От „магарето на мира“ до върбовите венчета: Непознатите символи н...
Интересен факт е, че въпреки в библейските текстове да се приказва за палмови клончета, славянската традиция ги заменя с върбата. Тя е първото растение, което се разсънва за нов живот след дългата зима и символизира възкресението по нашите географски ширини. Самият Христос влиза в светия град на магаре, а не на кон, което е бездънен знак на мира и смирението в контраст на войната.
Днешният ден е специфичен и с това, че по време на строгия великденски пост Църквата позволява на трапезата ни да участва риба. Вярва се също, че осветените върбови венчета, които отнасяме вкъщи, имат огромна мощ. Те се слагат пред иконата и се пазят цяла година, тъй като старите хора имат вяра, че могат да спрат летните стихии и да предпазят фамилията от заболявания и зло.
Магията на празника продължава и край реката, където лазарките извършват остарелия бит „ кумичене “. Момите пускат своите венчета или части самун по течението, а тази, чието венче излезе на първо време, бива определена за „ кумица “. Тя повежда последното празнично хоро, с което се затваря цикълът на моминските пролетни игри преди настъпването на Страстната седмица.
България през днешния ден чества всеобщо, тъй като имениците са стотици. Списъкът е безконечен и включва всички, носещи имена на цветя, билки и дървета – от Роза, Маргарита и Калина до Явор и Ясен. Малцина знаят, че красивото име Ива също чества през днешния ден, защото е тип върба, а името Лора е директно обвързвано с лавровото дърво. Дори името Ангел се уважава на Цветница поради символиката на чистотата и благовестието.
От на следващия ден стартира времето за примирение и размисъл, само че през днешния ден е ден за наслада и цветове. Нека всеки от нас постави филиз върба в дома си и си пожелае здраве, с цел да разцъфнат освен градините, само че и сърцата ни. Честит празник на всички, които през днешния ден носят името на природата!
Днешният ден е специфичен и с това, че по време на строгия великденски пост Църквата позволява на трапезата ни да участва риба. Вярва се също, че осветените върбови венчета, които отнасяме вкъщи, имат огромна мощ. Те се слагат пред иконата и се пазят цяла година, тъй като старите хора имат вяра, че могат да спрат летните стихии и да предпазят фамилията от заболявания и зло.
Магията на празника продължава и край реката, където лазарките извършват остарелия бит „ кумичене “. Момите пускат своите венчета или части самун по течението, а тази, чието венче излезе на първо време, бива определена за „ кумица “. Тя повежда последното празнично хоро, с което се затваря цикълът на моминските пролетни игри преди настъпването на Страстната седмица.
България през днешния ден чества всеобщо, тъй като имениците са стотици. Списъкът е безконечен и включва всички, носещи имена на цветя, билки и дървета – от Роза, Маргарита и Калина до Явор и Ясен. Малцина знаят, че красивото име Ива също чества през днешния ден, защото е тип върба, а името Лора е директно обвързвано с лавровото дърво. Дори името Ангел се уважава на Цветница поради символиката на чистотата и благовестието.
От на следващия ден стартира времето за примирение и размисъл, само че през днешния ден е ден за наслада и цветове. Нека всеки от нас постави филиз върба в дома си и си пожелае здраве, с цел да разцъфнат освен градините, само че и сърцата ни. Честит празник на всички, които през днешния ден носят името на природата!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




