Интересен прочит на темата къща в къща“, две напълно различни

Интересен прочит на тематиката „ къща в къща “, две изцяло разнообразни дневни, впечатляващо овладени размер и височина, ловко режисирани гледки към вода и заличени граници сред интериор и екстериор – новият план на арх. Пенка Станчева има с какво да ни впечатли.И да ни накара да мечтаем.   Всички, които попадат за първи път в тази къща, близо до София, са удивени. Дървена сграда, изграждаща „ втора кожа “ към остаряла солидна вила, пространство с двойна височина и непокътнати оптимално в натуралния им тип дървени трупи, панорамни прозорци с панорама през дърветата към водата – всичко тук очарова. Чак когато окото привикне с всичко това, стартира да открива лека-полека детайлите. Вижте фотоси в ни.Къщата не е нова. На терена от дълго време съществува остаряла двуетажна солидна сграда с ниски и дребни пространства. Това е типичната вила от 70-те години на предишния век, близо до столицата. През 90-те нов притежател построява уголемение от дървени трупи към солидната постройка. Така се ражда тази „ къща в къщата “. Но планът не е приключен и къщата е препродадена, оставяйки голям брой нерешени проблеми. Дървената сграда е без дограма и порти, пространствата са с недобри пропорции и сложни за обживяване, контрастът на височините е прекомерно огромен, строителството е некачествено. Това е моментът, в който остарели клиенти на PS-ARCHITECTS ги канят още веднъж да дадат живот на това място.Архитектите са очаровани от местоположението и прелестната панорама към водата.  Впечатляващ е и главният размер (бъдещата дневна), в който всички се влюбват от пръв взор. Но незабавно прави усещане диспропорцията на това мъчно за обзавеждане пространство. Контрастът във височините също е огромен –  съвсем 7 метра в разширението и единствено 2,40 метра в остарялата къща. Пространството е овладяно посредством образуване на две съществени зони. Групата за сядане е решена посредством единични обекти – мебели със знаков дизайн, подбрани точно като композиция от размери, материи и цветове. Пред камината е сложена триметровата маса за хранене, а над нея – акцентно осветително тяло.В топлите летни дни с помощта на широкоформатните плъзгащи прозорци границата сред интериор и екстериор на процедура се заличава. Специално внимание е отделено точно на прехода вътре–вън. Той е равномерен и се случва в няколко стъпки. Като от фуния последователно се излиза от дребната дневна и се попада в просторната втора външна дневна с двойна височина.Директната връзка на това второ пространство с природата са огромните плъзгащи витрини, които водят към откритата тераса. В това придвижване от вътрешната страна на открито пред погледа се наслагват пространства и вероятности.   Навлизайки в сърцевината на къщата на първия етаж в солидната каменна сграда, зад втори ред плъзгащи се прозорци, се озоваваме в пространство, чийто мащаб е доста по-познат. Тук е ситуирана кухнята с дребна маса за хранене и зоната с тв приемник – закътано място за студените дни. Контрастът сред размерите на двете дневни е обезщетен със промяната на метода на разработка на пространствата. Ако във външната дневна структурата на дървените трупи придава грубост и известна неучтивост на пространството, вътре повърхностите са чисти, дървото още веднъж участва като материал, само че тук то е употребявано с финес. Отвътре панорамата е друга. Погледът минава през растери и цветове, които припомнят тези на пейзажа извън. Усещането е по-интимно.