ареста със прекъсване издаването на визи, турците направиха същото. Само че този скандал не завърши. Вместо по съюзнически да се понижи градуса на напрежението (както посъветва и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг „ да се седне на масата за договаряния и да се откри решение “ на сегашната криза), Анкара продължи да уголемява и задълбочава напрежението.

Ердоган съобщи, че визовата рецесия в връзките почнала по самодейност на посланика на Съединени американски щати в Турция Джон Бас. „ Срамота! Съединени американски щати са ръководени от посланика в Анкара... жертват своя стратегически сътрудник поради дипломат, който не знае своето място “, сподели турският президент. Американският дипломат (той назова ареста на служителя на консулството „ опит на някои публични турски представители да подкопаят отдавнашното съдействие сред Турция и Съединените щати “) към този момент научи къде му е мястото и ще отиде да работи в Афганистан.

Показателно е, че на неговия сетен банкет нямаше нито турски служители, нито представители на проправителствените медии.. Ердоган разясни, че причина за тяхното неявяване пе непризнаването на Джон Бас в качеството на дипломат. Турският водач изобщо не се скъпеше на думи, говорейки, че „ Опитват се да унищожат Турция и извън, и от вътрешната страна “ и този „ замърсен проект “ се осъществя от Съединените щати.

Не пипайте терористите!

Както към този момент е писано в РИА Новости причина за настоящия спор е не Мехмет Топуз, не Джон Бас и даже не Фетхуллах Гюлен, а разминалите се американо-турски ползи. И тези ползи не престават да се разминават.

Например американците не ги устройва почналата турска военна интервенция в провинция Идлиб. И работата не е единствено в това, че Ердоган я организира след координиране с Москва, Техеран и Дамаск, а в това, че цел на тази интервенция е ликвидирането на „ Джебхат ан-Нусра “. Акао за Турция тази формация провокира ужас, защото завзема надзор над зоната за деескалация в Идлиб и отрязва протурските партизани (които като концепция би трябвало да влязат в политически разговор с държавното управление на Асад и да подсигуряват ценене на турските ползи в следвоенна Сирия), то за Съединени американски щати „ Джебхат ан-Нусра “ станаха сътрудници по насила.

Еретичната на пръв взор поддръжка, оказвана от вашингтон на сирийското поделение на „ Ал Кайда “(същата формация преди 16 година провежда най-големия терористичен акт в историята на САЩ),се изяснява с обикновен прагматизъм - „ Нусра “ през днешния ден е най-голямата след ИД терористична формация от „ непримирими “, способна да затегне сирийската революция.

А имайки поради, че на 13 октомври от администрацията на Доналд Тръмп обявиха за внезапно сгъстяване на политиката към Иран (почти до фактическо излизане от нуклеарната сделка), Вашингтон е заинтригуван от оптимално дългото продължение на сирийската революция, на която се гледа като на война в периферията на Иран и Русия, от една страна, и на Съединени американски щати и съдружниците им (преди всичко Саудитска Арабия)от друга. Теоретично Анкара би могла да извлече избрана изгода от изострянето на американо-иранския спор (например да изиска от иранците, сирийците и руснаците нови отстъпки в Сирия против опазване на лоялността си). Само че линията на спор с Техеран изостря още един сериозен проблем в американо-турските връзки – кюрдския.

За никого не е загадка, че Съединени американски щати интензивно поддържат кюрдите, на първо място в Ирак и Сирия. Анкара гледа на укрепването на кюрдите отвън рамките на страната като директна опасност за националната си сигурност, доколкото Турция има свои кюрди-сепаратисти, които получават поддръжката от братята им от другата страна на границата. И когато Ердоган упрекна Съединени американски щати в „ безплатно доставяне на терористите с американско оръжие “, той имаше поради „ терористите “ измежду сирийските кюрди.

Да, някои специалисти към момента се надяват, че че Съединени американски щати ще тръгнат в една посока с турците по кюрдския въпрос и в някаква степен ще обуздаят своите довереници. Белият дом не поддържа референдума в Иракски Кюрдистан, цената на сирийските кюрди би трябвало да намалее в очите на Вашингтон, откакто кюрдите поднесат на Тръмп „ на тепсия “ успеха над ИД, т.е. завладяват нейната де факто столица Рака.

Само че изострянето на спора с Техеран внезапно покачва смисъла на кюрдската карта за Вашингтон. Сирийските кюрди, контролиращи обилни територии в Сирия (понякога по-големи, в сравнение с е Сирийски Кюрдистан), ще бъдат сериозна противотежест на проиранското държавно управление в Багдад, само че и плацдарм за осъществяване на секретни интервенции в ирански Кюрдистан (Техеран небезоснователно се притеснява, че посредством иракските кюрди Съединени американски щати ще доставят оръжие и други средства за поддръжка на иранските кюрди). Поради което ползите на Турция тук остават на назад във времето.

С кого да се договаря?

Това, естествено, не устройва Ердоган. Анкара показва подготвеност за започване на военна интервенция срещу кюрдите. „ Белият дом работи двулично и лицемерно. Те се безпокоят, че Турция взе самодейността в района в свои ръце. Ваошингтон, чиито войски идват от доста километри за водене на интервенции, твърдо има вяра в правотата си, сдокато дейностите на Турция и неаната интервенция в събитията, разрастващи се непосредствено до нейните граници, биват считани за неправилни. Как е допустимо това? Нима ние можем да покажем своята уязвимост? Знайте си мястото или си отивайте у дома, янки “, сподели Девлет Бахчели.

Да, Америка се пробва да се контракти с Ердоган. Не инцидентно Тръмп, също прекомерно податлив към ярки метафори и гръмки изказвания, не включи Туитър-дипломацията и към този момент не взе участие в риторическата борба с Ердоган. Само че Анкара не се надява на тези договорености. В частност и заради това, че Съединени американски щати опетниха репутацията си на директен или индиректен участник в опита за събаряне на турския президент. „ При срещи очи в очи те дават обещания и гаранции, а зад тила ни водят мръсни игри, които одобриха подобен темперамент, че към този момент е невероятно да бъдат скрити “, сподели Ердоган за западните си сътрудници.

Вместо това турският водач продължава да укрепва властта си в Турция благодарение на съдилища и специфичните служби (по някои данни от януари доникъде на септември 2017 година претенции за приемане на бежански статут в Германия са подали 250 притежатели на дипломатически паспорти и 380 викопоставени чиновници).

Също по този начин турският президент, въпреки и да търгува безпощадно, а от време на време и безсъвестно (например историята със опасността да се откаже от договорката за С-400), въпреки всичко залага на съдействието с Москва и Техеран. Т.е. страните, чиито ползи станаха по-големи, в сравнение с американските, съответстват с турските. Или, най-малкото, не им пречат. Поради което американо-турският съюз продължава да кипи и да се изпарява./БГНЕС

................

Автор на коментара в РИА Новости е Геворг Мирзцаян, политолог от Финансовия уневиреситет към държавното управление на Руската федерация.